Определение по дело №91/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 211
Дата: 25 март 2019 г. (в сила от 25 март 2019 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500091
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 25.03.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание

на двадесет и пети  март

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                     Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                    в. гр. д. № 91

по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството по делото е образувано по подадена от М.Р.К., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. И. със служебен адрес гр. Дупница, ул. „Солун” № 2, ет. 2 въззивна жалба против решение № 7/08.01.2018 г. на Районен съд – гр. Дупница, постановено по гр. д. № 1692/2017 г. по описа на същия съд в частта му относно присъдените в полза на въззивницата разноски по водене на делото в първоинстанционното производство. Иска изменение на решението в частта за разноските и присъждане на претендираните от нея разноски в пълен размер съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК в размер на лева, вместо присъдените разноски в размер на лева.

             Настоящата инстанция намира, че неправилно подадената от въззивницата – ищца в първоинстанционното производство т. н. „въззивна жалба”  е изпратена за разглеждане от КнОС като въззивна инстанция, респективно неправилно е възприел за основателна и подадена от М.Р.К. молба вх. № 2354/14.02.2019 г, с която е поискано въззивната жалба да бъде изпратена на КнОС за произнасяне, тъй като бил налице пропуск на въззивната инстанция да се произнесе по тази жалба, а било налице само произнасяне по подадена от А.А.П. – ответник в първоинстанционното производство частна жалба.

Производството по делото се явява недопустимо поради липса на предмет на обжалване, поради което следва да бъде прекратено и делото върнато на ДнРС за произнасяне на обективирано във въззивната жалба искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, което следва да бъде разгледано  по реда на чл. 248 от ГПК

По гр. д. №1692/2017 г. е постановено решение № 7/08.01.2018 г. на Райнен съд – гр. Дупница, с което е уважен предявеният от М.Р.К. против А.А.П. иск с правно основание чл. 108 от ЗС  и е осъдил ответникът да заплати на ищцата разноски по водене на делото в размер на лева.

Против така постановеното решение са подадени жалби и от двете страни, с които изрично се сочи, че обжалват решението на първоинстанционния съд  единствено и само в частта за разноските. В подадената от ищцата жалба се съдържа искане за изменение на решението и присъждане на разноски в размер посочен в списъка по чл. 80 от ГПК, а в подадената от ответника жалба се съдържа искане за изменение на решението, като се отхвърли искането на ищцата за присъждане на разноски по делото, тъй като било постановено решение при признание на иска.

Наименованите от страните „въззивни жалби” са възприети като такива от първоинстанционния съд и след администриране са изпратени заедно с делото за разглеждане на КнОС.

По така подадените жалби е било образувано в. гр. д. № 111/2018 г. на КнОС. С влязло в сила определение от 11.04.2018 г. на КнОС производството по делото е прекратено и същото върнато на първоинстанционния съд за провеждане на  производство по чл. 248 от ГПК и произнасяне със съответния съдебен акт. В мотивите на това определение  ясно, точно и разбираемо въззивният съд е посочил, че са постъпили две жалби и че и двете жалби по своята правна същност  представляват искания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. пояснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК и съгласно постоянната съдебна практика по искането с правно основание чл.248 ГПК, произнасяне дължи – в случая районният съд, постановил обжалваното решение, а неговият акт подлежи на обжалване пред въззивния съд. Предвид това въззивното производство е прекратено и делото върнато на ДнРС.

След връщане на делото е следвало първоинстанционният съд да процедира по еднакъв начин и с двете искания и да се произнесе в какъвто смисъл са били и указанията на въззивната инстанция. Неясно защо първоинстанционният съд е разгледал единственно и само искането на ответника и е постановил определение  по чл. 248 от ГПК. Така постановеното определение е било обжалвано и частично потвърдено с определение № 22/15.01.2019 г. на КнОС, постановено по в. гр. д. № 467/2018 г. След приключване на производството по посоченото дело и връщането му на ДнРС е постъпила горепосочената молба от ищцата, в която неправилно е посочено, че липсвало произнасяне  от въззивната инстанция по въззивната жалба на М. .Р.К.

Без яснота какви процесуални действия следва да бъдат извършени по делото, без съобразяване с указанията на въззивната инстанция и без констатиране на липсата на произнасяне на първоинстанционния съд, именно този съд е изпратил отново делото на КнОС.

Изложеното обуславя извод, че липсва предмет на обжалване в настоящото производство, поради липса на произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК заявено от ищцата. Едва след произнасяне по същото от ДнРС с определение и при постъпване на частна въззивна жалба  би било допустимо разглеждането и от въззивната инстанция.

Воден от горното, КнОС 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 91/2019 г. на КнОС и ВРЪЩА делото на ДнРС за разглеждане на искането на М.Р.К. , о за изменение на решение № 7/08.01.2018 г. на Райнен съд – гр. Дупница, постановено гр. д. №1692/2017 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, което искане е обективирано в подадена от нея неправилно наименована въззивна жалба вх. № 1040/24.01.2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: