Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 04.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 697 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес в
производство пред първата инстанция.
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана С.М.Г.
против В.К.Г..
В исковата молба (поправена такава съобразно
указанията на съда) ищцата твърди, че е собственик на 422/502 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 41112.500.3 (землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот трети) по кадастралната
карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК София, стар идентификатор 3933 (три хиляди деветстотин
тридесет и трети), кв. 59 (петдесет и девети), парцел IXX (деветнадесети), при граници и
съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 41112.500.2; № 41112.500.304; №
41112.301.69; с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Т. К.“ № **.
Правото на собственост върху
посочения поземлен имот било обективирано в Нотариален акт №50, том IV, дело № 1165/02.11.1990 г. на
РС Кюстендил, като придобивното основание било възмездно такова, а именно –
продажбена сделка с продавач М. Г. (баща на ищцата) и купувач – ищцата.
Съгласно стария кадастрален
план на гр. Кюстендил, процесният имот съставлявал такъв с планоснимачен номер
3933, който заедно с имот планоснимачен номер 3932 – собственост на ответника –
образували парцел XXIII, в кв. 59 от плана на града.
Собственик на имот с
планоснимачен номер 3932 (три хиляди деветстотин тридесет и втори) бил
ответникът, който имот той придобил от баща си – чичо на ищцата. В.Г. бил
единствен собственик на имота и единствено той, заедно със семейството си, го
владеел. Съгласно кадастралната карта на гр. Кюстендил посоченият имот бил с
идентификатор № 41112.500.4 (землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот четвърти).
Сочи се, че между двата имота (с
планоснимачни номера 3933 и 3932) винаги
имало регулационна линия, която ги разделяла. Ответникът Г. изградил
трайна ограда, без да се съобрази с тази регулационна линия, като навлязъл в
имота на ищцата 30 см. отвъд нея по дължина на страната на триъгълника –
отсечка от т. 556 до необозначена точка, преди т. 502; по другата страна на
триъгълника – от т. 556 до т. 502 в продължение на 6.34 м.; и от необозначена
точка до границата между двата имота – т. 502, в дълбочината на парцела – около
7 м. Това било видно от трасировъчен карнет и комбинирана скица на целия имот,
образуван от двата планоснимачни номера 3933 и 3932.
С това свое действие,
ответникът навлязъл в имота на ищцата, като я лишил от правото й да ползва
около 2.00 кв.м. от собствения й недвижим имот.
Между страните не била
извършвана делба нито разпределение правото на ползване на имота.
Ето защо се поддържа искане да бъде
установено спрямо С.М.Г., ЕГН: **********, че В.К.Г., ЕГН: ********** е изградил
незаконосъобразно ограда между имотите със стар идентификатор – имоти
планоснимачен номер 3933 (три хиляди деветстотин тридесет и трети), който
заедно с имот планоснимачен номер 3932 (три хиляди деветстотин тридесет и
втори) – собственост на ответника – образуват парцел XXIII (двадесет и
трети) в кв. 59 (петдесет и девети) от плана на града, с което си действие
последният е лишил ищцата от правото й да ползва 2.00 кв.м. от дворното място –
с настоящ идентификатор № 41112.500.3(землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот трети) по кадастралната
карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК София, както
и да бъде осъден В.К.Г., ЕГН: ********** да събори
изградената от него ограда в частта от т.556 до необозначена точка и от
необозначена точка до т. 502 – отбелязани на трасировъчен карнет №
500/17.04.2015 г., в която се отклонява от действителната регулационна линия
между двата имота № 3933 и № 3932, заедно образуващи парцел XXIII (двадесет и трети) в кв. (петдесет и девети) от плана на гр. Кюстендил.
Претендират се и
сторените в хода на делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Навежда подробни доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията.
Твърди, че в действителност изградил ограда между собствения си ПИ 41112.500.4
и съсобствения между него и ищцата ПИ 41112.500.3, но при спазване на
законовите за това изисквания, доколкото така изградената ограда с негови
средства, попадала изцяло в собствения му поземлен имот и била направена въз
основа на надлежно издадено разрешение за строеж и протокол за определяне на
строителна линия и ниво.
Оспорва обстоятелствата, на
които се основава искът, както и представените с него трасировъчен карнет и
комбинирана скица (без номер и дата) на ПИ 500.3 и 500.4.
Предвид изложеното се иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендират се и направените
в производството разноски.
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа от ищцата и се оспорва от ответната страна.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложен Нотариален акт №153, том I, дело № 78/20.03.2009 г. на
Нотариус Б. А., според данните в който ищцата била призната за собственик на
422/502 ид.ч. от поземлен имот с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Т.
К.“ № **, придобит по давност.
Според отразеното в
приложената Скица № 15-527044/25.10.2017 г., издадена от АГКК, имотът е с
идентификатор № 41112.500.3 (землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,
кадастрален район петстотин, поземлен имот трети) по кадастралната карта на гр.
Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК София, стар идентификатор 3933 (три хиляди деветстотин
тридесет и трети), кв. 59 (петдесет и девети), парцел IXX (деветнадесети), при граници и
съседи на целия имот: имоти с идентификатори № 41112.500.2; № 41112.500.304; №
41112.301.69.
Приложен е трасировъчен карнет
№ 500/17.04.2015 г., както и комбинирана скица, на ПИ 500.3 и 500.4.
Според данните в писмата на л.
7-10, досежно оградата между двата съседни имота ищцата е депозирала сигнали с
твърдение за изграждането й без да бъдат спазени правилата за застрояване, но
данни в т.см. съответната администрация не е установила.
Приложен е и нотариален акт №
78/1990 г., съгласно който М. Г. е бил признат за собственик по наследство и
делба на имот планоснимачен № 3933, който заедно с имот № 3932 образува парцел
№ XXIII, в кв. 59, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда,
целият с площ от 1032 кв.м., а само имот пл.№ 3933 с площ от 516 кв. м., по
плана на гр. Кюстендил, при граници и съседи К. К. Г.,*** К..
Съгласно отразеното в Нотариален
акт №50, том IV, дело № 1165/02.11.1990 г. на РС Кюстендил, М. Г. продал на дъщеря си С.Г.
имот планоснимачен № 3933, находящ се в гр. Кюстендил, на ул. Т. К. № **, който
заедно с имот № 3932 образува парцел № XXIII, в кв. 59, ведно с
построената в имота полумасивна жилищна сграда, целият с площ от 1032 кв.м., а
само имот пл.№ 3933 с площ от 516 кв. м., по плана на гр. Кюстендил, при
граници и съседи К. К. Г.,*** К..
По делото не е спорно, че
ответникът е собственик на имот № 3932, понастоящем с идентификатор според
Скица № 544/27.01.2010 г. № 41112.500.4 (землище четиридесет и една хиляди сто
и дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот четири) по
кадастралната карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София, стар
идентификатор 3932 (три хиляди деветстотин тридесет и две), кв. 59 (петдесет и
девети), парцел XXIII (двадесет и трети), при граници и съседи на целия
имот: имоти с идентификатори № 41112.500.3; № 41112.500.304; № 41112.500.5, №
41112.500.71 и № 41112.301.69.
Процесната ограда между
имотите на страните и изградена съгласно Разрешение за строеж № 51/30.04.2014
г., Протокол за определяне на строителна линия.
По делото е приобщено и
заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото
лице инж. Д.Х.. Експертът сочи, че след прецизни измервания и
анализ
на получените резултати е установено, че
процесната ограда попада в имот с планоснимачен
номер 3932 при точки с номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26 см). Засегната площ (между
геодезическото заснемане и оцифрената имотна
граница) е в размер на 1 кв.м. Сочи още, че отстоянието на изградената паянтова (ажурна) ограда в размер на 14 см (при точка 5) и 26 см (при точка 6) от имотната
граница между ПИ с планоснимачни
номера 3932 и 3933, е в нормативно допустимите стойности съгласно заложеното в чл. 18, ал. 4, т. 16 (до 0.30 м за
трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно
материализирани граници) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри
(в сила от 13.01.2017 г.).
Останалите доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради това не следва да се обсъждат подробно.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 от Закона
за собствеността (ЗС).
По своята правна природа негаторният иск по
чл. 109 от ЗС е вещен, осъдителен,
собственически иск и дава вещноправна защита
срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си
имот. Предмет на делото обаче, не е нито правото на собственост върху (засегнатия)
имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника.
То има значение за основателността на иска, но те остават вън от предмета на
делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението си като по
преюдициално правоотношение) и по тях не се формира сила на присъдено нещо.
В
производството ищецът следва да установи по реда на чл. 154 от ГПК и със
средствата на ГПК материалните предпоставки за уважаване на иска - че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право
върху него, действието,
което препятства упражняването на правото на собственост и че авторът на това
действие е ответникът, както и че тези действия са
противоправни – такива, с които се е нарушила възможността или се е попречило
на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. В този смисъл
е съдебната практика, напр. Решение № 87
от 23.03.2012 г. по гр. д. № 610 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
В ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС е пояснено още, че за уважаване на иска по чл.
109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), а също, че това действие или бездействие на ответника създава
пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Така
е разпределена и доказателствената тежест с доклада на съда, изготвен по реда
на чл.146 от ГПК, надлежно връчен на страните и приет по делото за окончателен
без възражения.
При
това по делото са ангажирани доказателства досежно правата на страните като
собственици на съседни имоти, като в т.см. по делото няма спор. От приложените писмени доказателства те се
установяват.
Безспорно е също, че ответникът е изградил ограда между собствения си
ПИ 41112.500.4 и този на ищцата ПИ 41112.500.3. Това е сторено съгласно Разрешение за строеж
№ 51/30.04.2014 г. и Протокол за определяне на строителна линия.
Така спорно по делото
остава обстоятелството налице ли е неоснователно въздействие (действие
или бездействие), респ. дали това действие или бездействие на ответника създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от
обикновените.
Че е налице подобно въздействие е установимо от заключението по
приетата съдебна експертиза, според което процесната
ограда попада в имот с планоснимачен номер 3932 при точки с номера
5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26
см).
В хода на
производството обаче, ищцата, чиято е доказателствената тежест да установи, че
това въздействие й пречи да упражнява правата си в пълен обем, не проведе
успешно доказване на този факт.
Законодателят е уредил процедурата за ограждането
на УПИ в чл. 48 ЗУТ, като в ал.3 (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) е уточнено, че
оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части
в двата имота, въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на
засегнатите имоти. Допустимо е също така оградата да се разположи и изцяло в
имота на възложителя, при липса на съгласие на собственик на засегнат имот, при
спазване изискванията на ал. 3, изречение второ.
В случая процесната ограда е изградена съгласно издаденото Разрешение за строеж
изцяло в имота на възложителя – тук ответник. Тя попада в имот с планоснимачен номер 3932 при точки с
номера 5 (на разстояние 14 см) и 6 (на разстояние 26 см), а засегнатата площ е 1 кв.м., както сочи вещото лице, заключението на което се възприема с
доверие като пълно и обективно. Такова отклонение нормите за застрояване
допускат, съгласно приетото в чл. 18, ал. 4, т. 16 (до
0.30 м за трайно материализирани и до 0.60 м за нетрайно
материализирани граници) от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри (в сила от 13.01.2017 г.), и то не може да се квалифицира
като действие, с което се пречи на
"пълноценното" упражняване правото на собственост на ищцата. След като има
нормативна уредба, която сочи допустимите отклонения от техническите
изисквания, свързани с нанасянето на границите на имотите в кадастралната карта
и след като в случая нарушаването на техническите правила и норми при
поставянето на оградите е в рамките на допустимото отклонение, то минималното
навлизане в имота на ищцата не представлява пречка, по-голяма от обикновеното
по смисъла на чл. 50 ЗС. Разпоредбата на чл. 18 Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. е
приложима и при разглеждане на спорове по чл. 108 и 109 ЗС (така решение № 793/26.10.2009 г. по
гр. д. № 1627/2008 г. на ВКС, IV ГО, определение № 233/12.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3512/2019 г., I ГО, както и няколко решения на въззивни съдилища,
недопуснати до касационно обжалване от ВКС: решение № 427 от 19.12.2017 г. по гр. д. №
628/2017 г. на Софийския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 53 от 04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
497/2018 г., I-во г. о.; решение № 152 от 28.05.2008 г. по гр. възз. д. №
248/2007 г. на Добричкия окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1069 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
642/2010 г., II-ро г. о., решение № 381 от 03.08.2015 г. по гр. д. №
60/2015 г. на Врачанския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 71 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 6093/2015
г. на ВКС, I-во г. о.
Друг извод не следва и от данните в приложения
трасировъчен карнет.
Ищцата е поддържала, че ответникът В.К.Г. е изградил незаконосъобразно оградата между имотите
на страните, с което си действие е лишил ищцата от правото й да ползва 2.00
кв.м. от дворното място – с настоящ идентификатор № 41112.500.3, заради което е
искала премахването й в частта от т.556 до необозначена точка и от необозначена
точка до т. 502 – отбелязани на трасировъчен карнет № 500/17.04.2015 г., в
която част според нея, се отклонява от действителната регулационна линия между
двата имота № 3933 и № 3932, заедно образуващи парцел XXIII (двадесет и трети) в кв. (петдесет и девети) от плана на гр. Кюстендил.
Доводът обаче, че това отклонение се установява с приложения трасировъчен
карнет, не се споделят.
Трасирането представлява
точно определяне на границите на даден имот или УПИ на терен. Тази дейност се
налага при определени ситуации, например при поставяне на ограда, при възникнал
спор със съседи за местоположението на ограда, при прокарване на улици и други. В случая
геодезическите измервания на границата и отчетените координати на точки по
трасировъчен карнет са свързани с координатите, дадени с протокола за
строителна линия, но не сочат за грешка, различна от установената от експерта
чрез сравняване на дигитализирания регулационен
план и извършеното геодезическо заснемане. В карнета се съдържат данни за
границите на имотите, но не и за отклонението, установено от експерта чрез
нанасяне на данните от геодезическото заснемане върху регулационния план. На
комбинираната скица към заключението посоченото отклонение е ясно очертано, поради това материализираната
кадастрална граница между процесните имоти е трасираната регулационна граница и
поставената ограда отговаря на изискванията на чл.48 от ЗУТ, а данни, че в този му вид
пречи на собственика да упражнява правото си на собственост, не бяха ангажирани.
При тези доводи исковата претенция се възприема за неоснователна и
като такава ще бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на
делото деловодни разноски се следват единствено на ответника. Доказани са
такива в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение по Договора на л. 45 от
делото и тези разноски ще бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на С.М.Г., ЕГН: **********, с адрес *** против В.К.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, за премахване на
незаконосъобразно изградена от него ограда между имотите със стар идентификатор
– имоти планоснимачен номер 3933 (три хиляди деветстотин тридесет и трети),
който заедно с имот планоснимачен номер 3932 (три хиляди деветстотин тридесет и
втори) – собственост на ответника – образуват парцел XXIII (двадесет и
трети) в кв. 59 (петдесет и девети) от плана на града, с което си действие
последният е лишил ищцата от правото й да ползва 2.00 кв.м. от дворното място –
с настоящ идентификатор № 41112.500.3 (землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин, поземлен имот трети) по кадастралната
карта на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК София, като
събори изградената от него ограда в частта
от т.556 до необозначена точка и от необозначена точка до т. 502 – отбелязани
на трасировъчен карнет № 500/17.04.2015 г., в която се отклонява от
действителната регулационна линия между двата имота № 3933 и № 3932, заедно
образуващи парцел XXIII
(двадесет и трети) в кв. (петдесет и девети) от плана на
гр. Кюстендил, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
С.М.Г., ЕГН: **********, с
адрес ***, да заплати на В.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, сумата в размер на 400,00
лв. (четиристотин лева и нула стотинки), за сторените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при
Районен съд – Кюстендил:_____________