№ 60
гр. Перник, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело №
20231700900044 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „АРХТЕРИКС“ ЕООД /в качеството на нов кредитор-цесионер/
срещу „ДЛВ - СИ” ООД за заплащане: 1/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД
сумата 434 920,27 лв. без ДДС, представляващи обезщетение за стойността на
инфраструктурните работи и разходи, извършени от цедента „Заводски строежи“ АД по
създаване на експлоатационни условия за упражняване правата на концесионера за добив на
строителните/инертните материали - доломити от концесионираните участъци „Заводски
строежи“ и „Заводски строежи - 2“ на находище „***“ в земл. на с. ***, Община Перник,
както и за пропуснати ползи поради преустановена реализация на строителните/инертните
материали - доломити в резултат на прехвърлянето на всички права и задължения по
концесионния договор от 10.09.2008 г. за участък „Заводски строежи - 2“ от цедента
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на „ДЛВ- СИ“ ООД, договорено в общ размер от 500 000 лв.
без ДДС, произтичащи от Протокол за намерения с peг. № 322/08.02.2017 г. и Споразумение
peг. № 323/08.02.2017 г., заедно с 2/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 434
920,27 лв. в размер на 134 325,12 лв. за времето от и включително 21.12.2019 г., до и
включително 14.12.2022 г., като ден предхождащ предявяването на този иск, а също и
законната лихва за забава върху същата главница за времето от и включително деня на
предявяването на иска, до окончателното изплащане на главницата; 3/ на осн. чл. 92, ал. 1,
изр. първо сумата 200 000 лв., представляващи санкционна неустойка по т. 8 от
Споразумение с peг. № 323/08.02.2017 г. на нот. заверка на подписите по сигнатурата на
В.Я., нотариус с per. № *** и район на действие ПРС, за отказа на „ДЛВ-СИ“ ООД да
изпълни задълженията си, като сключи допълнително споразумение за условията по
1
прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от участък „Заводски
строежи“ на находище „***“, намиращо се в землището на с. ***, Община Перник, сключен
на 30.04.2008 г., съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България №
88/09.02.2018 г.; 4/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД сумата 35 764,61 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди - неустойки, дължими от „ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ“ АД на концедента Българската държава, в резултат на неизпълнението на
задълженията от „ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение за условията по
прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от участък „Заводски
строежи“ на находище „***“, намиращо се в землището на с. ***, Община Перник, сключен
на 30.04.2008 г„ съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България №
88/09.02.2018 г., и да заплати концесионните задължения, посочени в писмо с изх. № Е-26-3-
35/25.03.2021 г. на Министъра на енергетиката, заедно с 5/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД
върху тази главница в размер на 4 907,62 лв. за времето от и включително 08.08.2021 г., до и
включително 14.12.2022 г. като ден предхождащ внасянето на този иск, както и законната
лихва за забава върху тази главница за времето от и включително деня на предявяването на
иска, до окончателното й изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК с отговор на исковата молба ответникът „ДЛВ-СИ” ООД по
подробни доводи и съображения оспорва изцяло по основание и размер исковете. По
отношение на Договор за цесия от 08.09.2017г.. сключен между „Заводски Строежи” АД,
като цедент и „АРХТЕРИКС” ЕООД като цесионер, твърди, че е нищожен поради липса на
предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Видно от т.1. на процесния Договор за цесия „Цедентът
прехвърля възмездно на Цесионера както вече възникнали , така и бъдещи свои вземания”,
без същите да бъдат определени. Не само че вземанията не са определени, но не са и
определяеми, като с т.2. страните по договора сами са поставили неясни условия за
възникване и определяне на размера на тези задължения, които са поставени в зависимост от
изпълнение, респ. неизпълнение от страна на длъжника на определени действия. Дори и да
се приеме, че част от вземането на ищеца е определено или определяемо, то договорът за
цесия, страда и от друг съществен порок водещ до неговата недействителност на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно липсата на цена. Това е така, защото договорът за цесия е
възмезден и цената е съществен елемент от фактическия му състав, а такава не е определена,
като дори не е и определяема нито към момента на сключване на договора, нито към
настоящия момент, защото определянето й е поставено в зависимост от всички вземания от
длъжника, по-голямата част от които са бъдещи и са поставени в зависимост от
изпълнението на много условия от трети за договора лица, т.е. както е посочено по-горе те
са неопределяеми, респ. неопределяема е и цената на договора. На следващо място твърди,
че „ДЛВ-СИ” ООД не е уведомен надлежно от „Заводски Строежи” АД за извършената
цесия. Видно от самото Уведомление е, че на същото липсва подпис на представител на
ответника и дата на получаване. Оспорва истинността на представеното от ищеца
Уведомление за прехвърляне на вземания с изх.№31/12.09.2017г. с твърдението, че
2
положеният върху описания по-горе документ подпис за „Заводски Строежи” АД не
принадлежи на изпълнителния директор на дружеството С.И.Ч.. По отношение на Договор
за цесия от 14.12.2022г., сключен между „Заводски Строежи” АД. ЕИК ********* като
цедент и „АРХТЕРШСС” ЕООД като песионер, твърди, че „ДЛВ-СИ” ООД не е уведомен
надлежно от „Заводски Строежи” АД за извършената цесия. Оспорва истинността на
представената от ищеца Обратна разписка по пратка №***, издадени от Еконт Експрес
ЕООД с твърдението, че положеният върху описания по-горе документ подпис за ДЛВ-СИ
ООД не принадлежи на управителя на дружеството Д.С.Ц.. По отношение претендираната
от ищеца сума в размер на 500 000,00 лв. описана в 1.3.1 от Споразумение от 08.02.2017г. с
нот. заверка на подписа с рег.№*** по описа на В.Я., нотариус с район на действие РС-
Перник. рег.№*** на НК, сключен между „Заводски Строежи” АД, като прехвърлител и
„ДЛВ-СИ” ООД като приобретател, твърди, че това споразумение е нищожно поради
