Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 15042 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на В.Д.С. ***“
АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба В.Д.С. твърди, че на 25.07.2015г. в гр.Съединение, на ул.
„*******, водача Д.Н.К., при управление на л.а. „Форд Мондео“
с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5,
ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 25, ал. 1, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 3, т. 1 и 2 от ППЗДвП, като по непредпазливост
причинил на ищцата средни телесни повреди изразяващи се в размачкване на меките
тъкани на дясната подбедрица, довело до засягане на
двигателните функции на подбедрицата /движението на
стъпалото в глезенната става/, което е на лице повече
от месец от момента на инцидента, довело до трайно затрудняване на движението
на десния долен крайник и разкъсно контузна рана довела до значителен дефект на кожата на подбедрицата /наличие на груб, обширен белег по кожата на подбедрицата/, който загрозява визията /структурата/ на подбедрицата – довела до обезобразяване на други части на
тялото.
Твърди, че за ПТП е съставен констативен протокол и образувано наказателно
производство, приключило с влязло в сила Решение № 1567/05.10.2016г.,
постановено по НОХД № 3443/2016г. на Пловдивски РС, с което Д.Н.К. е признат за виновен, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Поддържа, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114003164630, валидна от 28,12,2014г. до 28,12,2015г.
Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от ПТП
претърпяла болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпи и
към момента ежедневно и при всеки спомен за случилото се.
Претендира присъждане на сумата
30000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 25.07.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба
изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.
Не спорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение л.а. „Форд Мондео“ с рег.
№ ******* по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
02114003164630, валидна от 28,12,2014г.
до 28,12,2015г.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ******* Д.Н.К.. Възразява, че изключителна
вина за настъпване на ПТП има ищцата. Възразява и, че твърдяните
травматични увреждания, респ. неимуществени вреди не са пряка и непосредствена
последица от ПТП.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е вървяла по средата на
пътното платно, в нарушение на пътната сигнализация и без да се увери в
собствената си безопасност, като преди да навлезе на пътното платно не е
съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и от там е нарушила чл. 113 и
чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, с което се е поставила в опасност, като поведението и е
в пряка причинно-следствена връзка с натъпилото ПТП.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова
молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да
са направени нови възражения и дадени различни становища.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие
за установено следоното от фактическа страна:
С Решение № 1567/05.10.2016г., постановено по НОХД № 3443/2016г. на
Пловдивски РС на Д.Н.К. е признат за виновен в това, че на 25.07.2015г. в
гр.Съединение, на ул. „*******, при управление на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 25, ал.
1, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 3, т. 1 и 2 от ППЗДвП,
като по непредпазливост причинил на ищцата средни телесни повреди изразяващи се
в размачкване на меките тъкани на дясната подбедрица,
довело до засягане на двигателните функции на подбедрицата
/движението на стъпалото в глезенната става/, което е
на лице повече от месец от момента на инцидента, довело до трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник и разкъсно контузна рана довела до значителен дефект на кожата на подбедрицата /наличие на груб, обширен белег по кожата на подбедрицата/, който загрозява визията /структурата/ на подбедрицата – довела до обезобразяване на други части на
тялото, като деецът, след деянието направил всичко завиещо
от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че
за л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ******* с водач Д.Н.К.
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, с полица № 02114003164630,
валидна от 28,12,2014г. до 28,12,2015г., респ. към датата на ПТП.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила
травматични увреждания: „Конквасация /размачкване/ на
дясната подбедрица. Голяма разкъсно-контузна
рана с обширен кожен дефект.“
След постъпване в болницата е била извършена хирургична обработка на раната
и трансплантация на кожа по съседство /на съдово краче/.
Включена е инфузионна, коагулентна,
антиоточна и обезболяваща терапия. Поради
образуването на „некроза“ /смърт на кожата/ на
травмирания участък се е наложило да бъде извършена „некректомия“
/премахване на мъртвите кожни тъкани/. Започнато е лечение чрез ежедневни
превръзки с Йодасепт. Така раната е заздравявала
бавно, вторично, отдолу – нагоре.
Пострадалата е изписана от болницата на 28.08.2015., след 33 дни болнично
лечение, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, превръзки и обезболяващи средства. Общо лечебният и възстановителен
период е продължил около 7 месеца.
Съгласно заключението получените травматични увреждания са довели на ищцата
болки и страдания за срок ото 7 месеца, като през
първите 30 дни непосредствено след злополуката болките са били с по-интензивен
характер. Интензивни са били болките и
при всяка една от извършените многобройни превръзки. Извън тези периоди ищцата
е търпяла само периодично явяващи се болки най вече при обща преумора и при
рязка промяна на времето – при студено, влажно и мъгливо време, което я
задължавало да ползва обезболяващи лекарства.
Наред с претърпените болки в продължение на пърлите 30дни ищцата е
провеждала лечението си при условията на постелен
режим и определено е имала нужда от чужда помощ за извършване на ежедневните си
дейности, като се има предвид и възрастта и.
При лечението са настъпили усложнения – от една страна отпадане на
пластиката, а от друга – гнойно усложнение, което е наложило да не се пристъпва
към нов опит за пластика, а лечението да продължи чрез преръзки
с Йодасепт и с антибиотици.
Към момента, след около 2 години от злополуката ищцата търпи рядко единични
болки в травмираната подбедрица при рязка промяна на
времето, които отзвучават бързо при употреба на аналгетици.
В резултат на травмата са останали белези: цялата дясна подбедрица
е хипотрофична, покрита с ливидна,
бледа кожа и множествени крусти; по предно-външната
повърхност на дясната подбедрица има груб остатъчен
белег от зарастнала вторично тъкан с размери 18/8см.
В най горната част кожата е розова но лесно ранима.
По вътрешната повърхност на подбедрицата има също
голям кожен мекотъканен дефект от м.трисепс суре с размери 35/12см,
което на практика обхваща цялата вътрешна повърхност.
Съгласно заключението ищцата се придвижва много трудно с проходилка и с помощта на друго лице. Дясната колянна става има възможност за свиваде
до 90 градуса. Дясната глезенна става е оточна и движенията и не са възможни при разгъване и постоянното
положение е трайно в 90 градуса.
Съгласно заключението описаните травматични увреждания са били крайно тежки
и са оставили трайни пожизнени негативни последици, като не е възможно
възстановяване до първоначално съществуващите тъкани, както и обема и силата на
движения на десния долен крайник, както са били преди злополуката.
Претърпяното ПТП представлява силно травматично обстоятелство за
пострадалата. Понесла е болки и неудобства по време на болничния престой и
възстановителния период, преживяла е страх от инвалидизиране.
Инцидента я е лишил от обичайни и самостоятелен и активен живот, поставил я е в
зависимост от грижите на другите. И към момента не може да се освободи от
спомена за преживяното. Изпитва безпокойство, тъгува за предишният си живот,
няма очаквания за бъдещето, изгубила е желанието за общуване, позицията и е
пасивно примирителна. Наблюдава се като последица от травматичното събите повишено ниво на стрес, безпокойство и тревожност.
От заключението по първоначалната и
допълнителна САТЕ се установява следното:
Ударът е настъпил по дължина на ул. „Голямо Конарска“,
източно от линията на ориентира приет в протокола за оглед, на около 0.3м, а
по широчина на около 0.5м южно от
северния бордюр. Прегазването е настъпило в зоната на петното от кръв на около
0.85м източно от линията на ориентира и на около 0.9м южно от северния бордюр
на тротоара. Скоростта на движение на л.а. „Форд Мондео“
с рег. № ******* към момента на удара е била около 5 км/ч.
Съгласно заключението водача на л.а. „Форд Мондео“
с рег. № ******* при своевременна реакция и задействане на спирачната система е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара с
пешеходката и по този начин да избегне ПТП. Основна причина от техническа
гледна точка за настъпване на ПТП е, че водача на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ******* не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката, която е била зад автомобила.
От показанията на разпитания свидетел Д.Н.К. – водач на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ******* се установява, че запалил колата
за да я вкара в домът си, но отзад била ищцата, която си беряла трева. Не я
видял, защото била ниска, прегърбена, възрастна жена. Усетил удара, слязъл и
видял, че ищцата е седнала отзад. От колата кракът и бил притиснат леко. Качил
я в колата и я откарал в болница.
От показанията на разпитания свидетел А.П.се установява, че е дъщеря на
ищцата и към момента живее с нея. Ударът станал в 10.00ч., а тя я видяла в
болницата в 14.00ч. Приличала на мъртва в коридора, покрита с чаршаф. Започнали
операции. След първата получила некроза. Последвала
втора. През цялото време и към момента била на памперси. И към момента не
можела сама да се обслужва. Изтърпяла толкова много болка. Плачела от болка, а
не можели да и помогнат. И към момента без обезболяващи не можела. Движела се с
проходилка, с чужда помощ. Не можела да излиза вън.
Страхувала се от шума и спирачките на колите. Изглеждала зле от белезите. Все
едно няма кожа на крака.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./
вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Д.Н.К. и настъпилите в причинно-следствена връзка
от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия
процес. Поради това не обсъжда възраженията за изключителна вина на ищцата за
настъпване на ПТП, както и заключението по приетата САТЕ в частта, в която
касае предотвратимостта на удара, респ. предотвратимостта на ПТП за водача Д.Н.К., т.к. това е
въпрос, който касае виновното поведение на последния – вече установено с
влязлата в сила присъда.
