Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен, 16.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
и двадесет и трета година, в следния състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при участието на секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 242 по описа за 2022г. на Административен
съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.
Делото
е образувано по жалба на А.Х.Х. от гр.Нови Пазар, депозирана против Решение №
2153-25-153/18.07.2022год. на Директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба
вх.№ 1012-27-138 от 09.06.2022г. срещу Разпореждане № РВ-3-27-01135465 от
23.05.2022г. на ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с
което е разпоредено да бъдат възстановени получени от жалбоподателката парични
обезщетения за периода 18.02.2015г.- 31.05.2017г. в размер общо на 17 128,67лв.
В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решението и са
изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и на оставеното в сила
разпореждане. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е
приел, че са налице предпоставките на чл.114 ал.1от КСО за възстановяване на
получено обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Нямало
доказателства за приетото от органът по обществено осигуряване, че не е бил
осъществяван труд по трудовото правоотношение на жалбоподателката с „Уран 63“ЕООД.
Дадените предписания на работодателя нямали отношение към жалбоподателката.
Част от задълженията били погасени по давност, но не се сочи за кой период. С оглед на това,
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие
на материалния закон и на съдебната практика, в каквато връзка отправя искане
за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него
Разпореждане, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
В
съдебното заседание оспорващата се представлява от процесуален представител,
който поддръжа жалбата и аргументира становището за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.
Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.И., която оспорва
предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След като съобрази събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на
издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са
засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 25.07.2022г. и обжалвано на
08.08.2022г./, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Жалбоподателката А.Х.Х. с ЕГН: **********
от гр.Нови Пазар била назначена на трудов договор в „Уран 63“ ЕООД- гр.Нови Пазар с ЕИК *********
на длъжност „чистач хигиенист“ и видно от справки в информационната система на
НОИ работила в два периода- от 18.04.2012г.- 26.04.2012г. в продължение на един
работен ден и от 01.02.2015г.- 07.06.2017г. в продължение на седем работни дни.
Били ѝ изплатени парични обезщетения по чл.40 от КСО поради общо
заболяване за 18.02.2015г.- 15.03.2015г., 24.03.2015г.- 29.05.2015г., по чл.48а
и чл.50 от КСО поради бременност и раждане за периода от
12.07.2015г.-12.07.2016г. и по чл.53 от КСО за отглеждане на малко дете до 2г.
за периода 13.07.2016г.- 31.05.2017г. по представени от работодателя в ТП на НОИ-
Шумен декларации по образец съгласно приложение №15 по чл.3 ал.2 от Наредба за
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване.
Със Заповед №
ЗР-5-27-00662804/15.10.2019г., издадена на осн.чл.107 от КСО от Ръководител на
ТП на НОИ била възложена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на осигурителя „Уран 63“ЕООД с управител свидетелката Р. И./стр.71
по делото/. Проверката приключила с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от
21.07.2020г./стр.68 и сл./, с който било установено, че основната дейност на дружеството
е счетоводни услуги и, че за периода 01.01.2011г.- 31.12.2019г. същото назначило
общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“,
„продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в
бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач, хигиенист“, всички за
кратки периоди, след което са получавани парично обезщетение от лицата за
безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 години.
В рамките на тази проверка от жалбоподателката била изискана Декларация относно
трудовите ѝ правоотношения, приложена на стр.63 по делото, в която същата
посочва различна дата на начало на трудово правоотношение от декларираните от
осигурителя и, че работила в офиса на фирмата като чистач на пълен работен ден.
Изискани от НОИ, ТП Шумен и приложени по делото са болнични листи, първият от
които- Болничен
лист № 1182206, е за отпуск поради временна неработоспособност от 18.02.2015г.
или непосредствено след назначаването ѝ на работа през февруари 2015г.
С
оглед на констатациите по извършената проверка във връзка с данни за фиктивен
осигурител и за извършване на документална измама с трудово-правни документи
целящи облагодетелстване на лица с обезщетения за безработица и възможност за
получаване на обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
бил изпратен сигнал в Районна прокуратура- Шумен. В хода на досъдебното производство
била назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която към датата
31.05.2012г. дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. Наказателното
производството било прекратено поради изтекла абсолютна и относителна давност с
Постановление от 29.03.2021г. на заместник районен прокурор/стр.80 по делото/.
С нова Заповед №
ЗР-5-27-01071877/08.02.2022г. от Ръководител на ТП на НОИ била назначена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството-
работодател. Проверката
приключила с Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.|2022г., като били
дадени Задължителни предписания № ЗД-1-27-01075515 от 15.02.2022г., влезли в
законна сила на 04.03.2022г., с което на осигурителя е предписано да заличи
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за назначени по трудови договори лица в
дружеството, включително под №22 за А. Хюсенова за периода от 02.02.2015г. до
06.06.2017г. Заличаването било извършено служебно по реда на чл.3 ал.13 от
Наредба № Н-8/29.12.2015г. при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки– неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.
С
оглед установеното при извършената проверка, влезлите в сила задължителни
предписания и заличените данни от органът по обществено осигуряване било
прието, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал.1 т.3 от
ДР на КСО от „Уран 63“ ЕООД, поради което няма право на парично обезщетение от държавното
обществено осигуряване на основание чл.40 чл.48а, чл.50 и чл.53 от КСО.
Издадено било Разпореждане № РВ-3-27-01135465 от 23.05.2022г. на ръководителя
по контрола по разходите на ДОО, с което същата била задължена да възстанови
недобросъвестно получените суми за парични обезщетения поради общо заболяване,
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 18.02.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 17128,67
лв., от които 10641,81лв.- главница и 6486,86лв.- лихва, начислена по реда на
чл.113 от КСО до датата на разпореждането. Актът бил връчен на 26.5.2022г.
Срещу Разпореждането
в законоустановения срок жалбоподателката подала Жалба до Директора на ТП на
НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-138/09.06.2022г., с която изразила несъгласие с разпореждането. С
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-153/18.07.2022г. Директорът
на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата на лицето и потвърдил атакуваното пред
него Разпореждане, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало
основание за осигуряване на лицето, съгласно разпоредбите на чл.10 ал.1 от КСО
и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. Направил подробен анализ на доказателствения
материал по административната преписка. В мотивите на решението си
административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно
за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от
него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало
трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от
материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че
дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо
предприятие от 2012г., същото е регистрирало сключени множество трудови
договори. При посещение на офиса на дружеството от контролните органи,
извършили проверката било установено, че размерът на помещението не предполага
ангажирането на чистач- хигиенист за работа на пълно работно време. А.Х.Х. била
назначена на такава длъжност с отразен във ведомостта за заплати един работен
ден през периода на първото ѝ трудово правоотношение от 18.04.2012 г. до
26.04.2012 г. и седем работни дни по второто правоотношение от 01.02.2015г. до
07.06.2017г., след което на лицето са изплатени парични обезщетения за
бременност и раждане и отглеждане на малко дете, а след прекратяване на
правоотношението и парично обезщетение за безработица за периода от 07.06.2017г.
до 06.02.2018г. Поради което, същата не е полагала реално труд и не може да се
счите за осигурено лице. В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода
си, че жалбата е неоснователна. Недоволна от така постановеното Решение, връчено
ѝ на 25.07.2022г., жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с Жалба
с вх.№2103-27-21 от 08.08.2022г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред
Административен съд Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно
дело.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на
настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1,
във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при
спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на
чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове
по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ
се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител на контрола по разходите.
Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт.
В депозираната жалба не се оспорват
фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на
трудов договор сключен между жалбоподателката и осигурителя, болничните
листове, техните периоди и размерите на обезщетенията подлежащи на възстановяване,
а се оспорва констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност,
като се твърди, че е полаган труд като чистач на офис на дружеството.
Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по
делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала труд през
декларирания период.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби,
поради следното:
Легална дефиниция за понятието
„осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало
трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за
него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно,
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по
декларираното трудово правоотношение.
В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. Лично декларираните от нея данни в хода на назначената проверка по отношение на осигурителя за начало на трудово правоотношение са неверни. По делото не се установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършване трудови действия съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.
С оглед дадените
указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателката бяха ангажирани писмени
доказателства, изискани по реда на чл.192 от ГПК от дружеството работодател и
бяха събрани гласни доказателствени средства разпит на свидетели- управителя Р.
И. и св.Е.Я., която е дъщеря на наемодателя на офиса на дружеството. Съгласно
свидетелските показания на управителя Р.И., работодателят е нямал нужда от
чистач на офиса на пълен работен ден, но А.Х. била назначена във връзка с
инцидент с мръсен канал в офиса и нужда от почистване. Работила седмица- две,
през което време е била бременна. От разпита на другата свидетелка не се
установяват релевантни факти, защото същата не сочи период на полагания труд и
име на работник.
Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се подкрепя от доказателствата по административната преписка- данни посочени от НАП, ТД Варна/стр.67/ и от направена служебна проверка от съда в ТР. Видно от финансовите отчети от 2011г. -2018г. разходите превишават приходите. Регистрираните ФУДВ са със сумарен оборот 196,20лв. през 2015г. и нулеви през следващите години.
Като съобрази
фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 вр. чл.4 или чл.4а ал.1
от КСО; § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в множество
решения на ВАС- Решение № 10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7905/2021
г., VI о., Решение № 3285/11.03.2021 постановено по адм. д. № 13619/2020г. на
ВАС; Решение № 6043/ 19.05.2021 постановено по адм. д. № 3822/2021г. на ВАС,
съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателката
и същата към момента на получаването на сумите от осигурителните фондове за
временна неработоспособност, парично обезщетение за бременност и раждане и
парично обезщетение за отглеждане на малко дете не е имала качеството
"осигурено лице".
Съобразно регламентацията на чл.114 ал.
1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да
бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113.
Добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при получаване на сумите за
осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им.
Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което
според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е
налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите
му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването
психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с
неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи
основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни
плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при
получаването им. В настоящия казус жалбоподателката твърди, че е получила
сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение и
полагането на труд по него, което обаче не отговаря на истината, понеже видно
от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство,
което било е известно на оспорващата и както правилно е приел административният
орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на
паричните обезщетения по чл.48а и чл.50 ал.1 от КСО. В този смисъл е налице
практика на ВАС, като съдът съобрази Решение № 1555 от 5.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 9472/2020 г., VI о., постановено по сходен казус.
Възражението за изтекла давност по
отношение на част от задълженията е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.115 ал.1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и
лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В
алинея пет на посочения законов текст са посочени хипотезите, при които
давността спира да тече, а именно когато е образувано друго административно
производство, от което зависи издаването на разпореждане. В настоящия казус
преюдициално спрямо настоящото се явява административното производство по
проверка на разходите на общественото осигуряване на работодателя, образувано
със Заповед № ЗР-527-00662804 от 15.10.2019г. на ръководител на ТП на НОИ и
издадените и влезли в законна сила Задължителни предписания за заличаване на
данните за осигуряване на А.Х. за процесните периоди. По този начин започналата
да тече считано от 01.01.2016г. давност за част от обезщетенията е била спряна
на 15.10.2019г., поради което доводите на оспорващата за погасяване на част от вземането
на НОИ поради изтекла давност, се явява неоснователно.
Предвид
изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в законоустановената форма, при спазване на
процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на
закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на
жалбата.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.Х. с ЕГН: ********** ***
против Решение № 2153-25-153/18.07.2022год. на Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е
отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РВ-3-27-01135465 от 23.05.2022г. на
ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ, с което е
разпоредено да бъдат възстановени
недобросъвестно получени суми за парични обезщетения поради общо заболяване,
парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане
на малко дете за периода от 18.02.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 17128,67
лв., от които 10641,81лв.- главница и 6486,86лв.- лихва, начислена по реда на
чл.113 от КСО до датата на разпореждането.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: