Р Е Ш Е Н И Е №
.....
гр. Враца, 06 април 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.03.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при
участието на секретаря А. П.
като
разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 9
по описа за 2020
г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза – по
допускане на делбата.
Образувано е по искова молба с вх. № 87/03.01.2020 г. на
Врачански районен съд, допълнена с молба с вх. № 3617/24.02.2020 г., подадени
от Е.С.С. с ЕГН ********** *** и Т.С.С. с ЕГН ********** *** срещу Б.К.Г. с ЕГН
********** ***, Л.Ц.С. с ЕГН ********** *** и „Силедо“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Фурен, община Криводол, ул. „Георги Димитров“
№ 14 за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 500.360
в с. Фурен, община Криводол, за който са образувани УПИ I и XIII в квартал 42
по регулационния план на с. Фурен, одобрен със заповед № 142 от 10.09.1996 г.
на кмета на Община Криводол, с площ 3,384 декара, с предназначение: за жилищно
застрояване, ведно с построените в имота сгради: 500.360.1-двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м., 500.360.2-едноетажна масивна друг
вид сграда за обитаване със застроена площ 81 к.м., 500.360.3-едноетажна
масивна друг вид сграда за обитаване със застроена площ 41 кв.м.,
500.360.4-едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 15 кв.
м., 500.360.5-двуетажна масивна жилищна сграда, 500.360.6-двуетажна масивна
друг вид сграда за обитаване, 500.360.7-едноетажна масивна жилищна сграда с площ
16 кв.м., 500.360.8-едноетажна паянтова селскостопанска сграда със сграда 55
кв.м., 500.360.9-двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв.м.,
500.360.10-едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 11 кв.м.,
500.360.11-двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 22 кв.м.
В исковата молба се твърди, че съгласно удостоверение за
наследници с изх. № 09/05.02.2019 г. на Кметство с. Фурен наследниците на К.Д.
С. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 09.07.2006 г., са преживялата
му съпруга Е. В. С. (починала на 31.12.2018 г.), дъщеря му Б.К.Г.-ответница по
делото и сина му С. К. С. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на
14.08.2017 г., а съгласно удостоверение за наследници с изх. № 093/11.06.2019
г. на Кметство с. Фурен наследниците на С. К.С. са преживялата му съпруга и
ответница Л.Ц.С., ищците и негови деца от първия брак Е.С.С. и Т.С.С., както и
неговото дете от втория брак Д. С.С. с ЕГН **********, бивш жител ***, починал
на 06.06.2019 г. Вписаното в удостоверението за наследници не отговаряло на
действителността, тъй като Д. С.С. не произхождал от посочения като негов баща
С. К. С., като в тази връзка и на основание чл. 343 от ГПК ищците са въвели
възражение за оспорване на произхода на Д. С.С. от бащата. С вписан в Службата
по вписванията договор от 30.01.2018 г. за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД Л.Ц.С. и Д. С.С. продали на „Силедо“ ЕООД полученото от С. К. С.
наследство, включително идеалните си части от процесните недвижими имоти. Ищците поддържат, че откриването на
наследството на К. Д.С. обуславя правния интерес на ищците от насочване на иска
за делба към всички наследници на същия, посочени в удостоверение за наследници
с изх. № 09/05.02.2019 г. на Кметство с. Ф., а по въпросите кой от ответниците
е собственик на наследственото имущество и дали е запазил съсобствеността си
следва да бъде дадено разрешение с решението по допускане на делбата,
включително като бъде отхвърлен иска за делба по отношение на Л.Ц.С. (в лично
качество и като наследник на сина си Д. С.С.), за което се поддържа изрично
искане. Поддържа се и че сградите с идентификатори 500.360.5 и 500.360.6 са
изградени с лични средства и труд на С. К. С., в изграждането им не е участвала
Б.К.Г. и същата не е държала и своила тези сгради, а Л.Ц.С. няма принос в
изграждането на сградите с влагане на труд, средства, грижи за децата или
работа в домакинството, като по тези доводи се поддържа, че тези две сгради са
съсобствени само между ищците и „Силедо“ ЕООД при права 2/3 идеални части за
ищците и 1/3 идеална част за „Силедо“ ЕООД.
Предвид невъзможността за подялба на имотите чрез
доброволна делба ищците отправят искане към съда да прекрати съсобствеността,
чрез обособяване на отделни дялове на страните, съответстващи на правата им в
съсобствеността, подробно посочени в исковата молба (права 2/3 идеални части за
ищците и 1/3 идеална част за „Силедо“ ЕООД за сградите с идентификатори
500.360.5 и 500.360.6, съответно права 2/6 идеални части за ищците, 3/6 идеални
части за Б.Г. и 1/6 за „Силедо“ ЕООД за останалите делбени имоти) и чрез
обособяване на отделни недвижими имоти според правата на страните, от недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 500.360 в с. Ф., община К.,
за който са образувани УПИ I и XIII в квартал 42 по регулационния план на с. Ф.,
одобрен със заповед № 142 от 10.09.1996 г. на кмета на Община К., с площ 3,384
декара, с предназначение: за жилищно застрояване, ведно с построените в имота
сгради: 500.360.1-двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.
м., 500.360.2-едноетажна масивна друг вид сграда за обитаване със застроена
площ 81 к.м., 500.360.3-едноетажна масивна друг вид сграда за обитаване със
застроена площ 41 кв.м., 500.360.4-едноетажна паянтова селскостопанска сграда
със застроена площ 15 кв. м., 500.360.5-двуетажна масивна жилищна сграда,
500.360.6-двуетажна масивна друг вид сграда за обитаване, 500.360.7-едноетажна
масивна жилищна сграда с площ 16 кв.м., 500.360.8-едноетажна паянтова
селскостопанска сграда със сграда 55 кв.м., 500.360.9-двуетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ 50 кв.м., 500.360.10-едноетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ 11 кв.м., 500.360.11-двуетажна паянтова
селскостопанска сграда с площ 22 кв.м.
Искът е с правно основание чл. 34 от Закона за
собствеността (ЗС), във връзка с чл. 69 от Закона за наследството ЗН) и е
допустим.
Ответниците „Силедо“ ЕООД и Л.Ц.С. в отговора си в срока и
по реда на чл. 131 от ГПК сочат, че искът е недопустим по аргумент от чл. 345
от ГПК, а извършеното с исковата молба съединяване на искове за делба не се
допуска от закона поради различния кръг на съделителите. По съществото на иска
се излага, че поземлен имот с идентификатор 500.360 в с. Ф., община К., за
който са образувани УПИ I и XIII в квартал 42 по регулационния план на с. Ф.,
одобрен със заповед № 142 от 10.09.1996 г. на кмета на Община К., с площ 3,384
декара, с предназначение: за жилищно застрояване, ведно с две от построените в
имота сгради с идентификатор съответно 500.360.1 и 500.360.8, следва да бъде
допуснат до делба между посочените от ищците страни, но при права, различни от
тези в исковата молба, а именно 4/8 идеални части за Б.К.Г., по 1/8 за всеки от
ищците и 2/8 за ответниците Л.Ц.С. и „Силедо“ ЕООД, а сградите с идентификатори
съответно 500.360.5, 500.360.6, 530.360.10 и 500.360.11 следва да бъдат
допуснати до делба между посочените от ищците страни, но при следните права:
6/8 идеални части за „Силедо“ ЕООД, тъй като същото е придобило наследствените
и личните права на Л.Ц.С., както и наследствените права на Д. С.С. и по 1/8 за
всеки от ищците, тъй като собствената на С. К. С. 1/2 идеална част от
наследствените имоти е била наследена поравно от децата му и от преживялата
съпруга. Изрично са оспорени твърденията в исковата молба, че С. К. С. е
придобил по давностно владение поземлен имот с идентификатор 500.360 в с. Ф.,
община К., както и построените в него сгради с идентификатори 500.360.5,
500.360.6, 530.360.10 и 500.360.11, твърденията, че тези сгради са построени
единствено със средства и труд на С. К. С. и без принос на Л.Ц.С., както и
твърденията, че е била налице фактическа раздяла между С. К. С. и Л.Ц.С. и че
сградите в имота са били построени по време на подобна раздяла и са наведени
твърдения, че Л.Ц.С. лично е участвала с труд и средства при изграждането на
тези сгради и че С. К. С. никога не е заявявал или демонстрирал по какъвто и да
било начин намерение за своене било на поземления имот, било на построените в
него сгради.
Възраженията за недопустимост на производството и за
разделяне на делото в две отделни производства съдът е приел за неоснователни
по мотивите, посочени в определението по чл. 140 от ГПК от дата 06.07.2020 г. и
не намира основание за промяна на изводите си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с исканията и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 09/05.02.2019
г. на Кметство с. Ф., К. Д. С. е починал на 09.07.2006 г. и е оставил за
наследници съпругата си Е. В. С. (починала на 31.12.2018 г. и децата им-ответницата
Б.К.Г. и С. К. С.. С. К. С. е починал на
14.08.2017 г. и е оставил за наследници съпругата си-ответницата Л.Ц.С. и
децата си-ищците Е.С. и Т.С.С., както и Д. С.С. (починал на 06.06.2019 г., без
да остави низходящи).
По направеното с исковата молба възражение за оспорване на
произхода на Д. С.С. от бащата С. К.С.:
В делбеното производство съдът е длъжен да разгледа
възражението за оспорване на произход съгласно чл. 343 от ГПК. Съдът е
освободен от това задължение по преюдициалния за делбата въпрос, ако
възражението е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба и
пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства (чл. 133, вр. чл.
131, ал. 2, т. 5 от ГПК). В своята практика по чл. 281 ГПК от 1952 г.
Върховният съд, а след 1996 г. Върховният касационен съд константно приема, че
спорът по оспорване на произход обуславя правото на съдебна делба, но делбеният
съд има компетентност да го реши, само когато е въведен с възражение; не и чрез
инцидентен установителен иск. Това е така, защото чл. 80, ал. 1, б. „а” ГПК от
1952 г. поставя иска по оспорване на произход в компетентност на окръжния съд,
а районният съд е компетентният по делбения иск (чл. 278, ал. 1 ГПК от 1952 г.)
и не притежава правомощие да разглежда делата, за които законът предвижда да
бъдат разглеждани от окръжен. Съдебната практика на Върховния съд, а след 1996
г. – на Върховния касационен съд в приложението на чл. 281 ГПК от 1952 г. е
категорична, че делбеният съд е длъжен да се произнесе по възражението за
оспорване на произход, тъй като чрез него решава преюдициален въпрос – кои са
носителите (титулярите) на правото на делба. Чл. 341, чл. 104, ал. 1, т. 1 и
чл. 343 и чл. 341 от ГПК имат идентично съдържание с отменените разпоредби в
обсъжданите части. Практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК в
приложението на сега действащите правни норми се различава от създадената
единствено по това, че зачита преклузията на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК. С изтичане на срока за писмен отговор се преклудира възможността
ответникът да противопостави възражения по делбения иск, основани на
осъществени и известни нему факти, настъпили до този момент, включително когато
те са от значение за оспорения произход, ако и възражението да е преюдициално
(обуславящо) правото на съдебна делба. Самият закон предвижда и изключението:
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В този
смисъл изрично: решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр. дело № 2926/2014 г. на
Върховния касационен съд, I г.о.
Възражението в гражданския процес е действие на ответника,
с което във висящ процес този ответник навежда правни доводи или изтъква
юридически факти, които са от значение за претендираното от ищеца субективно
право.
В разглеждания случай безспорно въведеното с исковата молба
възражение за оспорване на произход няма характер на възражение в
процесуалноправен смисъл, а може да се разглежда като възражение в
материалноправен такъв, поради което и предвид постоянната практика на
Върховния касационен съд първоинстанционният делбен съд не притежава компетентност
да се произнесе по него.
