Решение по дело №1517/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№  1668             /  26 .11.2020 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Димитър Гальов

секретар С. Х.

прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1517/2020 година

 

Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на „Лавър 2“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* против решение № 618/12.06.2020 година по н.а.х.д. № 1305/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 466234 – F480585/03.09.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Поддържа, че РС не е отчел обстоятелството, че в момента на проверката е имало струпване на клиенти и доставчици в обекта, поради което не е било възможно незабавното отразяване на разликата между касовата наличност на парични средства и тази по фискалното устройство в обекта.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 23.03.2019 година в 12:10 часа, в стопанисван от него търговски обект – аптека „Лавър 2“ в бл. 187 на ж.к. „Меден рудник“ в град Бургас,  е установена разлика от 272,36 лева между фактическата наличност в касата (574,64 лева) и отразената наличност по дневен фискален отчет, отпечатан от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (847 лева). Наказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, като търговецът не е изпълнил задължението си, да отбележи всяка промяна на касова наличност (извеждане на пари от касата) на ФУ, чрез операцията „служебно изведени“.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни и логически издържани мотиви по фактите, установени в производството по налагане на наказанието и при съдебното оспорване. Обсъдил е както поотделно така и в съвкупност всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП – в това число и изложените повторно с настоящата касационна жалба. Тълкувал е нормата, приета от наказващия орган за нарушена, като е обосновал правен извод за неоснователност на жалбата.

По касационната жалба настоящият състав приема следното.

Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.

Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредбата.

В настоящия случай е констатирано, че електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) има заложени опции „служебно въведени” и „служебно изведени” на суми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена коректно. В описателната част на обжалваното НП не e посочено, че установената наличност е резултат от продажби, а в АУАН липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл. 33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, в НП напълно обосновано е прието, че санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.

Не е налице необоснованост на съдебния акт, твърдяна от касатора. Напротив, съдът е обсъдил всички релевантни факти и ги е съпоставил с приложимото право, като е формулирал изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Нито едно от обстоятелствата, сочени от касатора, не е основание за отмяна на решението.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 618/12.06.2020 година по н.а.х.д. № 1305/2020 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: