Решение по дело №70/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от РДГ-Берковица против Решение № 4/25.01.2021г., постановено по АНД №258/2020г. по описа на РС-Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление №549/17.09.2020г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Л.М.Л. от гр.Белоградчик за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв на основание чл.266,ал.1 от ЗГ.

В жалбата се развиват съображения, сочещи на неправилност на решението на РС-Белоградчик поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че нарушението е безспорно установено.  

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление.

Ответната по жалбата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави в сила решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира следното :

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства , че на 16.07.2020г. около 15,00ч. в гр.Димово служители на РДГ-Берковица установили , че до оградата на дом с административен адрес ул.“К. П.“ № .ответникът по касация съхранява дърва от вид цер и благун , маркирани с КГМ . От проверяваното лице са представени на проверяващите 2 бр. превозни билети: ПБ № 7287/00093 от 13.07.2020г. за 8 пр. куб.м. и ПБ № 7287/00094 от 14.07.2020г. за 7 пр. куб. м , съобразно които дървата е следвало да бъдат доставени до получател: ТИР станция с адрес извън регулацията на гр.Димово. От проверяващите с GPS устройство е установено , че местонахождението на дървата , които се намирали до оградата на имота от външната страна, на улицата откъм реката , е в урбанизираната територия- в границите на гр.Димово. За констатациите си същите изготвили КП № 142718, приложен по делото.   Прието е от контролните органи , че от Л. е извършено нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ и чл. 15,ал.3 от Наредба за контрола и опазване на горските територии , поради което на същия като нарушител е съставен АУАН. Същият подписал акта с обяснения , че докарал дървата до ул.“. П.“ №1 , защото го било страх да ги остави на ТИР станцията. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление , с което на ответника по касация Л. като нарушител при идентична в акта фактическа обстановка е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ на основание чл.266,ал.1 от ЗГ. По отношение на вещите , предмет на нарушение , е присъдена равностойността ми с посочено основание чл. 275,ал.2 от ЗГ.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция свидетелите В. и И.установяват идентична на горната фактическа обстановка. Представените скици на имота също удостоверяват горните обстоятелства , а именно , че ПИ -318, кв.54 е в регулационните граници на гр.Димово с административен адрес УЛ.“К. П.“ №1 , като една от границите на имота е с ограничение сервитут река.

Районен съд Белоградчик е приел, че не е безспорно доказано , че дървесината се е съхранявала в границите на населеното място по съображения , че е съхранявана на противоположно място от улицата , на която е посочено , че е съхранявана, джи пи ес устройството не конкретизира точен адрес на местонахождение , дърветата са се намирали извън дворното място на жалбоподателя , а на това място минава река и в близост няма жилищни сгради . Приел е , че обвинението следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин досежно мястото на нарушението , датата на извършване на нарушението , вина и форма на вина като всяко съмнение относно тези обстоятелства води до недоказаност на обвинението,  поради което е отменил наказателното постановление.

Направените от районния съд правни изводи са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция. Решението на съда е необосновано. Същият не е направил конкретни фактически установявания въз основа на събраните доказателства , които подробно е изложил. Задължение на съда е да извърши анализ  и оценка на доказателствата , а не само да изложи същите.

В случая от събраните по делото писмени доказателства – Констативния протокол от извършената проверка и свидетелските показания , се установява , че дървата са съхранявани до оградата на жалбоподателя , извън имота от страна на реката, което е посочено както в акта , така и в наказателното постановление , противно на приетото от съда, че са съхранявани на ул.“К.П.“, което е посоченият административен адрес на дома като мястото на извършване на нарушението. По отношение на това обстоятелство не са противоречиви нито гласните , нито писмените доказателства , нито  е посочено различно в акта и наказателното постановление , които изрично съдържат това уточнение . Съобразно посоченото от свидетелите В. и И., в населено място GPS-устройството само очертава границите на населеното място , а не  конкретизира адрес , същото очертава кадастрални номера само извън населеното място. Съобразно КП-писмено доказателство, и съобразно свидетелските показания е извършено замерване с GPS-устройството и е установено , че дървата са се намирали в урбанизираната територия на града. Не са изложени обстоятелства от съда защо не дава вяра на свидетелските показания и писмените такива , приложени по делото-констативния протокол от извършената проверка , констатациите в който не са опровергани. В случая представената скица на имота и план не установяват различни обстоятелства. Не е спорно , че в близост до имота минава река, но и се установява , че разположените до оградата на ответника по касация дърва са били в урбанизираната територия.

Но от съществено значение по делото е , че съобразно представените на проверяващите 2 бр. превозни билета за общо 15 пр. куб.м. дърва, същите са с получател ТИР станция извън регулацията на гр. Димово . В случая същите не са се намирали на ТИР станция , нито се твърдят такива обстоятелства , напротив самото лице  е дало обяснения , че е откарал дървата до дома на ул.“Коста Петков“ , тъй като го е било страх да ги остави на ТИР станцията. Освен това представените превозни билети на проверяващите са за количество , значително под установеното количество на място. В съдебно заседание са представени и др. превозни билети за количество, надхвърлящо количеството по вмененото нарушение, но превозните билети съобразно изричната разпоредба на чл. 213,ал..1,т.2 от ЗГ следва да съпътстват дървесината във всеки един момент от нейното съхранение. С така представените превозни билети не може да се установи идентичност на дървесината , посочена в тях , с тази , установена при проверката от контролните органи.

Предвид горното съдът намира , че от наказаното лице е извършено вмененото му нарушение , тъй като на посоченото място –до дома му , е съхранявал посоченото количество дървесина без превозни билети. Горното следва от разпоредбата на чл.15,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.15,ал.3 от Наредбата превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка, поради което за установената дървесина не са били налице превозни билети , установяващи законния им произход съобразно горната разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, забранява се съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет. За нарушението на тази законова разпоредба чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда административно наказание "глоба" от 50 до 3000 лева.В настоящия случай административно-наказващият орган правилно е преценил, че от наказаното лице е извършено от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, а именно чл.213,ал.1,т.2 ЗГ. Размерът на наложеното наказание е съобразен с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като същият е около минимума , посочен в разпоредбата. С оглед данните по делото, а именно количество дървесина, няма основание за намаляване на санкцията до минимума , предвиден в разпоредбата. 

Наказателното постановление обаче в частта , в която е постановено на основание чл.275,ал.2 от ЗГ лицето да заплати равностойността на липсващите вещи, предмет на нарушението, е незаконосъобразно.  Видно от данните по делото , а това се сочи и от административно-наказващия орган, дървата са предоставени с разписка № 057502 на наказаното лице за отговорно пазене. Предоставянето им за отговорно пазене на лицето не ги прави липсващи . В тази насока не са ангажирани каквито и да е доказателства. Напротив, единственото обстоятелство , което се сочи, е само и единствено , че са предоставени за отговорно пазене , поради което следва да бъде присъдена тяхната равностойност. Административно-наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.175,ал.2 от ЗГ, но същата предвижда съвсем различни хипотези, а именно къде следва да се внасят постъпилите суми от глоби, имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението.Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, и вещите-предмет на нарушението , каквито са процесните,  се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20 от ЗАНН, като видно от същите не се присъжда равностойността на вещите , а същите следва да бъдат отнети в полза на държавата, каквото отнемане не е постановено от административно-наказващия орган.

Предвид горното наказателното постановление в частта , в която е присъдена равностойността на дървесината, е незаконосъобразно , поради което решението на РС-Белоградчик като краен резултат в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В частта , в която е отменено наказателното постановление относно наложеното на ответника по касация административно наказание „глоба“ за извършеното от него нарушение по ЗГ , по изложените по-горе съображения наказателното постановление е законосъобразно , поради което решението на Районен съд Белоградчик следва да бъде отменено като неправилно.

На основание чл. 222,ал.1 от АПК следва да бъде постановено ново решение по същество , с което наказателното постановление да бъде потвърдено в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4/25.01.2021г., постановено по НАХД №258/2020г. по описа на Районен съд Белоградчик, в частта , в която е отменено Наказателно постановление №549/17.09.2020г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта относно наложеното на Л.М.Л. от гр.Белоградчик административно наказание „глоба” в размер на 200 лв на основание чл.266,ал.1 от ЗГ за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №549/17.09.2020г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ на Л.М.Л. от гр.Белоградчик е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв на основание чл.266,ал.1 от ЗГ.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/25.01.2021г., постановено по НАХД №258/2020г. по описа на Районен съд Белоградчик, в частта , в която е отменено Наказателно постановление №549/17.09.2020г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която е определено Л.М.Л. да заплати на основание чл.275,ал.2 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението : 23,00 пр.куб.м. дърва за огрев.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:1.                                                           

                                                     2.