№ 15987
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110109504 по описа за 2023 година
„К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/ е предявила срещу Н. Б. Б.
обективно кумулативно съединени искове с правно основаничл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД ,чл.86, ал.1
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 986.84 лева-главница по
Договор за потребителски кредит №1906262571462182 от 02.07.2019, от която
редовно падежирала главница в размер от 2533.83 лева за периода от
10.04.2020 до 10.11.2020 и предсрочно изискуема главница в размер от
15 453.01 лева ,сумата от 565.14 лева – договорна лихва за периода от
10.03.2020 до 3.12.2020, сумата от 240.09 лева – неустойка за забава върху
падежирали главници за периода от 10.04.2020 до 3.12.2020, сумата от 442.12
лева –обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 4.12.2020 до 16.03.2021, ведно със законната лихва от 17.03.2021
до изплащане на вземането.При условията на евентуалност са предявени и
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 17986.84 лева-главница по
Договор за потребителски кредит №1906262571462182 от 02.07.2019, сумата
от 565.14 лева – договорна лихва за периода от 10.03.2020 до 3.12.2020,
1
сумата от 240.09 лева – лихва за забава върху падежирали главници за
периода от 10.04.2020 до 3.12.2020, сумата от 442.12 лева –обезщетение за
забава за периода от 4.12.2020 до 16.03.2021, ведно със законната лихва от
17.03.2021 до изплащане на вземането.
Ищецът поддържа, че с ответника са сключили на 02.07.2019 договор за
потребителски кредит №1906262571462182, по силата на който банката е
предоставила на ответника кредит в размер от 20 450 лева.Твърди, че
кредитът е усвоен на 03.07.2019.Твърди, че срокът на погасяване на всички
дължими суми е 10.07.2024.Поддържа, че при забава в плащането е дължима
неустойка-наказателна лихва, чийто размер определя като към размера на
дължимата възнаградителна лихва се надбавят 10 пункта.Съгласно чл.5.2 от
договора кредитът ще бъде погасен на 60 анюитетни месечни вноски,
дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.08.2019 до
10.07.2024.Размерът на анюитетната погасителна вноска , дължима за първите
12 месеца от действието на договора е 382.18 леваТвърди, че съгласно чл.9.2.
от договора при неизпълнение банката има право да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми.Поддържа, че ответникът не е заплатил
месечните погасителни вноски с падежни дати от 10.04.2020 до 10.11.2020,
поради това банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми.Поддържа, че на 4.12.2020 на ответника е обявена предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит.Твърди, че
на 4.12.2020 е осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания по
договора за кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Б. Б. оспорва предявените
искове.Твърди, че не са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за кредит.Твърди, че клаузите на договора са част
от предварително изготвени типови договори за кредит на банката и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Твърди, че включването на тези клаузи в конкретния договор не е станало
след изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на тяхното съдържание.Прави възражени, че е недупостимо да се
дължат едновременно лихви и неустойки.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
2
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №1906262571462182 от
02.07.2019 „Р.Б.”ЕАД е предоставила на Н. Б. Б. кредит в размер от 20 450
лева, с краен срок на погасяване -10.07.2024.Към договора е представен и
погасителен план.
По делото е представено писмо от 11.11.2020 от „Р.Б.”ЕАД до Н. Б. Б. за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Видно от известието за
доставяне пратката е останала непотърсена в срок.
Съгласно заключението на ССЕ кредитът в размер на 20 450 лева е
усвоен на 03.07.2019 по сметка на кредитополучателя при банката. Със
заверяване на сметката със сумата на отпуснатия кредит, кредитът се счита за
усвоен от кредитополучателя.Съгласно заключението на ССЕ непогасените
задължения на ответника към датата на подаване на заявлението -19.03.2021
са 17 986.84 лева-главница, от която 2 533.83 лева –редовно изискуема
главница и 15 453.01 лева – предсрочно изискуема главница; възнаградителна
лихва в размер от 565.14 лева, от която редовно изискуема -515.38 лева и
предсрочно изискуема в размер от 49.76 лева; лихва за забава в размер от
682.21 лева, от която 240.09 лева редовно изискуема и 442.12 лева –
предсрочно изискуема.Съгласно заключението на ССЕ в случая, че
предсрочната изискуемост настъпва с датата на връчване на исковата молба
на ответника -15.09.2023 са в размер, както следва: 17986.84 лева - редовно
изискуема главница и 3 755.64 лева – предсрочно изискуема
главница;възнаградителан лихва в размер от 1873.95 лева, от която 1871.43
лева – редовно изискуема и 2.52 лева –предсрочно изискуема и наказателна
лихва за забава в размер от 3 574.94 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №1906262571462182 от
02.07.2019 „Р.Б.”ЕАД е предоставила на ответника Н. Б. Б. кредит в размер от
20 450 лева, с краен срок на погасяване -10.07.2024.
С оглед на което съдът намира, че ищецът и ответника са в
облигационни отношения по силата на договора за кредит.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че сумата по кредита
е преведена на ответника и е усвоена от него на 03.07.2019г.Предвид на което
3
ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задължението си за превеждане
на сумата по кредита.С оглед на което за ответника се е породило
задължението да върне кредита съгласно уговореното в договора на 60
анюитетни вноски.
Съгласно чл.8 от договора за случай на неизпълнение ще се счита всеки
един от посочените случаи: чл.8.1.-ако кредитополучателят просрочи плащане
на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни от съответната дата на
дължимо плащане;чл.8.2. –ако кредитополучателят предостави неверни или
неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на договора и или
свързаните с него договорни документи.
Съгласно чл.9.2 от договора при настъпване на случай на неизпълнение
по чл.8 банката има право едностранно, с писмено уведомление до
кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми,
начислената лихва и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че редовно
падежирали и неплатени вноски са вноските за периода от 10.04.2020 до
10.11.2020 в размер от 2 533.83 лева,
Съдът намира, че преди подаване на заявлението е налице случай на
неизпълнение по смисъла на чл.8 от договора, а именно-неплащане на вноски
по кредита.В този случай за ищеца в качеството на кредитор се е породило
правото по чл.9 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем с
писмено уведомление до длъжника.По делото е представено писмо за
обвявяване на предсрочната изискумемост на вземанията по договора от
ищеца до ответника.Но видно от известието за доставяне пратката е останала
непотърсена.С оглед на което съдът намира, че уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост не е достигнало до длъжника- ответник по
делото.Доколкото уведомяването на длъжника е предпоставка за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземанията, съдът намира, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземанията към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й .Заявлението за издаване на
4
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне на съда заповедното производство е
едностранно.Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника
също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл.Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на
предявеното основание.Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора
условия за нейното настъпване. В този смисъл Решение №№161 ог 08.02.2016
по г.дело №1153/2014, ВКС, II ТО.
Ако в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен бъде установено, че
потестативното право на кредитора не е надлежно упражнено преди подаване
на заявлението, но упражняването се осъществи в исковото производство, не
може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. /Решение
№10/25.02.2020 по т.дело №16/2019 на ВКС, II ТО/.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба на ответника -
кредитополучател, ако са налице предпоставките по договора.Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК.В този смисъл Решение №15 от 02.06.2021 по т.дело
№2891/2019, ВКС, II ТО.
5
Ако изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волезиявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, като моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на препис от ответника по иска. В
този смисъл Решение №139/5.11.2014 по т.д. №57/2012 на ВКС, 1 ТО и
Решение №114/07.09.2016 по т.д.№362/2015 на ВКС, II ТО..
В случая ищецът е заявил, че исковата молба има характер на
уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Отделно от това към исковата молба е приложено писмо от ищеца до
ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В този
смисъл с връчването на исковата молба по чл.422 от ГПК на ответника ще
настъпи и предсрочната изискуемост на кредита.
Но в случая това не обуславя основателност на установителния иск в
цялост, а само за падежиралите вноски.А настъпилата предсрочна
изискуемост следва да бъде отчетена на основание чл.235, ал.3 от ГПК спрямо
предявения евентуален осъдителен иск.Предсрочната изискуемост обуславя
основателност на предявения евентуално съединен осъдителен иск за
предсрочно изискуемите вноски.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че падежиралите
вноски са в размер на 2533.01 лева, а предсрочно изискуемите вноски са в
размер на 15453.01 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата на редовно падежирала главница в размер от 2533.83
лева за периода от 10.04.2020 до 10.11.2020 и да бъде отхвърлен за сумата от
15 453.01 лева -предсрочно изискуема главница.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че
възнаградителната лихва възлиза в размер от 565.14 лева – договорна лихва за
периода от 10.03.2020 до 3.12.2020.Предвид изложеното предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата от 565.14 лева.
6
На основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде отчетена настъпилата
предсрочно изискуемост на вземанията и следва да бъде уважен предявения
евентуално съединен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във врц с чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 15 453.01 лева -предсрочно
изискуема главница.
По отношение на наказателната лихва-неустойката за забава
Съгласно чл.4.5 при забава в плащането на дължимите суми по кредита
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава-наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
главница за времето на забавата до окончателното плащане.Към датата на
сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания,
изчислен съгласно чл.4.1 е в размер на 14.60%.
В случая ответникът е потребител на финансова услуга и Закона за
защита на потребителите е приложим.Съдът и служебно следи за
неравноправни клаузи в договора за кредит.За да се прецени дали конкретните
клаузи са неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да променя цената, за да може да реагира по най-уместния
начин.Съдът намира, че лихвеният процент за забава в размер от 14.60 %
противоречи на разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.Съгласно чл.33, ал.1
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.С оглед на
което съдът намира, че в случая клаузата на чл.4.5 от договора противоречи
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
С оглед на което претенцията на основание нищожна клауза за
наказателна лихва се явява неоснователна.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за сумата от 240.09 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на иска съдът следва да се произнесе по
евентуално съединения осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.На
същото основание поради нищожност на клаузата на чл.4.5. от договора искът
7
с правно основание чл.92 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
Доколкото предсрочната изискуемост е обявена в хода на
производството и е отхвърлена главната претенция за предсрочно изискуема
главница следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху
предсрочно изискуемата главница .
В случая обезщетението за забава се претендира от ищеца за периода от
4.12.2020 до 16.03.2021.Но предсрочната изискуемост е настъпила от
получаване на исковата молба в хода на производството , а именно на
15.09.2023.Поради това евентуално съединения осъдителен иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 4.12.2020 до 16.03.2021. се явява неоснователен и също
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 2484.68 лева, от които 384.68 лева – държавна такса, 500 лева –
депозит за ССЕ, 1500 лева – депозит за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство
в размер от 2396.55 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
434.68 лева, от които 384.68 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
419.26 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „К.Б.С.Б.Б.” /с
правоприемник „О.Б.Б.”АД/, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:гр.С............. срещу Н. Б. Б. , ЕГН**********, с адрес:гр.С.............,
8
със съдебен адрес:гр.С............, чрез адв. П.-особен представител, обективно
кумулативно съединени искове с правно основаничл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД , че Н. Б. Б. дължи на
„К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/ сумата от 2533.83 лева -редовно
падежирала главница по Договор за потребителски кредит
№1906262571462182 от 02.07.2019, за периода от 10.04.2020 до 10.11.2020, и
сумата от 565.14 лева – договорна лихва за периода от 10.03.2020 до
3.12.2020, ведно със законната лихва от 17.03.2021 до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник
„О.Б.Б.”АД/ ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С.............
срещу Н. Б. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.С............., със съдебен
адрес:гр.С............, чрез адв. П.-особен представител, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Н. Б. Б. дължи на „К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/
сумата от 240.09 лева – неустойка за забава върху падежирали главници за
периода от 10.04.2020 до 3.12.2020 и сумата от 442.12 лева –обезщетение за
забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 4.12.2020 до
16.03.2021.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.С............., със съдебен
адрес:гр.С............, чрез адв. П.-особен представител, да заплати на
„К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:гр.С............. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 453.01 лева-предсрочно изискуема главница
по Договор за потребителски кредит №1906262571462182 от 02.07.2019, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник
„О.Б.Б.”АД/, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С.............
срещу Н. Б. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.С............., със съдебен
адрес:гр.С............, чрез адв. П.-особен представител, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 240.09 лева – неустойка за забава върху падежирали главници за
периода от 10.04.2020 до 3.12.2020 и сумата от 442.12 лева –обезщетение за
9
забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 4.12.2020 до
16.03.2021
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.С............., със съдебен
адрес:гр.С............, да заплати на „К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С............. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2396.55 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Б. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.С............., със съдебен
адрес:гр.С............, да заплати на „К.Б.С.Б.Б.” /с правоприемник „О.Б.Б.”АД/,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С............. сумата от
419.26 лева- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10