противоречие със закона и заобикалянето му - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Чл.25 от ЗПБ предвижда
специален ред за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия. Законът не
допуска прехвърлянето на права и задължения по предоставена концесия да става с договор
или друг вид споразумение между две страни. При извършване на тълкуване на клаузите на
споразумението може да се достигне до обосновано предположение, че действителната воля
на страните е да сключат предварителен договор за покупко-продажба на концесионни
права. В тази насока са и използваните от страните термини „Прехвърлител” и
„Приобретател”, предметът на споразумението е прехвърляне на концесионни права срещу
заплащане на определената в него цена. От изложеното по-горе следва, че процесното
Споразумение с рег.№*** по описа на нотариус В.Я. по своята същност представлява
предварителен договор за покупко-продажба на концесионни права, какъвто договор е
нищожен поради противоречие със закона, респ. поради заобикалянето му. Алтернативно,
твърди, че изискуемостта на претендираната от ищеца сума в размер на 500 000,00 лв.,
описана в т.3.1 от Споразумение с рег.№*** по описа на нотариус В.Я., не е настъпила, тъй
като не са изпълнение уговорените в т.3.3 от споразумението условия. Страните са
уговорили в т.3.3. от процесното споразумение, че описаната в т.3.1. от процесното
Споразумение с рег.№*** по описа на нотариус В.Я. сума се дължи и ще бъде заплатена от
„ДЛВ-СИ” ООД на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД само и единствено след кумулативното
изпълнение на предвидените в същата точка условия. Към настоящия момент не са
изпълнени всички условия, обуславящи настъпването на изискуемостта на неоснователно
претендираната от ищеца сума в размер на 500 000,00 лв., описана в т.3.1 от
споразумението. Алтернативно, твръди, че „ДЛВ-СИ” ООД е заплатило на „Заводски
Строежи” АД пълния размер на претендираната от ищеца сума в размер на 500 000,00 лв.,
описана в т.3.1 от споразумението, по начина, предвиден в т.1.1.2. от Споразумение от
08.02.2017г., сключен между „Заводски Строежи” АД и „ДЛВ-СИ” ООД във връзка с
Договор за продажба на инертни материали (скална маса), сключен между същите страни на
19.10.2015г. Но дори и „ДЛВ-СИ” ООД да не е било погасило задълженията си по
гореописаните 3 бр. фактури, то вземанията по тях са прехвърлени от „Заводски Строежи”
АД на „Софстрой Бетон” ЕАД още преди сключване на процесиите споразумения, като с
3
описаното по-горе споразумение от 15.08.2016г. „ДЛВ-СИ” ООД, „Заводски Строежи” АД
на „Софстрой Бетон” ЕАД са се съгласили с така описаната цесия и „ДЛВ-СИ” ООД не е
имало правната възможност да погаси задълженията си по тези фактури по начина,
предвиден в т.1.1.1 от описаното по-горе Споразумение с рег.№324/2017г. по описа на
нотариус В.Я., тъй като тези вземания вече не са принадлежали на „Заводски Строежи” АД.
Нито една от останалите 28 броя фактури, изброени от т.3.4 до т.3.31 от исковата молба, не
са били предоставени на „ДЛВ-СИ” ООД и е научил за тяхното издаване едва с получаване
на препис от исковата молба, като с настоящия отговор оспорва тяхната дължимост, като
прави възражение, че описаните в тях материали никога не са били доставени на „ДЛВ-СИ”
ООД, респ. не ги е закупувал и не дължи тяхното заплащане. „ДЛВ-СИ” ООД е заплатило на
Министерство на енергетиката задълженията на „Заводски Строежи” АД по Договора за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
доломити от находище „***“, участък „Заводски строежи 2“ от 10.09.2008г. Общата сума на
заплатените от „ДЛВ-СИ” ООД към Министерство на енергетиката задължения на
„Заводски Строежи” АД по договора за концесия е в размер на 621 897,60 лв. По отношение
цретенднраната от ишеца неустойка в размер на 200 000,00 лв.. описана в т.8 от
Споразумение от 08.02.2017г., твърди, че процесното споразумение е нищожно поради
противоречие със закона и заобикалянето му - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респ. нищожна е и клаузата
за неустойка по т.8 от същото споразумение и „ДЛВ- СИ” ООД не дължи нейното
заплащане. Алтернативно, прави възражение, че поради неизпълнение на задълженията на
„Заводски Строежи” АД „ДЛВ-СИ” ООД е отказал сключване на допълнителното
споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по Договора за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити от находище
„***“, участък „Заводски строежи“ от 30.04.2008г., който отказ е правомерен и „ДЛВ-СИ”
ООД не е в неизпълнение на споразумението и не дължи заплащане на претендираната от
ищеца неустойка в размер на 200 000,00 лв., описана в т.8 от Споразумението.
Алтернативно, прави възражение, че задължението за заплащане на неустойка е погасено по
давност, тъй като от момента на направения от „ДЛВ-СИ” ООД отказ за сключване на
допълнително споразумение, който отказ е направен през март 2018г., до момента на
завеждане на иска по настоящото дело през декември 2022г. са минали повече от 3 години, с
което е изтекла предвидената в чл. 111, буква „б” кратка тригодишна давност. Алтернативно,
прави възражение за прихващане на дължимата от „ДЛВ-СИ” ООД неустойката в размер на
200 000,00 лв. по т.8 от Споразумение с вземането на „ДЛВ-СИ” ООД от „Заводски
Строежи” АД в размер на 621 897,60 лв. произлизащо от заплатените от „ДЛВ-СИ” ООД
задължения на „Заводски Строежи” АД към Министерство на енергетиката. Прави
възражение, че претендиралите от ищеца сума в размер на 500 000,00 лв. описана в т.3.1 от
Споразумение с рег-№*** която се дължи при изпълнение на споразумението, и неустойката
в размер на 200 000,00 лв.. описана в т.8 от Споразумение с per.№*** която пък се дължи
при неизпълнение на споразумението, същите не могат да се дължат едновременно от „ДЛВ-
СИ” ООД, тъй като изискуемостта им е поставена в зависимост от взаимоизключващи се
условия, които не могат да съществуват едновременно. Възразява, че „Заводски Строежи”
4
АД е претърпяло претендираните имуществени вреди в размер 35 764,61 лв. Твърди, че към
настоящия момент така описаните неустойки въобще не са възникнали и „Заводски
Строежи” АД не дължи тяхното заплащане. Дори и неустойките да са възникнали, „Заводски
Строежи” АД не ги е заплатило и „Заводски Строежи” АД все още не е претърпяло вреди.
Противното би означавало „Заводски Строежи” АД да бъдат обезщетени за нещо, което не са
платили и ако никога не го платят ще се стигне до неоснователното им обогатяване. На
следващо място, „ДЛВ-СИ” ООД не дължи заплащане на ищеца на претендираното
обезщетение за претърпени от „Заводски Строежи” АД имуществени вреди в размер 35
764,61 лв., тъй като тези имуществени вреди не са настъпили поради неизпълнение на
споразумението от страна на „ДЛВ-СИ” ООД. Освен това „ДЛВ-СИ” ООД не дължи
заплащане на ищеца претендираното обезщетение за претърпени от „Заводски Строежи” АД
имуществени вреди в размер 35 764,61 лв., тъй като в т.8 от Споразумение с рег.№*** е
предвидена неустойка, обезпечаваща неизпълнението на споразумението. Алтернативно, в
случай че съдът приеме, че „ДЛВ-СИ” ООД дължи заплащане на ищеца претендираното
обезщетение за претърпени от „Заводски Строежи” АД имуществени вреди в размер 35
764,61 лв., то прави възражение за прихващане на дължимата от „ДЛВ-СИ” ООД сума в
размер на 35 764,61 лв. с вземането на „ДЛВ-СИ” ООД от „Заводски Строежи” АД в размер
на 621 897,60 лв., произлизащо от заплатените от „ДЛВ-СИ” ООД задължения на „Заводски
Строежи” АД към Министерство на енергетиката.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът с допълнителна искова молба излага доводи във
връзка с активната процесуална легитимация на ищеца и по същество-такива за
основателност на предявените искове. Активната материално-правна легитимация, а от там
и процесуално-правна такава, извлича предимствено от договора за цесия с дата 14.12.2022
г. Уведомления и за двата договори за цесия са били надлежно връчени и получени от
ответното дружество. Без значение за настъпване на ефекта на уведомлението за
извършеното прехвърляне на субективни имуществени права, в случай на вземане с предмет
парични суми, е дали уведомлението е било надлежно връчено, щом същото е било
последвано от предявяване на иск, чието притезания са същите парични суми с източник
същите правни основания. В договора за цесия с дата 14.12.2022 г. цената, по която се
прехвърля вземането, е ясно посочена - т. 4 от този договор, „Цесионерът се съгласява да
придобие от Цедента вземанията му от Длъжника за обща цена, равна на 95 % (деветдесет и
пет процента) от номиналната стойност на сбора на главниците, неустойките и мораторната
лихва, набрана до и включително 14.12.2022 г.“ Заявява предварително, че ще се ползва от
всички писмени доказателства, представени по делото и удостоверяващи връчването на
уведомленията и за двата договора за цесия. Сумата за компенсаторната сума в размер на
500 000 лв. по подточка 3.1 от Споразумение № 323/08.02.2017 г. е дължима на валидно
правно основание, защото представлява възнаграждение/компенсация за извършените от
цедента работи по подготовка и създаване на материалните условия за експлоатация на
концесионираните инертни материали. Без създаването на тези условия изземването на тези
материали не би било възможно. При това тези условия се отнасят не само за времето до
прехвърлянето на правата и задълженията по договорите за концесия, а за целия 35-годишен
5
срок на концесиите. Следователно извършеното в тази насока от първоначалния
концесионер „Заводски строежи“ АД няма връзка.със сумите на концесионните такси, които
се явяват функция от стойността на добити/извлечени инертни материали, а не от разходите
и работите, извършени с цел да стане възможен добивът на процесиите доломити.
Кумулативно предвидените предпоставки за настъпване дължимостта на сумата от 500 000
лв. са налице, защото прехвърлянето на терена на концесионираните два находища на
инертни материали, както и на трафопост с неговото електро оборудване, чрез който обектът
на концесиите е захранван с ел. енергия, са прехвърлени на трети лица по указание на
купувача, прочее, възможност, предвидена от подточка 3.3. на Споразумение с per. №
323/08.02.2017 г. Последното се установява косвено и от обстоятелството, че както имотът,
така и трафопостът, се ползват от ответното дружество без да заплаща наеми, обезщетения
или нещо друго на т. нар. трети лица. Последното от договорените в съотношение на
кумулативност условия за настъпване изискуемостта на тази сума - сключването на
допълнителни споразумения и за двата концесионирани участъка от находище „***“, не е
налице единствено поради отказа на ответника да подпиша изготвеното допълнително
споразумение без наличието на валидни фактически или правни основания за това. Касае се
за съзнателно неизпълнение с цел правно задълженото лице да се „освободи“ от
задължението да плати - класически случай на черпене на права от собствено противоправно
поведение.' Оспорва всички твърдения и възражения на ответника като неоснователни,
включително и твърдението на „ДЛВ-СИ“ ООД, че никога не било закупувало от цедента
„Заводски строежи“ АД инертните материали по фактурите, описани в подточки от 3.4., до
3.21. на обстоятелствената част на исковата молба. Никога не е бил обективиран отказ на
ответника, адресиран било към ищеца, било към „Заводски строежи“ АД, било към
държавата, като концедент и страна по допълнителното споразумение № 1 към решение на
МС № 88/09.02.2018 г., с предмет обективиране на причината за неподписването, а именно
наличието на други задължения на „Заводски строежи“ АД към концедента, вън от
опредметените чрез споразуменията. Относно неустойката в размер на 200 000 лв. не се
касае за две обезщетителни плащания поради неизпълнение - това по подточка 3.1.
Споразумение per. № 323/08.02.2017 г. в размер на 500 000 лв. и от 200 000 лв. за
неизпълнение да се плати първото от тях. Вземането на тази неустойка не е погасено по
давност, тъй като за изпълнението на това плащане не е уговорен падеж, следователно тая
сума се дължи веднага, но след поискване - чл. 69, ал. 1 ЗЗД, като съответното искане е
отправено чрез самата искова молба, депозирана в съда на 15.12.2022 г. Заявява, че
вземането за сумата от 35 764,61 лв., представляващи обезщетението за имуществени вреди -
неустойки, дължими от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на концедента Българската държава, в
резултат на неизпълнението на задълженията от „ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително
споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „***“, намиращо се в землището на
с. ***, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г„ съгласно с Решение на Министерския
съвет на Република България № 88/09.02.2018 г., и да заплати концесионните задължения,
6
посочени в писмо с изх. № Е-26-3-35/25.03.2021 г. на Министъра на енергетиката, заедно с
мораторната лихва върху тази главница в размер на 4 907,62 лв. за времето от и включително
08.08.2021 г., до и включително 14.12.2022 г. като ден предхождащ внасянето на този иск, са
изискуеми, но не са заплатени. Поради това те се дължат след плащане, освен ако след
постановяване на влязло в законна сила решение по настоящия правен спор задължението
бъде погасено, но не и при хипотезата на плащане или прихващане, или въобще чрез
каквото и да било по форма изпълнение. Предвид това изменя обстоятелствената част и
петитума на този иск на исковата молба, претенцията по който да се смята предявена под
условие, а именно ответникът да дължи плащането на тези две суми само и ако и след като
ищецът ги е погасил в полза на концедента.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът с доп. отговор поддържа всички си доводи и
възражения в първоначалния отговор на исковата молба, съотв. оспорва доп. искова молба.
Освен на изброените в ОИМ основания процесиите договори за цесия са нищожни и на още
едно основание, а именно противоречие с чл.99, ал.1 от ЗЗД. Цитираната разпоредба
забранява прехвърляне на вземане, „ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това“. В чл.14 от Протокол за намерения от 08.02.2017г., с нотариална заверка
на подписа с рег.№*** по описа на В.Я., нотариус с район на действие РС- Перник, рег.№***
на НК, сключен между „Заводски Строежи” АД като прехвърлител и „ДЛВ- СИ” ООД като
приобретател е договорено, че „Заводски Строежи” АД няма право да цедира на трето
лице/лица вземанията си, произтичащи от подточка 3.2.3 и подточка 3.2.3.2, които суми ще
бъдат заплатени от Приобретателя по банкова сметка на трето лице, посочено от
Прехвърлителя, а именно по банкова сметка на Министерство на енергетиката, и които суми
ще послужат за погасяване на паричните задължения на Прехвърлителя по договорите за
концесия, посочени в т. 1 на Протокола за намерения. В подточка 3.2.3 от Протокола за
намерения е описано евентуалното вземане на „Заводски Строежи” АД за сумата,
представляваща продажна цена инертните материали (скална маса) по Договора за продажба
на инертни материали (скална маса), респ. по Споразумение с рег.№324/2017г. по описа на
нотариус В.Я.. Същата клауза е заложена и в подточка 8 от цитираното по-горе
Споразумение с рег.№324/2017г. по описа на нотариус В.Я..
Пернишкият окръжен съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от правна и фактическа страна следното:
Претенциите за исковите суми за главници по обуславящите искове с пр. осн. чл. 82, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. първо и пр. второ ЗЗД са основани на Договор за цесия от 08.09.2017г. и
Договор за цесия от 14.12.2022г., сключени между „Заводски Строежи” АД като цедент и
ищеца „АРХТЕРИКС” ЕООД като цесионер. Вземанията, предмет на цесиите произтичат и
от Споразумение от 08.02.2017г., с нотариална заверка на подписа с рег.№***, сключено във
връзка с Протокол за намерения от 08.02.2017г. с нотариална заверка на подписа с рег.
№322/2017г. и Споразумение от 08.02.2017г., с нотариална заверка на подписа с peг. №
324/08.02.2017 г., сключени между „Заводски Строежи” АД като прехвърлител и „ДЛВ-СИ”
ООД като приобретател.
7
В настоящия случай, ищецът основава правата си срещу ответника на договори за
цесия, по които има качеството на цесионер. За да се уважи претенцията му, той трябва да
установи две групи факти: съставът, от който е възникнало цедираното вземане в лицето на
цедента срещу цедирания длъжник и прехвърлянето на същото вземане с валиден договор за
цесия. Тези факти са правопораждащи, съгласно релевираните в исковата молба твърдения
на ищеца, така че установяването им е в негова доказателствена тежест. Това означава, че за
посочените факти не трябва да съществува съмнение относно осъществяването им в
обективната действителност.
В решение №127 от 30.07.2018г. по т.д.№1103/2017г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че
прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има
за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става
страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора
за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия, несъмнено пряко го засягат.
Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът
не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата
правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от
чл.103,ал.3 от ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото на цесионера
да се правят всички възражения, които длъжникът е могъл да направи на цедента:
правоотлагащи, правопрекратяващи, за унищожаемост на договора, от който произтича
вземането, да развали договора, както и възражението за нищожност на договора за цесия.
Последното засяга активната материалноправна легитимация на цесионера. /Решение №
195/28.05.2019 г. по т. д. № 2393/17 г., ВКС, I т. о., Решение № 50151/01.12.2022 г. по т. д. №
344/22 г., ВКС, I т. о. /
Ответникът е въвел изрични възражения и доводи за нищожност на договорите за
цесии, както и за нищожност на правоотношението между цедента и длъжника, от което
произтича цедираното вземане, с които ищецът обосновава активната си материалноправна
легитимация на титуляр на претендираните по делото вземания, поради което съдът дължи
на първо място преценка на тези въпроси.
По възражението за противоречие на Договор за цесия от 08.09.2017г. и Договор за
цесия от 14.12.2022г. с чл.99, ал.1 от ЗЗД – наличие на забрана в договора за цедиране на
вземането:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Следователно, могат да се
цедират само прехвърлими права. Съдът счита, че цесиите, извършени с Договор за цесия от
08.09.2017г. и Договор за цесия от 14.12.2022г. от „Заводски Строежи” АД в полза на ищеца
„АРХТЕРИКС” ЕООД, не са валидни, не обвързват длъжника по цесиите и не може да се
противопоставят на длъжника– ответник „ДЛВ-СИ“ ООД. Непрехвърлимостта на вземането
в случая произтича от договорите, от които то е възникнало. Самият договор, от който
произтича вземането, а това е Протокол за намерения от 08.02.2017г., с нотариална заверка
на подписа с рег.№*** по описа на В.Я., нотариус с район на действие РС-Перник, рег.№***
8
на НК, сключен между „Заводски Строежи” АД като прехвърлител и „ДЛВ-СИ” ООД като
приобретател, изрично предвижда в чл. 14, че „Заводски Строежи” АД няма право да цедира
на трето лице/лица вземанията си, произтичащи от подточка 3.2.3 и подточка 3.2.3.2, които
суми ще бъдат заплатени от Приобретателя по банкова сметка на трето лице, посочено от
Прехвърлителя, а именно по банкова сметка на Министерство на енергетиката, и които суми
ще послужат за погасяване на паричните задължения на Прехвърлителя по договорите за
концесия, посочени в т. 1 на Протокола за намерения. В подточка 3.2.3 от Протокола за
намерения е описано евентуалното вземане на „Заводски Строежи” АД за сумата,
представляваща продажна цена на инертните материали (скална маса) по Договора за
продажба на инертни материали (скална маса), респ. по Споразумение с рег.№324/2017г. по
описа на нотариус В.Я..
Другият договор, от който произтича вземането- Споразумение с рег.№324/2017г. по
описа на нотариус В.Я., сключено между „Заводски Строежи” АД като продавач и „ДЛВ-
СИ” ООД като купувач, също изрично предвижда в точка 8, че „Заводски Строежи” АД няма
право да цедира на трето лице/лица вземанията си, произтичащи от подточка 1.1.1 и
подточка 1.1.2, които суми ще бъдат заплатени от Приобретателя по банкова сметка на трето
лице, посочено от Прехвърлителя, а именно по банкова сметка на Министерство на
енергетиката, и които суми ще послужат за погасяване на паричните задължения на
Прехвърлителя по договорите за концесия, посочени в т. 1 на Споразумението. Т. е. налице е
едната от предвидените в чл. 99, ал. 1 ЗЗД хипотези за непрехвърлимост на вземането -
изрично предвидено ограничение в договора.
Следователно евентуалното вземане на „Заводски Строежи” АД от „ДЛВ-СИ” ООД за
продажната цена по фактурите, изброени от т.3.1 до т.3.31 на исковата молба, не може да
бъде прехвърлено, защото така е уговорено между страните в Протокола за намерения и
Споразумение с рег.№324/2017г., и съгласно с чл.99, ал.1 от ЗЗД, процесните договори за
цесия не обвързват длъжника по цесиите и не може да се противопоставят на длъжника–
ответник „ДЛВ-СИ“ ООД в частта, с която се прехвърля цитираното по-горе вземане по
фактурите, изброени от т.3.1 до т.3.31 на исковата молба, защото договорът между „Заводски
Строежи” АД и „ДЛВ-СИ” ООД не допуска това. Същевременно подточка 3.2.3.2 от
Протокола за намерения от своя страна препраща към подточка 3.2.1 от Протокола за
намерения, в която подточка е описана претендираното от ищеца обезщетение от 500 000 лв.
От изложеното следва, че евентуалното вземане на „Заводски Строежи” АД от „ДЛВ-
СИ” ООД за обезщетение от 500 000 лв., описано в т.3.1 от Споразумение от 08.02.2017г., с
нотариална заверка на подписа с рег.№***, не може да бъде прехвърлено, защото така е
уговорено между страните в Протокола за намерения, и съгласно с чл.99, ал.1 от ЗЗД,
процесните договори за цесия не обвързват длъжника по цесиите и не може да се
противопоставят на длъжника– ответник „ДЛВ-СИ“ ООД в частта, с която се прехвърля
цитираното по-горе вземане за обезщетение в размер на 500 000 лв., защото договорът
между „Заводски Строежи” АД и „ДЛВ-СИ” ООД не допуска това.
Съдът не споделя разбирането, че цесионерът има качеството на трето лице, на което не
9
може да бъде противопоставена клаузата за непрехвърлимост. Действително, договорът
поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона
случаи - чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Договорното ограничение по чл. 99, ал. 1 ЗЗД е въведено
именно по отношение на възможността за цедиране на вземането. Именно с разпоредбата на
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с ал. 3 законът предвижда разширяване действието на един
договор не само между страните по него, но и по отношение на трети за този договор лица.
Без значение е добросъвестността на трето лице – цесионер, респ. за липсата на знание
за клаузата по чл. 14 от Протокол за намерения от 08.02.2017г., с нот. заверка на подписа с
рег.№*** и точка 8 от Споразумение с рег.№324/2017г. Не следва да се смесват
предпоставките за сключването на цесионния договор с неговите последици. Задължението
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за предаването на оригиналите на документите на новия кредитор е
фактическа последица от сключването на цесионния договор и касае вътрешните отношения
между цедента и цесионера. Законът не въвежда ограничение при проучване на
предпоставките за сключване на договора и цесионерът може да има достъп до документите,
материализиращи вземането, което възнамерява да придобие. Видно е от т. 9 от Договор за
цесия от 08.09.2017г. и т. 7 от Договор за цесия от 14.12.2022г., че всички документи -
оригинални екземпляри от договори и всички налични първични документи,
удостоверяващи или касаещи вземанията се предават на цесионера в момента на подписване
на договора. Следователно, в момента на подписването на договорите за цесия цесионерът -
ищец по делото, е разполагал с документите, установяващи вземането, включително и с
Протокол за намерения от 08.02.2017г. и Споразумение с рег.№324/2017г. и е могъл да узнае
за съдържащите се в тях клаузи за непрехвърлимост на вземането. Правото на цесионера да
иска от цедента установяващите вземането документи е конкретно проявление на
дължимата по чл. 12 от ЗЗД добросъвестност на страните, както и на грижата на добър
търговец, дължима по чл. 302 от ТЗ при всяка търговска сделка. Безспорно, цесия от
08.09.2017г. и цесия от 14.12.2022г.е търговска сделка. Грижата на добър търговец се дължи
и по отношение на собствените му работи. Полагането на такава грижа изисква в случая
запознаване с документите, които установяват вземането и които според договорите за
цесии, са били налични при подписването на договорите. Ако цесионерът е придобил
вземането на цедента към длъжника без предварително да се запознае с документите, които
го материализират, се дължи на неговата преценка за преддоговорно поведение, но не и
невиновна невъзможност да стори това.
В заключение поради уговорената в чл. 14 от Протокол за намерения от 08.02.2017г. и
точка 8 от Споразумение с рег.№324/2017г. непрехвърлимост на вземането, на осн. чл. 99, ал.
1, предл. 2 ЗЗД цесията от 08.09.2017г. и цесията от 14.12.2022г. не могат да се
противопоставят и нямат действие по отношение на длъжника - ответник по делото „ДЛВ-
СИ” ООД, поради което не е възникнало задължение за „ДЛВ-СИ” ООД да престира на
цесионера - ищец по делото „АРХТЕРИКС“ ЕООД, респ. не дължи плащане на вземанията
на цесионера, тъй като последният не е негов кредитор.
По възражението за противоречие на Договор за цесия от 08.09.2017г. с чл.99, ал.2 от
10
ЗЗД:
От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната
сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, които се очаква
да възникнат, т. е. тяхното съществуване към датата на сключване на цесионния договор е
условие за нейната действителност. На следващо място, договорът за цесия е каузален и
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
Липсата на последното, би довело цесията до недействителност. С оглед това съдебната
практика изисква предметът на сделката (прехвърленото вземане) освен да е съществуващо и
да бъде определено или определяемо - да е индивидуализирано по основание, размер и
страните по прехвърленото вземане, защото противното би я лишило от основание. Ако
прехвърленото вземане не съществува или същото не е индивидуализирано /неопределяемо/
по страни, предмет /източник на вземането – договор, деликт, неоснователно обогатяване/ и
размер /определен или определяем според конкретните обстоятелства/ договорът за цесия е
нищожен поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД /в този смисъл решение № 196 от
22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. на ВКС/.
Видно от т.1. на процесния Договор за цесия от 08.09.2017г., сключен между „Заводски
строежи“ АД като цедент и „АРХТЕРИКС“ ЕООД - цесионер, цедентът прехвърля
възмездно на цесионера както вече възникнали, така и бъдещи свои вземания от „ДЛВ - СИ“
ООД, произтичащи от сключените между цедента и цесионера на 08.02.2017г. и на други
дати споразумения, анекси и протокол за намерения, а именно: Споразумение рег. №
324/08.02.2017г., сключено във връзка с Договора за продажба на интертни материали
(скална маса) с дата 19.10.2015г., изменен и допълнен с Анекс № 1/16.08.2016г. и
Споразумение от същата дата; Споразумение peг. № 324/08.02.2017 г., сключено във връзка с
Договора за продажба на инертни материали(скална маса) с дата 19.10.2015 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1/16.08.2016 г. и Споразумение от същата дата, по който договор
Цедентът е продавач, а Длъжникът - купувач; както и тук цитираните договор за продажба с
анекс и споразумение към него от 16.08.2016 г.; Споразумение peг. № 323/08.02.2017 г. на
същия нотариус, сключено във връзка с Протокол за намерения peг. № 322/08.02.2017 г. на
същия нотариус, изменен с Анекс № 1/23.02.2017 г., по който договор Цедентът е
прехвърлител, а Длъжникът - приобретател, както и тук цитирания протокол за намерения и
анекс към същия. Съгласно т. 2 предмет на прехвърляне на вземанията, цитирани по-горе в
подточки 1.1. и 1.3. на Договора за цесия, са определени изискуеми парични суми,
определени, но все още неизискуеми парични суми, както и определяеми такива, чийто
точен размер(само на определяемите суми, произтичащи от споразуменията, договора и
анекса, посочени в подточка 1.1. на Договора за цесия) Страните поставят в зависимост от:
Размера на изискуемите парични суми по споразуменията, договорите, анексите и протокола
за намерения, посочени в тук по-горе в подточки 1.1. и 1.3. на Договора за цесия, и;
Изпълнението от страна на Длъжника на задълженията му да заплати на третото лице
Българската държава в лицето на Министерство на енергетиката, на съответните суми,
11
посочени в подточка 1.1.1. на споразумението по подточка 1.1. на Договора за цесия и в
подточка 4.8. във връзка с подточка 3.1. на споразумението по подточка 1.3. на Договора за
цесия, препращаща към подточка 1.1.2. на споразумението по подточка 1.1. на Договора за
цесия.
Съдът приема, че в Договор за цесия от 08.09.2017г. вземането/вземанията не са ясно и
недвусмислено идивидуализирани както въобще по размер, а още по-малко с посочване на
вида на прехвърляното вземане (главница, лихва или разноски), както и по основание.
Видно от съдържанието на процесния Договор за цесия от 08.09.2017г. включително и т.1. на
същия „Цедентът прехвърля възмездно на Цесионера както вече възникнали, така и бъдещи
свои вземания“, без същите да бъдат определени. Не само че вземанията не са определени,
но не са и определяеми, като с т.2. страните по договора сами са поставили неясни условия
за възникване и определяне на размера на тези задължения, които са поставени в зависимост
от изпълнение, респ. неизпълнение от страна на длъжника на определени действия. Не може
да се установи (включително чрез разумно тълкуване на волята на страните по договора)
какво вземане, в какъв размер и произтичащо от какво основание е прехвърлено на
„АРХТЕРИКС“ ЕООД. Съществуващите и бъдещите вземания нито са определени към
момента на подписване на Договор за цесия от 08.09.2017г.,нито са определяеми към този
момент. Определяемостта на едно задължение се определя към момента на сключване на
договора за цесия и ако изначално това задължение е било неопределено и неопределяемо,
то това води до липса на основание за цесионната сделка и този порок не може да бъде
саниран в последствие, ако в един бъдещ момент тези задължения се превърнат в
определяеми или бъдат определени при сбъдване на някакви случайни или не факти и
събития. Поради това макар и да има сключен последващ Договор за цесия от 14.12.2022г., с
който бил направен опит да бъдат поправени коментираните пропуски в Договор за цесия от
08.09.2017г., то нищожният Договор за цесия от 08.09.2017г. не може да бъде саниран с
последващи действия на страните.
Поради изложеното съдът приема, че неопределеността на прехвърлените вече
възникналите вземания и неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания в полза на
цесионера води до липса на основание за цесионната сделка по Договор за цесия от
08.09.2017г., пораждаща спорното по делото вземане и следователно не легитимира
„АРХТЕРИКС“ ЕООД като кредитор на „ДЛВ - СИ“ ООД за процесните вземания.
По възражението за нищожност на Договор за цесия от 08.09.2017г. поради липса на
цена:
Както се посочи по – горе възражението за нищожност на цесионния договор, въведено
от ответника по иска в производството по предявения срещу него иск за изпълнение на
цедираното вземане, касае и материалноправната легитимация на цесионера, и не може да се
отрече правният му интерес от възражението за нищожност, независимо дали този интерес
се разглежда само като опасност от неблагоприятни имуществени последици по отношение
на изпълняващия. Наличието на правен интерес в случая е налице, поради което
възражението за нищожност на договора за цесия е допустимо и следва да се разгледа.
12
Действителността на договора за цесия е обусловена, както от наличието на
съществуващо вземане, което цедентът прехвърля на цесионера, възмездно или
безвъзмездно, съобразно уговорените между тях условия, така и на насрещното задължение
на цеционера. Според съдържанието на Договор за цесия от 08.09.2017г. правоотношението
е уговорено като възмездно, срещу заплащане от страна на цесионера на договорената цена
за придобиване на вземанията, като цената по договора се определя на 95% от сбора на
прехвърлените изискуеми и неизискуеми вземания и на определяемите такива, като сборът
на определяемите ще бъде изчислен в момента на определянето им. Цесионерът се съгласява
да придобие от Цедента вземанията му от Длъжника за обща цена, равна на 95 %(деветдесет
и пет процента) от сбора на определените изискуми и неизискуеми вземания и на
определяемите вземания, като сборът на определяемите такива ще бъде изчислен към
момента, в който всяко от тях стане определено.
След като страните по Договор за цесия от 08.09.2017г. са уговорили възмездност
следва, че цената е задължително условие за неговата действителност, а такава не е
определена, като дори не е и определяема нито към момента на сключване на договора, нито
към настоящия момент, защото определянето й е поставено в зависимост от всички
вземания от длъжника, част от които както се посочи по – горе не са определени и не са и
определяеми, а по-голямата част от които са бъдещи и са поставени в зависимост от
изпълнението на много условия от трети за договора лица, т.е. както е посочено по-горе те
са неопределяеми, респ. неопределяема е и цената на договора. Поради това, съдът приема,
че Договор за цесия от 08.09.2017г. страда и от друг съществен порок водещ до неговата
недействителност поради липса на съгласие относно негов съществен елемент от
съдържанието му- а именно неговата цена. Вследствие на тази недействителност на Договор
за цесия от 08.09.2017г., ищецът не е носител на процесните вземания.
По възражението за нищожност на Споразумение от 08.02.2017г., с нотариална заверка
на подписа с рег.№***:
От съдържанието на Споразумение от 08.02.2017г., с нотариална заверка на подписа с
рег.№***, сключен между „Заводски Строежи” АД, като прехвърлител и „ДЛВ-СИ” ООД
като приобретател се установява, че страните са уговорили „Заводски Строежи” АД като
концесионер на находището на горепосочените подземни богатства „***“, участъци
„Заводски строежи“ и „Заводски строежи 2“, намиращо се в землището на с. ***, Община
Перник, Област Перник правата и задълженията по същите концесии да бъдат прехвърлени
изцяло на Приобретателя при условията на чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства.
Договорено е в т. 2, че Приобретателят е длъжен да обезщети парично Прехвърлителя за
прехвърляне на правата по Концесиите в полза на Приобретателя, както и за направените от
него разходи по създаването на всички гореизброени условия за добив и реализация на
концесионираните строителни материали - доломити. В т.3.1 от Споразумението е посочено,
че общият размер на паричното обезщетение по т. 2 от Споразумението, което
Приобретателят ще заплати на Прехвърлителя, е в размер на 500 000,00 (петстотин хиляди)
лв.
13
Разпоредбата на чл.25 от ЗПБ предвижда специален ред за прехвърляне на права и
задължения по предоставена концесия - могат да се прехвърлят изцяло или частично на
трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23 и 23а. Прехвърлянето на правата и
задълженията се извършва след разрешение, издадено от министъра на енергетиката или
МС. ЗПБ не допуска прехвърлянето на права и задължения по предоставена концесия да
става единствено и само с договор или друг вид споразумение между две страни, съответно
налице са специалните норми на ЗПБ, които изключват приложението на общите разпоредби
на ЗЗД. Предвиденият в чл.25 от ЗПБ предварителен разрешителен режим е задължителен за
да настъпят правните последици на договора, като разрешението на административния
орган не е част от волеизявлението на страните по договора. Това не са отношения на
договорна основа, които да бъдат поставени като условие за утвърждаването им от
държавните органи, поради което и не може да се регламентира сключването на такъв
договор под условие - да породи действие след даване разрешение от МС или да се даде срок
на МС за издаване на такова разрешение.
Съдът намира, че така сключеното Споразумение от 08.02.2017г., с нот. заверка на
подписа с рег.№*** представлява уговорка за възникване на отношения между тях в бъдеще,
при сбъдването на определено условие, което включва осъществяване на процедурата по
предложение от ресорното министерство и разрешение от МС. Този договор носи
елементите на договор с клауза за пораждане на действие при условията на чл. 25, ал. 2 от
ЗЗД, но приложен в областта на отношенията между търговци, не може да бъде наименован
"предварителен договор" и да търси защита на правата на страната, получила
наименованието „Прехвърлител” да иска обявяването му за окончателен по реда на общото
производство за това, а още по-малко инцидентно в настоящото производство. Договорът е
породил евентуалното задължение на „Прехвърлителя”, носител на концесия върху обекта,
да го прехвърли по определения за това законов ред на „Приобретателя” по договора, след
което се поражда евентуалното задължение на Приобретателя, носител на едно несигурно
бъдещо право - това на концесия върху обекта, да заплати на Прехвърлителя паричното
обезщетение в размер на 500 000 лв. По делото се установи, че към момента на сключване
на Споразумение от 08.02.2017г., с нот. заверка на подписа с рег.№*** не е имало
предварително разрешение на МС, а в случая и двете решения на МС - Решение № 703 от
17.11.2017г. и Решение №88 от 09.02.2018г. са постановени след Споразумение от
08.02.2017г., с нот. заверка на подписа с рег.№*** Поради това и по гореизложените
съображения процесното Споразумение от 08.02.2017г. не поражда прехвърляне на права и
задължения по предоставена концесия между „Заводски Строежи” АД като прехвърлител и
„ДЛВ-СИ” ООД като приобретател, поради отсъствието на един от елементите на
фактическия състав за сключването на сделката, необходим за пораждане на концесионни
права и задължения (чл. 25, ал. 2 ЗПБ) - да е дадено предварително разрешение от
Министерския съвет. Следователно Споразумение от 08.02.2017г. не поражда прехвърляне
от „Заводски строежи“ АД на „ДЛВ - СИ“ ООД изцяло правата и задълженията по
предоставената концесия, а съответно за „ДЛВ - СИ“ ООД не е възникнало обусловеното от
придобиването на тези права и задължения по предоставена концесия задължение да заплати
14
на прехвърлителя сумата по т.3.1 от Споразумението в размер на 500 000 лв.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извода, че договорите за цесия от
08.09.2017г. и от 14.12.2022г. нямат действие и не могат да се противопоставят на длъжника
- ответник по делото „ДЛВ-СИ” ООД, поради което не е възникнало задължение за „ДЛВ-
СИ” ООД да престира на цесионера - ищец по делото „АРХТЕРИКС“ ЕООД, респ. не дължи
плащане на вземанията на цесионера, тъй като последният не е негов кредитор. И двата иска
за заплащане на исковите суми за главници следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни, без да се обсъждат останалите наведени основания и без съдът да се
произнася по останалите възражения на ответника, както и събраните доказателства във
връзка с тях, като неотносими.
След като ответникът не дължи плащане на главниците, то той не дължи плащане и на
акцесорните задължения за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и неустойка по чл. 92, ал. 1
ЗЗД, поради което и тези искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по
делото в размер на 30 000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АРХТЕРИКС" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село", жк „Белите брези", ул. „Кюстендил"
№ 23, ет. 1, срещу „ДЛВ-СИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, ж.к.’’Църква”, ул.”Кралевски път” №1 обективно съединени искове за заплащане:
1/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата 434 920,27 лв. без ДДС,
представляващи обезщетение за стойността на инфраструктурните работи и разходи,
извършени от цедента „Заводски строежи“ АД по създаване на експлоатационни условия за
упражняване правата на концесионера за добив на строителните/инертните материали -
доломити от концесионираните участъци „Заводски строежи“ и „Заводски строежи - 2“ на
находище „***“ в земл. на с. ***, Община Перник, както и за пропуснати ползи поради
преустановена реализация на строителните/инертните материали - доломити в резултат на
прехвърлянето на всички права и задължения по концесионния договор от 10.09.2008 г. за
участък „Заводски строежи - 2“ от цедента „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на „ДЛВ- СИ“
ООД, договорено в общ размер от 500 000 лв. без ДДС, произтичащи от Протокол за
намерения с peг. № 322/08.02.2017 г. и Споразумение peг. № 323/08.02.2017 г., заедно с 2/
мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 434 920,27 лв. в размер на 134 325,12
15
лв. за времето от и включително 21.12.2019 г., до и включително 14.12.2022 г., като ден
предхождащ предявяването на този иск, а също и законната лихва за забава върху същата
главница за времето от и включително деня на предявяването на иска, до окончателното
изплащане на главницата; 3/ на осн. чл. 92, ал. 1, изр. първо сумата 200 000 лв.,
представляващи санкционна неустойка по т. 8 от Споразумение с peг. № 323/08.02.2017 г. на
нот. заверка на подписите по сигнатурата на В.Я., нотариус с per. № *** и район на действие
ПРС, за отказа на „ДЛВ-СИ“ ООД да изпълни задълженията си, като сключи допълнително
споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „***“, намиращо се в землището на
с. ***, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г., съгласно с Решение на Министерския
съвет на Република България № 88/09.02.2018 г.; 4/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. второ
ЗЗД сумата 35 764,61 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - неустойки,
дължими от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на концедента Българската държава, в резултат на
неизпълнението на задълженията от „ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение
за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от участък
„Заводски строежи“ на находище „***“, намиращо се в землището на с. ***, Община
Перник, сключен на 30.04.2008 г„ съгласно с Решение на Министерския съвет на Република
България № 88/09.02.2018 г., и да заплати концесионните задължения, посочени в писмо с
изх. № Е-26-3-35/25.03.2021 г. на Министъра на енергетиката, заедно с 5/ мораторната лихва
по чл. 86 ЗЗД върху тази главница в размер на 4 907,62 лв. за времето от и включително
08.08.2021 г., до и включително 14.12.2022 г. като ден предхождащ внасянето на този иск,
както и законната лихва за забава върху тази главница за времето от и включително деня на
предявяването на иска, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АРХТЕРИКС" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Красно село", жк „Белите брези", ул. „Кюстендил" № 23, ет. 1 да заплати
на „ДЛВ-СИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ж.к.’’Църква”, ул.”Кралевски път” №1 сумата 30 000,00 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
16