Решение по дело №2181/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260099

 

гр.Пловдив, 01.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

                        ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

                                           ИВАН МИНЧЕВ

        

при секретаря Таня Златева и прокурора Румен Попов, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 2181 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 23 от 05.07.2019 г. по НОХД № 497/2018г., АсРС е признал подс. В.А.С., за виновна в това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В., като извършител за периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за периода от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А.,в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т. 3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М., с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия, като на основание чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.3 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК я е осъдил на три месеца  лишаване от свобода, и я е признал за невинна, за това противозаконното й лишаване от свобода да е продължило повече от четири денонощия и я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение само в тази част.

Със същата присъда АсРС е признал подс. В.А.С., за виновна и в това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, за времето от 17:00 часа на 02.06.2011 г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за времето от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А., в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А.с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия, като на основание чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.3 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, я е осъдил на три месеца лишаване от свобода, и я е признал за невинна, за това противозаконното й лишаване от свобода да е продължило повече от четири денонощия и я е оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение само в тази част.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, АсРС е наложил на подс. В.А.С. едно общо най-тежко наказание за горните престъпления в размер на  три месеца  лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК  е отложил  за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда АсРС е признал подс. В.А.С. за  невинна  в  това, през времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А., в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 - "Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно да е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т.с ЕГН **********, като деянието да е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода да е продължило повече от две денонощия -  престъпление по  чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК,  поради което и на основание чл. 304 от НПК  я  е оправдал по така повдигнатото й обвинение.

Подсъдимият  Х.И.К. е признат за невинен в това, че през времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. – като подбудител, противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т.с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия - престъпление по чл. 142а ал.4, вр. ал.3, вр.ал. 1, вр.чл. 20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е бил подаден протест. Иска се присъдата да бъде изменена, като размерът на наложените наказания на В.С. бъде увеличен в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, за всяко от тях. Иска се присъдата по отношение на подсъдимата С. да бъде отменена и в нейната оправдателна част по отношение на престъплението по чл. 142а,  ал.4, вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 от НК, като подсъдимата бъде призната за виновна и за това престъпление й бъде наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Иска се на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По отношение на подсъдимия Х.К. се иска присъдата, с която той е бил признат за невинен, да бъде отменена и същият да бъде осъден за престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като  му да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години.

В допълнението към протеста се сочи, че присъдата е неправилна незаконосъобразна и немотивирана. Твърди се, че фактическата обстановка в мотивите на първостепенния съд е неправилно установена по отношение съпричастността на подс. К. към повдигнатото му обвинение, като не са били обсъдени всички доказателства в пълен обем, което е довело до оправдателната част на присъдата спрямо двамата подсъдими. Сочат се останали неизяснени по фактите въпроси. Излагат се съображения в подкрепа на искането за увеличаване на наложените наказания, като се изтъква, че така определените наказания са силно занижени. Твърди се, че не е отчетен броя на извършените от подс.С. престъпления, доказателствата, за предупреждения към нея при предходна подобна проява спрямо друго дете, фактът, че е основен двигател за извършване на престъпленията и вида на самата институция, която е управлявала, призвана да замести липсващата родителска грижа.

Във въззивната жалба от защитника на подс.В.С. се твърди, че в осъдителната част присъдата е необоснована, незаконосъобразна и постановена в разрез със събраните доказателства по делото. Не се сочат конкретни обстоятелства в подкрепа на направените твърдения. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс.В.С. да бъде оправдана.

Против подадения протест е постъпил и отговор от адв. Д., в което се изразява несъгласие с възраженията на прокуратурата против оправдателната присъда за нейния подзащитен.

Делото се разглежда в Окръжен съд Пловдив, след като с Решение № 2600296/21.10.2020 година по НД /В/ №315/2020 година, образувано по искане на В.С., е отменено Решение № 67/06.03.2020 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по ВНОХД № 1939/2019г. по описа на ПдОС и производството пред въззивния съд е било възобновено.

Само за прецизност следа да се посочи, че преди това на три пъти делото е било поставяно за разглеждане пред Окръжен съд Пловдив.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище, че поддържа протеста и допълнението към същия единствено в частта против постановените оправдателни диспозитиви за подс. С. и подс. К. по изложените в прокурорските актове съображения. Предлага в тази част присъдата да бъде отменена, като подсъдимите бъдат осъдени по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения и да им бъдат наложени наказания, които за подс. С. като общо най-тежко бъде в размера на общо наложеното от първата съдебна инстанция, а за подс.К. – минималният размер на наказанието, чието изпълнение да бъде отложено с минимален изпитателен срок.

Защитникът на жалбоподателя С. – адв. К.Е. поддържа подадената въззивна жалба и моли присъдата на първата инстанция в осъдителната част спрямо подзащитната му да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане на долния съд или да бъде постановена оправдателна присъда. Излага съображения, че подзащитната му не е осъществила състав на престъпление нито от обективна, нито от субективна страна.

Жалбоподател С. поддържа казаното от адв. Е. и моли да бъде оправдана.

Защитникът на подс. Х.К. – адв. В.Д. счита, че производството по реда на възобновяването е било отменено само по отношение на подс. С., но не и за подс. К., като Апелативният съд не е бил сезиран с молба от негова страна или по искане на прокуратурата в тази насока. Поради което и неправилно Х.К. и защитата му участват като страна в настоящото въззивно производство. Счита, че настоящото въззивно производство е следвало да бъде прекратено по отношение на подс. К.. Алтернативно – поддържа изложените подробни съображения в отговора към протеста на РП А. за неоснователност на същия по отношение на подзащитния й. Сочи, че липсват каквито и да е доказателства, които по категоричен начин да определят неговото поведение по отношение на пострадалата М. Т. като противоправно, поради което алтернативно пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт в частта, касаеща повдигнатото на подзащитния й обвинение.

Подс. Х.И.К. поддържа заявеното от защитника си и също моли да бъде потвърдена постановената по отношение на него оправдателна присъда.

Преди да вземе становище по въззивната жалба и протеста на прокуратурата против първоинстанционния съдебен акт, съдът е длъжен да изложи съображения относно предмета на настоящия втори по ред въззивен процес по повод проверка на присъдата на АсРС, постановена по НОХД № 497/2018г., още повече и с оглед наведените от адв. Д. възражения в тази насока. Видно от постановеното решение на Апелативен съд Пловдив по НД/В/ № 315/2020 година по описа на АС Пловдив, съдът е бил сезиран с молба за възобновяване от осъдената С., като съображенията, поради които Апелативният съд е приел наличието на основание за възобновяване са, че решението на ПдОС по ВНОХД № 1939/2019г. е постановено от незаконен състав. По ВНОХД № 1939/2019г. ПдОС е бил сезиран не само по въззивна жалба на подс. С., подадена чрез защитниците й, но и по протест на прокуратурата против оправдателната част от присъдата по отношение на подс.С. и изцяло оправдателния диспозитив за подс. К., както и по отношение на размера на наложеното на С. наказание и реда за изтърпяването му. В случая двамата подсъдими са обвинени в престъпление, извършено в съучастие помежду им, поради което констатациите за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в разглеждане на делото от незаконен състав, касаят и двамата. Противното би означавало при частична отмяна само по отношение на подсъдимия, по чието искане производството е възобновено поради допуснати процесуални нарушения, при установяване на нови фактически положения от въззивната инстанция да се постановят противоречиви съдебни актове, което е недопустимо. В диспозитива на решението си Апелативен съд Пловдив ясно е постановил, че се отменя решението на ПдОС изцяло и се възобновява въззивното производство, без отбелязване, че то се постановява само по отношение на подс. С.. Ето защо, възражението на адв. Д. относно лицата, които следва да вземат участие в настоящото производство, съдът намери за неоснователно.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и протеста и допълнението него и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба и протестът са процесуално ДОПУСТИМИ - подадени в срок, при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата В.С. започнала работа в Дом за деца лишени от родителски грижи „****” /ДДЛРГ/ в гр.А. на 12.10.2004 год. като възпитател. С трудов договор № 11/29.05.2009 год. подсъдимата била назначена от кмета на Община А. на длъжност „Директор” на Дома до провеждане на конкурс. С допълнително споразумение № 9/31.03.2011 год. към същия договор, бил продължен срока на назначението й за неопределено време.

Съгласно длъжностната си характеристика, подс. С. била пряко подчинена на кмета на общината и взимала решенията в работата си еднолично и самостоятелно. Също така тя била длъжна да спазва всички нормативни документи, свързани с дейността на дружеството, както и нормативните документи, свързани с работата във връзка с настанените в Дома деца.

Подс. Х.И.К. започнал работа в ДДЛРГ „****” през м.февруари 1992 год. на длъжност „възпитател”.

През учебната 2010/2011г. в дома работили още социалните работници свид.Е.В.и свид. В.П.и възпитателите А.К., М.К.Т.К., Д. А., М. С., И.С., Е. Б., Д. Д.,  Г.К.. През този период като психолог там работила свид. З. К., а медицинска сестра била свид. Е. Н.Свид. Х. П. работил като ***, а свид. И.В.била главен ***. Всички тези лица, работещи в дома, били  пряко подчинени в работата си на директора на ДДЛРГ.

През същия период, всеки от възпитателите работил с група от 5-6 от настанените деца, като отделно давали дежурства на три смени - от 08.00 часа до 14.00 часа, от 14.00 часа до 20.00 часа и нощна смяна от 20.00 часа до 08.00 часа При първите две по вид смени възпитателите били по двама на смяна, а при третата смяна дежурство давал един възпитател, предимно мъж. Дежурните възпитатели ползвали служебен телефон № ******. Съгласно правилата, установени в Дома, произтичащи от нормативната уредба, ежедневно се водила “рапортна книга”, която се попълвала от възпитателите и съдържала данни за броя на децата, тяхното движение, както и завръщането им.

През същата учебна година в Дома били последователно настанени пострадалите М. Т., Н.М. и К. А.. И трите деца били настанени в една група, чийто отговорник като възпитател била свид. Й. З.. Пострадалите нарушавали вътрешният ред на Дома и неколкократно напускали същия без разрешение.  Свид. З. провеждала разговори с момичетата във връзка с поведението им, от които не настъпвал възпитателен ефект. И на трите им било налагано и физическо ограничаване на движението - да не напускат територията на Дома без придружител, корекционна работа с психолог, а също така били предприемани и други мерки от разработените такива, съгласно Стандарт 15 т.4 от Наредбата.

През м.юли 2010 год. в Дома била извършена проверка от Държавна агенция „Закрила на детето”, която констатирала нарушения. Според проверката на 07.06.2010 год. дете от Дома, на име Ж., било напуснало Дома без разрешение и след завръщането му в дома, по нареждане на подс. С. било заключено в стая-занималня. Пред проверяващите подс. С. потвърдила, че еднолично е наредила това ограничение с цел да предпази детето от неприятности. Проверяващи изрично посочили на подс.С., че такова заключване е недопустимо. Относно констатираните пропуски при проверката били дадени препоръки. На 22.12.2010 год. бил изготвен нов доклад относно извършена повторна проверка в Дома. В този доклад комисията  констатирала, че от страна на директора на Дома не се упражнява системен контрол относно изпълнението на предписанията, дадени при първата проверка. На директора на Дома било издадено ново предписание, според което подс. С. трябвало да запознае с констатациите на комисията всички работещи в ДДЛРГ „****“, като се обсъдят и набележат конкретни мерки за недопускане на последващи пропуски в работата. Това било сторено от подсъдимата и всички работещи в дома били известени, че е недопустимо дете да бъде заключвано в каквито и да е помещения в Дома. Подс. К. също бил запознат с тези препоръки, като присъствал на обсъждането им.

През м. февруари 2011 год. в Дома била обособена стая – медицински изолатор, намираща се на втория етаж в близост до медицинския кабинет. Стаята била обзаведена с три легла, шкаф и маса, без санитарен възел. От външната страна на прозорците били поставени метални решетки. Вратата била масивна и се заключвала със секретна брава. Ключ от тази врата, както и всички останали ключове се съхранявали в стаята на дежурния възпитател.

През периода от 01.06.2011г. до 07.06.2011г., вкл. подс.  С. ползвала платен годишен отпуск. По изготвена от нея Заповед № 158/31.05.2011год. подс. С. възложила  да бъде замествана от свид. Е.В..

На 01.06.2011 год. пострадалите Н.М.и К.А.около 21.00 часа напуснали Дома и не се прибрали. При приключване на дежурството си в 08.00 часа на 02.06.2011 год. дежурен възпитател Д.А. уведомил за отсъстващите деца както свид. Е.В., така и дежурния при РУП гр. А.. Свид. В., като заместник на подс.С., подала писмена молба до РУП А. за издирването им. Около 15.00 часа свид. В. получила съобщение от ОДЧ при РУП А., че двете момичета са намерени и се намират в полицията. Свид. В. отишла в сградата на РУП А., където дошли и свидетелите П. и И. С.. Тримата тръгнали заедно с пострадалите М. и А. към ДДЛРГ „****“. По пътя  свид. П. се отклонил към дома си. Докато се придвижвали свид. В. се обадила на служебния телефон № ****** на подс. С. и я запознала с инцидента, като я попитала какви мерки да се предприемат спрямо двете момичета. Подс. В.С. решила пострадалите да бъдат заключени в стаята- медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане. Тя била наясно, че не разполага с правомощията да нарежда изпълнение на подобна мярка спрямо децата, като съзнавала, че заключването на деца, в което и да е помещение, е в нарушение на нормативната база и на правото им на свободно придвижване, водещо до лишаването му от свобода. Въпреки това подсъдимата решила децата да бъдат наказани именно по този начин, като разпоредила на свид. В. да извърши фактическото им заключване. Подс. С. била наясно, че свид. В. ще изпълни нейните нареждания, осъзнавайки зависимостта й като пряко подчинен на нея работник. Свид. В., мотивирана от дадените й нареждания от подсъдимата и осъзнавайки зависимостта си от нея поради служебна подчиненост, след като получила разпореждането, решила да го изпълни, поради което същият ден в 17.00 часа заключила пострадалите А. и М. в стаята-медицински изолатор. След това свид. В. предала на дежурния възпитател – свид. И. С., че двете деца са заключени по разпореждане на подс. С. и трябва да останат в стаята-медицински изолатор до “второ нареждане” на директорката. Пострадалите А. и М. заявили, че не желаят да бъдат заключвани, но свид. В. им обяснила, че това става по нареждане на директорката. След като свид. С. приключила работа в 20.00 часа, от своя страна предала на следващия дежурен възпитател – подсъдимият  Х.К., нареденото от подс.С..

Междувременно на 02.06.2011г. след обяд свид. М. Т. също напуснала институцията и не се прибрала до установения вечерен час. Излизането й било отразено в рапортната книга от дежурния възпитател и възприето от нощния възпитател – К.. Тъй като свид. М. Т. не се прибрала, малко преди 23.00 часа подс. К. провел разговор по телефона с подс. В.С. и я уведомил за ситуацията. След това подс. К. ***. През нощта около 01.30 часа на 03.06.2011г. свид. Т. се прибрала с още едно дете от ДДЛРГ на име М., като и двамата били в нетрезво състояние. Подс. К. снел обяснения от двете деца и отразил завръщането им в рапортната книга.  

На 03.06.2011г. сутринта на работа първа смяна като възпитател била свидетелката Г. К., както и двамата социални работници – свидетелите Е.В.и В.П.. На сутринта свид. М. Т. била заключена в изолатора при К.А.и Н.М.от неустановено лице. В 14.00 часа започнала смяната на дежурните възпитатели свидетелите К., З.и А.. На същите било предадено от техните колеги, че в изолатора са заключени трите пострадали, по нареждане на подсъдимата, както и че следва да им се носи храна и да се водят до тоалетна, но да не бъдат пускани извън изолатора, а да останат заключени, докато подсъдимата не нареди да ги отключат. В 20.00 часа на смяна застъпил свид. Д.А., на когото от свид. З. също били предадени условията, при които трите момичета следва да стоят в изолатора. Междувременно около обед на посочената дата подс. С. посетила ДДЛРГ, въпреки че била в отпуск. Извикала свид. В.П.и му казала да доведе в кабинета й трите пострадали. П. установил, че в момента те са изведени от стаята-изолатор в столовата на ДДЛРГ, за да обядват, изчакал ги да се нахранят, след което ги завел в кабинета на подсъдимата, след което отново завел трите пострадали в стаята-изолатор.

На 04.06.2011г. застъпили на работа възпитателите М.С.и И.С.. По време на смяната им свид. Б.В.влязъл при пострадалите  А., Т. и М.през прозореца на изолатора и им занесъл цигари. Действията по преминаването му през решетките на прозорците на втория етаж били забелязани от свид. Х. П. – ***в ДДЛРГ и той незабавно уведомил за това дежурните възпитателки – свидетелките И.С. и М.С.. Свид. В. бил изведен от изолатора, но А., Т. и М.отново останали заключени там.

На 05.06.2011г. свидетелките М.С.и И.С. отново били на работа първа смяна и отново приели от нощния възпитател трите момичета заключени в изолатора. В 14.00 часа на работа дошли свид. З. и свид. Б.. Тъй като свид. З. била отговорник на възрастовата група, в която били свидетелките А., Т. и М., почти през цялото време на дежурствата си основно тя контактувала с тях. След обед на посочената дата подс. С. се обадила на свид. З., за да я пита какво е състоянието и поведението на трите момичета и й казала да прецени дали да ги пусне да излязат за известно време на двора, но постоянно да й бъдат „пред очите“, след което отново да бъдат заведени в изолатора. След този разговор свид. З. извела трите пострадали за известно време на двора, след което вечеряли и отново били заведени в стаята – изолатор, за да спят там. Нощната смяна на 05.06.2011г. била поета от подс. К..

На 06.06.2011г. (понеделник) подс.С., посетила ДДЛРГ, където извикала в кабинета си свид.Е.В.и й наредила да доведе трите момичета в кабинета й. Подс. С. провела разговор с трите пострадали и в 08.00 часа разпоредила трите пострадали да напуснат стаята медицински изолатор и да се включат в ежедневния график, което те сторили. По този начин подс. С. прекратила противозаконното им лишаване от свобода.

В периода от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. подс. С. ползвала платен годишен отпуск. Със Заповеди № № 205 и 206/04.07.2011г.  тя наредила в периода на отсъствието си да бъде замествана за времето от 11.07.2011г. до 19.07.2011г. от свид. В.и за времето от 20.07.2011г. до 05.08.2011г. от свид. В.П..

На 19.07.2011 год. сутринта свид. К.А.напуснала Дома без разрешение. След обяд Дома напуснала и свид. Н.М.. Това било отразено от дежурните възпитатели първа смяна – свидетелките Б. и К. Същият ден втора смяна застъпили свид. К и И.С.. Свид. Е.В., заместваща подс. С., била на работа целия ден. След 14.00 часа подс. С. и свид. В.провели разговор по телефона, в който С. попитала, защо пострадалите  М.и А. са извън Дома, тъй като лично ги е видяла. В разговора подсъдимата разпоредила на свид. В, М.и А. да бъдат издирени и ако бъдат намерени, отново да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор. От своя страна свид. В.предала телефона на свид. К и тя също разговаряла с подсъдимата. Подс. В.С. поискала и от нея обяснение защо двете деца са навън, като й разпоредила да изпрати по-големи деца, които да ги търсят и като ги намерят да ги прибират в Дома, а свид. Кда ги заключи в стаята-медицински изолатор. Подс. С. решила двете пострадали Н.М.и К.А.да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане, като била наясно, че подчинените й ще изпълнят това нейно нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца, в което и да е помещение, е в нарушение на нормативната база, която не допуска такъв вид наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което и да е дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните по-горе разпоредби в качеството й на ****на Дома. Подсъдимата решила заключването да бъде извършено от свид. К., като я мотивира, разпореждайки й устно по телефона да заключи децата, осъзнавайки зависимостта й на подчинена.

 Около 17.30 часа свидетелките В.и К. в изпълнение на даденото разпореждане от подсъдимата С. изпратили по-големи момчета – свидетелите Б. М., Е. Х. и Д. Е. да търсят двете момичета. Около 18.30 часа тримата свидетели довели в Дома пострадалите А. и М.. Съгласно Стандарт 15, критерий І били съставени съответните протоколи и свид. А. писала обяснения, които били отразени в рапортната книга. След това свид. К. разговаряла по телефона със свид. В., която си била тръгнала и я уведомила, че двете момичета са доведени в Дома. Свид. В.напомнила за разпореждането на подс. С., двете момичета да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор до второ нареждане и свид. К. в 19.00 часа завела двете момичета в стаята - медицински изолатор и ги заключила, в изпълнение именно на даденото от подсъдимата С.  разпореждане.

В 20.00 часа свид. К. приключила смяната, като преди това на няколко пъти посетила заключените деца, за да ги извежда до тоалетна.  След нея от 20.00 часа като дежурен възпитател застъпил подс. Х.К.. Двете свидетелки К. и С. го уведомили, че пострадалите Н.М.и К.А.са в стаята-медицински изолатор по нареждане на подс. С. и трябва да останат там до второ нареждане.

На 20.07.2011 год. на работа първа смяна били свид. Е. Б. и свид. М.С., а свид. В.П.бил на работа през деня, като замествал директорката, съгласно нейна заповед. Като пристигнал преди 08.00 часа на работа свид. П. разбрал, че двете пострадали М.и А. са заключени в стаята-медицински изолатор по нареждане на подс.  С. и както и че трябва да заведе свид. М.на разпит в РУП А.. В 08.00 часа в изпълнение на това нареждане свид. П. отключил вратата на медицинския изолатор и извел свид. М.за разпит, с което прекратил противозаконното й лишаване от свобода. В медицинския изолатор останала свид. К. А..

В 14.00 часа втора смяна на работа били свидетелките К. и К.. По време на работа те установили, че в медицинския изолатор все още се намира свид. А. Нощна смяна от 20.00 часа застъпил свид. Д., на когото било предадено от свидетелките К. и К., че в медицинския изолатор по нареждане на С. се намира свид. А. и той може по негова преценка да отключи вратата на медицинския изолатор, когато той прецени, тъй като на следващия ден – 21.07.2011 год. свид. А. трябвало да отиде на летен лагер в село Р. В 22.00 часа на 20.07.2011 год. след като всички деца заспали, свид. Д. отишъл и отключил вратата на стаята-медицински изолатор, с което прекратил противозаконното лишаване от свобода на свид. А.

На 01.08.2011 год. пострадалите М.и А. напуснали Дома без разрешение и не се прибрали вечерта. Поради тази причина дежурния възпитател в Дома се обадил в РУП гр. А. да се предприемат действия по издирването им. А. и М.се прибрали в 03.30 часа на 02.08.2011 год. и сутринта били отведени в РУП А. за снемане на обяснения във връзка с издирването им. Свид. Д.Б.– **** ДПС разговаряла с двете момичета във връзка с честите им бягства от Дома. При разговора тя научила от М.и А., че не желаят да останат в Дома, тъй като ги държат заключени в стаята- медицински изолатор. След това двете подробно описали случаите на заключване, като посочили, че с тях била заключвана и свид. Т.

Първоинстанционното наказателно производство е протекло по реда на чл. 371, т.1 от НПК, като съобразно изразеното и одобрено от съда съгласие на страните показанията на всички разпитани на досъдебното производство свидетели /с изключение на пострадалите Н.М.и М. Т./ били приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл. 283 НПК. По отношение на свидетелката К. А., доколкото същата не е била намерена, за да бъде разпитана по делото, съдът е приобщил показанията й, дадени пред съдия на ДП и в хода на провежданите преди това НОХД № 11/2012г. и 534/2015г. и двете по описа на АсРС, на основание чл. 281, ал.1, т.4 от НПК.

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е анализирал показанията на всички свидетели, заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи, на справката от ОбКБППМН гр. А., на мобилните оператори, приобщените длъжностни характеристики, трудови договори и допълнителни споразумения, рапортна книга, графици, протоколи от заседания на комисиите в ДДЛРГ, докладни записки, заповеди, справки от РУП А., констативни протоколи от ДАЗД, справки от ДСП-ОДЗ А., Правилник за вътрешния трудов ред, критерии и стандарти, Програма за възпитателната дейност, възпитателни дела, социални доклади, протоколи. Посочил е кои показания на конкретните свидетели и в кои части кредитира, поради какви причини, респективно – на кои доказателства не дава вяра, анализирал е показанията и на посочените три пострадали лица, обясненията на подсъдимите. Въз основа на направения доказателствен анализ съдът е извел и правните си изводи.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е резултат от доказателствен анализ, който е коректно изпълнен и професионално издържан. Не е допуснато игнориране или преиначаване на доказателствени източници, а е открито и интерпретирано тяхното действително съдържание. Направените междинни и крайни заключения съобразяват процесуалните изисквания и отговарят на правилата на обективната логика, като не се споделя възражението в протеста за недостатък в аналитичната дейност на районния съд.

Настоящият състав се съгласява с приетото от  долната инстанция, че от събраните гласни доказателства несъмнено се установява, че трите момичета са били заключвани в изолатора на дома – в периода 02-06.06.2011г. /за М. Т. началният час на 03.06.2011г. не е несъмнено установен/, а от 19-20.07.2011г. само свидетелките Н.М.и К. А..

Не може да се отрече известната непоследователност в показанията на свидетелките М.и А., забележима във всеки последващ с времето разпит, което коректно е било отчетено и от районния съд. Прав е съдът да отдаде това разминаване в показанията им на изминалия период от време до провеждане на многократните им разпити, а и на възрастта на двете момичета по времето, когато са се случили събитията. В тази насока особено внимание районният съд е обърнал на изготвените им комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи от досъдебното производство, според които и двете не страдат от психично заболяване, не се водят на учет. При Н.М.е налице лека умствена изостаналост – лека дебилност, но по време на извършване на престъпните посегателства спрямо нея е могла да разбира и възприема извършеното с нея като нежелано и неприятно, свързано с поведението й, но не е била в състояние да организира защитата си. Предвид на възрастта й /14 години/ и с оглед на физическото и психическото й състояние е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда елементарни факти от значение за делото. Даването на достоверни показания за тях, в качеството й на свидетел е затруднено от ниските й интелектуални възможности и социален опит. По отношение на К.А.експертите приемат, че по време на случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея. С оглед на физическото и психическото й състояние е способна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Поради ниската степен на психична зрялост са възможни несъответствия в хронологията и деформации на съдържанието. Правилно районният съд е кредитирал заключенията на експертизите като компетентно и обективно изготвени, с необходимите познания в съответните области , неоспорени от страните.

Районният съд обаче не е подходил безкритично към твърденията на посочените пострадали М.и А. преди да реши да се довери на твърденията им за относимо поведение на подс. С. и свидетелите Е.В.и А.К. съответно за периода 02-06.06.2011г. за първата и 19-20.07.2011г. за втората.

Районният съд е обсъдил противоречията в показанията на свид. Н.М.. При разпита й пред състава на районен съд А., същата посочва като лица, които ги заключили в изолатора – г-жа З. и г-жа З.. Именно поради това, а и поради налични противоречия и неспомняния по обстоятелства, свързани не само с лицето, което физически ги е завело и заключило в помещението, но и начина, по който е станало това и поредността на събитията, законосъобразно и в изпълнение на задължението си по разкриване на обективната истина, съдът е приобщил показанията на тази свидетелка, дадени още в хода на досъдебното производство пред съдия /от 03.08.2011г. – погрешно в съдебния протокол е посочено ЧНД № 602/2011г., вместо действителния номер – ЧНД № 600/2011г., поместен на л.14, т.1 от ДП/, където свид. М.изрично сочи свид. Е.В.като лицето, което е заключило момичетата по нареждане на подс. С., а така и показанията на свидетелката, дадени пред друг състав на съда - по НОХД № 11/2012г. По чие нареждане обаче е извършено затварянето им, свид. М.е категорична при всеки от приобщените разпити, включително и пред АсРС по настоящото дело. Ето защо, правилно районният съд се е доверил на показанията на пострадалата М., които същата е депозирала пред съдия в хода на досъдебното производство, тъй като действително същите по съдържание намират корелация с показанията и на други разпитани за същите обстоятелства свидетели в хода на досъдебното производство – на свидетелите В.и К. /разпитани като свидетели след прекратяване на наказателното производство за тях/, на свид. П., З., И.С., М.С., К., Б.. Освен това същите са дадени и в период, изключително близък до разследвания. Логично е именно в този разпит лицето да бъде по-конкретно в спомените си, които несъмнено избледняват с времето. От друга страна, пред състава на РС свидетелката не изтъква логична причина, поради която посочва свидетелките З. и З. като лицата, които са ги заключили през юни месец по нареждане на директора С., обяснява, че „просто така“ си спомня/цитат от показанията й/.

Иначе изложените в показанията на изброените по-горе свидетели – служители в Дома,  факти  по отношение на това кои лица са били по това време на работа, кой с кого е разговарял и какво е сторил всеки един от тях намират опора и в приложените график на дежурствата, рапортна книга. Наред с това по отношение на съдържащите се в техните показания фактически твърдения за времето и начина, по който М.и А. са били заключени, посочените гласни доказателствени средства намират подкрепа и в твърденията на свид. Т. и А., както и в приобщените относими в тази част протокол, график и рапортна книга /том 8, л. 39 и сл. от ДП/.

Що се отнася до показанията на свид. К. А., съдът е положил усилия по издирване на същата, като поради неуспех в тази насока и с оглед спазване принципа за разумен период на разглеждане на делото, е приел да пристъпи към законовата възможност за прочитане на нейните показания, дадени пред друг състав на съда – както в хода на досъдебното производство, така и при двукратните й изслушвания пред предходни съдебни състави /по ДП № 604/2011г.-т.1, л.31-32 от ДП, по НОХД № 11/2012г. – л. 118-120 и по НОХД № 534/2015г. – л.200-203/. Долният съд не е оставил без нужното внимание всяко от приобщените показания на свидетелката, отдал е внимание на обстоятелството, че по определени факти се констатират несъответствия и е посочил мотивирано защо приема да кредитира основно твърденията на свидетелката от досъдебното производство касателно самоличността на лицето, което физически ги е заключило  по нареждане на директорката С. на 19.07.2011г. – свид. К.. Прав е районният съд, тъй като тези показания са дадени много по-близо до времето, за което свидетелката разказва /дадени са на 04.08.2011г./. Наред с това в тях същата е много конкретна и за това как е разбрала, че именно директорът е наредила на К. да заключи момичетата – „Г-жа К. говореше с нея по телефона и директорката каза да ни заключат. Тя говори пред нас по телефона“ /ЧНД № 604/2011г./. В този разпит свидетелката посочва и времето, когато били заключени само с Н. - „преди морето“ и „Пуснаха ме точно преди морето… Питах г-жа К. дали е казала на С. и тя каза, й се обадила и че тя е казала да ни заключат… Н. я пуснаха по-рано“ /пак там/. Наред с това и в този си разпит свидетелката откровено споделя, че неведнъж е била заключвана заради свои провинения  - обстоятелство, което преповтаря и в разпита си по НОХД № 11/2012г. на АсРС. Там показанията й също са дадени доста по-близо до инкриминираните периоди и в тях подробно разказва кога и с кого е била заключвана. Настоящият състав намира за законосъобразно обсъдено съдържанието на показанията на тези свидетели, без да е пренебрегнато съдържимото в отделните им разпити или превратно и неточно интерпретирано съдържанието им.

Прав е районният съд да се довери на показанията на Е.В., дадени като свидетел на досъдебното производство /протокол за разпит от 02.12.2014г. - т.9, л. 52 от ДП и том 14, л. 6 – от 30.04.2018г./, след прекратяване на воденото срещу нея досъдебно производство поради одобряване от съда на споразумение за решаване на делото. Няма пречка същата да бъде разпитана като свидетел по делото на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НПК, както е и е било подходено в случая. Разпитът на лица по този ред ги поставя в особено положение като лица, които са се признали за виновни за този случай и същевременно имат процесуално задължение да говорят истината като свидетели в продължаващия процес за другия  съучастник. Като свидетели те имат право да не отговарят на въпроси, отговорите на които биха уличили тях лично или техни ближни в извършване на престъпление, като изключения от това правило НПК не предвижда, дори когато свидетелят е разпитван на основание чл. 118, ал.1, т.1 от НПК.

Показанията на свид. Е.В.от тези разпити обаче се отличават като изключително екзактни по отношение на време, място, дори по стоящи извън предмета на делото подробности /като например за това кога майката на свид. Н.М.я е търсила/, логични са, а и според настоящия състав не остават изолирани, поради което правилно им е дадено доверие от страна на долната инстанция. В същите свидетелката ясно посочва, че в периода от 01.06.2011г. до 07.06.2011г. подсъдимата С. е ползвала годишен отпуск, като със Заповед е определила свид. В.да я замества /виж в тази насока л. 8 и л.9, том 6 от ДП – заповедите на Кмета на Община А. касаят двата инкриминирани периода/. Но също така свидетелката е категорична, че дори в периодите си на отсъствие от работното място директорът ежедневно е държала да бъде уведомявана за случващото се в дома, като и е давала по телефона нареждания какви действия да се предприемат в нейно отсъствие. След прибирането на Н.М.и К.А.от Районното управление в гр. А., свид. В.сочи: „…отново се обадих на С.…Тогава тя ми разпореди по телефона да ги заключа в изолатора и да останат там до второ нареждане“, което свидетелката признава, че е сторила по-късно същия ден /бел. – на 02.06.2011г./. От показанията на тази свидетелка се установява и че до 06.06.2011г. двете момичета са стояли заключени в изолатора, когато С., въпреки, че била в отпуск, се явила на работа и разпоредила да й бъдат доведени в кабинета, след което били пуснати. В.твърди, че лично им е отключила и ги завела до директорката. Казаното от свид. Е.В.намира опора и от записванията в рапортната книга /том 8, л. 79 от ДП/.

Показанията на тази свидетелка са особено важни и с оглед конкретиката, която дава във връзка с последващо заключване на двете свидетелки на 19.07.2011г., тъй като сочи в този ден също да е замествала директора и да е получавала лично от нея нареждания по телефона как да се постъпи при появата на момичетата. Свидетелката сочи, че подс. С. по това време е поддържала връзка не само с нея, но и с дежурните възпитатели А.К. и И.С. също по телефона.  Именно нареждането по телефона да бъдат заключени отново момичетата, е било предадено от свид. В.като нареждане от директора на свидетелите К. и С. Тези твърдения на свидетелката намират опора и в показанията на свид. К. /дадени  като свидетел след одобряване на споразумението, с което се решава делото по отношение на същата – том 9, л. 50 от ДП и том 14, л. 8/ и на свид. И.С.. В показанията си в том 5, л. 18 /19.08.2011г./ С посочва, че е била на работа на 19 .07.2011г. втора смяна  със свид. А.К. и пред тях свид. Е.В./заместваща директора/ заявила, че когато се върнат момичетата, да бъдат заключени в изолатора до второ нареждане. В показанията си от 28.11.2011г.-л.69, том 5 от ДП допълва, че К. е заключила момичетата в изолатора около 19,00 часа.

В показанията и на свид. К. /дадени след прекратяване на воденото срещу нея производство със споразумение/ се сочи, че когато тя отишла на работа на 20.07.2011г., свид. М.вече не е била затворена /за това говори и свид. П., отразено е и в рапортната книга, че е била заведена до РУ/. И тази свидетелката като свидетелката В.сочи, че затварянето било наредено от директора С. по телефона, която разговаряла с нея преди намирането на момичетата, а така също нейното нареждане й било предадено и от свид. В.. Относно времето на затваряне на децата в изолатора, относими са и показанията на свидетелите Д. Е. и Б. М., които са били изпратени от учителите на Дома да търсят двете момичета. Последното се потвърждава и от отразеното в рапортната книга за този ден /копие на л.166, том 7 от ДП/. Доколкото и показанията на свид. К. намират потвърждение в коментираните дотук доказателства, правилно са били кредирани от районния съд.

Районният съд не е подминал и показанията на останалите разпитани на досъдебното производство свидетели, които са били служители в Дома или деца, които са били отглеждани там. Изложените съображения в кои части и защо кредитира показанията на тези свидетели напълно се споделят от настоящия състав. Следва да се посочи, че именно разказаното от тези свидетели за лични възприятия и за установения ред в Дома към инкриминирания период подкрепят показанията на свидетелките М.и А. в кредитираната им част, както и тези на свидетелите К. и В., коментирани по-горе. Така в показанията на свидетелите М.С./от 19.08.2011г./, З. К. /от 26.08.2011г./, И.В./т.5, л.30 от ДП/В.П./от 28.11.2014г./, Д. Е. /том1, л. 35 и 44 от ДП/, се съдържат също твърдения за авторитарно вземане на решения от страна на Директора на Дома, включително по повод провинения на децата от Дома, както и че същата имала неколегиално отношение към служителите, а към децата  се случвало да прояви агресия – вербална и физическа. По обстоятелствата кога, кои момичета и по чие нареждане са били заключени в изолатора, показанията на вече обсъдените по-горе свидетелки се потвърждава и от тези на свид. М.С./том 5, л. 16 от ДП и том 2, л. 10 и 12 от сл.д.№ 111/2013г. /, където сочи, че на 04 и 05.06.2011г. е била на работа и колегата от нощната смяна й предал, че има наказани три момичета – Н., М. и К., които били заключени в медицинския изолатор и тя им носела храна. Свързва спомена си с изготвянето на докладна записка с И.С. и Х. П. във връзка с влизането на Б.В.през прозореца на помещението /л. 37-38, том 8 от ДП, това обстоятелство е отразено и в рапортната книга за деня – л. 87/. Това заключване не е било записано никъде в рапортната книга, „защото всички много добре знаем, че не е редно“, обяснява свидетелката. В същата насока са и показанията на свид. И.С. от 19.08.2011г. и от 28.11.2011г., като посочва, че помогнала на 02.06.2011г. на колежката си Е.В.да приберат децата от РУП А. в Дома, като пред нея В.й споделила, че е разговаряла с Директорката и последната й разпоредила К. и Н.  да бъдат заключени в изолатора до второ нареждане. Подкрепят ги и показанията на свид. М. К. /том1, л. 21, том 5, л.15 и л.63 от ДП и по сл.д.№ 111/2013г. - л. 43, том 2/;  както и на свид. Х. П. /***/, който споделя, че през юни в изолатора били затворени К., Н. и М., помни случая, тъй като Б.В.се опитал да влезе през решетките на прозореца / т.1, л.50 от ДП и т.2, л. 34 от сл.д./. Подкрепят ги и тези на свид. З. К. /от 26.08.2011г., л. 29, том5 от ДП/, където посочва, че през юни 2011 година разбрала от Е.В., че трите момичета К., М. и Н.са затворени в медицинския изолатор, Е.В.й отключила стаята, за да разговаря с момичетата. Същите обстоятелства поддържа и в разпитите си пред следовател от 25.09.2013г. и от 02.12.2013г., където допълнително описва състоянието на децата – че трите плачели, „бяха много разстроени от това и се бунтуваха, като искаха да бъдат освободени.“ Свид. В.П.също посочва да е съпровождал на 02.06.2011г. децата при вземането им от РУП А. /разпит от 29.08.2011г./ , разбрал от свид. В., че Директорът е разпоредила К. и Н. да бъдат заключени в изолатора, като в последствие разбрал, че М. на следващия ден е била затворена при тях. От показанията на същия се извеждат и твърдения, че на 03.06.2011г. е завел трите момичета при директора в кабинета й, където тя им се карала, а след това пак били заключени. Допълнително в показанията си по сл.д. 111/2013г. /л. 39 и л. 41/ свидетелят сочи, че когато отишъл на работа на 06.06.2011г., видял вече трите на двора.

Показанията на свид. И.В.са също в подкрепа на коментираните дотук гласни доказателства, както и тези на свид. Й. З., която споделя, че на 04.06.2011г. разбрала, че трите момичета бил  заключени, като подс. С. й се била обадила по телефона да пита за момичетата и разрешила да излязат на двора, но да бъдат постоянно наблюдавани, а след това отново затворени в изолатора /том 5, л. 64 от ДП и том 2 от сл.д. – л.3 и 5/.

По отношение втория времеви период /19-20.07.2011г./ показанията на пострадалите и свидетелите В.и К. намират опора и в заявеното от свидетелите М.С., която в показанията си посочва, че на 19.07.2011г. децата К. и Н. били избягали, като били намерени вечерта от по-големите деца, а свид. В.предала, че по нареждане  на Директора двете трябва да бъдат заключени в изолатора /л. 53-гръб том 5 от ДП/, като и на следващия ден – 20.07.2011г. К. се е намирала в изолатора, защото лично й е носила храна. В същата насока са и показанията на свид. Х. П. - от 26.08.2011г., на свид. И.С., която в разпита си пред следовател от 27.11.2013г. посочва и служебния телефон на С. - № *****, от който на 19.07.2011г. в 17,37,42 е наредила да бъдат заключени момичетата /том 2, л. 24 от сл.д./; на свид. Е. Б. / протоколът за разпит в том 2, л. 14 и 16 от сл.д., в том 5, л. 21-22 и л. 61 от ДП/, на свид. В. /том 5, л. 32 , където сочи, че на  20.07.2011г. К. е била заключена в изолатора в дома, което му е било съобщено от дежурния възпитател А.К./, а така също и съдържимото в показанията на свид. Д.А., застъпил нощна смяна на 20.07.2011г., като сочи, че при  предаване на смяната К. и К. му казали, че К. е в изолатора, от тях разбрал, че целта била да се предотврати евентуално бягство на момичето /том 5, л. 39, л. 59 и заявеното пред следовател/, както и на свид. Т.К. /том1, л. 48 и л. 62 и том 5, л. 67/, където сочи, че когато на 20.07.2011г отишла на работа, разбрала, че К. е заключена, но не и по чие нареждане.

В подкрепа на обстоятелството, че и трите момичета били заключвани в изолатора в дома по нареждане на Директора, са и показанията на свид. Б. /том 2, л. 71 от сл.д./, както и показанията на децата, които по това време са живели там – Д. Е. / том 1, л. 35 и 44 пред съдия/,  Е. Х. / по сл.д. том 2, л. 71б и л. 42, том 1 от ДП, като сочи, че когато заключили К. и Н. в изолатора, ги чувал да плачат/, Б. А. М. /том 1, л. 38 и от сл.д. том 2, л. 71г/, Я. И. /том 1, л. 66 и по сл.д. 111/2013г. – л. 71в./, Б.В./том 5, л. 56 и л. 77 по сл.д., том 2/. В показанията си свид. К. Й./майка на К. А./ потвърждава, че К. й споделяла, че два пъти е била заключвана в изолатора.

Всъщност прави впечатление, че при първоначалните разпити на свидетелите – служители в Дома от досъдебното производство, показанията им са изключително лаконични и в преобладаващата си част отричат да е имало заключени деца в изолатора /виж показанията на свид. П., З. К., В.П., Г. К., А./, като едва в последващите си разпити свидетелите излагат преките си впечатления от реално случилото се в Дома. Прав е районният съд да приеме за достоверни именно кредитираните от него показания, тъй като и настоящият състав взе предвид заявеното от болшинството служители в Дома, че същите са работели под страх и напрежение от авторитарния подход на Директора, която ги е заплашвала с неблагоприятни за тях последици. Освен това именно кредитираните от Районния съд показания са не само кореспондиращи помежду си по посочените обстоятелства, те са и подкрепени от писмените доказателства, посочени от долната инстанция, поради което и съдът ги прие за добросъвестно депозирани.

Така представените от мобилните оператори разпечатки на провеждани разговори, между телефоните, ползвани от подс.С. и служебните телефони на свид. Е.В., а така и телефона, предоставен за ползване от дежурния възпитател /том 5, л. 106-118 вкл. от ДП/, сочат изключително активна комуникация в инкриминирания период между посочените телефонни номера и напълно подкрепя показанията не само на свидетелите К. и В., че същите са били в постоянна комуникация с директора по време на отсъствието й от Дома, като са й докладвали случващото се, а тя от своя страна им давала нареждания какво да направят. Подкрепят и показанията на останалите свидетели, даващи сведения в същата насока – на З., П., М.С., Т.К., И.С., И. В., З. К.. Провеждането на подобна комуникация се признава и от подсъдимата, макар същата да отрича съдържимото в показанията на посочените свидетели относно съдържанието на водените разговори и поводите за това. Обясненията й обаче правилно в тази част не са били кредитирани от долната инстанция, тъй като категорично се опровергават от посочените свидетели. Според настоящия състав правилно първата инстанция е намерила обясненията на подс.С. за защитна позиция. Те остават изолирани на фона на събраните гласни доказателства /след техния пълен и всеобхватен анализ/, опровергават се и от записванията в рапортната книга. Що са касае до тази част от обясненията й, в която излага факти без пряко отношение към предмета на доказване /за извършваната от нея дейност като ****на дома/, няма основание да не им бъде дадена вяра, както е приел и РС.

Районният съд е обсъдил и показанията на свид. Н. С. и О. М. Т. /служители на ДАЗД/ - том 5, л. 24 от ДП и том2 от сл.д.№ 111/2013г, участвали в назначената проверка в Дома и законосъобразно е приел да кредитира показанията им, че пред тях деца от дома споделили, че преди по-често били заключвани в дома, а преди проверката по-рядко само при сериозни нарушения, като децата се страхували да разговарят с тях. Показанията на тези свидетели са непредубедени, подкрепя ги съставената от тях в тази насока писмена документация.

Предвид така посочените доказателства и настоящата инстанция споделя възприетото от районния съд, че заключванията на К.А.и Н.М., са ставали не само със знанието на подсъдимата, но и по нейно изрично нареждане – в посочения от съда времеви порядък от 02.06.2011г. до 06.06.2011г. от свид. Е.В.и през юли 2011г. от А.К..

По отношение на обвинението срещу двамата подсъдими с пострадала М.А.Т.- настоящият състав напълно споделя доводите на районния съд, че пострадалата М. Т. също е била заключена за известен период от време в началото на юни 2011 година в изолатора, заедно с останалите две момичета. Прав  е обаче Районният съд и да приеме, че липсват ясни доказателства, които по несъмнен начин да позволят извод в подкрепа на обвинителната теза за подс. К., а оттук и по отношение обвинението за  подс.С. да е подбуждала другия подсъдим да заключи свидетелката.

Вярно е, че и трите пострадали говорят за съвместно пребиваване в условията на изолатора, в каквато насока са и показанията на свид. Б., свидетелите Е.В., Й.З., Я. И., М.К.И.С., З.К., Х. П., В.П.. Обаче в нито един от посочените доказателствени източници не се съдържа информация с онази категоричност, необходима по смисъла на чл. 303, ал.2 от НПК да посочи кое е лицето, което пряко физически е завело момичето в изолатора и го е заключило. Защото за разлика от ясните доказателства за прекия извършител по отношение на свидетелките А. и М.за това по кое време същите на 02.06.2011г. са бил върнати в дома, последователността по писане на обяснения, отразяване в рапортна книга и лицето, което ги е завело до изолатора и заключило същите, такива доказателства по отношение на пострадалата М. Т. независимо от провежданото продължително време разследване, не са събрани. Противоречивите в тази насока доказателства, включително и показанията на самата пострадала, не дават основание да се прецени с необходимата категоричност и кога точно е станало това /пострадалите и свид. П. сочат на 03.06.2011г. Т. вече да е била заключена/.

Разпитана пред състава на АсРС свид. М. Т. посочва името на подс. К. единствено  във връзка с това, че действително същият е бил на работа вечерта, когато тя е закъсняла, но само й снел писмени обяснения, след което тя „се прибрала в стаята си“. /л. 166-гръб от НОХД/. Пред първоинстанционния съд свидетелката е категорична, че С. ги била заключила лично и трите свидетелки, а така също и им отключила. Именно поради това законосъобразно е подходил съда да прочете показанията на свидетелката, дадени два месеца след соченото затваряне на същата в Дома – по ЧНД № 599/2011г., поместени в том 1, л.11 от ДП. /от 03.08.2011г., дадени пред съдия и в присъствие на социален работник/. В същите Т. е категорична, че социалната работничка Е.В.ги била заключила, защото „директорката така й казала“, като от една страна сочи, че я била заключила в деня, в който избягала, а по-нататък - „на другата сутрин след закуската“, а С. ги била пуснала – „тя ни отключи“. И въпреки признанието на свидетелката след прочитане на тези й показания, че не може да си спомни много неща „тъй като е минало много време“ /л. 168-горе/, настоява, че именно подс. С. е била лицето, което ги е заключила и в последствие- отключила вратата.

Извън очевидния факт, че показанията на свидетелката за това, че подс. С. лично ги била заключила, остават изолирани /не намират корелация нито в твърденията на К.А.и Н.М., а така и в показанията на останалите разпитани възпитатели и социални работници в дома по това време/, по-съществени са същите за изведения законосъобразен извод на Районния съд, че не сочат подс. К. като автор на физическото затваряне на свидетелката в помещение в условията на Дома за деца, лишени от родителски грижи. Защото нито в показанията си пред съдебния състав, нито в тези, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, които са били приобщени по надлежния процесуален ред, свидетелката Т. не посочва подс. К. като лицето, което да я е затворило и заключило в изолатора или друго помещение в Дома. Разбира се, резонно районният съд е обърнал внимание и на  заключението на комплексната съдебно-психиатричната и психологическа експертиза на свид. Т. /т.5, л. 86 от ДП/, която обръща внимание на ниската степен на психична зрялост на свидетелката предвид непълнолетната й възраст по това време, податливост и влияние и манипулативни нагласи, но и заключение, че въпреки непълнолетието си, е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея, да запаметява и възпроизвежда факти, от значение за делото.

Районният съд е отдал нужното внимание и на обясненията на подс. К., който изобщо отрича да е заключвал дете в изолатора, в каквато насока иначе са и обясненията на подс. С. пред районния съд. Коректно районният съд е обсъдил и показанията на свид. Е.В./дадени след приключване на наказателното производство в частта, водено срещу нея/, тъй като заявеното от нея там, че знаела, че заключването в изолатора на М.Т. станало от подс. К., не почива на лично възприятие /сочи това да й е било споделено от самата Т./, още повече, че както самата пострадала Т. в отделните си показания /приобщените по делото/ твърди, заключването й е станало на следващия ден, а не вечерта, когато се била прибрала, т.е. твърдението й е и за време, различно от възведеното в обвинителната теза на прокуратурата, при това по време, когато според копието от графика за дежурства подс. К. не е бил на работа и няма твърдение да се е намирал в сградата на Дома по друг повод /свид. Т. твърди да е станало на 03.06.2011г./. Вярно е, че К. е бил дежурен възпитател същата нощ, когато М. Т. е закъсняла, както и несъмнено гласните доказателства установяват ключът за изолатора да се е намирал в дежурната стая на възпитателите. Но само от този факт не може да се изведе като последица и извод за това, че същият е извършител на вмененото му деяние.

В протеста на РП А. се възразява, че съдът е игнорирал част от гласните доказателства, цитирайки показания на свид. Т., на М., З., В., С. /виж л. 8-10 от допълнението към протеста/. Но дори в извадките от показанията на свидетелите, цитирани от прокурора, не се сочи кое е лицето, заключило пострадалата в изолатора, а по отношение на времето, когато това е станало, твърденията са разнопосочни. Ето защо, настоящата инстанция намери, че районният съд не е тълкувал превратно съдържимото в събраните гласни и писмени доказателства, направил е задълбочен и всеобхватен анализ на същите касателно тази част на обвинението и правилно е намерил доказателствата са крайно недостатъчни да обосноват категоричност в заключение, съобразно обвинителната теза.

Това води и до правилния извод на долната инстанция, че и доказателства за това подсъдимата С. да е мотивирала подс. К. да заключи свид. М. Т. в изолатора, няма, тъй като отговорността на подбудителя е пряко изводима от тази на извършителя. Процесуално неиздържано е изложеното в допълнението към протеста становище/стр.8/, че доказателствата сочат на извод подс. С. да е подбудила свид. П. да заключи пострадалата на 03.06.2011г., т.е. да е извършила деянието от обективна и субективна страна, само че в съучастие с друго лице и по друго време - подобно обвинение не е било внасяно в съда, не е било изменяно в този смисъл или поддържана подобна обвинителна теза, поради което е безпредметно изобщо да бъде обсъждано.

Поради изложеното, протестът на районна прокуратура А. против оправдателната присъда на районния съд по отношение на възведеното спрямо подс.Х.К. обвинение и по отношение на подс.С. в оправдателната част - да е подбудила подс.К. да лиши противозаконно от свобода свид. М. Т. в периода от 03.06.2011г. до 06.06.2011г., не следва да се уважава.

Приобщените писмени доказателства, касаещи длъжностни характеристики, трудови договори и допълнителни споразумения, /том 4 и 5  от ДП/ установяват длъжностното качество на подс. С., както и времето на ползвания от същата отпуск в инкриминираните периоди.  От приобщените графици, копия от рапортна книга – датите и смените, на които свидетелите са били на работа, случаите, за които са изготвили съответните записвания и предприетите мерки, както правилно е посочил и районният съд.  

Предвид изложеното, съдът намира, че така събраните доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция, като районният съд е достигнал до законосъобразния извод, че от правна страна подсъдимата В.А.С. е осъществила състав на престъпление, както следва:

1.  през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В., като извършител за периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за периода от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 08:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А.,в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т. 3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия - престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК;

2. за това, че през периода от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год. в град А., обл. Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, за времето от 17:00 часа на 02.06.2011 г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. и като подбудител в съучастие с А.Д.К., като извършител за времето от 19:00 часа на 19.07.2011 г. до 22:00 часа на 20.07.2011 год., в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А., в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А.с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия -престъпление по  чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с  чл. 26 ал.1 вр. чл. 20, ал.3 от НК.

Относно обективната и субективна съставомерност на престъпленията първият съд е изложил законосъобразни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя. Правилно е посочено, че  от обективна страна, в посочения период и място подсъдимата с действията си в инкриминираните от обвинението периоди от време, е осъществила изпълнителното деяние на престъплението противозаконно лишаване от свобода. Непосредствен обект на престъплението противозаконно лишаване от свобода са обществените отношения, чрез които се осигурява възможността на всеки човек да се придвижва свободно в пространството. Тази възможност може да бъде ограничавана само в изрично предвидените в закона случаи и то при стриктно спазване на процедурите за това /напр. в хипотези на чл. 70 от НПК, чл. 156 и сл. от ЗЗ, при ефективно осъждане на наказание лишаване от свобода и др./, но само от оправомощени за това органи. В случая не е съществувало законово основание кое да е от децата да бъде лишено от свобода. Това е станало и против волята им /за което свидетелстват всички разпитани свидетели/. Тук следва да се акцентира на споделеното от част от свидетелите – възпитатели в Дома, че по силата на стандарт 18 от НКССУД е било допустимо физическо ограничаване на детето, с цел  предотвратяване на рискове за живота и здравето му като защитна мярка. Вярно е, че такава мярка е предвидена - стандарт 18 от НКССУД, т.7 и нормативно не са разписани конкретни хипотези и ред, по който тази мярка да се прилага, но същата в никакъв случай не би могло да се счете съотносима към конкретиката на казуса. Посоченото ограничение има предвид случаи, когато здравето или живота на децата са застрашени – например същите поради психическото си заболяване биха представлявало с поведението си опасност за себе си и за околните. При това се има предвид ограничаване само до степен на необходимото, така щото в минимални предели да се засегне правото на лицето на свободно придвижване. В случая процесните заключвания на момичетата са били предвидени като вид наказание за неправомерното им поведение. Безспорно се установява, че същите са били деца, които често не са се съобразявали с установените в дома порядки и правилника. Неколкократно са отсъствали без позволение на персонала /виж в тази връзка досиетата, класирани в отделни папки/, за което са и били наказвани. Няма спор и че по времето, когато са били заключени, базисните битови нужди на децата са били задоволявани /достъп до храна, баня и тоалетна/. Но принудителното ограничаване на възможността им за свободно придвижване, при това за един немалък период от време несъмнено оказва и неблагоприятно влияние върху тяхната крехка психика /виж показанията на свид. З., Б., Е. Х., заключенията на КСППЕ на децата/.

Основен подход в Конвенцията за правата на детето е ориентиран към положението, че детето е носител на права, а не бенефициент на благосклонните действия на възрастните, още повече, че предвид факта, че поради различни обстоятелства децата не живеят с биологичните си родители, те са в потенциално по-уязвимо положение /за което има събрани данни по делото/. Отчитайки безспорно изключително отговорната задача на служителите в дома да полагат постоянни грижи за подрастващите там /включително като ги опазват от зловредни влияния/, следва да се посочи, че предпазването на децата от възможните опасности на външния свят обаче /включително ограничаването на контактите им с неподходящи за възпитанието им лица/ не може да преминава през потъпкване на техни права, още повече предвид тяхното изначално зависимо положение в институцията и липсата на алтернатива от избор къде да живеят. Затварянето на децата им причинява не само дискомфорт, но и е и форма на унижение / нарушение на чл. 37 от Конвенцията за правата на детето/.

Заключването на двете пострадали в помещение в Дома за ДЛРГ по нареждане на директора С. несъмнено е довело до нарушаване правата им, като представлява форма на физическо и психическо насилие над тях /в нарушение на чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца/, на дата 03.06.2011г. /петък/ двете момичета са били възпрепятствани да посещават учебни занятия, а през целия период и да имат достъп до личните си вещи /в нарушение на чл. 36 и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца и Стандарт 12, т.3 от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от НКССУД - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма."/. Стореното по заръка на подсъдимата е и в нарушение на  утвърдените от самата нея процедури по стандарти и критерии от НКССУД - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 - "Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му."

Касае се за резултатни престъпления. И в двата случая те са довършени, тъй като е била отнета обективната възможност на децата да се придвижват свободно. Прав е районният съд, че обстоятелството, че са излизали за кратки периоди от време, за да се хранят или с хигиенни цели /с придружител – възпитател/, не прекъсва периода, в който фактически са били лишени от право на свободно придвижване. Децата са нямали ключ от стаята, нито възможност по собствено желание да я напускат. Не би могло да се приеме, че заключването на децата в изолатора почива на правно основание и е в техен интерес. Това е дейност, чието начало е първият момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се придвижва свободно, по собствена воля в пространството и приключва с преустановяване на препятстваната възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока.

 Правилно е отчетено от районния съд, че към инкриминираните периоди от време пострадалата Н.М.е била непълнолетна, а пострадалата К.А.– малолетна, което обуславя правните  квалификации на престъпленията по чл. 142а, ал. 3 от НК /в редакцията на текста към времето на извършване на престъпленията/.

Противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от две денонощия /за деянието в периода 02-06.06.2011г./ по отношение на всяка от пострадалите А. и М., поради което и коректно районният съд е приел, че в случая по отношение на това деяние са изпълнени от обективна и субективна страна признаците на квалифицирания състав по чл. 142а, ал.4 /в редакцията на текста към датата на извършване на деянието/. Законосъобразно подсъдимата е оправдана за това, престъпленията спрямо К.А.и Н.М.да са продължили повече от четири денонощия.

Подсъдимата С. е била „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, тъй като извършва ръководна работа със заплата по силата на трудов договор и в този смисъл правилна е приетата от долния съд квалификация по чл. 142а, ал.2 от НК за всяко от вменените й престъпления.

Подсъдимата е действала в условията на чл.20 ал.3 от НК в качеството си на подбудител в извършване на престъпленията. В случая същата, използвайки служебно си положение - в качеството й на ****и пряк ръководител на възпитателите и всички работещи в ДДЛРГ, е въздействала върху психиката на свидетелите В.и К. по начин, че у тях се е формирало решение за извършване на престъплението - чрез устни нареждания по телефона, а при налични данни за авторитарно нейно управление и насаждан страх у служителите в Дома от евентуални уволнения /виж показанията на свид. И. В., Е. В.,  К./, извършителите са взели решение да извършат деянието под въздействието и по инициатива на подсъдимата. От субективна страна у подсъдимата е формиран умисъл за подбудителство, тъй като подсъдимата не само е предвиждала, но и е била наясно, че подчинените й ще изпълнят нейните нареждания. Налице е и изискуемата  общност на умисъла, тъй като мотивирани от подс. С., извършителите също, съзнавайки общественоопасния характер на деянията и настъпването на общественоопасните последици, са искали тяхното настъпване.

В случая, подс. С. е извършила две отделни престъпения по противозаконно лишаване от свобода с пострадали съответно К.А.и Н.М.. Всяко едно от престъпленията, извършени от С., е продължавано по отношение на всяка от пострадалите, тъй като е извършено с две отделни деяния /които сами по себе си са продължени/, през непродължителен период от време и при еднородност на вината, като деянията, извършени през периода 19-20.07.2011г. се явяват продължение на предходните, извършени в периода 02-06.06.2011г. по отношение на отделните пострадали.

Районният съд е преценил, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, доколкото са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най –лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Тази преценка на долната инстанция е напълно вярна, макар настоящият състав да не се съгласява изцяло с оценката на релевантните обстоятелства, която е дадена от районния съд. Така например, същият е оценил като смекчаващо обстоятелство факта, че лишаването от свобода е станало в среда, близка до обичайното местопребиваване на децата,  позволявано им е да излизат на двора, да се хранят и да задоволяват физиологичните си нужди. Обаче тази оценка не държи сметка за значително по-уязвимото положение на децата, които са лишени от родителски грижи и поради независещи от тях фактори биват оглеждани в социална институция. Временното им извеждане от изолатора пък е било продиктувано именно за задоволяване на основни нужди.

Споделят се изложените съображения на РС да приеме като смекчаващо обстоятелство мотивите за извършване на деянията, продиктувани от неконтролируемото поведение на пострадалите, честите им бягства от дома и липсата на ефект от налаганите до този момент различни по вид наказания, предвидени в съответните процедури, които не са довели до положителна промяна в поведението им.  Съдът е оценил и данните за личността на подсъдимата като смекчаващо обстоятелство -  чисто съдебно минало, добри характеристични данни. Настоящият състав не се съгласява единствено, че степента на образование на подсъдимата е смекчаващо обстоятелство. Фактът дали едно лице е грамотно или не или какво образование има, не го характеризира като по-добра личност, нито е определящо за отношението му към околните.  

Изминалият период от време от реализиране на деянието до постановяване на настоящия съдебен акт обаче несъмнено е смекчаващо обстоятелство, както правилно е приел Районният съд. Окръжният съд го оценя и като изключително такова, защото този срок в никакъв случай не може да се приеме за разумен. При това продължителността на процеса в никакъв случай не е поради виновно процесуално поведение на подсъдимата.

Като смекчаващо обстоятелство за личността на подсъдимата съдът отчита и трудовата й заетост, видно от събраните данни, същата е непрестанно трудово ангажирана.

За разлика от долната инстанция, настоящият състав намира, че е налице отегчаващо обстоятелство /за всяко от престъпленията/  и това е фактът, че се касае до продължавани престъпления, извършени на два пъти по отношение на пострадалите /през юни и юли 2011г./. При това видно от представените писма от ДАЗД преди инкриминираните деяния подс. С. също е била обект на проверка, при която е констатирано сходно нарушение с друго дете от дома, за което е била предупреждавана писмено, очевидно без положителен ефект върху поведението й.

При съпоставка на изложените от настоящия състав отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, макар категорично да налагат определяне на наказанието на подсъдимата по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, дават основание на настоящия състав да приеме, че така наложеното от страна на долната инстанция възможен минимален размер на наказанията - от по три месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията, е занижен. Наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимата за всяко от процесните деяния, за които и настоящият съдебен състав намери, че са извършени виновно от нея /по чл. 142а, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК по отношение на К.А.и със същата правна квалификация по отношение на Н.М./, следва да бъде увеличено на по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко от двете престъпления, тъй като именно това наказание в посочения размер се явява справедливо на стореното от подсъдимата. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че престъпленията същата е извършила, докато е заемала изключително отговорна позиция.

На основание чл. 23, ал.1 от НК следва на подс. В.С. да се наложи най-тежкото измежду горните две наказания, а именно - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което налага корекция и в тази част от присъдата на Районния съд.

Напълно коректна е преценката на долната инстанция, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно наказанието. Реализирани са и  останалите кумулативни предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК, поради което изпълнението на наложеното от настоящия състав най-тежко наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ. Така определеното наказание и реда за неговото изтърпяване ще постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. 

Настоящият състав споделя съжденията на районния съд, че извършеното от подс. С. не може да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Принципно е вярно, че  чл. 9 ал.2 от НК може да се приложи за всяко едно престъпление, но настоящото деяние не се отличава с ниска степен на обществена опасност /още по-малко да се приеме, че липсва такава/, че да се определи извършеното за непрестъпно. Касае се за съвкупност от престъпления, при това извършени спрямо ненавършили пълнолетие лица, с формираща се към този момент психика и ценностна система, в значително по-уязвимо положение. В случая и двете престъпления са продължавани такива, което разкрива по-висока степен на обществена опасност на престъпленията.

 Както се посочи вече по-горе, липсата на доказателства за причастност на подс. Х.К. към вмененото му престъпление по чл. 142а ал.4, вр. ал.3, вр.ал. 1, вр.чл. 20 ал.2 от НК /за това през времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. – като подбудител, противозаконно да е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т.с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия/ и по отношение на подс.В.С. обвинение за престъпление по чл.  142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК / през времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град А., обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - ****на Дом за деца лишени от родителска грижа „****" гр. А., в нарушение на службата си, противозаконно да е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т.с ЕГН **********, като деянието да е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода да е продължило повече от две денонощия/, законосъобразно е довело до оправдаване на подсъдимите по тези обвинения. Ето защо, присъдата в тази част следва да се потвърди.

Законосъобразно е произнасянето на съда по направените разноски, като в тежест на подсъдимата са възложени единствено онези разноски от процеса, касаещи обвинението, за което е призната за виновна, като е отчетено и съответно възложената част от сторените на ДП разноски на Е.В.и А.К. със споразумението за решаване на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т.3 вр. с чл. 337, ал.2, т.1 от НПК и чл. 334, т.6 вр. с чл. 338 от НПК от НПК, съдът 

 

Р   Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 23 от 05.07.2019 г. по НОХД № 497/2018г. по описа на Районен съд А., като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подс. В.А.С., както следва:

- по чл. 142а, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК, извършено спрямо Н.М.М., на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- по чл. 142а, ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК, извършено спрямо К. О. А., на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

УВЕЛИЧАВА на основание чл. 23, ал.1 от НК размера на наложеното най-тежко наказание на подс. В.А.С. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

          

 

     ЧЛЕНОВЕ: