Решение по дело №5479/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ по НАХД № 5479/2022г. по описа на СРС, НО, 105 състав
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното
хулиганство. Образувано е въз основа на внесен в СРС Акт за констатиране на дребно
хулиганство от 02 РУ-СДВР, съставен срещу Г. В. К., за това, че на 02.05.2022 година около
08:30 часа в гр. София, на ул. Княз Борис I № 215, сградата на 02 РУ-СДВР е извършил
непристойна проява, изразяваща се в агресивно поведение спрямо служител на 02 РУ-СДВР,
започнал да обижда, заплашва и да се държи агресивно, опитвайки се да удари дежурния
млОД Ц. В., отказал многократно да изпълни полицейско разпореждане да напусне сградата
на 02 РУ-СДВР, с които действия е показал неуважение към обществото.
В съдебно заседание СРП - редовно уведомена, не изпраща представител, не сочи
уважителни причини за неявяване на представител.
Нарушителят К. се явява лично, като в първо съдебно заседание изразява желание да
организира защитата си и упълномощи адвокат, като сочи, че не е получил препис от акта за
констатирана проява на дребно хулиганство. Съдът е дал възможност на нарушителят К. да
организира защитата си и е връчил в съдебно заседание препис от съставения спрямо него
акт. По повод на подадено писмена молба от нарушителя до съда преди датата на
следващото съдебно заседание, съдът с Разпореждане № 5591 от 16.05.2022г. е допуснал
правна помощ по отношение на него, като е съобразил и изразеното желание да бъде
определен защитник –адв. А. Г., вписана под № 4656 в НРПП, и същата е назначена в
съдебно заседание проведено на 18.05.2022г. След многократни молби за втори служебен
защитник и замяна на назначения такъв, в съдебно заседание от 29.06.2022г. след
изслушване на адв. Г., която заявява, че има разногласия със подзащитният й по отношение
на защитата, както и очевидно, че последния не й гласува доверие, съдът е допуснал замяна
на служебния защитник, като отново е изпратил писмо до САК за определяне на нов такъв.
По делото е постъпило уведомително писмо за определяне на адв. Н.-Г. за служебен
защитник, като в проведено съдебно заседание на 12.07.2022г. съдът с определение е
назначил същата за служебен защитник на нарушителя К.. В същото съдебно заседание се е
явил адв. В. К., като съдът е дал възможност на последния да се свърже с нарушителя,
доколкото последния не се явява в с.з. и след представяне на пълномощно от страна на адв.
К., с което е упълномощен да представлява Г. К. в настоящето производство, съдът е
прекратил предоставената правна помощ спрямо него.
В съдебно заседание от 04.11.2022г. адв. К. в съдебните прения пледира нарушителят К.
да бъде признат за невинен, тъй като от събраните доказателства по делото не се установява
негово противоправно поведение, напротив било установено, че подзащитният му е подавал
сигнали за нарушения в центъра за бежанци, където е работил като охрана и именно поради
желанието си да разбере дали институциите са предприели мерки в тази насока е посетил
полицейското управление, като макар и да е бил нервен и викал, това поведение не би могло
да се определи като непристойно или с цел да се покаже неуважение към обществото и
органите на властта. Счита също, че след като подзащитният му е задържан за срок от 24
часа, то и неизпълнението на полицейското разпореждане да напусне полицейското
управление е било прекратено. Моли съда за присъждане на адвокатски хонорар, като с
представя ново пълномощно от 01.09.2022г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Нарушителят Г. В. К. е роден на ХХХХХ, с ЕГН **********, живее в гр.
ХХХХХХХХХ, българин, ХХХХ, ХХХХи. Същият е с добри характеристични данни,
трудово ангажиран, няма данни за други противоправни и противообществени прояви, не са
представени и данни да са му налагани наказания по УБДХ, с чисто съдебно минало.
На 02.05.2022г. нарушителят К. около 08.30 посетил полицейското управление на 02 РУ-
СДВР, находящо се в гр. София, ул. Княз Борис I № 215 и искал да разговаря с дежурния
полицай. Във фойаето на управлението слязъл св. В., който в този момент изпълнявал
длъжността помощник дежурен за да разбере какъв е повода за посещението на наруш. К.. В
проведения разговор между двамата наруш. К. искал да получи информация за конкретно
лице- бежанец, за което той е подавал сигнали в полицията преди време, като св. В. му
1

отговорил, че не може да му предостави такава информация, тъй като няма роднинска
връзка с това лице. След като не получил информацията, К. започнал да нервничи и да
настоява да получи отговор, при което св. В. му разпоредил да напусне управлението.
Нарушителят К. започнал да вика, като заявил, че ще го уволни, при което св. В. го хванал за
ръката и се опитал да го изведе от управлението, като К. оказал съпротива и не искал да
излезе, и при дърпането закачил св. В.. Непосредствено след това св. В. с друг негов колега
пристъпили към задържане на наруш. К., като била съставена и Заповед за задържане за
срок от 24 часа по ЗМВР № 226зз-1352 от 02.05.2022г.
По делото е постъпила информация от тел. 112, от която се установява, че нарушителят
К. е подавал информация към органите на МВР за неустановени лица, находящи се на
територията на центъра за бежанци, където е работел като охрана без необходимите
документи,в нарушение на правилата в центъра.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
В разпоредбата на чл. 4 от Правилника за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното
хулиганство, нормативно е регламентирано съдържанието на Акта за констатиране проява на
дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 от УБДХ.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от УБДХ, за неуредените въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на ЗАНН, която норма е императивна и съответно липсата на основните
реквизити на акта, включително описание на нарушението, респективно правната му
квалификация, съставлява нарушение на процедурата по съставянето му и е съществено
нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя,
както да разбере в какво е обвинен, съответно и да организира адекватно защитата си. В
случая съдът намира, че в акта за дребно хулиганство не е отразена правната квалификация
на нарушението, т.е кои разпоредби на закона, според актосъставителя се явяват нарушени.
При липсата на установено в УБДХ правомощие на съда да върне преписката на органа,
установил нарушението за отстраняване на констатираните пропуски в акта за констатиране
на противообществена проява, единствената възможност на съда е предаденото на съд лице
да бъде оправдано, съгласно чл.6, ал.1, б.” в” от УБДХ.
На следващо място дефиницията на дребното хулиганство, посочена в чл. 1, ал. 3 от
УБДХ го характеризира като непристойна проява, изразила се в употреба на ругатни, псувни
или други неприлични изрази на публично място и пред повече хора, или в оскърбително
отношение и държание към гражданите или към органите на властта, или изразила се в
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и
спокойствие, но поради по-ниската степен на обществена опасност на тази проява, тя не
представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Съдът счита, че описаните действия като извършени от нарушителят не могат да бъдат
приравнени на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, съгласно посочената
дефиниция. При всички положения, за да е налице какво и да е хулиганство, то трябва да
нарушава обществения ред и спокойствие. От разпитаните свидетели полицейски
служители, двама от които са актосъставителя и свидетеля по акта, които не са преки
очевидци на нарушението, като първият е съставил акт за констатирана проява на дребно
хулиганство въз основа на докладна записка, а втория е присъствал при съставянето и
предявяването му на нарушителя / т.е същите нямат преки впечатления и възприятия от
поведението на нарушителя/, както и от показанията на св. В., който непосредствено е
възприел поведението му при проведения разговор между двамата в полицейското
управление се установява, че се касае за ескалация в поведението на нарушителя по повод
отказана информация от страна на свидетеля В. във връзка с подаден сигнал за нарушения в
центъра за бежанци, находящ се на Военна рампа, като нарушителят е агресирал спонтанно
срещу полицейския служител, отправяйки им обидни думи към него и отказвайки да
напусне полицейското управление доброволно. В случая макар отправените обиди към
полицейския служител да е морално укоримо и в принципен план да е непристойно, не се
касае за оскърбително отношение спрямо органите на власт на публично място или в
присъствието на множество хора, поради и което ако същият се счита за засегнат
личностово, то може да потърси правата си чрез депозиране на частна тъжба в съда, а по
2

отношение на отразеното в акта, че е отказвал да изпълни многократно отправено му
полицейско предупреждение да напусне сградата на полицията, то тези действия по никакъв
начин не отразяват явно неуважение към обществото, а представляват предмет на
административно нарушение по ЗМВР, за което е следвало при преценка от страна на
полицейските органи да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение
по ЗМВР, но не да са предмет на производство по УБДХ.
По изложените съображения съдът оправда нарушителят по така повдигнатото
обвинение за извършена непристойна проява /дребно хулиганство/.
По повод заявеното от адв. К. за присъждане на разноски за адвокатска защита, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото по делото се представят две пълномощни, като
в първото, което освен, че не е съгласно установения ред изобщо не е договорено
възнаграждение, а във второто се сочи основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, без да се
представят доказателства за основанията, налагащи предоставената безплатна правна
помощ.
По депозираните писмени бележки от юрк. Виденов, пълномощник на полицейски
орган, с които се оспорва подадена жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа по
ЗМВР, съдът не дължи произнасяне, доколкото предмет на производството е съставен акт за
констатирана проява на дребно хулиганство и полицейския орган не е страна по него, а
жалба срещу издадената заповед за задържане не се съдържа в кориците на делото, тъй като
в противен случай същата съдът би отделил и изпратил за образуване на друго
административно наказателно производство по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

3

Номер на акта:	4166
Дата:	10 август 2024 г. (в сила от 10 август 2024 г.)
Съдия:	Албена Такова Момчилова

Дело:	20221110205479
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 май 2022 г.

Решение по дело №5479/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите