О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 08.03.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 118 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба №1151/21.02.2019
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК
********* срещу разпореждане №109/28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 47/19г. на ТРС, с
което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
относно претендираното вземане за неустойка и
такса за извънсъдебно събиране на вземането.Посочва се, че атакуваното
разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необоснованост. Излага се, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е ускоряване на съдебния процес и не проверява дали вземането съществува и
дали заявлението отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане
към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на производството е
само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че съдът дължи
проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението
по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да
се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата
се заявява, че тя е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право чл. 9 от ЗЗД.Посочва се, че с нея
страните уговорят предварително размер на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай на неизпълнение на своите задължения.Обсъжда се
действието и на Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на
ОСГК на ВКС. Конкретизира се, че не се претендира обезщетение за забава и не е
налице нарушение на чл. 33 от ЗПК. По
отношение на претендирани разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането
се посочва, че са начислени на основание чл. 10а от ЗПК и нямат характер на
неустойка. Обсъжда се действието на договора и задължението на
кредитополучателя ако не предостави обезпечение да заплати 15% от максималния
кредитен лимит. Позовава се на действието на чл. 19,ал.3,т.1 от ЗПК.Акцентира
върху изключително изчерпателното конкретизиране на сумата за разходи и такси ,
както и съобразяването им с действащото законодателство. В заключение изтъква,
че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти за
установяване на едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което
ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният съд
е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка. Моли да бъде отменено разпореждането на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена заповед за
изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 13.02.2019г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 19.02.2019 г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен
законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По
заявление №436/24.01.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1527, ул.”Панайот Волов”№29, ет.3,
представлявано от Управителя Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника си
юрисконсулт Александрова срещу длъжника С.С.С. се претендира заплащане на сумите в размер на 100.00 – сто лева- главница по
Договор за кредит „Бяла карта” с № 530229, сключен на 20.01.2018 г. ,сключен с
кредитор „Аксес Файнанс“
ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, сумата 05.28 – пет лева и двадесет и осем стотинки,
представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2018 г. до 06.05.2018 г.,
сумата 20.00 – двадесет лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.02.2018 г. до 06.05.2018 г., сумата 197.05 – сто
деветдесет и седем лева и пет стотинки, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, сумата 07.01 – седем лева и една стотинка,
представляваща законна лихва за забава за периода от 07.05.2018 г. до
18.01.2019 г., сумата 25.00 - двадесет и пет лева - разноски по делото за
платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева – юрисконсултско възнаграждение.
Посочва се, че е сключен договор за револвиращ
потребителски кредит „Бяла карта” с № 530229 на 20.01.2018 г. с кредитор „Аксес
Файнанс“ ООД и длъжник С.С.С. в
размер на сумата 100
лева.Твърди се в заявлението, че заемателят се
задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва.
Твърди се, че на 11.09.2018 год. е подписано Приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 год., на
основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Посочва се по
заявлението,че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 14.09.2018 год. с
писмо с обратна разписка.Кредиторът приема,че е настъпила предсрочна
изискуемост на 06.05.2018 г. и е начислена договорна лихва в размер на сумата
5.28 лева от 23.01.2018 г. до датата на предсрочна изискуемост. Претендира се и плащане на
сумата в размер на 20 лева неустойка за неизпълнение и 197.50 лева-разходи за
извънсъдебно събиране.Троянски районен съд е произнесъл разпореждане №109/28.01.2019
г. по ч.гр.д. №47/19 г. на ТРС, с което е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно 20 лева- неустойка за неизпълнение
и 197.50 лева-разходи за извънсъдебно събиране, а в
останалата част е уважил искането.
Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата 20 лева – неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява
установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в
казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една
от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение
на кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче
съобрази,че страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство
от длъжника в три дневен срок след просрочие на дълга
и намира, че по естеството си тази сума не съставлява неустойка.Неустойката не
е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил
лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение
на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство. Следователно при действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за неустойката е
нищожен.
Настоящият състав на съда
преценява, че сумата в размер на 197.50 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на
плащане и също е фиксирана по размер към
момента на сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в
хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.Механизмът на формирането и навежда извода
на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл.
21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му част.
Възражението на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва да се преценява
в исковото производство е несъстоятелно, тъй като заповедният съд анализира
претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата
дейност в заповедното производство.
Следва да се отбележи, че
заявителя се позовава на цесия от 11.11.2016 г. , а договорът за кредит е
сключен две години по-късно- на 20.01.2018 г. и заявлението е неоснователно и
при този довод.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление №436/24.01.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД против С.С.С., в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 20 лева
неустойка за неизпълнение на задължение и 197.50 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране, са идентични и атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №109/28.01.2019 г.
по ч.гр.д. №47/19 г. на Троянски районен съд, в атакуваната част.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.