№ 46
гр. Видин, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320201058 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. О. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров 13“, вх. “Д“, ет. 8,
ап. 103,и адрес за призоваване гр. Видин, ул. „Васил Левски“ №8, вх. „Б“, ап.
30, ет. 5 против Наказателно постановление № 21 – 0953 - 000670/14.05.2021
г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“ Видин, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания както
следва: на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата
“глоба“ в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104Б,т. 2 от Закон за
движение по пътищата; на основание чл. 185 от Закон за движение по
пътищата „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 5, ла. 1, т.
1 от Закон за движение по пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява
се от процесуален представител. Моли за отмяна на обжалвания акт като
неправилен и незаконосъобразен. Оспорва описаната фактическа обстановка.
Твърди, че на описаното в процесното НП кръстовище не е бил извършван
„дрифт“. Изтъква се, че липсват данни за преднамереност в извеждането на
автомобила извън контрол, както и за застрашаване движението, живота и
здравето на хората.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Изтъква, че е безспорно доказано
вмененото нарушение, неговото авторство и вина. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 06.05.2021г. в 23:25 ч. в гр. Видин, по ул. „Христо Ботев“ К. К.
управлявал лек автомобил БМВ с рег. Номер М8001 ВР, собственост на
Методи Валентинов Тодоров с ЕГН: **********, като на кръстовище с ул.
„Широка“ предприел маневра завиване на ляво като извел автомобила извън
контрол чрез презавиване, като по този начин довел МПС до загуба на
сцепление на задните гуми.
Бил съставен АУАН серия GA № 369487 за нарушения по чл.104Б, т. 2
и чл. 5,ал. 1,т 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без
възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във
връзка с констатираните нарушения на чл. 104Б,т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
като на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3, от Закона за движение по пътищата е
наложена „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от правоуправление за
срок от 12 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните доказателства - разпита на свидетеля В. А. –
съставил АУАН. Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Показанията на
актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания.
От съществено значение за изясняването на делото са показанията на свид.
А., който по същото време, изпълнявайки служебните си задължения, е бил на
стоянка на ул. „Широка“, срещу магазин „Виденов“. Актосъставителят лично
е възприел поведението на водача като умишлено поднасяне на автомобила в
ляв завой и загуба на сцепление на задните гуми. Същият свидетелства за
подаване на газ преди извършване на маневрата. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените
гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на
извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства
не се наблюдава, като същият описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на разпитания
свидетел В. Вълчев – съсед на жалбоподателя и лице, което е бил пътник с
него в автомобила към момента на деянието в частта, отнасяща се до
формалното отричане относно направения „дрифт“ от страна на
жалбоподателя. Показанията на свид. Вълчев в тази част остават изолирани
2
от другите събрани по делото доказателства и изцяло се опровергават от
показанията на актосъставителя А., чиито показания съдът кредитира по-горе.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията
на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично
и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания
да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при
съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Владимир Герасимов – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Видин, който към дата 06.05.2021 г. е бил оправомощен да издава НП със
Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
3
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него. Жалбоподателят не можа да ангажира никакви
доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Напротив - същата се подкрепя от
показанията на разпитания в хода на делото актосъставител А. и другите
писмени доказателства приложени по делото.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104Б, т. 2
ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Съдебната практика обаче е последователна в
разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с
предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции,
техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което
извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната
практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на
използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко
подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и
извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението
на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което
води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от
равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да
предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в
тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. "дрифт", като
еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл
са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г.
по к. адм.н. д. № 1930/2021 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509/2021 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от
22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768/2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1118/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405/2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1970/2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к.
адм.н. д. № 2663/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201/2020 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к.
адм. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649/2020 г. на XXIII
4
състав на Административен съд – Пловдив.
"Дрифтът“, като комбинация от гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104Б, т. 2 от ЗДВП, но
трайната практика е също така категорична, че деянието би било
съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за
придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички
техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и
професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и
оборудването за дрифтиране. Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к.
адм.н. д. № 946/2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив.
Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя не
по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби
нарушения на правилата на ЗДвП. Във втория случай, колкото и грубо да е
нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом
пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго,
деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но
би било несъставомерно по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. Типични примери за
гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след
употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на
водача или при пренебрегване и на най-елементарните правила за
безопасност на движението. Предвид виновния характер на
административнонаказателната отговорност (чл. 7 ЗАНН) от съставомерните
по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които
до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на
автомобила, загуба на сцепление с пътя и др. ) се достига не поради
виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка
(например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези
случаи деянието е несъставомерно по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. В този смисъл са:
Решение № 223 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3247/2021 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 997 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 464/2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 195/2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2887/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. Подобни фактори обаче в хода на
настоящото административнонаказателно производство не бяха установени.
Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е
съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва
съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри
и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение
по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники,
5
маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на
обективни фактори от средата. Не на последно място при преценка за
съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не
поставя изискване за минимална продължителност на използването на
пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът
първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено
ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши намислената
дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва
пътя по предназначение, а именно, за да се върне към мястото, от което е
дошъл. В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в
който пътят е използван не по предназначение; като предходното и
последващо използване на пътя по предназначение е функционално
обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван,
за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и
техники.
Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ
вече се установи, че първоначално жалбоподателят правомерно е управлявал
процесното МПС на ул. "Христо Ботев", докато стигне до кръстовището с ул.
„Широка“ и там внезапно при ляв завой е форсирал двигателя, подал е рязко
газ, рязко е завъртял волана, извел е автомобила от сцепление, при което
задницата му е направила, чрез приплъзване, изместване от пътното платно.
Забелязвайки това, е бил спрян от полицейските служители. Извършените в
района на процесното кръстовище действия на жалбоподателя по обективните
си характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно разбирането,
обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна практика, тоест
субсумират се под понятието "използване на пътя за цели различни от
предназначението му".
Следва да бъде отбелязано и, че с АУАН и НП е вменена форма на вина
на умисъла и "преднамерено" извършване на всяко едно от тези действия.
Според настоящия състав тези твърдения в АУАН и НП се установяват и от
доказателствата по делото. В тази връзка следва да се съобрази трайната
съдебна практика по наказателни дела, която следва да намери субсидирано
приложение в процесния случай на основание чл. 84 ЗАНН, според която,
формата на вина се извежда не от вербалните изявления на подсъдимото лице,
а от характера на реално, обективно извършените действия и обстановката на
тяхното проявление. Така Решение № 424 от 18.12.2015 г. по н. д. № 968/2015
г. на Върховен касационен съд, Решение № 63 от 25.02.2020г. по н. д. №
149/2019 г. на Върховен касационен съд, Решение № 428 от 22.02.2013 г. по
нак. д. № 1398/2012 г. на Върховен касационен съд. В случая според съда от
вида и последователността на установените обективни действия на
нарушителя, изразили се в първоначално праволинейно движение по прав
участък от пътя; последвано от рязко форсиране на двигателя, въртене на
волана, подаване на газ, последвано от загуба на сцепление на автомобила,
6
поднасяне на автомобила категорично говорят за умисъл в действията му,
тоест за вмененото в АУАН и НП "преднамерено" използване на път отворен
за обществено ползване не по предназначението му за превоз на пътници и
товари, а с цел извършване на намислената дрифт маневра, която има място
само на обозначените за това места, но не и на пътя. В аналогичен смисъл са и
показанията на актосъставителя, който категорично потвърди, че с оглед
особеностите на автомобила и на факторите на пътната обстановка, описаните
действия могат да се дължат само и единствено на преднамерени действия на
водача.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция
отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за
размера на санкциите, които са във фиксиран размер и в този смисъл няма
възможност за индивидуализация от съда е такъв на законодателна политика
и на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден вид
нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в
случая законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се
засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспортната
дейност.
По втора точка от процесното НП съдът намира, че АНО
законосъобразно, правилно и обосновано е наложил
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.. Съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
подкрепа на горния извод са показанията на свидетеля А., които съдът
кредитира изцяло. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185
от ЗДвП. Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното
лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание,
съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен
размер от 20 лв..
Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Според настоящия съдебен състав обществената опасност
даже е завишена. Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят
има и други наказания по ЗДвП. За завишената обществена опасност сочат
времето- 23: 25 часа, мястото – в кръстовище, и механизма на извършване на
нарушението- на завой през тъмната част от денонощието, което
чувствително завишава риска от причиняване на вреди на граждани и
7
имущество. Освен това от справката за нарушител/водач е видно, че степента
на лична обществена опасност на дееца също е повишена, доколкото може да
се направи извод, че същият е системен нарушител на правилата на ЗДВП, за
чието превъзпитание и поправяне е необходимо той реално да бъде
санкциониран, а не е достатъчно само да бъде предупреден по реда на чл. 28
ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 – 0953 - 000670/14.05.2021 г. на Началник
сектор в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“ Видин, с което на К. О. К.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров 13“, вх. “Д“, ет. 8,
ап. 103,и адрес за призоваване гр. Видин, ул. „Васил Левски“ №8, вх. „Б“, ап.
30, ет. 5 са наложени административни наказания както следва: на основание
чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на
3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено нарушение по чл. 104Б,т. 2 от Закон за движение по пътищата; на
основание чл. 185 от Закон за движение по пътищата „глоба“ в размер на 20
лв. за извършено нарушение по чл. 5, ла. 1, т. 1 от Закон за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА К. О. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. Видин, ж.к. „Крум
Бъчваров 13“, вх. “Д“, ет. 8, ап. 103,и адрес за призоваване гр. Видин, ул.
„Васил Левски“ №8, вх. „Б“, ап. 30, ет. 5 да заплати на Областна дирекция на
МВР Видин сумата от 100лв., представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8