№ 32
гр. гр. Добрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223200600012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Т. Н. чрез
защитника му срещу присъда № 260009/21.10.2021г. на Районен съд – Б с която същият е
бил признат за виновен в това, че:
1. На 10.08.2019г., около 09:00 – 09:30 часа във вилна зона „Фиш-Фиш“, общ.Б на ул.“Д.“
пред № 13 е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на три
кръвонасядания, травматичен оток в областта на дясната мишница, контузия на
дясната мишница на Р. Т. АТ. с ЕГН: ********** от с.О. общ. Б ул.“Следна гора“ №
13, изразяващи се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по
чл.130, ал.2 от НК;
2. На 10.08.2019г., около 09:00 – 09:30 часа във вилна зона „Фиш-Фиш“, общ.Б на ул.“Д.“
пред № 13 е отправил закана спрямо Р. Т. АТ. с ЕГН: ********** от с.О. общ. Б
ул.“Следна гора“ № 13 за това, че „ще я пребие и ще й нареже гумите на автомобила“,
което е възбудило основателен страх за осъществяването й досежно личноста й –
престъпление по чл.144, ал.1 от НК;
3. На 10.08.2019г., около 09:00 – 09:30 часа във вилна зона „Фиш-Фиш“, общ.Б на ул.“Д.“
пред № 13 е отправил обидни думи по отношение на Р. Т. АТ. с ЕГН: ********** от
с.О. общ. Б ул.“Следна гора“ № 13, като я нарекъл „тъпа патка, тъпанарка, кокошка“,
като обидата е отправена в нейно присъствие – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт на въззивника при условията на чл.54, ал.1 от НК са наложени
1
наказания, съответно: „глоба“ в размер на 100.00 лева за престъпното деяние по пункт 1-ви,
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца с 3-годишен изпитателен срок за престъпното
деяние по пункт 2-ри и „глоба“ в размер на 1000.00 лева за престъпното деяние по пункт 3-
ти. След определянето на санкции за всяко едно престъпните посегателства поотделно,
първоинстанционният съд е отсъдил на основание чл.23 от НК подсъдимият да изтърпи най-
тежкото между тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като не е било
присъединено по – лекото наказание „глоба“ и е било постановено възпитателната работа по
отношение на дееца да бъде осъществявана от районен инспектор по местоживеенето му.
Във връзка с предявените гражданско-правни претенции Районен съд - Б. е отсъдил
обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалата в размер на 500.00 лева за
всяко едно от процесните деяния и е отхвърлил исковете до пълния им размер от 3000.00
лева за всеки един от тях. Извън посочените суми, първоинстанционният съд е постановил
на Р. Т. АТ. да бъдат изплатени 40.00 лева като репарация за нанесени й имуществени вреди.
С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати сторените по делото разноски и
съответната държавна такса върху уважения размер на исковете.
В жалбата, която се поддържа и в съдебно заседание на въззивната инстанция, се
навеждат доводи за неправилност и необоснованост на горевизираната присъда, като се иска
оправдаването на подсъдимия и по трите пункта от частното обвинение, респ. да бъдат
отхвърлени изцяло предявените граждански искове. Правят се възражения относно
допуснати нарушения във връзка с искане за допускане на гласни доказателства, в частност
непризоваването на свидетел от съществено значение според защитата за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Не се правят възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи връщането на делото за разглеждане от друг съдебен
състав.
Повереникът на частния тъжител пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.
След като обсъди събраните по делото материали, становищата и доводите на
страните, съдът извърши цялостна проверка на поднадзорната присъда и констатира, че в
хода на първоинстанционното производство не са били допуснати нарушения, годни да
засегнат правата или законните интереси на страните, или сами по себе си да са довели до
незаконосъобразност или необоснованост на решението по същество.
След разбор на събрания в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателствен материал съдът установи следното:
Частният тъжител Р. Т. АТ. имала регистрирана търговска фирма «Р.****» ЕООД,
като основно се занимавала с почистване на домове, офиси и хотели.
На 10.08.2019г. тя помолила своя позната от с.Оброчище да й помага при
хигиенизирането на частен хотел във вилна зона «Фиш-фиш», ул. «Д.» № 13. Около 09:00
часа тя паркирала колата си непосредствено пред обекта, за да разтовари съответните
2
преперати и пособия за почистване. В този момент от съседния имот излязъл подсъдимият
Н. Т. Н. от град С. който възразил на висок тон относно престоя й там. След размяна на
словесни реплики, в присъствието и на свидетелката И.В.С. той я нарекъл «тъпа патка,
тъпанарка и кокошка», след което я стиснал с пръсти в областта на дясната мишница и я
«завъртял». Преди да се прибере, той посегнал да я удря с ръка, но на сантиметри от лицето
й се спрял и отправил закани, че ще я пребие и ще й нареже гумите на автомобила, а след
това изблъскал с тялото си свидетелката Стоянова.
Изплашена от случилото се, пострадалата звъннала на тел.112. На
местопроизшествието, след като колата й вече била преместена на друго място, пристигнал
полицейски патрул с водач свидетелят Д.Ж.Г. и румънския му колега А.Ц.. Беседа с
тъжителката била проведена от страна на българския полицай, като последният е бил
забелязал, че по ръката й има «синини»/кръвонасядания/. Направило му впечатление, че
дори в негово присъствие, подсъдимият продължил да изрича обидни епитети. В тази
връзка му съставил предупредителен протокол с оглед отговорността по чл.144, ал.1 от НК,
като вече следобед, в присъствието на друг полицейски служител – свидетелят Д.С.С., във
вилата на подсъдимия е снел писмени обяснения от него относно случилото се.
На 12.08.2019г. пострадалата А. по повод недоброто си здравословно състояние
направила консулт с психиатър и посетила отделението по «Съдебна медицина» в МБАЛ
«Света Анна» - В. с оглед освидетелстването й, като констатациите са послужили и за
изготвянето на съответните СМЕ и СПЕ в съдебна фаза.
Съгласно експертното становище по СМЕ Р. Т. АТ. е получила следните травматични
увреждания: три кръвонасядания и травматичен оток в областта на дясната мишница и
контузия на дясна мишница, които са резултат на действие със или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат при осъществен натиск със значителна сила в областта
на ръката, обуславящи чувството на болка и страдание. В заключение вещото лице приема,
че в своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което преминава за период от около две седмици.
Според експертното мнение по изготвената в хода на производството СПЕ, по време
на инцидента, тъжителката е преживяла стрес, диагностициран съгласно МКБ 10, DSM IV
като психично разстройство, а именно остра стресова реакция, с наличие на данни и за
разстройство в адаптацията в следващ етап от лечението, който е медикаментозно овладян в
рамките на два месеца. Вещото лице допълва, че пострадалата е възприела реално
нанесените й увреждания, обиди и заплахи за саморазправа със силна уплаха, обида, болка –
душевна и физическа, като във времето след инцидента е била с нарушено социално
функциониране и дезадаптация, както в обгрижване на децата си, така и в професионалните
си ангажименти.
Тези фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от
първостепенния съд, който е направил преценка на тези доказателства, спазвайки всички
правила, визирани в нормите на НПК. Настоящият съдебен състав приема фактическите
констатации, направени от Районен съд – Б защото те почиват на вярна и точна
3
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, с детайлен анализ на всеки от
доказателствените източници.
В случая преките доказателства - показанията на свидетелката-очевидец С. която не е
от близкия семеен кръг на пострадалата, са противопоставени изцяло на обясненията на
подсъдимия, който отрича да е имал физическо съприкосновение с тъжителката, както и да е
отправял обидни изрази и заплахи срещу нея и имуществото й.
Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си
изводи показанията на свидетелката С. присъствала през цялото време на скандала, както и
на полицейския служител Георгиев, който бил пристигнал на местопризшествието
непосредствено след инцидента и се е занимавал активно с изясняването на случая. Съдът е
кредитирал тази група гласни доказателства като достоверни с оглед обстоятелството, че
очевидно същите са еднопосочни, взаимнодопълващи се и вътрешно непротиворечиви по
същество и няма данни горепосочените лица да са заинтересовани от крайния изход на
делото. В подкрепа на твърденията на визираните свидетели са не само изготвените след
проверката докладна записка и справка, приложени по преписка № 590/04.09.2019г. на РП –
Б но и обективираните заключения на вещите лица по СМЕ и СПЕ. Не на последно място
следва да се отбележи, че дори и подсъдимият при предоставената му последна дума във
въззивния съд с жестове показва, че е имало физически сблъсък, но действията му се
изразявали единствено в избутване с ръка от негова страна в областта на предмишницата на
пострадалата.
Що се касае до показанията на свидетелите Р.Х.М. (съседка на подсъдимия, която
чула «гюрултията», докато си пиела кафето и излязла навън заедно с други техни съседи –
Б.Х. и С.К, след като пристигнали полицаите) и В.Н. Н.а (съпруга на подсъдимия, която
била в кухнята и в двора и била чувала «образувалия се спор») следва да се отбележи, че
същите съдът приема за тенденциозни и услужливи относно защитната позиция на
подсъдимия, че той е бил едва ли не потърпевш и нищо не е направил спрямо пострадалата.
Този извод се базира не само на обстоятелството, че същите не съответстват на
горепосочената група доказателства /гласни и писмени/, но и с оглед факта, че същите са
непълни, непоследователни, уклончиви и вътрешно противоречиви, като прави впечатление,
че в изявленията им са налице и «изпуснати» неволно твърдения, които са дори в подкрепа
на обвинителната теза ( вж. показанията на св.М. – л.59-62 от делото – „ …То може да я
стиснал Н., ама не знам … … Не вярвам този човек да е някакъв злодей, да го е направил
умишлено, просто като е афектиран човек, възможно е да изпусне някоя приказка …. …
Отде да знам, че от едно стискане, ще правим цял процес, можех да си записвам всичко, не
съм сигурна, не мога да си спомня …. … На въпрос : Щом сте чули всичко това, чухте ли
той да отправя следните думи към Руска –тъпа патка, тъпанарка, кокошка?, същата е
отговорила: За Н. ли говорите? – Да, да. А не, не, не съм чула тези думи тъпа патка,
тъпанарка, кокошка, кога ги е казвал – не знам. Но нали Ви казах, то като е афектиран
човек възможно е да е…, ама чак толкоз да нареди толкоз епитети…“ и показанията на св.
Н.а – л.63-66 от делото – „ Той рисува, цял ден стои в хола и рисува икони – това е
4
заниманието му. Излиза навън, като чуе кола, защото се афектира, че се запречва… … Да,
въобще не съм излязла на улицата. … Съпругът ми в никакъв случай не е обиждал, с такъв
тон той не може да говори, както е описано. Даже по-скоро, той понеже беше
афектиран, за това, че…, значи агресията беше от нея към него. … На въпрос:
Тъжителката удари ли го?, същата е отговорила: Не. Говоря за словесна агресия. И той
просто стоеше да чака, даже излязох по едно време само да го дръпна, да му кажа … сега
не знам тя била ли е, дали ще си помести колата …“ ).
Свидетелските показания на Х.Я.Г. (майка на пострадалата) и на полицейския
служител Д.С.С., макар и обективни, следва да се оставят без обстоен коментар, тъй като и
двамата свидетели не са били преки очевидци на случилото се между страните и не внасят
яснота относно деянията предмет на разглеждане в процеса и тяхното авторство. Първата от
тях споделя единствено впечатленията си относно тревожното състояние на пострадалата
след инцидента, а вторият е бил свидетел само при снемането от неговия колега /Д.Ж.Г./ на
обяснения от подсъдимия.
Въз основа на събраните доказателства, Окръжният съд намира, че направените
фактически и правни изводи са правилни, като с основание първоинстанционният съд е
приел, че от доказателствата по делото се установяват както описаните в тъжбата деяния,
така и тяхното авторство. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника,
че не са били положени всички необходими усилия от страна на съда, за да се изясни пълно,
обективно и всестранно истината по делото, в частност, че не е бил допуснат в качеството
на свидетел командированият румънски полицай – А.Ц.. Както бе посочено по-горе в
обстоятелствената част на настоящите мотиви, последният не е провеждал беседа с лицата,
участвали в конфликта и по никакъв начин не е бил ангажиран с обективиране на
установеното по случая. Това идва да покаже, че неговите показания не биха внесли яснота
относно спора по делото.
Законосъобразна е и преценката, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил в реална съвкупност процесните престъпни деяния по чл.130, ал.2 от НК, по
чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК, като по делото липсват данни, че неговото
раздразнено състояние го е лишило от възможността правилно да възприема фактите и да
ръководи постъпките си. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения
относно съставомерните елементи на конретните посегателства, поради което настоящият
съдебен състав счита, че не следва същите да бъдат преповтаряни.
При определяне размера на наложените наказания и за постигане на съответната
справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първоинстанционният съд
правилно е преценил, че спрямо подсъдимия следва да бъдат наложени наказания при
условията на чл.54, ал.1 от НК. В тази връзка въззивният състав отчита, че действително са
налице превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства - чисто съдебно
минало, добри характеристични данни и липса на висящи наказателни производства.
Отмерените от първата инстанция наказания в законоустовения минимум и постановяването
за изтърпяване на основание чл.23, ал.1 от НК на общо наказание «лишаване от свобода» за
5
срок от три месеца с 3-годишен изпитателен срок съответства изцяло на обществената
опасност на деянието и на подсъдимия, както и на настъпилите общественоопасни
последици, и чрез него би следвало да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК.
По отношение на гражданско-правните претенции: Правилно Районен съд – Б. е
приел, че предявените граждански искове от Р. Т. АТ. срещу подсъдимия за причинени от
процесните деяния неимуществени вреди са допустими, тъй като тъжителката е сред кръга
на лицата, които могат да се конституират съгласно чл.84, ал.1 от НПК в качеството на
граждански ищец. Въззивният съдебен състав намира гражданско-правните претенции в
настоящия процес за основателни и доколкото липсва депозиран частен протест от страна на
тъжителката за увеличаване на размера им, респективно от страна на подсъдимия няма
възражения в тази насока, определените размери от 500.00 лева на обезщетенията за
неимуществени вреди за всяко едно от деянията и отсъдените за заплащане имуществени
вреди в размер на 40.00 лева, не подлежат на преразглеждане. Само за пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че в гражданско-правната част първоинстанционният
съд е пропуснал да отмени отпределението си за допускане за съвместно разглеждане в
наказателния процес и на граждански иск за причинени общо от трите деяния
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева, тъй като същият се явява недопустим
предвид обстоятелството, че за всяко едно от тях /деянията/ поотделно са били допуснати за
разглеждане граждански искове.
По отношение на разноските: Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, той се осъжда да заплати разноските по делото. Ето
защо Н. Т. Н. следва да заплати и сторените в производството разноски, обективирани
детайлно в крайния съдебен акт на Районен съд – Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че
е недопустимо по наказателни дела да се разглеждат възражения за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, доколкото липсва норма в НПК, която да дава правомощия на
съда да извършва проверка в тази насока /вж. Решение № 48 от 09.06.2020г. по н. д. №
142/2020 г., II н. о на ВКС/.
Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда,
Окръжен съд – град Добрич на основание чл. 334, т.6 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260009 от 21.10.2021г. по НЧХД № 296/2019г. по описа
на Районен съд – град Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7