Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав

На двадесет и четвърти април Година две хиляди и деветнадесета

Председател: Олга Златева

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4372 по описа за 2018 година.

Предявен е иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София против Т.И.Д. *** по чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по приложеното ч.гр.д. № 2394/2018г. по описа на РС Стара Загора, а именно: 2775,98 лв. – задължение по договор за потребителски кредит №********** от 12.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 10.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор № ********** от 12.04.2016г., с длъжници Г.А. и Т.Д., сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 185,46 лева; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4451,04 лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва: „Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги”: 1308.00 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 54,50 лева. Общото задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги, било, както следва: Общо задължение по договора: 5759,04 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 239,96 лева; Дата на погасяване: 12-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит /ДПК/, неразделна част от него били Общи условия /ОУ/, предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което полагал подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г, на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценял доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 12.04.2016г. превел парична сума в размер на 3000 лева по посочена от длъжника Г.А. банкова сметка. *** №1 за отлагане на вноска №5, съгласно погасителен план към него и неразделна част от Договор №**********/10.09.2016г. Предвид обстоятелството, че длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само 12 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." На 21.02.2017г. договорът бил прекратен, а задълженията по него - обявени за предсрочно изискуеми. На 22.02.2017г. на длъжника било изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен за прекратяване на договора и обявяването му за предрочно изискуем. Към настоящия момент размерът на погасеното от Г.А. задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на 3223,40 лв. Неизплатената част от номинала по договора била в размер на 2775,98 лв. Предявеният иск се счита за основателен и доказан. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ, КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия, Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ако потребителят желаел, можел да откаже кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, както и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в районен съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2394/2018 г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се, че ответницата има качеството на солидарен длъжник по посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит, като се твърди, че положените от нейно име подписи върху договора и съдържащите се в него декларации не й принадлежат. Оспорва се и твърдението, че посочената в договора сума е била изплатена в полза на Г.Т.И. или Т.И.Д.. При евентуалност, се оспорва твърдението за просрочие на вноските, дължими по евентуално сключения договор и отпуснат по него кредит, както и за изискуемост на претендиралата сума, поради настъпване на сочените в чл.12.3 от ОУ предпоставки - автоматично прекратяване на договора при просрочие на месечна вноска с повече от 30 дни и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да се дължи уведомление, покана, предизвестие или друго. Отсъствали данни за просрочие в уговорените по договора месечни вноски, клаузата за обявяване на договора за предсрочно изискуем без да се дължи уведомление до другата страна, се счита за нищожна и противоречаща на закона. Обявяването на каквото и да е било изявление предполагало достигане на това изявление до неговия адресат, поради което уговорката, че предсрочната изискуемост ще бъде обявена, без да се дължи уведомление от страна на кредитора, била недействителна. Цитира се съдебна практика. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което в настоящия случай не било направено. От обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно на коя дата договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца, както и на коя дата и по какъв начин предсрочната изискуемост е била обявена на ответницата. Оспорва се действителността на Договора за потребителски кредит, като се счита на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.90 и т.10 от ЗПК за недействителен. От съдържанието на договора и ОУ не ставало ясно как е определен годишният процент на разходите, като същият се явявал прекомерно и в нарушение на добрите нрави завишен, а следователно и недействителен. В нарушение на добрите нрави било задължението за заплащане на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което в тази част договорът също се счита за недействителен. На основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради съдържащите се в него неравноправни клаузи досежно определянето на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, общият размер на задължението, определено като задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, предсрочната изискуемост на кредита, задължение за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и нейния размер, задължение за заплащане на лихва за забава върху уговорените месечни вноски. На основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК съдържащото се в договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се счита за нищожно, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. В противоречие на изявлението, съдържащо се на последната страница от искането за отпускане на потребителски кредит, че ищецът не събира никакви такси за попълването на искането за кредит и кандидатстване, била включената в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги цена за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, в противоречие на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК в споразумението било уговорено заплащане на обща цена за редица посочени услуги, без да има яснота при какви условия и как могат да бъдат ползвани същите, както и каква е цената на всяка една от тях, а още по-малко за насрещното им престиране от страна на кредитора. От съдържанието на исковата молба и нейния петитум не ставало ясно какво включва заявеното за установяване задължение в размер на 2775.98 лв., дефинирано като неизплатено парично задължение, представляващо номинал по посочения в исковата молба договор. Неконкретизирането на произхода и вида /определение за номинал по договора за кредит липсвал/ на претенцията затруднявала правото на защита и надлежното упражняване на процесуалните му права. Предявеният иск се счита за неоснователен и недоказан и се моли да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли искът да се уважи, претендира разноски. Особеният представител на ответника моли искът да се отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2394/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника /ответницата/ по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.

Видно от приетите по делото писмени доказателства /в оригинал/, на 12.04.2016г. между ищеца, Г.Т.А. и ответницата Т.Д. е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********, със следните параметри: Сума на кредита: 3000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 185,46 лева; Дата на погасяване: 12 ден от месеца; Годишен процент на разходите /ГПР %/ 49,89; Годишен лихвен процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11. Общо дължима сума по кредита: 4451,04 лв.

Сумата от 3000 лв. е преведена на Г.Т.А. на 12.04.2016г., видно от преводно нареждане /л. 45/.

Ищецът твърди предсрочна изискуемост на кредита, настъпила автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване. Действително, в чл. 12.3 от ОУ към договора е предвидено автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо да се изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно т. 18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищецът /в този смисъл Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС и др./.

По делото са представени 2 бр. уведомителни писма – от ищеца до ответницата и до Г.Т.А., че съгласно ОУ, считано от 21.02.2017г. договорът е едностранно прекратен и че задължението им по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. По делото няма твърдения, нито доказателства тези уведомителни писма - нито да са изпратени до ответницата и до Г.Т.А., нито да са получени от тях. Следователно, кредиторът не е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост, съответно, договорът не е прекратен на основание чл. 12.3 от ОУ.

Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като последната вноска е дължима, съгласно Анекс № 1/10.09.2016г., на 12.06.2018г., т.е. към приключване на устните състезания по делото падежът на договора е изтекъл.

Страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги - задължение на кредитора да предостави на кредитополучателя, по искане на последния и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените пет услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Общите условия на ищцовото дружество са предадени на ответницата, при подписването на договора, като неразделна част от договора, удостоверено с подписа на ответницата върху договора и върху Общите условия /ОУ/.

Възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 1308 лв. /отпуснатата сума по кредита е 3000 лв./.

Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 54,50 лв. месечно – за 24 месеца.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 5759,04 лв. /4451,04 лв. – дължимата сума по кредита с договорната лихва + 1308 лв. – възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги/. Общ размер на вноската – 239,96 лв.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. Съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Първата услуга от пакета допълнителни услуги: „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит” е такса за действия, свързани с усвояването на кредита. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Поради това съдът намира, че въведената в пакета от допълнителни услуги такса за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит цели заобикаляне на правилата на чл. 10а ал. 2 от ЗПП и на това основание се явява нищожна в тази част. Също така, допълнителният пакет от 5 услуги в случая е уговорен общо на стойност 1308 лв., без да се посочва коя конкретна услуга на каква стойност е. С оглед обстоятелството, че една от тях е нищожна по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, то е невъзможно да се отграничи тя от другите, поради общата им предвидена цена, затова нищожността на първата предвидена услуга за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит влече нищожност на целия пакет от допълнителни услуги. С посочените в допълнителния пакет услуги - възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на дата на падеж, е предвидено заплащане на възможност за услуга, като в случай, че кредитополучателят поиска да се възползва от тези възможности, то, съгласно ОУ, тази му възможност не е гарантирана, а за да се ползва от нея – страните подписват допълнително споразумение, т.е. таксата за възможности зависи изцяло от волята на кредитора. Следователно, касае се за заплащане предварително цена за услуги, които не са предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Петата услуга: „Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” също не касае предоставена услуга, а евентуално бъдещо кредитиране на кредитополучателя, предоставено отново на волята на кредитора. Тази услуга също е неуточнена, няма конкретизация с какво е по-улеснена процедурата, която би могъл да получи потребителя от стандартната процедура за получаване на кредит, съответно противоречи на чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Уговорените в допълнителния пакет услуги за възможности, бъдещи и несигурни, зависещи изцяло от получаващия таксата кредитор, целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. Същите са неясно формулирани и са в нарушение не само на чл. 10а ал. 2, но и на чл. 10а ал.4 от ЗПК. Предвид изложеното, съдът намира, че допълнителният пакет от услуги представлява нищожни клаузи по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗПК.

Относно възражението на особения представител на ответника за годишния процент на разходите /ГПР/ - в размер на 49,89 %, то не е ясна методиката на формирането му, какви компоненти са включени в него и как се формира той. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния договор за кредит няма яснота за посочените обстоятелства. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и изчисляване на разходите по различен от законовия начин е недопустимо. Съставните елементи на ГПР остават неизвестни и се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. В нарушение на добрите нрави е задължението за заплащане на годишен лихвен процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което, и в тази част договорът е нищожен.

Ищецът твърди, че по договора е погасено задължение в размер на общо 3223,40 лв., т.е. повече от получената в заем сума от 3000 лв. Следователно, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, иск за признаване за установено по отношение на Т. К. Д., ЕГН **********,***, че дължи на дружеството сумата от 2775,98 лева – задължение по договор за потребителски кредит №********** от 12.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2018г., до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2394/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	924
Дата:	24 юни 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия:	Олга Иванова Златева

Дело:	20185530104372
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 август 2018 г.

Решение по дело №4372/2018 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Старозагорски районен съд Петнадесети граждански състав