Съдът отчита и обстоятелството, че с определение от съдебно
заседание, проведено на 15.10.2020 г., е открито производство по чл. 193 от ГПК
по оспорване на верността на официални свидетелстващи документи – акт за
граждански брак № 001/26.12.1983 г. за съпрузите С. К. С. и Л.Ц.С., удостоверение
за наследници № 75/16.10.2020 г. и удостоверение за родствени връзки №
76/16.10.2020 г., всички на Кметство с. Ф., както и на други представени по
делото официални свидетелстващи документи, сочещи Л.Ц.С. като втора съпруга на
С. К. С., съответно като негова наследница по закон, като доказателствената
тежест е възложена върху ищците Е.С. и Т.С..
Между страните не се спори, че Д. С.С. е роден от майка Л.Ц.С.,
спорно е обаче дали същият е роден от брачен съюз между Л.Ц.С. и С. К. С.,
както и дали изобщо произхожда от С.К. С..
Що се отнася до това дали Д. С.С. роден от брачен съюз
между Л.Ц.С. и С. К. С., съдът следва да даде отговор на въпросите по
инцидентния установителен иск по чл. 193 от ГПК, като в тази връзка намира
следното:
По делото е прието заключение на комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза, която съдът възприема изцяло, като вещото
лице по нея е дало следните заключения:
1.
Подписът, положен за
„Сключили граждански брак 1“ в акт за граждански брак № 1 от 26.12.1983 г. на
Кметство с. Ф. е положен от С. К. С.; подписът, положен за „Сключили граждански
брак 2“ в акт за граждански брак № 1 от 26.12.1983 г. на Кметство с. Ф. е
положен от Л.Ц.С.; подписът, положен за „Длъжностно лице по гражданско
състояние“ в акт за граждански брак № 1 от 26.12.1983 г. на Кметство с. Ф. е
положен от Д. П. Г., който към онзи момент е заемал посочената длъжност;
2.
При извършеното
техническо изследване на регистъра за вписване на актовете за граждански
бракове на с. Ф. не е установено нарушаване на целостта на същия, както и няма
данни за прибавяне и/или промяна на прошнуроването на актовата книга.
Видно от писмо с вх. № 262135/04.02.2021 г. на Врачански
районен съд, подписано от Й. А.-кметски наместник на с. Ф., който пряко е
възприел процеса по подаване на молбите-декларации, въз основа на които са
издадени удостоверения с изх. № 74/09.10.2020 г. и изх. № 75/09.10.2020 г., от бракоразводни
решения на л. 109-116 от делото, както и от писмо с изх. № 94-6Е-420-1 (1) /
22.01.2021 г., подписано от Х. Д.-кмет на Община К., се установява, че Л.Ц.С. е
втора по ред, преживяла съпруга на С.К. С., като последният е починал със
семейно положение „женен“, а наличието на несъответствия относно семейното му
положение се дължат на декларирани от ищеца Е.С., но неотговарящи на действителното
положение данни, както и на грешки и непълноти в база данни „Население“,
отстранени съгласно установената процедура от компетентните длъжностни лица.
Всичко гореизложено категорично налага съдът да упражни
правомощията си по чл. 194, ал. 2 от ГПК, като изключи от доказателствата удостоверения
с изх. № 74/09.10.2020 г. и изх. № 75/09.10.2020 г. на Кметство с. Ф., както и
останалите документи по делото, в които е вписано, че С. К. С. към момента на
смъртта си е бил със семейно положение „разведен“, както и документи за
наследници по закон, в които Л.Ц.С. или Д. С.С. не са посочени като наследници
на С. К. С., а също така и да изпрати на съответния прокурор писмо с вх. №
262135/04.02.2021 г. на Врачански районен съд, подписано от Й. А.-кметски
наместник на с. Ф., както и всички приложени към същото документи, с оглед
извършване на преценка дали е налице извършено престъпление от общ характер.
По отношение на това дали Д. С.С. произхожда от С. К. С.:
В откритото производство по чл. 193 от ГПК ищците са
направили две групи доказателствени искания, както следва: да бъде извършена
ексхумация на тленните останки на С. К. С. (евентуално и на Д. С.С., доколкото е
поискано в бъдещ момент да бъде допусната съдебна ДНК експертиза и в случай, че
липсва необходимия материал от Д. С.); да бъдат снабдени ищците със съдебни
удостоверения, които да им послужат пред Окръжна прокуратура гр. Враца и МБАЛ
„Христо Ботев” гр. Враца за снабдяване с информация дали са налични биологични
материали от С. К. С. и Д. С.С., като и съдебните удостоверения са свързани с
поисканата за бъдещ момент съдебна ДНК експертиза.
По исканията за ексхумация съдът е приел, че същите
противоречат на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за хигиенните
изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и
погребване и пренасяне на покойници, издадена от министъра на здравеопазването
и с оглед основния принцип в гражданския процес, че фактическата обстановка по
делата се установява само въз основа на допустими от ГПК доказателства и няма
основание за промяна на тези свои изводи.
Съдът намира за необходимо да изтъкне, че е процесуално
недопустимо в гражданския процес чрез съдебно удостоверение да се иска да бъдат
задължавани трети за делото лица да съхраняват човешки тъкани и/или биологичен
материал, както и че по делото липсват доказателства която и да институция или
частно лице да съхраняват човешки тъкани и/или биологичен материал, които да
могат да послужат на евентуална ДНК експертиза за произхода на Д. С.С. от
бащата.
Поради изложеното, единствените допустими и относими към
направеното оспорване на произход доказателства са удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № 1291 от 12.10.1988 г. на Община Враца и
удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0001 от
26.12.1983 г. на Кметство с. Ф., община К., от които се установява, че Д. С.С.
е роден от баща С. К. С. и майка Л.Ц.С. по време на брака им, наследник е на С.
К. С. и следователно не е оборена нито законовата презумпция по чл. 61, ал. 1
от СК, нито доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ
удостоверение за наследници с изх. № 08/05.02.2019 г. на Кметство с. Ф., община
К..
По отношение на правния интерес на Л.Ц.С. да участва като
страна в делбеното производство.
Производството за съдебна делба е особено исково
производство, в което следва да участват в качеството на задължителни
необходими другари лицата, които имат качеството съсобственици към момента на
подаването на исковата молба, но не следва да участват лицата, които са били
съсобственици към датата на откриване на наследството на общия наследодател и
са се разпоредили с правата си в съсобствеността преди образуването на делото
за делба.
В разглеждания случай от договор от 25.11.2018 г. за
продажба на наследствени права, вписан в Служба по вписванията гр. Враца на
28.01.2019 г. се установява, че с него Л.Ц.С. и Д. С.С. са продали на „Силедо“
ООД с. Ф. наследствените си права от С. К. С., като съвкупност и права и задължения,
включително всички движими и недвижими вещи, права и вземания, още преди
подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.
При тези данни съдът намира, че Л.Ц.С. нито към датата на
подаване на исковата молба за делба, нито към датата на приключване на съдебното
дирене има качеството на съсобственик на процесните делбени имоти и
следователно за нея липсва правен интерес от участие в производството както в
лично качество, така и в качеството на наследник на сина си Д. С.С., още повече
че последният приживе се е разпоредил с наследствените си права от С.К. С. чрез
договор за продажба на наследство. Участието на Л.Ц.С. в първоинстанционното
делбено производство е обусловено единствено от извършеното оспорване на
произхода на Д. С.С., като предвид изводите на съда по това оспорване повече не
съществува причина, която да обуславя правен интерес от участието на Л.Ц.С.
като страна. Изложеното налага извод от необходимост производството по делото
да се прекрати досежно Л.Ц.С., като при това положение съдът не дължи
произнасяне по искането на ищците да бъде отхвърлен иска за делба по отношение
на Л.Ц.С. (в лично качество и като наследник на сина си Д. С.С.).
По отношение на това дали е налице съсобственост, между кои
лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата.
Както бе отбелязано по-горе, производството за делба е
недопустимо по отношение на Л.Ц.С..
По отношение на наведените от ищците твърдения, че С. К.С.
е придобил по давност (чл. 79 от ЗС) поземлен имот с идентификатор 500.360 по
кадастралната карта на с. Ф. и че сградите с идентификатори 500.360.5 и 500.360.6
са изградени с лични средства и труд на С. К. С., в изграждането им не е
участвала Б.К.Г. и същата не е държала и своила тези сгради, а Л.Ц.С. няма
принос в изграждането на сградите с влагане на труд, средства, грижи за децата
или работа в домакинството (установителен иск с правно основание чл. 23 от СК,
предявен от ищците относно сградите с идентификатори 500.360.5 и 500.360.6):
По делото са разпитани свидетелите Я. Х. П., В. Д. А., К. К.
К., Т. И. Б., Ц. Я. Ц. и С. Ф. К..
Свидетелят Я. П. дава показания, че процесното дворно
място, ведно с двуетажната жилищна сграда и пристроената кухня към нея (до 1986
г. това са били единствените жилищни сгради в имота) са били собственост и са
били ползвани от К. С. (общия наследодател на страните), неговата съпруга Е.,
както и от С. К. и неговата съпруга-до 1986 г., като след това е построена
новата жилищна сграда, обитавана от С. К. и тогавашната му съпруга-Л.С., както
и обор. Свидетелят няма впечатления от конкретните роли на С. и Л. в семейния
им живот, но и двамата обитавали новата жилищна сграда от построяването й,
както и се занимавали с животновъдна работа. Свидетелят е помагал за
строителството, като бил извикан от С. К.. За Б. К. свидетелят уточнява, че
през продължителен период е отсъствал от с. Ф. (бил е на пансионно обучение, а
после е отбивал военната си служба), но все пак знае, че към момента на
строителството на новите сгради в имота тя вече е живеела в Криводол, където е
била омъжена, както и че е посещавала бащиния си имот. В последните години от
живота на Коцо за него се грижела първо съпругата му Евгения, а след
това-дъщеря му Б..
Свидетелят П. Ц. дава показания, че в старата жилищна
сграда освен К. и Е. живеела и дъщеря им Б.-до момента, в който се оженила и
заминала за гр. К.. Дори и след това Б. посещавала 2-3 пъти седмично имота в с.
Ф., като тя и родителите й си помагали взаимно – К.и Е. й помагали в грижите за
децата й, а Б. се грижела за възрастните си родители, като например гледала
майка си Е. в продължение на 12 години в К.. Когато К. починал, Е. организирала
погребението, тъй като С. и Л. били непрекъснато ангажирани с гледане на
животни и друга работа в имота. През 80-те години на ХХ век С. и Л. освен нова
жилищна сграда построили и нови стопански постройки, като съборили старите
такива.
С. К. дава показания, които напълно се припокриват с тези
на П. Ц., включително относно извършените строителни дейности в имота и
отношенията между децата на К. С. и неговите деца.
Свидетелят В. А. дава показания, че новата къща в процесния
имот е построена през 1987 г. от С. К., който плащал на строителите, като също
така с жена си Л. гледал телета в ТКЗС и строил и нови обори. По време на
строежа Л. била бременна, но въпреки това участвала в строежа според
възможностите си, гледала крави и телета и готвела за работниците. След
прекратяването на ТКЗС С. К. се занимавал и със земеделие, за което не му
помагала съпругата Л., а синът му Д..
Свидетелят К. К. дава показания, които напълно съвпадат с
тези на В. Ангелов, като добавя, че семейството на К. С. е било едно от
най-сговорните в с. Ф..
Съдът възприема показанията на всички разпитани по делото
свидетели като обективно дадени, подробни и взаимно допълващи се.
От гореизложените гласни доказателства следва несъмнен
извод, че присъединените искове в делбата по чл. 79 от ЗС и чл. 23 от СК, предявени
от ищците-съделители, са неоснователни и недоказани и не доказват някаква
самостоятелна и изключителна собственост на която и да е от страните по делото
по отношение на който и да било от процесните имоти, останали от общите
наследодатели К. С. и Е. С..
Ето защо съдът намира иска за делба за основателен и
доказан. След смъртта на К. С. и Е. С. същите са били наследени от децата си Б.Г.
и С. К., при равни права. По отношение на наследството на С. К. следва да се
съобрази обстоятелството, че то е получено също по наследство от общите
наследодатели и не представлява семейна имуществена общност (в този категоричен
смисъл са всички гласни доказателства и особено показанията на свидетелите, че
всички строежи и подобрения, както и управлението са вършени по общо съгласие на К. С.,
съпругата му и двете им деца), както и извършени разпореждания с наследство от Л.С.
(в качеството на наследник на съпруга си С. К. и на сина си Д. С.) и от Д. С. в
полза на „Силедо“ ЕООД с. Фурен.
Делбата следва да бъде допусната по отношение на процесните
имоти по следния начин: 1/8 идеална част за Е.С., 1/8 идеална част за Т.С., 4/8
идеални части за Б.Г. и 2/8 идеални части за „Силедо“ ЕООД с. Фурен.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на
основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК оспорването на истинността на официални
свидетелстващи документи – акт за граждански брак № 001/26.12.1983 г. за
съпрузите С. К. С. и Л.Ц.С., удостоверение за наследници № 75/16.10.2020 г. и
удостоверение за родствени връзки № 76/16.10.2020 г., всички на Кметство с. Ф.,
както и на други представени по делото официални свидетелстващи документи,
сочещи Л.Ц.С. като втора съпруга на С. К. С., съответно като негова наследница
по закон.
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствения
материал удостоверения с изх. № 74/09.10.2020 г. и изх. № 75/09.10.2020 г. на
Кметство с. Ф., както и останалите документи по делото, в които е вписано, че С.
К. С. към момента на смъртта си е бил със семейно положение „разведен“, както и
документи за наследници по закон, в които Л.Ц.С. и/или Д. С. С. не са посочени
като наследници на С. К. С..
ИЗПРАЩА на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК на Врачанска
районна прокуратура препис от настоящото решение, писмо с вх. №
262135/04.02.2021 г. на Врачански районен съд, подписано от Й. А.-кметски
наместник на с. Ф., както и всички приложени към писмото документи, с оглед
извършване на преценка дали е налице извършено престъпление от общ характер.
ПРЕКРАТЯВА, като процесуално недопустимо,
производството по делото в частта му
досежно ответницата Л.Ц.С..
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е.С.С. с ЕГН ********** ***, Т.С.С. с ЕГН ********** ***, Б.К.Г. с ЕГН **********
*** и „Силедо“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Ф.,
община К., ул. „Георги Димитров“ № 14, по
отношение на:
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
500.360 в с. Ф., община К., за който са образувани УПИ I и XIII в квартал 42 по
регулационния план на с. Ф., одобрен със заповед № 142 от 10.09.1996 г. на
кмета на Община К., с площ 3,384 декара, с предназначение: за жилищно
застрояване, ведно с построените в имота сгради: 500.360.1-двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м., 500.360.2-едноетажна масивна друг
вид сграда за обитаване със застроена площ 81 к.м., 500.360.3-едноетажна
масивна друг вид сграда за обитаване със застроена площ 41 кв.м.,
500.360.4-едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 15 кв.
м., 500.360.5-двуетажна масивна жилищна сграда, 500.360.6-двуетажна масивна
друг вид сграда за обитаване, 500.360.7-едноетажна масивна жилищна сграда с
площ 16 кв.м., 500.360.8-едноетажна паянтова селскостопанска сграда със сграда
55 кв.м., 500.360.9-двуетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 50 кв.м.,
500.360.10-едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ 11 кв.м., 500.360.11-двуетажна
паянтова селскостопанска сграда с площ 22 кв.м.,
при дялове, както следва: за Е.С.С. – 1/8 идеална част, за Т.С.С. –
1/8 идеална част, за Б. К. Г. – 4/8 идеални части и за „Силедо“ ЕООД
с. Фурен – 2/8 идеални части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната си част има
характер на определение и може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Врачански окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
На ищците съобщенията да се изпратят, както следва: на Т.С.С.-лично
на адрес ***, а на Е.С.С. – чрез настоящия пълномощник адв. В. И.П. от
АК-София.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за
продължаване на делбения процес във втората фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: