№ 1736
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
СъдебниДеляна Илиева Пехливанова
заседатели:Екатерина Божичкова Николова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Бл. Ил. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20221100200891 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Съдебното заседание започва със закъснение, поради изчакване освобождаване на
съдебна зала.
ПОДСЪДИМАТА Ц. ЛЮБ. С., редовно призована, се явява лично и със своя
защитник адв. П.П., с приложеното по делото пълномощно.
За СГП се явява прокурор Б..
В съдебната зала се явява С.Л. - ст.юрисконсулт при ТД на НАП София, с
представено по делото пълномощно от Министъра на финансите.
СЪДЪТ докладва постъпила на 13.04.2022 г. по делото молба от Министъра на
Финансите на РБ с искане за конституиране на държавата в качеството й на граждански
ищец в процеса, както и за приемане за съвместно разглеждане на предявения от държавата
срещу подсъдимата граждански иск за причинени от престъплението имуществени вреди.
СТ.ЮРИСКОНСУЛТ Л.: Поддържам така депозираната молба.
СЪДЪТ предостави на защитата препис от гражданския иск и молбата на Министъра
на финансите на Република България за конституиране на държавата в качеството й на
граждански ищец в настоящия процес.
АДВ.П.: Моля да не приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск
от Министъра на финансите в предвид на обстоятелството, че по делото са налични
безспорни доказателства, че по отношение на въпросната сума е влязъл в сила ревизионен
акт по силата на който С. е осъдена да заплати тази сума.
Отделно от което по делото са също налице доказателства, че част от сумата в размер
1
на 10 026 лева е възстановена от неа.
Намирам за неоснователна предявената претенция и моля да не приемате за
съвместно разглеждане предявения граждански иск и конституиране като граждански ищец.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки да бъде приет за съвместно разглеждане така
предявения граждански иск, както и да бъде конституирана държавата като граждански
ищец.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание намира, че така предявеният от Министъра на финансите
граждански иск е своевременно, но ненадлежно предявен, тъй като касае общия размер на
причинените с престъплението вреди, част от които обаче са били възстановени от
подсъдимата.
Отделно от това съдът намира, че съвместното разглеждане на гражданския иск в
наказателния процес, ще затрудни провеждането на последния, поради и което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на финансите на Република
България за конституиране на държавата в качеството й на граждански ищец в процеса.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от държавата граждански иск
срещу подсъдимата Ц. ЛЮБ. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
СЪДЪТ указва на Държавата чрез Министъра на финансите на Република България,
че същата не губи това си право и би могла да предяви съответния граждански иск пред
компетентния гражданския съд.
Съдът освободи г-н Л. от по-нататъшно участие в съдебното заседание.
СЪДЪТ прикани страните да вземат становище по даване ход на разпоредителното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание намира, че не е налице процесуална пречка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
2
СНЕМА самоличност на подсъдимата, както следва:
Ц. ЛЮБ. С. - родена на **** г. в с. Ивайло, област Пазарджик, живуща в гр. София,
ул. „****, българка, българска гражданка, висше икономическо образование, управител на
фирма, вдовица, неосъждана, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимата правата, които има в настоящия процес.
ПОДСЪДИМАТА: Разбрах разясненото ми от съда.
Няма да правя отводи.
СЪДЪТ разясни на страните правата по чл.274 НПК и чл.274 НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме възражения, искания и не правим отводи.
СЪДЪТ предоставя право на страните да изразят становище по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.248 НПК.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да вземе становище.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС, като първа инстанция.
Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемата.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда особените правила.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и
основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени
действия по делегация.
Не са налице основания за изменение или за вземане на мярка за процесуални
принуда.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите по делото съдебно заседание за което да бъдат призовани
свидетелите и вещите лица посочени в списъка към приложението към обвинителния акт.
СЪДЪТ предостави възможност на защитата да вземе становище.
АДВ.П.: По въпросите по чл.248 НПК предоставям на вашето внимание следното
становище:
По т.1 делото е подсъдно на СГС предвид предявеното срещу моята подзащитна
3
обвинение.
По т.2 няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т.3 считам, че на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение, което е рефлектирало върху правата на моята подзащитна. То се
изразява в следното:
Считам, че актуалното обвинение съдържащо се в настоящия обвинителен акт срещу
С. е предявено при нарушаване на процесуалните правила.
Настоящото наказателно производство е трето по ред пред съда, като
последователността му е такава, че при първоначалното разглеждане на делото С. е била
обвинена за същото престъпление по чл.255 НК с вменено нарушение на ЗДДФЛ визирани в
разпоредбата на чл.10, ал.5, а именно, че се касае за доходи от прехвърляне на права или
имущество.
С това обвинение делото е приключило на тогавашната първа инстанция и при
разглеждането по жалба въззивният съд го е върнал за ново разглеждане на СГС след което
делото е върнато на СГП.
С настоящия обвинителен акт се претендира срещу моята подзащитна същото
обвинение за същото престъпление, като е налице изменение на бланкетната норма на
чл.255 НК с посочване на друго нарушение на ЗДДФЛ, а именно такова по чл.10, ал.1, т.3 от
този закон, че се касае за доход от друга стопанска дейност.
Считам, че по този начин прокуратурата по недопустим начин е изменила
обвинението. И това е така, защото независимо, че делото е върнато на прокуратурата и
никой не оспорва конституционното й право съобразно вътрешното убеждение и закона да
повдига и поддържа обвинение срещу виновните лица в случая, обаче, тя не се е съобразила
с процедурата по която е протекло настоящото производство.
Затова смятам, че е недопустимо прокурорът по този начин да изменя обвинението
срещу моята подзащитна, тъй като при противната теза не би могла да се препятства
възможността присъда да бъда отменена и заради пропуск на прокурора да повдигне нови
обвинения по чл.287 НПК.
Ако се приеме, че при всяко връщане на делото за ново разглеждане, прокурорът
може да поправи обвинението си по начин, че да преодолява противоречията в
отменителното решение, свързани с упражняване на неговата функция, като представител на
единна и централизирана прокуратура означава инстанционното движение на конкретно
дело всеки път да се явява относимо към различен предмет на обвинение.
Макар и в кориците на едно и също производство без съмнение влияе възможността
на адекватно организиране на защитата на страните в процеса, в случая на обвиняемата,
сегашна подсъдима и следва да се коментира на плоскостта на процесуално нарушение по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Затова смятам, че настоящото производство е типична илюстрация за недопустима
промяна на предмета на обвинението злепоставяща правото на защита на подсъдимата. Още
4
повече, че настоящото производство се развива след като първоинстанционният съд акт –
първият е отменен по жалба на осъдената тогава.
В този смисъл, моля да имате предвид, че е съдебната практиката на ВКС,
категорично съдържаща се в Решение №223 от 16.06.2014 г. по наказателно дело №
550/2014 г. на Второ наказателно отделение на ВКС.
Естествено това мое съображение е изложено съобразявайки разпоредбата на ал.3 на
чл.248 НПК, която ме задължава да взема становище по цитираното, посочено и описано от
мен нарушение.
В случай, че не уважите направеното възражение от моя страна и не прекратите
производството, и върнете делото на прокурора по останалите точки по разпоредителното
заседание считам, че по т.3 са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените производства, а именно по реда на Глава 27 и по-конкретно чл.371, т.1, като
даваме съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Лъчезар Минков Цоневски и Иво
Борисов Семерджиев.
За останалите свидетели и вещи лица държим на техния разпит в съдебно заседание.
По отношение на т.5 не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врата, привличането на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо
лице и преводач.
По отношение на мярката за неотклонение моята подзащитна към настоящия момент
няма такава така, че нямаме претенции по тази точка.
На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
По т.8 в случай, че не уважите възраженията ми по т.3, моля да насрочите делото за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на лицата съобразно списъка
посочен в обвинителния акт.
СЪДЪТ предостави възможност на подсъдимата да вземе становище.
ПОДСЪДИМАТА: Поддържам защитника си.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като съобрази становищата на страните и доказателствата
по делото, прие за установено следното:
Настоящото делото, с оглед вида и характера на повдигнатото обвинение,
действително е подсъдно на СГС, като към настоящия момент не са налице предпоставки за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
В същото време съдът констатира, че на досъдебното производство и в частност при
изготвянето на обвинителния акт, макар и не по аргументите изложени от защитата, е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемата и по-конкретно правото й да разбере за какво точно
престъпление е предадена на съд.
5
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че
да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, като очертае основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита.
В обвинителния акт задължително следва да се посочат фактите и обстоятелствата,
обуславящи обективната и субективна съставомерност на извършеното престъпление, в това
число неговото време, място и начин на извършване. Непосочването на тези факти или
тяхното фрагментно изложение винаги съставлява процесуално нарушение, тъй като засяга
съществено правата на страните.
Запознавайки се с конкретния обвинителен акт, съдът намира, че същият не отговаря
на изискванията на закона и задължителна съдебна практика, тъй като описаните в него и
релевантни към предмета на делото факти и обстоятелства не са изложени достатъчно
пълно, точно и ясно.
Подсъдимата С. е обвинена за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 НК, тъй като в
качеството й на местно физическо лице е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, дължими за получен от нея облагаем непаричен
доход, а именно конкретен недвижим имот в гр.Монтана.
В същото време в обвинителния акт липсват изложени каквито и да било факти и
обстоятелства за нейното семейно положение и то при установена към инкриминираната
дата семейна обвързаност.
Следва да се има предвид, че семейният статус на лицето в настоящия казус е от
особено съществено значение, тъй като първо би спомогнал за определянето на точния
размер на получения доход, а от там и на реално неустановените и неплатени данъчни
задължения, които стоят в основата на повдигнатото обвинение, на следващо място би
диференцирал конкретните правни субекти, които са имали задължение за подаване на
съответната данъчна декларация, като част от механизъма на извършване на
инкриминираното деяние. Подобни указания между другото, за изясняване на семейния
статус на лицето и принадлежността на имота, са били дадени в предходно определение на
съда, с което делото е било върнато на прокуратурата, които освен всичко друго не са били
и изпълнени.
Съобразно разпоредбата на чл.21 СК, придобитите по време на брака в резултат на
съвместен принос вещни права, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити. Съвместният принос освен това, съобразно същата тази норма, се
предполага до доказване на противното, което означава, че е налице установена законова
презумпция за общност на придобитите по време на брака недвижими имоти, която
презумпция може да бъде оборена единствено и само по предвидения от закона надлежен
ред, а той е чрез предявяването на специален иск по чл.21 ал.4 СК, за какъвто в
обвинителния акт липсват сведения да е бил предявен, а още по-малко да е налице влязло в
сила решение на гражданския съд.
6
Липсата на тези факти в обвинителния акт е заместена от обща констатация за
непопадане на конкретния недвижим имот, представляващ съответния облагаем непаричен
доход, в хипотезата на чл.21 ал.1 СК, без обаче да става ясно въз основа на какво точно се
прави този извод и то при положение, че липсват сведения за оборване на споменатата вече
законова презумпция.
Ясното и пълно съдържание на обвинителния акт предполага посочване на датата на
сключване на съответния граждански брак от подсъдимата, неговата продължителност и
прекратяване, респективно дали придобиването на имота е станало по времето на този
граждански брак или не. На следващо място ще следва да бъде посочен и режима на
имуществени отношения между съпрузите, както и характера на конкретния недвижим
имот, тоест дали същият представлява лична собственост или съпружеска имуществена
общност и то отново имайки предвид установената законова презумпция и надлежния начин
за нейното оборване.
Липсата на факти от тази категория препятства преценката за това каква изобщо е
била реалната собственост на недвижимия имот, а от там и размера на облагаемия
непаричен доход, тъй като при лична собственост, неговият титуляр отговаря за цялото
имущество, но при общо имущество, всеки от съпрузите би имал равни права, тоест би
отговарял до размера на една втора.
На следващо място, следва да бъде съобразено и това, че управлението на общото
имущество, каквото несъмнено е и подаването на данъчна декларация, би могло да се
извърши от всеки от съпрузите. В конкретния случай и ако се изложат факти за общност на
имуществото, следва да се посочи, че липсват сведения за това дали съпругът на
подсъдимата е подавал подобна данъчна декларация, тъй като това отново би имало
съществено значение за съставомерността на деянието, както от обективна, така също и от
субективна страна.
С други думи, налице е дефицит на факти и обстоятелства, които няма как да бъдат
заместени, а още по-малко презумирани, за да е налице валидно повдигнато обвинение,
съдържащо яснота относно собствеността на имота и размера на дохода.
На следващо място, следва да се посочи, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват изложени каквито и да било факти досежно местоизвършването
на конкретното престъпление, не е отразено къде точно обвиняемата С. е била длъжна да
подаде съответната данъчна декларация, не е посочено също така и къде е било постоянното
й местоживеене по смисъла на чл.54 ал.1 ЗДДФЛ, за да се прецени реално къде е било
реализирано престъпното бездействие, което е инкриминирано. Тоест, налице е непълнота
на фактите, която няма как да бъде заместена или пък изведена по тълкувателен път, за да се
прецени правилността на отразеното в диспозитива на обвинителния акт като
местоизвършване, тъй като на практика липсват изложени подобни факти в
обстоятелствената част на акта. В противоречие с изложеното в диспозитива за осъществено
в гр.София деяние следва да се посочи, че имотът е описано да е придобит в гр.Монтана, а
подс.С. с посочен адрес в с.Ивайло, обл.Пазарджик.
7
С оглед на така посоченото, съдът намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото върнато на прокуратурата за коригиране и допълване на обвинителния
акт в посочения по-горе смисъл.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 891/2022 г. по описа на СГС,
НО, 21 състав.
ВРЪЩА делото на прокуратурата за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8