С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП между прекия причинител и ответника, по отношение на увреждащото МПС.
Съдът намира приетото заключение на САТЕ в относимата
към предмета на спора част и заключението по СМЕ за обективно и безпристрастно
дадено, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова им дава
вяра изцяло.
Цени показанията на разпитаният свидетел А.П.по правилата на чл. 172 ГПК,
поради близката му родствена връзка с пострадалия и ги кредитира изцяло, като
обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства
по делото. Дава вяра и на показанията на свидетеля Д.Н.К. в частта, в която
касаят възражението за съпричиняване от страна на
ответника, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления.
Като съобрази събраните доказателства и в частност заключението на САТЕ и
показанията на свидетеля Д.Н.К. съдът приема, че прегазването е настъпило в
северният край на платното за движение, изцяло по вина на водача на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № ******* Д.Н.К., поради несвоевременната му
реакция по спиране на автомобила при движението му назад. Следователно
възражението за съпричиняване от страна на ищцата е
останало недоказано.
Въз основа свидетелските показания съдът приема за установено, че ищеца е
търпяла твърдяните физически и емоционални болки и
страдания, каквито търпи и до момента.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от 30 000,00лв., поради което и предявения иск е изцяло
основателен.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че се касае
за жена на 78 годишна възраст към момента на ПТП. Получила е травматични
увреждания: „Конквасация /размачкване/ на дясната подбедрица. Голяма разкъсно-контузна
рана с обширен кожен дефект.“ Претърпяла е две хирургични интервенции и
усложнения при лечението, довели до компрометиране на първоначално извършената
трансплантация на кожа, гройно усложнение, както и до
бавно заздравяване вторично, отдолу – нагоре на раната. Търпяла е 33 дни
болнично лечение, впоследствие продължено амбулаторно с назначени контролни
прегледи, превръзки и обезболяващи средства. Получените травматични увреждания
са довели на ищцата болки и страдания за срок от 7 месеца, колкото е продължило
лечението, като през първите 30 дни непосредствено след злополуката болките са
били с по-интензивен характер, каквито са били и при всяка една от извършените
многобройни превръзки. В продължение на първите 30дни е провеждала лечението си
при условията на постелен режим с наложена чужда
помощ за извършване на ежедневните си дейности. Болките и страданията продължавата и към момента, рядко единични, които се
повлияват от употреба на аналгетици. В резултат на
травмата са останали трайни, загрозяващи белези, както и ограничена подвижност
на колянната и глезенна
стави на десният крак. Ищцата се придвижва само с проходилка,
с чужда помощ. Уврежданията са били крайно тежки и са оставили трайни пожизнени
негативни последици и за психиката.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция за неимуществени вреди следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, считано от датата на увреждането.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат само в полза на ищеца.
Ищеца е освободен от държавна такса
и разноски в производството на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, поради което
такива не му се присъждат.
Адв. М. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 1430.00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1200,00лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 600,00лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда съответно на уважента
част от иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. В.Д.М. – СтАК, сумата 30000.00 /тридесет хиляди/лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25.07.2015г. в гр.Съединение, на ул.
„*******, причинено виновно от водача Д.Н.К., при управление на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № *******, който нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и 2,
чл. 25, ал. 1, чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 3, т. 1 и 2 от ППЗДвП,
като по непредпазливост причинил на ищцата средни телесни повреди изразяващи се
в размачкване на меките тъкани на дясната подбедрица,
довело до засягане на двигателните функции на подбедрицата
/движението на стъпалото в глезенната става/, което е
на лице повече от месец от момента на инцидента, довело до трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник и разкъсно контузна рана довела до значителен дефект на кожата на подбедрицата /наличие на груб, обширен белег по кожата на подбедрицата/, който загрозява визията /структурата/ на подбедрицата – довела до обезобразяване на други части на
тялото, за което е постановено влязло в сила Решение № 1567/05.10.2016г.,
постановено по НОХД № 3443/2016г. на Пловдивски РС, с което Д.Н.К. е признат за виновен, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица №
02114003164630, валидна от 28,12,2014г.
до 28,12,2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 25.07.2015г. до
окончателното изплащане, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.Д.М. – СтАК, в качеството на процесуален
представител на В.Д.С., ЕГН ********** сумата
1430,00 /хиляда четиристотин и тридесет/лв., представляваща възнаграждение
за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1200,00 /хиляда и
двеста/лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от
иска, както и сумата 600,00 /шестотин/лв., представляваща заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: