№ 4
гр. Смолян, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора Д. Стр.
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно административно
наказателно дело № 20215400600128 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от 01.11.2021г., депозирана от адвокат
Ив. Ап. – защитник на подсъдимия Р. С. Ст., със съдебен адрес: гр. Смолян,
ул. „Б.“ № 11, ет.1, офис 3 против Решение № 163/ 28.10.2021г., постановено
по АНД № 492/ 2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, с което
подсъдимият Р.С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.
316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. Със същото решение подсъдимият С. е осъден
да заплати в полза на ОДМВР – гр. Смолян парична сума в размер на 360
лева, представляваща направени разноски по делото за назначената в хода на
досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за недоказаност на
обвинението и постановяване на присъдата при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
1
Настоява се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на нов, с който въззивният съд да признае подсъдимия Р.С. за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание, подсъдимият Р.С., редовно призован, не се явява.
Представлява се от неговия защитник – адв. Апостолов, който поддържа
въззивната жалба.
За Окръжна прокуратура – гр. Смолян, редовно призована, се явява
заместник – окръжният прокурор Д. Стр.. Излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и допълнителното
писмено изложения към нея, изразеното становище на страните в съдебно
заседание и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 163/ 28.10.2021г., постановено по АНД № 492/ 2021г. по
описа на Районен съд – гр. Смолян подсъдимият Р. С. Ст. е признат за
виновен в това, че на 05.06.2019 год., в град Смолян, в сградата на
Териториално поделение на НОИ – гр.Смолян , съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ, съставен с цел да бъде използван за
доказване на трудов стаж, представяйки го пред Л. Г. - специалист в сектор
„Пенсионно обслужване“ към отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – гр.Смолян, а
именно - Удостоверение обр. УП[1]30 с №86/31.12.1996 год., издадено на
името на Р. С. Ст., на което е придаден вид, че е издадено от длъжностни лица
на ГДКБУМКЦ „Здраве“ — гр.София, приложено към Заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – обр. УП-1, с вх. №2113-
20-412/05.06.2019 г. на ТП на НОИ – гр.Смолян, като от него за самото
съставяне на документа не може да бъде търсена наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК.
На основание чл. 78а, ал.1 НК подсъдимият Р. С. Ст. е освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия С. да заплати в полза
на ОДМВР – гр. Смолян парична сума в размер на 360 лева, представляваща
направени разноски по делото за назначената в хода на досъдебното
производство съдебно – почеркова експертиза.
След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
През 1971 подсъдимият С. започнал работа в ОУ „В. Л.“ с.З. на
длъжността „домакин“, където работил до 31.08.1974 год. След това в
периода от 01.02.1982 год. до 31.01.1985 г. същият работил в ТП „Държавно
ловно стопанство „Извора“ гр.Девин като „старши лесничей“. В периода от
2
м.10.1988 год. до м. 09.1991 год. упражнявал трудови функции в „Доспат
метал“ гр.Доспат в механичен цех като „монтажник“. Последвал период от
няколко години, през който подсъдимият не бил осигуряван. През периода от
1997 год. до 2010 год. с известни прекъсвания, С. работил в различни фирми
на еднолични тръговци, които надлежно нанесли осигурителният му стаж в
издадените му осигурителни книжки. Трудовият стаж в посочените
предприятия бил надлежно нанесен в двете трудови книжки и осигурителните
книжки на обвиняемия С..
През 2018 г., подсъдимият С. решил да упражни правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като на 10.12.2018г. отишъл в ТП на НОИ -
гр.Смолян и подал заявление обр.УП-1 с вх.№2113-20-1347/10.12.2018 год.
Към това заявление обвиняемия представил следните документи: трудова
книжка №2/30.03.1986 год., трудова книжка № 7/03.05.1985 год.,
удостоврение обр. УП - 2 №1/09.01.2013 год., удостоврение обр.УП - 2 №
564/16.02.2018 год., удостоврение обр.УП - 3 № 10/15.11.2010 год.,
удостоврение обр. УП — 15 № 5516-15-1/28.02.2018 год., осигурителна
книжка №**********/04.04.2008 год. и военно - отчетна книжка №
041678/1972г.
След извършване на съответните проверки от служителите на НОИ, с
Разпореждане от 07.01.2019г. на подсъдими било отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО с мотиви, че същият е навършил изискуемата възраст от 64г. и един
месец, но нямал изискуемия осигурителен стаж от 38 години и шест месеца,
като недостигащият осигурителен стаж бил в размер на седем години, пет
месеца и шестнадесет дни. Постановеното разпореждане не било обжалвано
от подсъдимия по административен ред пред по – горестоящия
административен орган.
Поради това, че нямал необходимия осиурителен стаж, подсъдимият
решил да си набави документ, удостоверяващ липсващия му стаж. В
изпълнение на това свое решение, подсъдимият С. по неустановен по делото
начин се снабдил с Удостоверение обр. УП-30 с № 86/31.12.1996 г., издадено
от името на ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София, в което било посочено, че
подсъдимият Р.С. е работил на длъжност „оператор на спиц машина“ в
периода от 01.10.1992 год. до 31.12.1996 г. и има трудов стаж от четири
години и два месеца, който бил от втора категория /съгласно чл.31б от
ПКТП/. Така посоченото удостоверение било издадено на името на
подсъдимия Р.С..
На 05.06.2019 год. Р.С. отишъл в отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ гр.
Смолян и подал пред св. Г. - специалист в сектор „Пенсионно обслужване“
ново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
това удостоверение приложил документи, включително и издадено
Удостоверение обр. УП- 30 с №86/31.12.1996 год., от ГДКБУМКЦ „Здраве“ -
гр.София, което не било представено при подаване на предходното заявление.
Депозираното от С. заявление било заведено под № 2113-20-412/05.06.2019г.
Контролни органи при ТП на НОИ – гр. Смолян се усъмнили в
3
автентичността на депозираното Удостоверение обр. УП-30 с №
86/31.12.1996., доколкото същото било в почивен ден – 31.12.1996г./неделя/,
положеният печат бил нечетлив, стажът не бил нанесен в трудовите книжки
на осигуреното лице, както и липсвал Булстат на осигурителя ГДКБУМКЦ
„Здраве“ - гр.София. При извършената проверка било установено, че в ТП на
НОИ - гр.София нямало данни за регистриран осигурител с наименование
ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр. София. По този повод посочения в удостоверение
обр. УП-30 с №86/31.12.1996 г. осигурителен стаж от четири години и два
месеца, който бил от втора категория, не бил зачетен от органите на ТП на
НОИ - Смолян и било издадено Разпореждане №**********/06.08.2019 год., с
което било отказано на обвиняемия отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Обвиняемия обжалвал издаденото разпореждане, като в
жалбата посочил наименования на различни предприятия, които евентуално
биха могли да бъдат правоприемници на ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София.
С Решение на Директора на ТП на НОИ - Смолян № 1012-20-
53#1/25.10.201г. било отменено разпореждане № **********/06.08.2019 г. на
Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – гр. Смолян,
с което било отказано на обвиняемия отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, а преписката била върната на пенсионния орган за ново
разглеждане и произнасяне с указания за извършване на допълнителни
проверки на осигурителния стаж на Р.С. в ГДКБУМКЦ „Здраве“ - гр.София,
вписан в удостоверение обр. УП-30 с №86/31.12.1996 год. С оглед
направените от обвиняемия искания в жалбата са извършени проверки в
първичната документация на осигурителите „Лозана“ ЕАД, обувен завод
„Девети септември“ – гр. София и обувен завод „Петър Ченгелов“ –
гр.Пловдив, които са били посочени като такива, които биха могли да имат
отношение към оспореният осигурителен стаж. В изпълнение на дадените
указания, органите на НОИ извършили проверка в първичните документи на
осигурителя „Кавалер“ АД гр.София (правоприемник на завод „Девети
септември“) и е установено, че в разплащателните ведомости липсвали данни
за работника Р.С. за периода от м.10.1992 год. до м.12.1996 год. При
осигурителя „Лозана“ ЕАД също била извършили проверка, като е установено
, че това дружество е правоприемник на ПП „Здраве“, ПП „Люлин“ с цехове
„Стара планина, Витоша, Пирин, Еделвайс, Турист, Балкан и ПП „Напредък“
с цехове 1,2,3,4,5,6 и 11 и на част от ведомостите на „Тракийско творчество
78-79“. В хода на проверка била представена декларация от управителя Ю.
Андр., който декларирал, че подсъдимият Р.С. не фигурира в съответните
ведомости, както и в дневниците за регистрация на започващите работа
служители. Органите на НОИ извършили проверка на осигурителя обувен
завод „Петър Ченгелов“ – гр.Пловдив. Установено е ,че в предадените
ведомости и документи на „Флавия“ АД – гр.Пловдив (правоприемник на
обувен завод „Петър Ченгелов“) за периода от 01.10.1992 год. до 31.12.1996г.
Р.С. не фигурира като работник.
С оглед на установеното отново било издадено разпореждане, е което
било отказано на подсъдимия Р.С. да бъде отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, което било потвърдено от Директора на ТП на НОИ -
гр.Смолян. В законоустановения срок подсъдимият С. го обжалвал и било
образувано адм. дело №192/2020 год. по описа на Административен съд -
4
гр.Смолян, което приключило с Решение № 197 от 23.07.2020г. по
административно дело № 192/2020г. по описа на Административен съд – гр.
Смолян, с което административният съд е отменил Решение № Ц1012-20-
10#1/22.05.2020г. на Директора на НОИ – гр. Смолян и е върнал преписката
на административния орган със задължителни указания по прилагането на
закона. Постановеното съдебно решение на Аадминистративен съд -
гр.Смолян е обжалвано и потвърдено от Върховния административен съд.
По делото е назначена съдебно - почеркова експертиза. Според
депозираното заключение от вещото лице Узунов, подписите на позиция
„Изготвил“, на позиция „Ръководител“ и на позиция „Главен счетоводител“ в
оригинала на Удостоверение обр. УП - 30, № 86/31.12.1996 год. не са
положени от подсъдимия С.. Вещото лице е посочило, че подписите в графа
"Изготвил" и "Ръководител" вероятно са положени от едно и също лице, като
положеният печат не съдържа надписи и думи, които да се доближават до
наименованието на осигурителя ГДКБУМКЦ „Здраве“ и седалището му в гр.
София – установени са знаци "Кмет" и "Кметство", както и символ петолъчка.
Настоящият съдебен състав също кредитира заключението на вещото лице
като обосновано, непротиворечиво и компетентно изготвено.
Така установената фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите М. П., П. Д.,
както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на свидетелите
В. М., Л. Г., Ю. Бл., Д. Т., С. Хр. и Ан. Ив., заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – почеркова експертиза. Фактическата обстановка,
приета от Районен съд – гр. Смолян е установена въз основа на всички
доказателства, събрани в съдебното производство, в съответствие с нормите
на НПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че обосновано и законосъобразно Районен съд – гр. Смолян е
приел, че подсъдимият Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че на 05.06.2019г. подсъдимият С.
съзнателно се е ползвал пред органите на ТП на НОИ – гр. Смолян от
неистински официален документ – Удостоверение обр. УП-30 с №8
6/31.12.1996г., издаден от длъжностни лица на ГДКБУМКЦ „Здраве“ -
гр.София, като от него за самото съставяне не може да бъде търсена
наказателна отговорност. Използваният от подсъдимия С. документ –
Удостоверение образец УП-30 е официален документ по смисъла на чл. 93,
т.5 от НК и на ППВС № 3/1982г., доколкото същият се издава от
съответнотото длъжностно лице в предприятието по определена форма и ред,
регламентиран изрично в Инструкцията за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж и чл. 101 от ППЗП/отм/. Известно е в правната
теория и съдебната практика, че понятието за „истинност“ на документите се
свърза с тяхното авторство. В настоящия случай, процесното Удостоверение
образец УП-30 представлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т.6
НК, тъй като на същия е придаден вид, че изхожда от ГДКБУМКЦ „Здраве“ -
гр.София.
5
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият С. е съзнавал, че издаденото удостоверение
представлява неистински официален документ, тъй като същият е издаден от
името на несъществуващо предприятие. Въпреки това същият съзнателно е
използвал инкриминирания документ, представяйки го пред ТП на НОИ -
гр.Смолян, с цел да докаже наличието на трудов и осигурителен стаж пред
органите на НОИ.
Изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация
на деянието, извършено от подсъдимия С. са правилни и са в съответствие
със закона.
Обосновано и законосъобразно съдът е освободил подсъдимия Р.С. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание на
основание чл.78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички законови
предпоставки за това.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че
обвинението не е доказано, тъй като не е установено кой е автор на
инкриминирания по делото документ. Това е така, защото отговорността на
подсъдимия С. е ангажирана по отношение на използването на неистински
официален документ, а не за неговото съставяне. Поради тази причина
обстоятелството кой е автор на инкриминирания докумен е ирелевантно по
делото. Неоснователно е и възражението, че подсъдимият не е знаел кои са
лицата, изготвили и подписали инкриминирания документ. Това е така,
доколкото същият твърди, че е полагал труд в ГДКБУМКЦ „Здраве“ – гр.
София в продължение на почти четири години и в противоречие с правилата
на логиката е същият да не е знаел кой е ръководителят на предприятието и
кой е служителят, който изготвя документите на работодателя.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена
без уважение.
При цялостната проверка на присъдата, настоящият съдебен състав не
констатира нарушения, които да обуславят нейната отмяна или изменение,
поради което същата ще следва да бъде потвърдена като законосъобразна,
обоснована и правилна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен
съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/ 28.10.2021г., постановено по АНД
№ 492/ 2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7