РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 25.11.2020 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 3 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 предложение първо от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,  с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.03.2018 г., причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация в периода  от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г.. Ищецът сочи, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в реализиране от страна на затворническата администрация на принудително изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017г. на ЧСИ рег.№734 при ОС Габрово върху несеквестируемото му възнаграждение за труд, положен по реда на чл.78 от ЗИНЗС.  Претендира възстановяване на внесената държавна такса.

             В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана в посочения в ИМ размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. 

              Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София в съдебно заседание и в депозираният отговор оспорва изцяло предявения иск като недопустим, тъй като е предвиден специален ред за защита Срещу действията на съдия изпълнителя по чл.436 и чл.437 от ГПК и при получено запорно съобщение работодателят и съответното длъжностно лице са длъжни да удържат сумата по запора преди изплащане на възнаграждението. Алтернативно като неоснователен и недоказан. Излага, че  не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица от Затвора - Ловеч. Ако съдът приеме, наличието на незаконосъобразно действие, моли да бъде съобразено, че ищецът не е доказал да е претърпял вреди, както не е доказана и пряката непосредствена връзка между незаконосъобразното действие и претърпените вреди. Моли да бъде съобразено, предвид Заповед №1844/13.10.2017 година на Началника на затвора съобразно която лишените от свобода, за да получат дрехи, обувки или други вещи от първа необходимост, следва да подадат заявление до началника на затвора, чрез социалния инспектор, че такова заявление лишения от свобода Б. не е подавал. Претендира да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. 

              Представителят на прокуратурата ангажира становище, че искът е основателен, но не е доказан с целия размер, в който се претендира, тъй като ищецът не е бил лишен от възможност и са му били осигурени нормални условия за пребиваване в затвора съгласно изискванията на ЗИНЗС. Счита, че искът е доказан, т.к. с решение на ОС - Габрово по в.гр.дело №316/2018 година са отменени действията на съдебния изпълнител свързани с налагането на запор върху получаваните от лишения от свобода възнаграждения. И в самото запорно съобщение  са посочени задълженията на приемащия запорното съобщение, като по този начин администрацията е имала възможност, ако счете за неоснователно искането по запора или има някакво възражение да реагира, което не е последвало.

               По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени. Към настоящото дело е приобщено приключилото гр.дело №774/2018 година по описа на РС - Габрово, ведно с в.гр.дело №316/2018 година по описа на Окръжен съд – Габрово. От ответника са приложени Заповед № 1844/13.10.2017 година на Началника на Затвора – Ловеч, справка за приходите на С.Б.Б. за периода от 01.08.2017 година до 28.02.2018 година.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

              Не е спорно между страните по делото, че С.Б.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр.Троян /сектор ЗО Атлант към Затвора Ловеч/.

              По молба на Община Габрово и въз основа на Акт по чл.106 /107 от ДОПК на 10.10.2014г. е образувано изп.д. №20177340400/519 срещу С.Б.Б., за задължение в размер на 6 997.98 лева. В тази връзка до касиера на Затвора е изпратено от частния съдебен изпълнител З.В. запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. до размера на посочената сума, като удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК с превод по номера на изп.дело по посочената сметка. В запорното съобщение е указано, че при неизпълнение на това задължение ще бъде наложена глоба на виновното длъжностно лице на основание чл.93 ал.1 т.3 от ГПК, както и ще бъде сигнализирана прокуратурата по чл.277 ал.2, чл.283, чл.296 от НК. Посочено е също, че на основание чл.452 ал.3 и чл.512 ал.3 от ГПК, третото задължено лице, лицата и органите на управление и касиера отговарят солидарно за неизплатените по запора суми. 

             Въз основа на запорното съобщение по изп.дело №519/2017г. на Б. е удържан запор общо700 лева за периода юли 2017г. февруари 2018г. Видно от Справка на л.55 от делото - месец август на 2017г. са удържани 120 лв., септември 120 лв., октомври 120 лв., ноември 112 лв., декември 108 лв. и януари 2018г. – 120 лв.

                С решение от 29.10.2018г. по гр.д. №774/2018г. по описа на РС Габрово, решаващият състав на Районен съд Габрово е отхвърлил предявеният иск от Б. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 790 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно наложен със запорно съобщение изх. № 8527/26.06.2017 г. по изп.д. № 20177340400519 на ЧСИ Зв. В. запор върху възнаграждението му, получавано от трудова дейност към ОЗ Ловеч гр. Ловеч за периода от 01.07.2017 г. до 01.03.2018 г., като неоснователен и недоказан.

              Със съобщение на л.103 от делото л.св.Б. е уведомен за решението от посочения служител  на затворническата администрация, което е обжалвал в законовия срок пред Окръжен съд Габрово. С решение от 22.01.2019г. по в.гр.д. № 316/2018г.на Окръжен съд Габрово решаващият състав е отменил първоинстанционното решение като неправилно, като е приел, че ЧСИ е извършил незаконосъообразно принудително изпълнение на възнаграждение под МРЗ за страната и уважил предявеният от Б. осъдителен иск, и осъдил ЧСИ да изплати на същия удържаната от запора сума от 790 лева, ведно със законната лихва, с присъждане на направените от него разноски. Решението е окончателно и е влязло в сила на 22.01.2019г..

               На 26.09.2017г. ищецът е подал до началника на затвора Ловеч Заявление. В същото излага, че от 01.09.2017г. от счетоводвото му е наложена удръжка върху трудовото му възнаграждение по запорно съобщение от ЧСИ З.В., което попада под прага на несеквестируемия доход и моли да бъде преустановено удържането.

               Относно Заявлението е даден отговор /на л.51 от делото/, в който е посочено, че лишените от свобода получават всичко необходимо за осигуряване задоволяването на основните им жизнени потребности за сметка на държавния бюджет и според предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

               С отговора по делото са представени от ответника: Запорно съобщение с вх. № 4430/28.06.2017г. на затвора - Ловеч, ведно с

вносни бележки.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               В конкретния случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на ГДИН и като ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.205 от АПК искът по чл.203 ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на твърдяното увреждане и настоящия адрес на увредения са в ЗО „Атлант“ при Затвора Ловеч, което е в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители в ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим.  Предвид изложеното следва искът да се прецени по същество.

               Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

               С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в в процесния случай тези предпоставки не са налице и така предявения иск се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:

              В чл.3 ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на последния правен текст е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

              Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

             Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно имуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

               Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. 

                 По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следва да се изясни доколко сочените действия на затворническата администрация са извършени в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, съответно са незаконосъобразни.

             При анализа на събраните по делото доказателства се установява незаконосъобразно действие на администрацията на затвора при принудителното изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017г. на ЧСИ рег.№734 при ОС Габрово върху несеквестируемото  възнаграждение за труд на ищеца.

             Видно от запорно съобщение от 28.06.2017 г., частният съдебен изпълнител е наложил  запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б., по образуваното пред него изпълнително дело № 20177340400519, което е било адресирано до касиера на Затвора - гр. Ловеч. Същото е било изпълнявано от 11.09.2017г. до 13.02.2018г. и от възнаграждението за труд на ищеца е била удържана сумата от 700,00 лв./видно от справката на л.55 от делото/, в изпълнение на посоченото запорно съобщение до вдигане на запора с писмо вх. № 1515/02.03.2018г. на затвора - Ловеч от ЧСИ З.В. вдига запора върху трудовото възнаграждение на С.Б.Б..

За полагания в пенитенциарните заведения труд са приложими специалните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за приложението му /ППЗИНЗС/. Съгласно чл. 77, ал.1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, определена със заповед на Министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК, т.е възнаграждението на лишените от свобода се обвързва с размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за страната, като от 01.01-.2017 г. до 31.12.2017 г. размерът е бил 460,00 лв., а за 01.01.2018.-31.12.2018 г. - 510,00 лв.  От приложената справка се вижда, че за процесният период ищецът не е получавал месечно възнаграждение повече от 197,16 лв., което е под размера на МРЗ за страната за съответната година. От една страна, според доказателствата, съдебния изпълнител, издал запорното съобщение не е изпълнил задълженията си съобразно своите правомощия да изиска справка за размера на възнаграждението и не е посочил размер на удръжката съгласно чл. 507, ал. 2 ГПК, нито е определил начин, по който може да бъде изчислена, довело до събиране на суми от трудово възнаграждение, което е под несеквестируемия минимум. От друга, в запорното съобщение с болдван текст е посочено, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК, регламентиращ несеквестируемият доход.

            Съгласно т.3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемия минимум е определен абсолютно и това е размера на минималната работна заплата за страната, като това се отнася за всяко възнаграждение. Какъвто и да е източникът на дохода от труд, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници, включително и за тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода.

             За удържките от възнаграждението под несеквестируемия минимум, ищеца е сигнализирал Началника на ОЗ Ловеч със заявление на 26.09.2017г. с искане да бъде преустановено, поради противоречие с ГПК и ЗИНЗС, което не е съобразено, видно от Отговора на лист 51 и сл.  Действително, полученото запорно съобщение задължава работодателят и съответното длъжностно лице да удържат сумата по запора преди изплащане на възнаграждението. Същите не разполагат с право на преценка да го изпълнят или не, поради солидарната отговорност  към взискателя за съответната сума /чл. 452, ал.3, изр. 2 от ГПК/, но е следвало да уведомят изпълнителят, че размера е под несеквестируемият доход, именно защото са солидарни длъжници,  за да се съобрази, вкл. да изпълни посоченото в запорното съобщение удържане при спазване правилата на чл.446 от ГПК.  

              Съдебният изпълнител не иска от работодателят да преценява дали  претендираното вземане за събиране по принудителен ред чрез извършване на удръжки от получаваното трудово възнаграждение от длъжника е основателно или не.   Въпросът  дали вземането  съществува вече е разрешен или ще се разреши по предвидения за това законов ред, което не е от компетентността на работодателя. Съдебният изпълнител всъщност пита дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки от получаваното трудово възнаграждение от страна на длъжника. В тридневен срок от получаване на запорното съобщение работодателят, трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител.  В отговора се съдържа изявление дали работодателят  има готовност да прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и в какъв размер. Ако вече има наложени други запори, работодателят трябва да съобщи тази информация на съдебния изпълнител. В случай, че размерът на заплатата на длъжника не позволява от нея да се правят удръжка, тази информация също трябва да бъде съобщена на съдебния изпълнител от работодателя в тридневен срок от получаване на запорното съобщение. Ако работодателят не изпълни разпореждането на съдебния изпълнител и не отговори на запитването му в законоустановения срок, съдебният изпълнител може да му налага  последователно глоби, докато не изпълни разпореждането  му.

           От установените факти и приложимото право се налага извод, че затворническата администрация не е положила дължимото поведение, а именно да осигури съгласно чл.57, ал.1 ППЗИНЗС удръжките по чл.78, ал.3 ЗИНЗС да се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК.

           Поради изложеното съдът приема, че в случая са налице незаконосъобразни действия на ответника или на негови служители, следователно е налице първата предпоставка за уважаване на процесния иск. След внимателен анализ на доказателствата и приложимото право счита, че от това действие ищецът не е претърпял вреди, които да са в причинна връзка и които да подлежат на обезвреда, т.е. не са налице всички изискуеми предпоставки.

           Срещу действията на съдия изпълнителя законодателят е предвидил съдебен контрол, който се извършва от съответния окръжен съд по мястото на изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, от който ред ищецът не се е възползвал. Освен това, за да не се стига до изпълнение върху на несеквестируемо възнаграждение, длъжникът трябва да информира ЧСИ, че средствата му са именно такива и не подлежат на запор, което ищецът не е сторил.

             В чл.441 от ГПК е дадена възможност на частния съдебен изпълнител да отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, от която възможност се е възползвал Б., който е счел, че са му нанесени вреди от действията на съдебния изпълнител, завел иск пред РС Габрово, уважен по основание и размер във въззивното производство по в.гр.д.№316/2018г. от Окръжен съд Габрово. С решение по посоченото дело, решаващият състав е осъдил частният съдебен изпълнител  да заплати на Б.  сумата от 790,00 лв. - обезщетение за претърпяна имуществена вреда, от процесуално незаконосъобразно действие по изп.д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г.- 01.03.2018 г.,  както и законна лихва върху тази сума от 28.03.2018 г. - датата на подаване на исковата молба до изплащането й, на основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 86 ЗЗД. Следователно ищецът е упражнил правата си за обезвреда от незаконосъобразното действие, и му е присъдено обезщетение в размера н ананесената в резултат от това имуществена вреда.       

              Когато се стигне до принудително събиране на вземания, основната гаранция на закона, че изпълнението няма да застраши съществуването и нормалното преживяване на длъжника, се съдържа в института на несеквестируемостта, т.е. забраната за принудително изпълнение върху доходи на длъжника под определен размер.  Законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. Следва да се съобрази, че лишените от свобода получават всичко необходимо за осигуряване задоволяването на основните им жизнени потребности за сметка на държавния бюджет /чл.84 от ЗИНЗС/, поради което на практика е невъзможно да бъде застрашено съществуването и нормалното им преживяване.  В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.  

             С приложената на л.73 Заповед №1844 от 13.10.2017г. на началника на Затвора Ловеч е определен реда за отпускане на дрехи и обувки и други разрешени вещи на лишените от свобода на основание чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, чрез подаване на заявление. Според писмо на л.72 ищецът не е подавал заявление  за получаване на дрехи, обувки или други вещи за задоволяване на лични потребности, съответно не е получавал такива. Видно от представената на л.75 справка за трансфери, през исковия период ищецът е получавал записи, т.е. имал е и други източници за доходи, от които е могъл да задоволява потребностите си, вкл. от хигиенно козметични препарати и материали, отговарящи по вид и обем на средностатистическите нужди за поддържане на общо приетото ниво на лична хигиена /както се твърди в исковата молба/. Ищецът не е бил лишен от възможност и са му били осигурени нормални условия за пребиваване в затвора съгласно изискванията на ЗИНЗС. При това от незаконосъобразното действие не са настъпили твърдяните в исковата молба неимуществени вреди.

              В този смисъл съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Не е осъществен фактическият състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. От една страна се установи твърдяното от ищеца действие на служители на ответника по повод административна дейност, но от друга не се установи да е нарушена нормата на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.  Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на предявения от него иск.

               Предвид събраните по делото доказателства и приложимото право  съдът намира, че не е доказано незаконосъобразно действие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС, от което да е претърпял описаните в исковата молба по вид и размер неимуществени вреди, подлежащи на компетнсация.

               Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните действия и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

               В производството по реда на чл.204 ал.4 от АПК е необходимо да са  изпълнени всички елементи от фактическият състав.  При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.  

               Отговорността на Държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая се установи посоченото по горе незаконосъобразно действие на ответника. Обаче, не се доказа по делото да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

                Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразно действие на администрацията.

               Ефектът от незаконосъобразното действие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. 

                Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани, както и правата им, при спазване в случая ограниченията, въведени за целите на наказанието.

              На ищеца безспорно е осигурена такава среда, не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.

              След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Поради неоснователност на иска, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху размера на претендираната сума, считано от подаване на исковата молба.

              Ответникът по делото е претендирал да бъде осъден ищеца да заплати разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева. Съдът намира, че на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС не се дължи юрисконсулско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска, при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, поради което искането на ответника следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.286  ал.2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл.78 ал.8 от ГПК.

               По отношение обжалването на настоящото решение следва да се съобрази, че съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./, постановеното от административния съд решение  по иск за обезщетение подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

               Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

                РЕШИ: 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София   иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.03.2018 г., причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация в периода  от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., във връзка с изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен Съд Габрово.   

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.                  

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: