ОПРЕДЕЛЕНИЕ
24.06.2021г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова и. адм. дело № 577 по
описа на съда за 2021 година.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Съдебното производство е
образувано по повод подадена от П.Т.З. ***, чрез пълномощник – адв. Б. жалба
против Решение № 51/31.05.2021г.
издадено от Кметски наместник на с.Б., общ.Димитровград, в частта му по
т.5, с която са определени разходи по
предоставяне достъп до обществена информация в размер на 0.11 лева с ДДС.
Жалбоподателят твърди, че решението в оспорената му част е
незаконосъобразно. Сочи че неправилно с оспореното решение е определено да заплати разходи с включен в тях
ДДС, тъй като местните органи съгласно
чл.3, ал.5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица, освен в лимитативно и
изчерпателно изброените в същата разпоредба дейности, сред които не попадали тези
свързани с предоставяне на услуга по предоставяне достъп до обществена
информация.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението в
оспорената му част. Претендират се разноски. Към жалбата са приложени
пълномощно удостоверяващо представителната власт на адв. Б., разписка за
внесена ДТ по сметка на съда в размер на 10.00 лева и квитанция удостоверяваща платената сума от 0.11 лева по оспорената
част от процесното решение.
С допълнителна молба вх. № 3874 от 14.06.2021г., са представени списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие и
относими към административната преписка документи.
С допълнение към жалбата съдържащо
се в молба вх. № 4024 от 18.06.2021г. при АдмС-Хасково се уточнява, че
оспорването е насочено само срещу размера на начисления, върху нормативно
определената основа, ДДС съгласно Заповед № ЗМФ-1472/2011г. от Министъра на
финансите, но тъй като в оспорената част
от процесното решение, органът не бил конкретизирал и не бил посочил никоя от хипотезите на дължими разходи
по същата заповед, въз основа на която да е определил дължимите разходи
с ДДС, то жалбоподателят бил в невъзможност да разграничи колко е размера на
начисления ДДС от общо дължимата сума от 0.11 лева с вкл.ДДС. Поради което се
моли решението в оспорената част да бъде отменено, като преписката се върне на
административният орган с указания да определи размер на дължимите разходи,
съгласно относимите към случая хипотези на Заповед № ЗМФ-1472 от 2011г. от
министъра на финансите, без да начислява ДДС.
С молба вх. № 4017 от 18.06.2021г. административният орган издал оспореното
решение е представил пълната административна преписка по издаването му.
Под вх. № 4110 от 23.06.2021г. административният орган е депозирал и
отговор по жалбата. Със същия се моли делото да бъде прекратено поради отпаднал
правен интерес на жалбоподателя. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С
отговора е представено
Решение № 65/16.06.2021г. на Кметски наместник на с.Б., с което е
изменено Решение № 51 от 31.05.2021г. за достъп до обществена информация, в
частта му по т.5, като е определено разходите по предоставяне на достъп до
исканата обществена информация в заявената форма да са в размер на 0.09 лева без ДДС, както и
писмо с което на жалбоподателя се изпраща посоченото
решение, разписка за получаването му и платежно
нареждане удостоверяващо
възстановена на жалбоподателя
сума.
Съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:
Разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДОИ предвижда решенията за предоставяне на достъп до обществена
информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да
се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК.
На обжалване по
реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите
административни актове, съответно посочени в чл. 21,ал.1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези
категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения
или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси.
Общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно
която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите,
чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него,
или за които той поражда задължения, намира приложение и в производството по
обжалване на решения за предоставяне на достъп до обществена информация.
Видно от конкретното
съдържание на оспореното решение, със същото на жалбоподателя се
предоставя поискания от него достъп до
обществена информация по реда на ЗДОИ.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решението само в частта му по т.5, касателно
определените разходи за предоставяне на исканата информация, в размер на 0.11лева с ДДС. Жалбоподателят не
оспорва факта, че дължи разходи за предоставената му информация на хартиен
носител, но твърди че има правен интерес да обжалва процесното решение в тази
му част, тъй като незаконосъобразно в така определените разходи е включен ДДС.
Изрично в молба вх. № 4027/18.06.2021г.
при АдмС-Хасково се сочи, че оспорването
е насочено само срещу размера на начисления с решението ДДС. Съответно, при така
изложените в жалбата и уточняващата я молба съображения, следва да се приеме,
че към датата на депозиране на жалбата в съда -10.06.2021г. за жалбоподателят е
съществувал правен интерес от обжалване на решението в частта му по т.5,
касателно начисляването на ДДС върху разходите за предоставяне достъп до
исканата обществена информация.
Процесуалноправният интерес от
обжалване на акта се обосновава с необходимостта чрез търсената съдебна защита
да се защити материалното субективно право на лицето, засегнато от оспорения
акт. В
хода на настоящото съдебно производство този интерес е отпаднал. Това е така
тъй като след постановяване на изменително
Решение №65/16.06.2021г. от административният орган, са отстранени
неблагоприятните последици, който оспорващият твърди, че е търпял от
първоначално постановеното Решение №
51/31.05.2021г. издадено от Кметски наместник на с.Б.. Предвид факта,
че обжалваното решение, в оспорената му част, след постановяване на изменително
решение №65/16.06.2021г., понастоящем не засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, то последният няма правен
интерес от оспорването му. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба,
поради което отсъствието му прави жалбата недопустима. Съответно отпадането на правният интерес на
жалбоподателя превръща жалбата в процесуално
недопустима и е основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство.
По исканията за разноски на страните по делото, съда намира следното:
Основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Това е така, тъй като с поведението си органът е дал повод за завеждане на делото и при депозиране на жалбата в съда за оспорващия е съществувал правен интерес от оспорване на акта в частта му по т.5, касателно начисляването на ДДС. По отношение размера, в който следва да се присъдят разноски за жалбоподателя:
Претендираните разноски съгласно представен списък са 560.00 лева, от които 10.00 лева внесена ДТ за образуване на производството и 550.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. В настоящото производство между страните липсва спор по фактите и приложимия закон, като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, която да оправдава възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата страна, която дори изрично не оспорва жалбата. С оглед фазата на която производството се прекратява, то не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в тези случаи съгласно сформираната трайна практика на ВАС по идентични случаи изразена в Определение № 4786 от 23.04.2020г. на ВАС по адм. дело № 2817/2020г., Определение № 5148 от 29.02.2020г. постановено по адм. дело № 2812 от 2020г., Определение № 1103/23.01.2020г. постановено по адм. дело № 28/2020г. и др. по делото не е осъществено процесуално представителство, защита и съдействие в открито съдебно заседание. Ето защо и предвид така сформираната практика на касационната инстанция, своевременно стореното възражение на административният орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се приеме за основателно и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 160.00 лева.
Предвид това на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 170.00 лева, от които 10.00 лева внесена ДТ и 160.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 159, т.4 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против Решение
№ 51/31.05.2021г., в частта
му по т.5, с която е начислен ДДС върху разходите по
предоставяне на исканата обществена информация, издадено от Кметски наместник на с.Б., общ.Д. и изменено
с Решение № 65/16.06.2021г. на същият административен орган.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 577/2021г.
по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З., с ЕГН **********,*** разноски по
делото в размер на 170.00 (сто и седемдесет)лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: