Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия
Яна Владимирова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 341 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 129/ 2016 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 54 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Й.Н.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД /ЕИК ******/ сумата 546.90 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк ******, аб.№ 102977; сумата 8.16 лв., представляваща
такси за дялово разпределение за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г.; и сумата
59.46 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване цената на
топлинната енергия за периода от 31.05.2012 г. до 29.04.2015 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25496/ 2015 г. на
СРС, 54 състав, като искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за
сумата 1.82 лв.- обезщетение за забава при погасяване на таксите за дялово
разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 29.04.2015 г. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК
******/ срещу Х.И.Н. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Х.И.Н. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата
136.72 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк ******, аб.№ 102977; сумата 2.04 лв., представляваща такси за дялово
разпределение за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г.; сумата 14.86 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване цената на топлинната
енергия; и сумата 0.45 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
на таксите за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 29.04.2015 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
25496/ 2015 г. по описа на СРС, 54 състав, а също и предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК
******/ срещу Е.И.Г. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Е.И.Г. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата
136.72 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк ******, аб.№ 102977; сумата 2.04 лв., представляваща такси за дялово разпределение
за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г.; сумата 14.86 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване цената на топлинната енергия; и сумата 0.45
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на таксите за дялово
разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 29.04.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25496/ 2015 г. по
описа на СРС, 54 състав. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответницата Й.К. е
осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 48.85 лв.- разноски за
заповедното производство, и сумата 498.52 лв.- разноски за исковото
производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са
отхвърлени предявените срещу Х.И.Н. искове, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
претендираните спрямо посочената ответница суми- главница и лихви за забава, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Х.И.Н. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената
от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
Х.Н. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответницата Х.Н. на твърдението, че е собственик на част от процесния
топлоснабден имот: гр. София, жк ******, с абонатен № 102977, притежаван в съсобственост
с останалите две ответници- Й.К. и Е.Г., през периода м.04.2012 г. до
м.04.2014 г., и като
такава- потребител на топлинна енергия в него, в която връзка представя
Нотариален за учредяване на договорна ипотека № 77/ 6.07.2011 г., според който
учредители на ипотека върху процесния имот са били Й.И.К. и И.Н.К., и писмо на
ЧСИ до Служба по вписванията от 12.03.2013 г.- за вписване възбрана върху
процесния имот, посочен като собствен на трите ответници- Й.К., Х.Н. и Е.Г..
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ
се по правило
основен източник на
облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/
има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответницата Х.Н. е заявено оспорване на исковете, вкл.
качеството й на собственик на процесния имот и потребител на топлинна енергия в
него /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното
материално право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в
процеса не е проведено.
Липсват легитимационни
документи за правото на собственост върху процесния апартамент на името на
ответницата Н., като представените от ищеца писмени доказателства: Нотариален
за учредяване на договорна ипотека № 77/ 6.07.2011 г., според който учредители
на ипотека върху процесния имот са били Й.И.К. и И.Н.К., и писмо на ЧСИ до
Служба по вписванията от 12.03.2013 г.- за вписване възбрана върху процесния имот,
посочен като собствен на трите ответници- Й.К., Х.Н. и Е.Г., вкл. преценени съвкупно,
не са годни да установят релевантните за предмета на разглеждания от въззивния
съд съдебен спор факти и обстоятелства, вкл. притежанието на права върху
процесния имот от въззиваемата страна- ответница по делото Х.Н..
При така установената
фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата Х.Н.
не е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените от „Т.С.“
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК за признаване съществуването на
договорни задължения по чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установява ответницата да има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона
/чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като липсват доказателства през процесния период от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. да е била притежател на самостоятелно
основание на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на
ползване върху процесния имот: апартамент № 58 на VІ етаж в чл.30А, вх.2 в жк „Младост 1“- гр. София, с абонатен № 102977,
нито да е страна по
сключен с „Т.С.“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна
енергия. Няма твърдения, нито доказателства да е подала молба- декларация за
откриването на клиентска партида при ищеца.
Предвид
непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от
недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. Неоснователността
на иска относно главницата- чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за неоснователност
и на иска за признаване дължимостта на акцесорното вземане за лихви за забава
по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски от въззиваемата страна не е заявено, поради което и
такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 129/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54
състав, в обжалваната част, в която
са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу Х.И.Н. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Х.И.Н. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.”
ЕАД /ЕИК ******/ сумата 136.72 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.04.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк ******, аб.№ 102977; сумата 2.04 лв.,
представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.04.2012 г. до
м.04.2014 г.; сумата 14.86 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване цената на топлинната енергия; и сумата 0.45 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на таксите за дялово разпределение за
периода от 31.05.2012 г. до 29.04.2015 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25496/ 2015 г. по описа на СРС, 54
състав.
Решението
по гр.д.№ 129/ 2016 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.