РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Ямбол, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Хр. Х.ва Иванова
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от М. Хр. Х. Иванова Гражданско дело №
20232330101134 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Г. Б. против П. на
РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ ответната П.РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.11.2021 год. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени
вреди в едно със законната лихва от 18.11.2021 год. до окончателното изплащане,
които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП № *** год. по описа на РУ на МВР - Е.
В исковата молба е изложено, че с постановление от 09.07.2019 год. по ДП
№*** год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
326,ал.1 НК. По внесения през 2019 год. обвинителен акт било образувано НОХД №
*** год. на РС – Е. С Присъда от 17.06.2021 год. ищецът бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, като производството протекло в множество
о.с.з. Първоинстанционната присъда била протестирана от РП и било образувано
ВНОХД № *** год., по което с окончателно решение ОС – Я. признал ищецът за
невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
Така воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно производство му причинило
множество неимуществени вреди – силен психоемоционален стрес, унижение,
притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност, злепоставяне пред
близки и приятели, влошаване на здравословното му състояние. Ищецът страдал от
безсъние. Претърпените вреди последният оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 10 000 лв.
Същевременно ищецът претърпял имуществени вреди, съизмерими със заплатеното
адвокатско възнаграждение за защита в досъдебна и съдебна фаза на производството.
Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на лихва за забава от датата на
1
влизане в сила на оправдателната присъда- 18.11.2021 год., както и присъждане на
разноски в настоящото производството.
В срока за отговор ответната страна е оспорила иска. Посочва се, че не били
доказани твърдените неимуществени и имуществени вреди по подробно изложени
съображения. Размерът на претенцията бил завишен. Не били ангажирани
доказателства доказващи твърденията на ищеца. Освен това имало образувано и друго
гражданско дело пред ЯРС по реда на ЗОДОВ, поради което не можели да се
разграничат вредите по всяко от двете наказателни производства. Претендира се
отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му
представител.
Ответникът чрез *** Р. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
ДП №*** год. по описа на РУ – Е. е било образувано на 10.06.2019 год. На
10.07.2019 год. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 326,ал.1 НК. На 26.06.2019 год. и на 23.07.2019 год. ищецът е бил разпитан по ДП в
качеството на обвиняем. По ДП са били разпитвани свидетели. На 23.07.2019 год.
разследването е било предявено на обвиняемия, а на 14.08.2019 год. *** е изготвил
мнение за предаване на лицето на съд. Предвид отмяна на посоченото мнение срокът
за провеждане на разследването е удължен, както и на 18.09.2019 год. е бил проведен
разпит на обвиняемия.Видно от представения договор за правна защита и съдействие
по ДП обвиняемият е бил защитаван от *** Б. от АК - Я., като в същия липсва посочен
размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
На 28.10.2019 год. е внесен обвинителен акт, по който пред РС- Е. е
образувано НОХД № *** год.. По същото са проведени осем о.с.з. с участието на
ищеца. С присъда от 16.06.2021 год. Б. е бил оправдан по така повдигнатото му
обвинени. По посоченото НОХД ищецът е бил защитаван първоначално от ***. Б., а в
последствие от ***. А. от АК – Я. В представения договор за правна защита и
съдействие /л.94 от делото/ липсва отбелязване за уговорен и заплатен адвокатски
хонорар.
По протест на РП – Я., ТП – Е. е било образувано ВНОХД № *** год. По
посоченото дело е било проведено едно о.с.з. С решение от 08.11.2021 год., влязло в
сила на същата дата оправдателната присъда е била потвърдена.
Ищецът е представил още Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2021
год. , видно от който е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
за защита по НОХД № *** год. и договор за правна защита и съдействие от 13.10.2021
год., видно от който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв. за
защита по ВХОХД *** год. Посочените писмени доказателства не са оспорени от
представителя на ответната страна.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К. посочва,
че познава ищеца от дете. Двамата работели в с. Г. Д. и постоянно били в контакт.
Ищецът бил *** от 7-8 години. Отглеждал и животни. Познава го като трудолюбив
човек, не бил лошо момче. Не присъствал на задържането му, но разбрал после. Видял
му се отчая, споделил му, че не разбирал защо са го задържали и държали в ареста 12
часа. Започнал да вдига и кръвно, ходил по болници, лекари. Хората започнали да
приказват и той се притеснявал. Хората в *** започнали да приказват какво е
2
направил, щом е задържан, значи е престъпник. Имал приятели. Някои се отдръпнали
от него, т.к. не знаели за какво става въпрос. Към днешна дата продължавал да вдига
кръвно. Не бил същия, както преди. Свидетелят не знаел дали хората в *** са разбрали,
че е оправдан. 5- 6 месеца продължил да вдига кръвно и да е отчаян. И още го
приказвали хората, които не знаели за какво е станал арест а и че е
оправдан.Свидетелят не е чувал ищецът да е бил осъждан по други дела. Преди това
задържане не имало проблеми. Сега с това задържане имало проблем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинение за престъпления от общ характер - в случая П. Р. Б. Обективната
отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ.
В случая основанието за отговорността на ответника - П. Р.Б. е доказано, т.к.
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление от общ характер по чл. 326,ал.1 НК.
В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали
то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост,
за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включтиелно дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че
осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент - ПРБ за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя
глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване
срещу него.
3
Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху
психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в
тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо
от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388
от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи
неговия размер по своя преценка.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на горните
факти по отношение на ищеца. В случая спрямо него е било повдигнато обвинение за
престъпление, за което законът предвижда наказание – лишаване от свобода до две
години, мярка за отклонение не е взета, наказателното производство е протекло в
рамките на около 2 години и 4 месеца, като по протест на ответника е преминало освен
през досъдебна фаза и през две съдебни инстанции. Същевременно претърпените от
ищеца негативни емоции се установяват в показанията на разпитания свидетел, който
посочва, че се е отчаял, започнал е да вдига кръвно и е ходил по болници и лекари /за
което твърдение не са представени надлежни писмени доказателства/, хората са се
отдръпнали от него, т.к. не са знаели за какво е задържан и все още говорят за него, т.к.
не всички знаели, че е бил оправдан. С оглед на изложеното, съдът намира, че по
делото не се разкриват обстоятелства, които да разкриват претърпени неимуществени
вреди, по различни от обичайните такива.
Освен горното налични са доказателства, че ищецът е осъждан трикратно през
периода 1997- 2002 год. С решение № *** г. по гр. дело № *** на ВКС, IV г. о., е
възприето , че по различен начин следва да се третира настъпилата реабилитация при
определяне на обезщетението по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди/чл.
4 от ЗОДОВ/, които са били причинени на ищеца от незаконното обвинение в
извършване на престъпление. Когато гражданският съд определя по справедливост
обезщетението за неимуществени вреди, не може само с формални съображения,
черпени от разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК напълно да игнорира предишни
осъждания, за които ищеца, който е реабилитиран. Съдът трябва да съобрази
цялостния облик на ищеца и дадената от обществото морална оценка за неговото
поведение. Еднократно престъпление, за което ищецът е бил реабилитиран и което е
извършено много преди незаконното обвинение, може да не е повлияло на
общественото мнение за ищеца, който е коригирал поведението си. Тогава това
престъпление, за което е бил реабилитиран, не би следвало да се отчита като критерий
за намаляване на обезщетението. Ако обаче престъплението, за което ищецът е
реабилитиран, е част от трайна и продължителна престъпна дейност, не може да бъде
пренебрегнато като факт. В този случай доброто име на ищеца и обществената оценка
4
за него вече са били накърнени преди незаконно образуваното наказателно
производство, поради което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено. В посочения смисъл - РЕШЕНИЕ № 60213 ОТ 07.10.2021 Г. ПО ГР. Д. №
3462/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
В настоящия случай ищецът е бил осъждан нееднократно , но в период над 20
години преди настоящото незаконно обвинение, вкл. следва да се приеме от
показанията на разпитания свидетел, че същият е познат като нелош и работлив
човек,вкл. обществото не е било запознато с предходни осъждания, за които е бил
реабилитиран, т.е. посоченото обстоятелство не е повлияло на мнението на обществото
за ищеца и не следва да служи като основание за намаляване на обезщетението.
Същевременно при преценката си съдът следва да отчете и, че по време на
висящност на процесното наказателно производство е било висящо и друго такова
против ищеца по НОХД № *** год. на РС – Е. /ДП № *** год./, за престъпление по чл.
325 от НК, за което също е бил оправдан с влязла в сила присъда , от което
производство също е търпял тревоги , стрес и страх.
Като отчете горните обстоятелства, настоящият състав намира, че за обезвредата на
търпените неимуществени вреди от настоящото незаконно обвинение следва да се
присъди сумата от 3 500 лв., която сума е справедлива и подходяща да възстанови
психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице. Тук ЯРС намира за
необходимо да посочи, че при определяне на обезщетението се взе предвид и общата
икономическа обстановка и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането, който в процесния случай е 2019 – 2021 год., като ноторно известен е
фактът на високата инфлация, повишаване на цените и услугите, вкл. неколкократното
повишаване на МРЗ и останалите възнаграждения в страната през сочения период.
Върху присъденото обезщетение ищецът има право и на законната лихва за
забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на ЕРС-
08.11.2021 год. Според приетото от ВКС в т.4 на ТР №***г. влизането в сила на
оправдателната присъда е момента, от който обезщетението за вреди става изискуемо.
В процесния случай обаче лихва следва да бъде присъдена от датата , от която е
поискана от ищеца с ИМ, предвид невъзможността съдът да присъди нещо повече от
поисканото, а именно от 18.11.2021 год.
По отношение претенцията за имуществени вреди от престъплението, в НПК
липсва процесуална възможност, даваща право на подсъдимия да получи в
наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за
осъществената защита в наказателното производство, завършило с оправдателна или
частично оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с незаконното
обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4
ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая липсват
доказателства за заплатен от страна на ищеца адвокатски хонорар в ДП. В първото по
делото с.з. ищецът е представил два договора за правна защита и съдействие
/неоспорени от насрещната страна в съответните процесуални срокове/ за заплатено
адвокатско възнаграждение по НОХД № *** год. в размер на 500 лв. и ВНОХД №***
год. в размер на 375 лв. Същите служат като разписка за действителното заплащане на
сумите и както беше посочено не са оспорени. Ето защо претенцията се явява
основателна и доказана до размер на 875 лв. Сумата следва да бъде присъдена в едно
със законната лихва отново от посочената от ищеца в ИМ дата-18.11.2021 год.,
предвид невъзможността съдът да присъди нещо повече от поисканото.
5
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 372 лв., съразмерно
с уважената част от исковете- заплатено адвокатско възнаграждение и
ДТ.Възражението на ответника за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар за
настоящата инстанция е неоснователно, т.к. уговорения и заплатен адвокатски хонорар
в размер на 1000 лв. е под минимума предвиден в Наредба № *** год., чл. 7,ал.2,т.3.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Р. Б, с адрес гр.С. ул.***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. , да
заплати на Х. Г. Б. , ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
3500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 326,ал.1 от НК , за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД №*** год. на РС - Е. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
18.11.2021 г. до окончателното изплащане , като иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. Р. Б., с адрес гр.С., ул.***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. , да
заплати на Х. Г. Б. , ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от
875 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 326,ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№*** год. на РС-Е. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
18.11.2021 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. Р. Б., с адрес гр.С., ул.***, представлявана от И.Ф. *** Б. С. да
заплати на Х. Г. Б. , ЕГН ********** сумата от 372 лв. - разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
6