Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 1152/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.М.Я., ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.И.
против ЗППАМ № 20-0324-000093/13.04.2020г. на Началник група към ОДМВР – Варна,
РУ Провадия. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна;
при издаването на заповедта е допуснато нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК –
фактическите и правни основания не са в коралация помежди си; твърди, че при
издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и
по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
представлява. В депозрана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа
жалбата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, след съставяне
на АУАН № GA86986/12.04.2020г. Същият бил
съставен срещу жалбоподателя А.М.Я. за това, че последния е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство. Нарушението е констатирано на 12.04.2020 около 22.29часа в
Община Дългопол, на път трети клас № 208. Издаден е и талон за медицинско
изследване.
Въз основа на съставения
АУАН, Началник Група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия е издал обжалваната Заповед
№ 20-0324-000093/13.04.2020г., с която е наложил ПАМ – временно отнемане на
СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на
основание чл.171 т.1 б”б” от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е
индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171
т.1 б.”б” от ЗДвП. С представената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. определя
органите, са определени длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за
ПАМ.
Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1 б.”б” се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност. Съгласно чл.170 ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за
движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на
него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По
силата на чл.165
ал.1 т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби,
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като на основание чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от
закона случаи. Цитираната Заповед № 365з - 2747/20.07.2017г. на Директора на ОДМВР
–Варна, оправомощава началниците
на районните управления да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП. Следователно, оспорената заповед е издадена от орган,
който притежава съответната компетентност.
Актът съдържа всички
необходими реквизити, заложени в изискванията на чл.59 ал.2 от АПК.
Относно възражението, че
заповедта не отговаря на условието на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съдът намира за
необходимо да посочи следното следното:
Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание /арг. от чл.12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС,
но за не повече от 18месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за
отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието й.
Не са налице
предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е
искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, като се има предвид и факта, че още
не е изтекъл 18 месечния, предвиден в закона срок за действието й. По правило
само при окончателното влизане в сила на наказателното постановление следва да
се приспадне времето, през което жалбоподателя е бил лишен от правото да
управлява МПС, включително и по процесната заповед, за срока на действието й.
Мярката по чл.171 ал.1 б.”б” от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се „прилага”, а не се „налага” без оглед на вината и чрез нея просто се реализира диспозицията на правната
норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на
която е предвиден и друг процесуален ред. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП,
Разпоредбата на чл.171
т.1 б.”б” от ЗДвП е категорична, че
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” се налага на водач
който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В чл.172 ал.3 от ЗДвП е посочено, че в
този случай СУМПС се иззема със съставянето на АУАН. При тази законова уредба,
съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана
компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания
индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за
издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага
допълнителни мотиви към акта си.
Предвид изложеното
съдът намира, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК и
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде присъден в този
размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Я., ЕГН ********** *** против ЗППАМ №
20-0324-000093/13.04.2020г. на Началник група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия, с
която му наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б”б” от ЗДвП.
ОСЪЖДА
А.М.Я.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100лв./сто/,
представляваща ю.к.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5
от ЗДвП.
Административен съдия: