№ 177
гр. Варна, 31.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000137 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по
постъпили въззивни жалби, подадени от насрещните страни - застрахован
ответник Х. Й. К. и ищеца застраховател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД срещу различни ЧАСТИ от решение №516/11.12.2024 постановено по
електронно дело 20243100900200 (ТД 200/2024 г.) по описа на Окръжен съд –
Варна, с които регресния иск по чл. 274 ал.1 т.1 КЗ (отм.) на застраховател по
задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,
изплатил обезщетение на пострадало от ПТП лице за вреди, причинени от
застрахования водач, осуетил задължителна проверка за употреба на алкохол
при напускане на местопроизшествието е бил уважен до размер на регресно
вземане от ********* лв (сбор съответен на дължима главница и мораторна
лихва), както и до размер от ********лв. за обезщетението за забавено
плащане на регресната сума за период от три години преди предявяване на
иска, респективно тези съединени претенции са били отхвърлени за
горници над присъдените суми до поисканите ******лв. за главницата и
******лв за забавата както и са били разпределени разноски.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на две различни части, подлежащи на обжалване като
съдебен акт по същество. Въззивните жалби са депозирани в рамките на
процесуални срокове, като всеки от жалбоподателите /ищци и ответници в
първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото
си на жалба срещу съответната неизгодна за него част от решението.
Представляват се от надлежно упълномощени процесуални представители с
права за всички инстанции. Общото разглеждане на жалбите е допустимо.
По предварителните въпроси: Всяка от жалбите, отговаря на
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като
всеки от въззиваемите е упражнил и право на отговор. Таксата за обжалване е
1
внесена от всяка от обжалващите страни, съответно на обжалваем интерес.
Доклад по жалбите:
Въззивникът Х. Й. К., чрез адв. Т. В своята жалба ответника поддържа
оплаквания за неправилно приложение на закона, уреждащ регресната
отговорност на застрахован автомобилист, напуснал местопроизшествието(чл.
274 ал.1 КЗ отм.), като се позовава на установената съдебна практика,
изискваща установяване на съзнателно отклоняване от проверка след
употреба на алкохол, а не само на напускането на мястото на ПТП. Счита, че
изводът за виновно отклоняване на водача е необоснован при липса на каквито
и да са доказателства за действителна употреба на алкохол, констатирана и в
хода на наказателното разследване за автотранспортното престъпление.
Оплаквания са изложени и по приложението на закона при разглеждане на
възраженията за недействителност на постигнатото споразумение по
застрахованата гражданска отговорност, като се сочат игнорирането на
индициите за опорочаване на волята на застрахователя с въвеждането му в
заблуждение с неистинска искова молба за предявена претенция, върху която е
било договорено обезщетението при наличие на вече изтекла давност, както и
неправилното отричане на легитимацията на застрахования да направи
възражение за унищожаемост на договора, от който се черпят регресните
права на застрахователя. Отделно е обоснована непротивопоставимост на
постигнатото между застрахователя и пострадалата споразумение на
неучастващия в този договор застрахован, който въпреки че е бил привлечен е
бил и лишен от възможност да оспори претенцията, вкл. като разкрие
неавтентичност на исковата молба и съответно пропускането на давностния
срок по иска на пострадалата в прекратеното след отказа й производство по
т.д. 1834/18г на ВОС. Позовава се на неотчетени от първата инстанция както
на липса на валидно сезиране на съд в рамкитe на давностния
срок(респективно отпадане на действието на искова молба спрямо течащата
давност след прекратяване на производството по претенцията на
пострадалата), така и изтичане на давност по регресния иск, считано от
изплащането на обезщетението от застрахователя. Оплаквания са направени
и по приложението на закона при определяне на обема на покритата за сметка
на застрахования гражданска отговорност, като се сочи надценяване на вида
на понесените болки и страдания от телесно увреждане като критерии за
справедлива компенсация (чл. 52 ЗЗД) и значителното занижаване на
значението на приноса на пострадалата в причиняването на увреждането (чл.
51 ал.2 ЗЗД). Тези нарушения се свързват с необосновани изводи за
конкретните размери (30 000 лв и само 1/3 съпричиняване) и необсъдени
възражения. Излага и поредица от нарушения при обсъждане на доказателства
и обосновка на конкретни изводи по фактите, както и неоснователно отказани
доказателствени искания и непълнота на доклада. Сочи като необходими за
доказване на възраженията по валидността на споразумението за размера на
обезщетението и по изтичане на давността, респективно прекъсването й с
редовно предявена искова молба, доказателства, които са поискани, но не са
били събрани в първа инстанция.
Въззиваемия „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез
юрисконсулт Р., оспорва оплаквания с доводи за пълно доказване на
обстоятелствата, пораждащи законоустановено право на регрес срещу водач,
2
който се е отклонил от проверка за употребен алкохол, в съответствие със
съдебната практика, както и за правилно приложени правила за отчитане на
погасителната давност, включително продължаването на сроковете по време
на извънредно положение (чл. 3 т.2 от ЗМДВИП). С доводи за недопустимо
позоваване на давност, течаща в полза само на страната по договора, оспорва
относимостта на възраженията по автентичност на исковата претенция на
пострадалата. Оспорва се и легитимацията на ответника да възразява за
унищожаване на договор в който не участва. Сочи се преклузия и на
възраженията по валидност на споразумението с пострадалата.
Като въззивник застрахователното дружество излага оплаквания за
неправилно остойностени неимуществени вреди, причинени от застрахования
водач. Сочи, че при определяне на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД съдът не е
преценил събраните доказателства за значителна тежест на получените от
пострадалата пътничка травми, довели до трайно ограничение на движенията
на гръбначния стълб и относително дългия лечебен период, две операции,
както и наличието на остатъчни невъзстановими дефицити в движението при
наличие на фиксиращ метал и значителния риск от влошаване в бъдеще на
състоянието на съседни прешлени, носещи допълнителното натоварване от
фиксацията. Оспорват като надценена и степента на приноса на поведението
на пострадалото лице, пътувало без обезопасителен колан.
Въззиваемият ответник оспорва оплакванията по размера на
определеното от съда обезщетение и степен на съпричиняване с доводи,
идентични с тези, посочени в собствената му жалба.
По доказателствените искания:
Посочените от ответника доказателства се свързват с твърденията за
неавтентичност на искова молба, с която е предявена претенцията на
пострадалото лице и измамливи обстоятелства, формирали впечатленията на
представителите на застрахователя, изявили волята му при договаряне с
пострадалата на конкретен размер на обезщетение за причинени от
застрахован водач увреждания. Първият факт е посочен от ответника по повод
обосновка на направените от него в отговора по иска възражения за изтичане
на давността за вземането на пострадалата (респ. липса на прекъсването й с
валидно предявен иск). В този отговор не е направено възражение за
унищожаване на сключено споразумение поради измамливи действия,
опорочили воля на застрахователя. Напротив, възразено е по обвързването на
застрахования с договор, в който не е участвал. Затова в доклада, изготвен от
първата инстанция правилно е включено само първото възражение и по него,
макар и бланкетно на ответника е била указана тежест на доказване. Именно в
резултат на указанието в проекто-доклада, ответникът е допълнил
доказателствените си искания с молба от 08.07.2024г с искане за допускане на
експертиза за автентичност на исковата молба, предявена от пострадалата.
Това искане е било оставено без уважение по съображение за недопустимост
на самото възражение за давност. Въззивният съд също намира, че въпросът
относно автентичността на изявлението на пострадалата за съдебно
предявяване на претенция за обезщетяване на вредите не е относим към
регресните задължения на застрахования, но по други съображения. Правото
да се отрича автентичност на конкретно волеизявление се предпоставя от
конкретен правен интерес, а такъв не съществува за третото лице (по арг. от т.4
3
ТРОСГТК 5/2024). Отделно от това, по делото са представени и други
документи, с неоспорена автентичност, възпроизвеждащи недвусмислено
съгласие на ползващото се от застраховката лице с последиците от повдигнат
от нейно име правен спор, което прави безпредметно изследването на
автентичност на самата искова молба. Затова при липса на необходимост от
събиране на поискана, но недопусната от първа инстанция графологична
експертиза, не е налице и процесуално нарушение, което да се отстранява с
попълване на доказателствен материал от въззивния съд (чл. 266 ал. 3 ГПК).
Възраженията за опорочаване на споразумението със застрахователя
също нямат връзка с регресната претенция, за която въззивника отговаря.
Нито в доклада, нито в обжалвания акт първата инстанция е обосновала
изводите си за обема на породена при ПТП отговорност на застрахован
автомобилист с договореното с пострадалата обезщетение. Напротив, съдът е
възприел споразумението като договор, в който застрахования не участва и е
изследвал самостоятелно предпоставките за ангажиране на покритата от
застрахователя отговорност с прилагане на критериите за справедливо
обезщетяване на доказано причинени от автомобилиста вреди. Затова самите
възражения по това споразумение са безпредметни и не следва да се включват
в предмета на делото, респективно и доказателства по тях не следва да се
събират. Няма допуснато нарушение при отказ за събиране на неотносими
доказателства, затова и поисканите от въззивника показания на свидетели не
следва да се събират.
За изслушване на становищата на страните по съществото на делото,
производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за общо разглеждане две въззивни жалби срещу решение
№516/11.12.2024 постановено по електронно дело 20243100900200 (ТД
200/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, както следва:
1. на ответник Х. Й. К. срещу осъждането му по чл. 274 ал.1 т.1 КЗ
(отм.) да възстанови на застраховател по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, изплатено обезщетение,
дължимо на пострадало от ПТП лица за вреди, причинени от виновен водач,
осуетил задължителна проверка за употреба на алкохол при напускане на
местопроизшествието до размер на регресно вземане от ********* лв (сбор
съответен на дължима главница за неимуществени вреди и мораторна лихва от
настъпване на увреждането до плащането), както и до размер от ********лв.
за обезщетението за забавено плащане на регресната сума за период от три
години преди предявяване на иска;
2. на застрахователя „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу
отхвърляне на регресната претенция за горница над присъдената сума до
поисканите ******лв. за главницата и ******лв за забавата, както и в
съответната част, с която са били разпределени разноските между насрещните
страни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искания на въззвиника Х. Й. К. за
4
допускане на графологична експертиза и за допускане на гласни
доказателства.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 21.05.2025г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните, на адреси на пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция,
пълномощниците следва да подадат нови заявления чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Наличните към корица отговори на въззвините
жалби да се приложат към съобщенията до съответните насрещни страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5