№ 1801
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330204537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003003, издадено
от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с което
на А. Н. К. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП;
- глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
По-конкретно се сочи, че релевантната по делото фактическа
обстановка е неправилно установена, като:
-пътят, по който се движел лекия автомобил БМВ, не бил сигнализиран
като път с предимство, а процесното кръстовище било регулирано от
правилото за предимство на дясно стоящия водач, тоест на
жалбоподателя;
-не жалбоподателят ударил движещия се по пътя с предимство лек
автомобил БМВ, а точно обратното- лекият автомобил БМВ при
неправомерно престрояване в съседна лента ударил жалбоподателя.
1
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП се възразява, че не е
изследвана причината за неносене на контролния талон към СУМПС.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
11.07.2022г., а жалбата е входирана на 15.07.2022г.) от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 05.04.2022г., в 08:46 часа, жалбоподателят управлявал лек
автомобил Нисан Алмера с рег.№ *******, собственост на И. К.а по ул.
„Барикадите“, в посока кръстовището с бул. „България“.
Кръстовището било регулирано от вертикална и хоризонтална
маркировка, като за водачите движещи се по ул. „Барикадите“ важал
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
За МПС, движещи се по бул. „България“ важал пътен знак Б3 „Път с
предимство“.
Достигайки кръстовището с бул. „България“ жалбоподателят не
съобразил поведението си с правилата за предимство, като:
1/ не пропуснал движещия се по пътя с предимство, по бул.
„България“ , в посока колелото на панаира, лек автомобил БМВ с рег.№
******* и го блъснал, а той от удара отскочил и блъснал движещия се в
лява лента лек автомобил Дачия с рег. № *******. Настъпва ПТП с
материални щети по 3 броя МПС- Нисан Алмера с рег.№ *******, БМВ с рег.
№ ******* и Дачия с рег. № *******, подробно описани в съставените 2 броя
2
протоколи за ПТП- № 1822957 и № 1822958.
2/Не носи и не представя на полицейските органи контролния талон към
СУМПС.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на
първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно
чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства:
- показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които при
разпита си в съдебно заседание изрично потвърдиха изложеното в АУАН;
-показания на свидетеля очевидец- К. П.;
-писмени доказателства, приложени по преписката, сред които
констативни протоколи за ПТП № 1822957 и № 1822958 и постъпила от ОП
„ОКТ“ схема за вертикална и хоризонтална организация на движението.
Посочените доказателства са безпротиворечиви, последователни,
взаимно допълващи и подкрепящи се, поради което изцяло се кредитират от
съда.
От особено значение в тази насока са:
-показанията на двамата полицейски служители, които потвърдиха, че
механизма на ПТП е установен като са взети становищата на всички
участващи водачи, включително и на жалбоподателя, който на място не е
възразил срещу констатациите на органите на реда и не е предложил
друга версия за случилото се;
-приложените по делото протоколи за ПТП и АУАН, които са
подписани без възражения от жалбоподателя;
-показанията за механизма на ПТП на свидетеля очевидец- П., които се
базират не само на собствените му възприятия, но и на разказаното от
други свидетели очевидци (пешеходци на спирката, които не са установени
по делото), поради което притежават висока степен на доказателствена
достоверност.
Освен това от жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било
доказателства за опровергаване на презумптивната доказателствена сила на
3
АУАН досежно механизма на извършване на нарушението.
Изцяло неоснователно е възражението, че процесното кръстовище
било нерегулирано, доколкото то се опровергава от изисканата по служебна
инициатива на съда и приложена по делото схема за организация на
движението от ОП „ОКТ“.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 50, АЛ.1 ЗДВП.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон, доколкото с действията си:
- по навлизане по главния път, при положение, че за него е важал пътен
знак Б2, който съгласно чл. 45, ал.2 ППЗДВП има значението „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
-непропускане на движещия се по пътя с предимство л.а БМВ, в
резултат от което между двете МПС настъпил удар
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 50, ал.1 ЗДвП.
В този смисъл, следва да се съобрази, че според практиката на ВКС при
непропускане на автомобил, движещ се по пътя с предимство -деянието е
съставомерно, независимо дали се дължи на незабелязването му или на
необоснована преценка, че може да се мине безопасно преди него, като
под „пропускане“ се има предвид осигуряване на безпрепятствена
възможност за преминаване за автомобила движещ се по пътя с
предимство, без да бъде принуждаван да променя посоката или скоростта
си на движение. Ако до ПТП не се достигне в резултат от своевременната
спасителна маневра, предприета от водача на автомобила, движещ се по пътя
с предимство, нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП отново е налично, доколкото
не може да се приеме, че той е бил „пропуснат“.
Така Решение № 55 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 725/2009 г., III н.
о., НК.
Нарушение на чл. 50 ЗДвП се върши дори деецът да е спрял на знака
Б2- стоп, ако след това не е взел необходимите мерки да се пропуснат
движещите се по пътя с предимство автомобили.
Така Решение №73/24.06.2020 по дело №237/2020 на ВКС.
4
Неоснователно е възражението, че до ПТП се достигнало в резултат от
неправомерните действия на водача на л.а БМВ, доколкото тези твърдения се
опровергават от несъмнено установения по-горе механизъм за реализиране на
ПТП.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бе
основателно възражението (а то не е), че л.а БМВ се е движел неправомерно
(като именно той е ударил жалбоподателя при предприемане на маневра
престрояване в съседна лента) то отново деянието би се явило съставомерно,
доколкото лек автомобил БМВ отново би се движел, макар и
неправомерно, по пътя с предимство и в този смисъл, би се запазило
задължението на жалбоподателя да го пропусне.
Това е така, тъй като правилата на чл. 50, ал.1 ЗДвП и на чл. 45, ал.2
ППЗДвП са императивни и безусловни , като задължават водачите, идващи
от път без предимство, да пропуснат тези, които се движат по пътя с
предимство, независимо дали движението им е правомерно или не.
В този смисъл е трайната практика ВКС, която прима, че
обстоятелството, че даден участник в движението се движи
неправомерно по пътя с предимство, не го лишава от предимството,
което има и не оневинява другия водач при ПТП. В този изричен смисъл са и
задължителните указания на ТР № 2/2016 на ОСНК на ВКС.
Ако се установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на
правилата на ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на
вредоносния резултат, в който случай и двамата водачи следва да понесат
своята отговорност в отделни процеси, но вината на единия водач в
никакъв случай не може да отпадне поради допуснато нарушение и от
другия водач.
Така Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение №
201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС,
Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II н. о., НК.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1,
т.5, предл.4 ЗДвП, доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова,
че в резултат от неправомерното поведение на жалбоподателя, изразило
се отнемане на предимството на движещия се по пътя с предимство лек
5
автомобил л.а. БМВ се е реализирало ПТП с него и с л.а. Дачия по
смисъла на дадената в т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция и по-
конкретно: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети.“
В процесния случай от доказателствата по делото (констативни
протоколи) се установяват налични материални щети по всички МПС,
участващи в ПТП, тоест условията за приложение на нормата на чл. 179,
ал.2 ЗДвП са налице.
Наложената санкция отговаря на фиксирания в закона размер, поради
което по-нататъшни съображения досежно нея не се дължат.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 100, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.
НП е законосъобразно и в тази част, доколкото при вярно установени
факти, правилно поведението на дееца е субсумирано под правната норма на
чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и е санкционирано по реда на 183, ал.1, т. 1, пр.2 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира изцяло на фиксирания размер уреден
в закона.
Неоснователно е възражението, че контролните органи не са изследвали
причините за неносене на КТ към СУМПС.
В тази връзка следва да се посочи, че задължението за носене и
представяне на контролните органи при проверка на документите по чл.
100 ЗДвП е императивно и безусловно и в този смисъл, ако са били
налице обективни причини, които са възпрепятствали жалбоподателя да
го стори, той е следвало да ги изложи пред проверяващите.
В случая АУАН е подписан без възражения, като от показанията на
полицейските служители също се установява, че жалбоподателят не е излагал
на място каквито и да било доводи, оборващи фактическите им констатации.
Още повече, че в хипотезите изброени в жалбата приложение биха
намерили нормите на:
- чл. 157, ал.6 ЗДвП: „При съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния
талон за срок до един месец от издаването му.“
6
-157, ал.8 ЗДвП „Наказателното постановление заменя контролния
талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно
решението или определението на съда при обжалване.“
-чл. 160 ЗДвП: „Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация.“
В процесния случай не са изложени твърдения за наличие на някои от
горните хипотези, още по-малко пред контролните органи или пред съда са
представени доказателства за налични АУАН или НП, които заместват
контролния талон или декларация за загубването му по чл. 160, ал.2 ЗДвП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник на сектор
Пътна полиция. Не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
7
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-003003,
издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция,
с което на А. Н. К. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП;
- глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8