Р Е Ш Е Н И Е №59
гр. Шумен, 11.08.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 125 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от З. Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***; Е.Л.И., ЕГН ********** с адрес: ***; З.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***; С.Л.И., ЕГН ** , с адрес: ***; М.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***; А.Л.И., ЕГН ********** с адрес: *** и Ф.Л.И., ЕГН ****, непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си М.М.М., ЕГН **********, представлявани от ад. А.Г. ***, офис срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С.... Ищците твърдят, че на 29.10.2014 г. на път І-7, км.63+586 между с. Б.и с. П. е настъпило ПТП, при което л. а. марка „Форд“ модел „Мондео“, с рег. № *ВК, управляван от Н.В.Х.се блъска в попътно движеща се на лекия автомобил конска каруца, управлява- на от Р.Л.И.. В резултат на ПТП, намиращия се в каруцата Ф. Л.И. е получил тежки травми на главата и тялото, бил е настанен в бол- ница в гр. Ш., но въпреки проведеното лечение е починал на 15.11.2014 г. Вината на водача на МПС, Н.В.Х.за настъпване на ПТП е установена с влязла в сила Присъда № 28 от 16.11.2016 г. по НОХД № 436/2016 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Починалият ФЕ.Л.И. е брат на ищците. Ищците са били в изключително близки отношения с починалия, всички са израснали заедно. Като най-голям ФЕ. И. полагал грижи за своите по-мал- ки братя и сестри, закрилял ги и след като започнал да работи ги подпомагал фи- нансово. Ищците били изключително привързани към ФЕ.и преживели тежко смъртта му
За лекия автомобил,
управляван от Н.В.Х.е имало сключен с ответното дружество договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговор- ност”, обективиран в
застрахователна полица № 07113003125765,
валидна от 31.12. 2013 г. до 30.12.2013 г. Ищците претендират ответното
дружество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени
вследствие смъртта на Ф..Л.И., ЕГН **********, който е брат на ищците, като им
заплати сумата от 50 000.00 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху пре-
тендираните суми, считано от смъртта на брат им – 15.11.2014 г., до
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва изцяло претенциите на ищците. Счита че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът приеме, че исковете са допустими, ищецът ги оспорва по основание и размер. Не е налице активна материалноправна легитимация на ищците. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Оспорва наличието на родст- вена и духовна връзка между ищците и починалия, както и обстоятелството, че с времето състоянието им се влошава. Счита, че те не са претърпели неимуществени вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответ- никът счита, че за ПТП са допринесли Р.Л.И. и починалия. Прави възражение за недължимост на законната лихва за забава от 15.11.2014 г., поради изтекла давност.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество заявя, че поддържа изцяло отговора на исковата молба с всички твърдения и възражения на- правени в него и оспорва изцяло допълнителната искова молба.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 02.12.2016 г. Присъда № 28 от 16.11.2016 г. на Шумен- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 436/2016 г. по описа на съда, Н.В.Х., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 29.10.2014 г. около 22.20 – 23.00 часа на км. 63+586 от главен път І-7 (С.-Ш.) на около 150 м. от разклона за с. П., обл. Ш.при управление на МПС –собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК, нарушил правилата за движение по пътищата, като не изпълнил задължението си по чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение, на водача на пътно- то превозно средство, е забранено да превишава скорост от 90 км./ч., при управле- ние на превозно средство от категория В, извън населените места, като управлява- ния от него автомобил се е движил със скорост от 112.6 км./ч., която скорост е била значително превишена с 22.6 км./ч. над максимално допустимата за движение по този път и която не е била съобразена с конкретните условия на видимост при нощ- на тъмнина и гъста мъгла. В резултат на това е допуснал ПТП с движещо се в съ- щата лента ППС с животинска тяга и по непредпазливост е причинил тежка телес- на повреда на Р.Л.И., ЕГН ********** и смъртта на Ф.Л. И., ЕГН **********, настъпила на 15.11.2014 г. в МБАЛ – Шумен, като деецът е избягал от местопроизшествието след ПТП и деянието е извършено при условията на съпричиняване от страна на Р.Л.И., който по същото време при управление на ППС с животинска тяга (собствената му каруца с впрег- нат кон) също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е нарушил забраната да управлява ППС под въздействието на алкохол - чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и към момента на ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.95 промила, а също е управлявал каруцата си през нощта и при намалена видимост, поради мъгла без да е оборудвана с регламентираните светлини и светлоотразители съгл. чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.2-ро и 3-то, б. „б”, алтернатива І-ва във вр. с ал.4 от НК и във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл.58 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години.
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства – справка от базата данни на ИЦ към ГФ, (л.39) и представения препис от застрахо- вателна полица (л.142) се установява, че за лекия автомобил, с който Н.В.Х.е извършил ПТП е сключен договор за застраховка „Гражданска отговор- ност”, обективиран в застрахователна полица № BG/07/113003125765. Застраховка- та е валидна за периода от 31.12.2013 г. до 30.12.2014 г.
Видно от Удостоверение за родствени връзки изх. № АР-2036-01/93 от 15. 07.2020 г. (л.152) ищците са братя и сестри на починалия Ф.Л.И..
По делото е допусната и извършена комплексна автотехническа и медицин- ска експертиза. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страни- те, се установява, че на 29.10.2014 г. л. а. „Форд Мондео“ с рег. № Н *ВК се движи по път І-7 (С.-Ш.) в посока от с. З.през с. Б.към с. П.. Времето е в тъмната част на денонощието, видимостта е намалена, поради гъста мъгла и пътната настилка е мокра. Около 22.30 ч. МПС се е намирало на около 150 – 200 м. преди с. П., където по това време на пътното платно, на отстояние от 1.2 – 1.8 метра от десния ръб на пътното платно в същата посока се движи ППС с животинска тяга (каруца теглена от кон), без да е оборудвана със задължителните по закон светлоотразителни елементи и няма поставено отзад све- тещо тяло излъчващо добре различима бяла или жълта светлина. В каруцата са пъ- тували Р. Л.И. и Ф.Л.И., които също са без светло- отразителни жилетки. Тъй като е имало условия на намалена видимост, поради гъс- тата мъгла, водача на автомобила няма възможност своевременно да забележи дви- жещото се пред него ППС с животинска тяга и го удря в задната част. Следствие на удара, част от каруцата се вклинява под автомобила, а същия напуска пътното платно в дясно от пътя. По пътното платно остават следи от задирания. Двамата пътуващи в каруцата падат от нея, като Ф.пада от ляво, а Р. в дясно на пътното платно. След удара в каруцата, автомобилът добутва впрегатното животно, удря указателна табела и след определено разстояние преустановява своето движе- ние.
По пътя, около мястото, на което е станало ПТП и на границите на двете населени места няма поставени пътни знаци, установяващи забрана за движение на ППС с животинска тяга. Скоростта на движение на каруцата в конкретния случай, е била от порядъка на 7-8 км./ч.
При ПТП на Ф.Л.И. е причинена съчетана травма: глава, поясна област, крайници. Контузия на главата (ЗЧМТ): кръвонасядания на меките черепни обвивки на ограничена площ заднотеменно срединно и заднотеменно тил- но; кръвонасядания на клепачите на лявото око; малък субдурален хематом в дяс- ната теменна област на главата. Субарахноидален кръвоизлив на дясната голямо- мозъчна и малкомозъчна хемисфера; малки контузионни огнища в мозъчното ве- щество в дясната слепоочна област и теменно вдясно. Контузия на поясната област: ивицовидно охлузване в поясната област върху гръбнака. Две ивицовидни кожни охлузвания в дясната поясна област – вертикално разположени. Контузия на край- ниците: кръвонасядане по гърба на лявата ръка. Кръвонасядане по предната страна на лявото коляно. Ивицовидно хоризонтално охлузване на кожата по външната страна на дясното коляно. Петнисто охлузване на кожата по предната страна на дясната подбедрица. Кръвонасядане по гърба на лявото ходило с охлузване на ко- жата на ограничена площ в същата област. Фрактура в основата на втората и на третата предноходилни кости вдясно. Фрактура на външната клиновидна кост на ходилото. Изкълчване на ставите между задно и предноходилните кости.
Непосредствена причина за смъртта на Ф.Л.И. е респирато- рен дистрес синдром у възрастни съчетан с двустранна бронхопневмония, довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Между установените травматични увреждания, получени от Ф.Л.И. при ПТП, настъпило на 29.10.20 14 г., ведно с настъпилите усложнения и настъпилата на 15.11.2014 г. смърт на ли- цето е налице пряка причинна връзка.
В съдебно заседание, в отговор на въпрос вещото лице автоексперт уточни, че каруцата е била по към средата на лентата на нейното движение.
За установяване на наведените от тях твърдения за претърпени болки и страдания ищците са ангажирали гласни доказателства. В съдебно заседание са раз- разпитани трима свидетели. Свидетелят О.К.К., познава семейст- вото на Ф.Л.И. от 2013 г., когато то се е преместило в неговото се- ло З.. Свидетелят познава много добре по-малките братя М., А. и С., с които бил приятел. Починалият имал и други братя – Е., Р. и две сестри – З. и З.. Родителите на Ф.., братята и сестрите му по цял ден ра- ботели на полето. Ф.също работел, но не работел на редовна работа, повечето време е бил в къщи и се грижел за по-малките братя да бъдат облечени, закусили и да отидат на училище, водил братята си Ф.и А. всяка сутрин до учи- лищния автобус. Когато имали някакъв проблем братята му винаги се допитвали до него, защото той е бил най-големия, баткото. Понеже се интересували от животни, Ф.им помагал да направят клетки за тях, отивал с тях на риболов и им правел въдици, давал им пари за сладолед или когато нещо им се прииска. Ф.е водил по-малките си братя и свидетелят на панаир в с. Б.и в с. П. и ги черпил там от сергиите. След смъртта на Ф.всички били много разстроени. С. и М. били по обрани, но Ф.и А. го приели много тежко. И до сега когато се събере с тях или отидат на риба те винаги го споменават. Починали- ят им липсва в емоционално и във всяко едно отношение.
В отговор на въпрос дали починалият Ф.е давал пари на всички, свидетелят заяви, че незнае, но за неговите приятели, с които е контактувал и бил близък, починалият им давал пари. Лично пред свидетеля е давал пари. Свидете- лят познавал майката на ищците, но баща им никога не го е виждал. Когато те са се преместили в с. З., бащата е бил в с. П.. Братята и сестрите не говоре- ли за баща си и избягвали темата.
Свидетелят А.Б.А.е съпруг на ищцата З.Л., познава Ф.и семейството му от преди 14-15 години. Ф.помагал на майка си когато тя била на работа, като се грижел за братята и сестрите си. Те живеели в ед- но домакинство в с. З.Починалият е давал пари на братята и сестрите си и купувал храна. Ф.изкарвал пари от цепене на дърва. Бащата живеел на друго място в с. П.. След смъртта на Ф.., ищците тъгували много за него и сега го споменават често с добро. На Байрямите отиват на гроба му.
Свидетелят Б.М.А.е съпруг на З.Л.А., която е сестра на Ф.и е зет в семейството от преди 14 години. Сви- детелят познавал Ф.от преди това, били приятели, работели заедно с него и с другия брат Р.. Бащата на ищците дълго време не идвал в семейството, рабо- тел и се занимавал с животни. Майката на ищците, като отивала на работа, Ф.гледал братята и сестрите си., учел ги да яздят кон, как да се хранят, как да се отнасят към хората., давал им пари за храна, дрехи, за книги и тетрадки, обяд и закуска, също и за забавления – люлки и за играчки. Ф.се държал бащински с братята и сестрите си, защото бащата продължително време не се прибирал в къщи. Свидетелят и съпругата му, З., живеят в отделна къща. З. и съпругът й също живеят в друга отделна къща. Останалите живеели заедно. Малките братя на Ф.приели много тежко смъртта му, много плакали, тъй като за тях той е бил поло- вин баща – най-големия брат. Към настоящия момент често си спомнят за него, тъгуват и плачат, чувстват отсъствието му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо, че двама от тях са в родствена връзка с ищците, предвид обстоятелството, че те имат преки и непо- средствени впечатления от отношенията в семейството на починалия. На следващо място в хода на процеса не са събрани доказателства, оборващи техните показания.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените обективно и субективно, комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете и направеното от ответника възражение за недопустимостта им, съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 19.02.2020 г.
Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е уре- дена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговор- ност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахо- вателя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за за- страховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и за- страхователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпостав- ки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причине- ните вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 29.10.2014 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Н.В.Х., при което е на- стъпила смъртта на Ф.Л.И.. Наказателното производство е при- ключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деяние- то, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и винов- ността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила Н.В.Х., за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно дея- ние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на съ- щото е настъпила смърт на трето лице –брат на ищците.
Към момента на настъпването на ПТП е налице застрахователно правоотно- шение между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в качеството на застрахо- вател и Н.В.Х.в качеството му на собственик на лек автомобил мар- ка „Форд“ модел „Мондео“, с рег. № *ВК, участвал в произшествието, породе- но от валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обекти- виран в застрахователна полица № BG/07/113003125765. Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.) обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на ав- томобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юриди- чески лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средст- ва, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.), е собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор. В конкретния случай виновният водач - е управлявал МПС в качеството на негов собственик, от което следва че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила неимуществени вреди е по- крита от задължителната застраховка “Гражданска отговорност” по сключения със „Застрахователно дружество Евроинс“ АД застрахователен договор. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговор- ност от ответника - застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), поради което същото следва да обезщети неимуществените вреди, претърпени от увредените лица, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
По отношение направеното от страна на ответника възражение за съпричи- няване на вредоносния резултат от страна на Р.Л.И. и починалия Ф.Л.И., съдът намира следното:
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Т.е. следва да е налице причинна връз- ка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. При намаляване на обезщетението е от значение само личното поведения на пострада- лия, неговите конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
В конкретния случай, ПТП е станало в тъмната част от денонощието, при допълнително намалена видимост вследствие на гъстата мъгла. Видно от влязлата в сила присъда управлявалият МПС е предизвикал ПТП при условията на съпричи- няване с водача на ППС с животинска тяга, който го е управлявал в нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водачът на ППС е забранено да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 про- мила. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗДвП чл.71, ал.1 от ЗДвП всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при на- малена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Законовото изискване е пряко свързано с обозначаването на този тип превозни средства като участници в движението по пъ- тищата и с оглед осигуряване видимостта им не само през деня, но особено в тъм- ната част на денонощието. От заключението на КСАМЕ се установи, че водача на каруцата е бил без светлоотразителна жилетка. Т.е. същият е нарушил и чл.106, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на ППС с животинска тяга следва да носят светлоотразителна жилетка.
Пострадалият е бил млад, пълнолетен мъж, без данни да страда от слабо- умие или душевна болест, т.е. притежавал е способността да мисли, възприема и осъзнава дадена информация. Следователно, качвайки се в ППС с животинска тяга и пътувайки в същото през нощта, при условията на гъста мъгла, той е могъл да установи, че тя не е оборудвана с регламентираните в закона светлоотразители и светлини, и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка поема ореде- лен немалък риск. С това свое поведение Ф.Л.И. е спомогнал за своето увреждане. Именно това рисково поведение – пътуване в каруца без светло- отразители и светлини, през нощта и при гъста мъгла, когато е изключително трудно да бъде забелязана, е проява на съзнателен и свободно формиран избор на пострадалия, на който всички тези факти са известни и въз основа на това е могъл да прецени рисковете от собственото си поведение, при проявена нормална дължи- ма грижа. Именно поемането на този предвидим и реално възможен риск или игнорирането му е поведение, представляващо обективен принос, който е противо- правен и е пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от осъществе- ното ПТП. Т.е. пострадалият макар и да не е допринесъл за възникване на ПТП е допринесъл за настъпване на вредата, спрямо самия себе си, поради което в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, като се съобрази противоправното поведение на водача на МПС, който го е управлявал с неразрешена и несъобразена с пътната об- становка и атмосферни условия скорост, аналогичното поведение на водача на ППС с животинска тяга, който при управлението му е нарушил горепосочените разпоредби на ЗДвП, чието поведение е причина за осъществяване на процесното ПТП, съдът приема че приносът на Ф.Л.И. следва да се определи на 10%.
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на брат им. Ищците основават претенциите си на факта, че те са братя и сестри на починалия и се позовават на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгл. т.1 от ТР материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пле- нума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вре- ди.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства съдът счита, че между починалия Ф.Л.И. и ищците С.Л.И., М. Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка. В тази насока особено важни са показанията на сви- детеля О.К.К., който е съсед и в близки приятелски отношения с четиримата ищци („Аз бях приятел с по-малките братя“) и има непрекъснати, пре- ки впечатления от взаимоотношенията в семейството. Поради ниската си възраст, ангажираността на майката и по-големите братя и сестри, както и отсъствието на бащата („Родителите на Ф.., братята и сестрите му по цял ден работеха в по- лето….“, „…бащата е бил в с. П.…“, „Братята и сестрите не говореха за баща си.“ ), полаганите от починалия за тях грижи, разбирането и откликването му на техните желания, интереси и нужди са довели до възникването и съществуването на една особена и силна връзка, при която големият брат е заместил за четиримата по-малки братя бащата. Според свидетеля Б.М.А.“Все пак той им беше половин баща…“. Налице са отношения, които излизат извън рамките на типичната връзка между братя. Именно поради това, видно от свидетелските показания на О.К.К. и Б.М.А.четиримата ищци са преживели изключително тежко смъртта на брат си, все още не могат да я преодолеят и тъгуват по него. Налице са болки и страдания, които по интензивност и времетраене са по-големи от нормално присъщите за съответната родствена връз- ка. С оглед на това съдът, в настоящия си състав, счита, че са налице предпостав- ките да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и четиримата ищци да получат обезщетение за претърпените неимущест- вени вреди.
По отношение на останалите ищци З.Л.А., Р.Л.И., Е. Л.И. и З.Л.А. не са налице доказател- ства, че е създадена трайна и дълбоко емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля нормалните и обичайни взаимоотношения между братя и сестри. Сестрите на починалия са били омъжени и са живели със съпрузите си в други отделни къщи. Другите двама братя, са били вече самостоятелни и са работе- ли, като единия от тях е работел заедно със починалия Ф.и свидетелят Б. А.. Показанията на тримата свидетели по отношение на З., Р., Е. и З. са общи и са лишени от определена конкретност. Между тях и почи- налия са налице отношения, съответстващи на традиционните семейни отношения между братя и сестри. Без да се пренебрегва и омаловажава изпитаните от тях тъга, скръб и мъка от загубата брат им, съдът счита, че те не излизат извън рамките на нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък роднина. С оглед на това съдът счита, че тези четирима ищци не попадат в кръга лица легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и няма основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения.
В отговора на исковата молба ответникът във връзка с направеното от него възражение за неподсъдност на спора на окръжния съд, по същество е въвел и въз- ражение за размера на претендираните обезщетения, позовавайки се на § 96, ал.1 от ЗИД на действащия към настоящия момент КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Съгласно този текст, размерът на евентуално дължимото от застрахователя обезщетение на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите е ограничен до 5 000 лв., като разпоредбата (предвид ал.3) има обратно действие за съдебните пре- тенции, предявени след 21.06.2018 г. Исковата молба е депозирана на 25.10.2019 г., но независимо от това разпоредбата е неприложима в настоящия случай, поради следните съображения:
Застрахователния договор е сключен на 30.12.2013 г. Съгл. § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс се прилага част четвър- та от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго, след влизането в сила на този кодекс, но такива данни по делото няма. Следователно при определяне размера на дължимото застра- хователно обезщетение следва да се прилагат разпоредбите на част четвърта от КЗ (отм.). Съгл. § 27, ал.1, т.1, б. „б“ от ПЗР на КЗ (отм.) за неимуществени вреди вследствие на смърт за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след 21.06. 2018 г се разпростира по отношение на застрахователни събития, относно които намира приложение, действащия понастоящем КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г., а по отношение на претенциите предмет на настоящото дело нормите му не намират приложение.
Но дори и да
се приеме, че § 96, ал.1 от ЗИД на КЗ намира приложение по отношение на всички
претенци предявени след 21.06.2018 г., независимо от факта кога е сключен
застрахователния договор, то следва да се съобрази обстоятелство- то, че
разпоредбата противоречи на действащото право на ЕС.
Съгласно чл. 9 ал. 1 б. „а” от Директива № 2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна най-малко по отношение на мини- мална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Застрахователна сума по смисъла на §1 т.5 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представля- ваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползва- щото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл. 346 от действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ог- раничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, въз- приета в Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за телесни увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в нор- мативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при обезщетяване на неимуще- ствени вреди, претърпени от близки на пострадало лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непо- средствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случай следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредстевно приложение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5 000 лева.
Изводът за наличието на противоречието на цитираната преходна норма на КЗ се основава и на произнасянето на СЕС, извършено с негово Решение от 24.10.2013 г. по дело С–277/12 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да по- крива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитив- ното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. и Р. България, съгл. чл. 633 от ГПК.
В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщете- нието според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ. Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези не- материални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. Починалият е бил млад, жизнен, работоспособен човек, в разцвета на житейските си и трудови сили, само на 30 години. От събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес на четиримата му по-малки братя, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищ- ците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на по-големия им брат. Това е една нор- мална човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по дело- то безспорно се установи, че между починалия и четиримата ищци, които са били едно семейство са съществували отношения на привързаност, грижа и разбирател- ство. За четиримата ищци, починалият до голяма степен е замествал бащата. Ищци- те завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справед- ливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, след като взема в предвид преживяваните от ищците страдания, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че претен- циите на ищците за неимуществени вреди се явяват основателни и доказани в предявения от тях размер от 50 000 лева. Отчитайки приноса на пострадалия на 10% след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъдят обезщетения в размер на по 45 000 лв., а за разликата до претендирания размер от 50 000 лв., исковете на ищците да бъдат отхвърлени.
Относно акцесорните претенции за законна лихва. Ищците претендират за- плащането на законната лихва от датата на смъртта на техния брат - 15.11.2014 г. до окончателното заплащане на главниците. Отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, т. е. застрахователят дължи на увредения това, което последния би имал право да получи като обезщетение от деликвента. Следователно на ищците се дължи законна лихва върху обезщетението, от датата на увреждането –15.11.2014 г., в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгл. чл.84, ал.3 от ЗЗД. Но с оглед направеното от ответника основателно възражение за изти- чането на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, на ищците следва да се присъди законната лихва за периода от три години преди датата на подаване на исковата молба, а именно от 25.10.2016 г. до окончателното заплащане на главниците, като се отхвърлят претенциите на ищците за периода от 15.11.2014 г. до 24.10.2016 г.
Относно разноските.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че ответното друже- ство е направило разноски в общ размер на 500.00 лв.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.2 от Наредбата за плащането на правната помощ от ГПК, юрисконсултско възнагражде- ние по всеки един от предявените искове е в размер на 450.00 лв.
С оглед отхвърлените искове на ищците З.Л.А., Р.Л.И., Е. Л.И. и З.Л.А. същите следва да заплатят на ответника разноски в размер на по 512.50 лв., включваши 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение плюс 62.50 лв., представляващи 1/8 от сторените деловодни разноски за депозит на вещите лица от 500.00 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищците в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения в редакцията към датата на упълномощаването – 20.01.2020 г., адвокатското възнаграждение за всеки един от четиримата ищци С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. е в размер на 2 030.00 лв. или в общ размер на 8 120.00 лв. С оглед на това ответни- кът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на четиримата ищци, съразмерно с уважената част от претенциите им, адвокатско възнаграждение в общ размер на 7 308.00 лв. или по 1 827.00 лв. за защитата на всеки един от чети- римата ищци. Доколкото останалите искове не са уважени, за тях не се следва адво- катско възнаграждение.
От представените доказателства и списък на разноските се установява, че ищците са заплатили сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса за издава- не на съдебно удостоверение, като 1/8 от сумата е равна на 0.63 лв. Съобразно с уважената част от претенциите им (чл.78, ал.1 от ГПК) на всеки един от ищците С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 0.57 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК всеки един от ищците С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И., съразмерно на отхвърлената част от исковете им дължи на ответното дружество по 51.25 лв., представляваща съответната част от деловодните разноски и юрискон- султско възнаграждение. По компенсация всеки един от тях следва да заплати на ответника сумата от 50.68 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът, следва да бъде осъден да за- плати държавна такса в размер на 7 200.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от З.Л.А., ЕГН , с адрес: *** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат й Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.20 14 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН **********, който е нарушил пра- вилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мон- део“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/11300312 5765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта на брат й 15.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Р. Л.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седали- ще и адрес на управление гр. С... искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сума- та от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимущест- вени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нару- шил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG /07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горе- посочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта на брат му 15.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Е. Л.И., ЕГН с адрес: *** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG /07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горе- посочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта на брат му 15.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от З.Л.А., ЕГН , с адрес: *** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат й Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.1020 14 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил пра- вилата за движение, при управление на автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек авто- мобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта на брат й 15.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... да заплати на С.Л.И., ЕГН , с адрес: *** сумата от 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживя- ната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН **** настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна за- страховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й за- плащане, като отхвърля иска за разликата над 45 000.00 лв. до предявения размер от 50 000.00 лв. и за законната лихва върху главницата от 15.11.2014 г. до 24.10.20 16 г.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... да за- плати на М.Л.И., ЕГН , с адрес: *** от 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживя- ната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна за- страховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й за- плащане, като отхвърля иска за разликата над 45 000.00 лв. до предявения размер от 50 000.00 лв. и за законната лихва върху главницата от 15.11.2014 г. до 24.10.20 16 г.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... да заплати на А.Л.И., ЕГН с адрес: *** сумата от 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживя- ната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна за- страховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й за- плащане, като отхвърля иска за разликата над 45 000.00 лв. до предявения размер от 50 000.00 лв. и за законната лихва върху главницата от 15.11.2014 г. до 24.10.20 16 г.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... да заплати на Ф.Л.И., ЕГН **** , непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си М.М.М., ЕГН сумата от 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат му Ф.Л.И., ЕГН настъпила в резултат на ПТП станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН , който е нарушил правилата за движение, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н *ВК на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за раз- ликата над 45 000.00 лв. до предявения размер от 50 000.00 лв. и за законната лихва върху главницата от 15.11.2014 г. до 24.10.2016 г.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със се- далище и адрес на управление гр. С... да за- плати на адвокат А. В.Г., ЕГН , офис сумата от 7 308.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците С.Л.И., ЕГН , М.Л.И., ЕГН , А.Л.И., ЕГН и Ф.Л.И., ЕГН, непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си М.М.М., ЕГН безплатна адво- катска помощ.
Осъжда З.Л.А., ЕГН , с адрес: ***; Р.Л.И., ЕГН , с адрес: ***; Е. Л.И., ЕГН с адрес: ***; З.Л.А., ЕГН , с адрес: *** всеки един от тях да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С... сумата от 512.20 лв., представляваща деловодни разноски и юрискон- султско възнаграждение.
Осъжда С.Л.И., ЕГН ** , с адрес: ***; М.Л.И.,
ЕГН , с адрес: ***; А.Л.И., ЕГН с адрес: *** и Ф.Л.И., ЕГН , непълнолетен,
действащ със знанието и съгласието на майка си М.М.М., ЕГН всеки един от тях да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. С... сумата от 50.68 лв., представляваща деловодни разноски и
юрискон- султско възнаграждение
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК със се- далище и адрес на управление гр. С... да запла- ти в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 7 200.00 (седем хиляда и двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: