Решение по дело №611/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Касатор е К.Г.П., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Марияна М. от АК Бургас.

Ответник по касация е полицай в РУМВР Царево – Николай Ш.. Ответникът взема участие в касационното производството лично.

В касационното производство участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 7/25.01.2023г. по АНД № 235/2022г. на Районен съд Царево, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу заповед за задържане на лице № 302зз-52/10.06.2022г., издадена от Николай Ш., полицай при РУМВР Царево.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване ново по същество, с което се отмени оспорената заповед за задържане на лице. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалби съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от посочения в чл.72 ал.1 от ЗМВР полицейски орган, какъвто се явява младши полицейския инспектор.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на процесуалните правила за това.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви на оспорения административен акт, което е съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на изискването по чл.59 ал.1 и ал.2 т.4 АПК. Съгласно тези разпоредби административния акт се мотивира, като в мотивите се посочват фактическите основания за издаването му. В процесния случай АО е посочил единствено, че задържаното лице е заподозрян като извършител на престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Не са изложени каквито и да било обстоятелства, които да навеждат на извод за вероятно извършено такова престъпление от жалбоподателя, даващи възможност лицето да се защити по фактите, съответно да се реализира съдебен контрол относно законосъобразността задържането.

Важно в случая обстоятелство е това, че самата заповед не препраща към друг съставен служебно в производството документ (напр. докладна записка), който евентуално да съдържа посочване на фактическите основания за издаването и. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.

В процесния случай по преписката има изготвена докладна записка от полицай Ш., която сочи, че причината за намесата на органите на властта е подаден сигнал за семеен скандал в дома на родителите на П.. Според посоченото в докладната записка, от присъствалата на място сестра на П. М.К.полицаите „разбрали“, че П. е „счупил и втора камера за тази вечер“. Така събраните данни не могат да обосноват подозрение в извършено от П. престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Никакви други източници на информация не са потвърдили получените от Костадинова данни (напр.показания от присъствалите родители, останки от унищожените вещи и др.), както и не са налице никакви данни относно стойността на евентуално унищожените вещи, които да обосноват степен на обществена опасност, съответстваща на извода за извършено престъпление от общ характер. Необходимостта от внимателна проверка на съдържащите се в показанията на Костадинова данни произтича и от това, че последната е заинтересован участник в констатирания от органите на реда семеен скандал. Изложеното прави заповедта необоснована и постановена в противоречие с материалния закон, а именно при липсата на материалните предпоставки по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

В допълнение следва да се отбележи, че допълнителни данни относно счупените камери са били събрани от първоинстанционния съд при разпит на полицаите като свидетели, но такива данни не могат да запълнят празнотата в мотивацията на оспорения административен акт. Посочените в мотивите на административния акт обстоятелства очертават предмета на доказване при съдебно оспорване и именно те стоят в основата на преценката относно наличието на основания за оспорване. Съдът няма право да издирва и установява материални предпоставки за издаване на акта, които не са посочени от органа като основание за това.

Горните обстоятелства на се били взети предвид и обсъдени от първоинстанционния съд, поради което изводът му за издаване на заповедта в съответствие с материалния закон е необоснован и неправилен.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебното решение следва да се отмени, като на основание 222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което оспорената заповед се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Бургас следва да заплати на П. 600лв. разноски по делото.

Основателно е искането на касатора за връщане на неправилно платената държавна такса 70лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7/25.01.2023г. по АНД № 235/2022г. на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 302зз-52/10.06.2022г., издадена от Николай Ш., полицай при РУМВР Царево.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на К.Г.П., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, 600лв. разноски по делото.

Внесената по делото държавна такса 70лв. да се върне на К.П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:	ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
	Членове:	ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ СТОЯН КОЛЕВ