РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Петрич, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200394 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д. Т. ****“ ЕООД с ЕИК ****** и седалище и
адрес на управление : гр. П., ул. „П.Д.“ № *, ет.*, представлявано от
управителя С. Д. А. срещу наказателно постановление № 42-0001013 от
20.04.2022 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. чл.7а,
ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000/три хиляди / лева.
По същество жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се твърдения, че дружеството не
осъществило състава на административното нарушение, за което му е
наложено наказание, доколкото констатациите на контролните органи,
възпроизведени в наказателното постановление не съответстват на правото на
ЕС, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание законния
представител на жалбоподателя, а се представлява от адвокат В. Г. от АК – Б.,
който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като е издадено в
противоречие с международното право /общностното право/ и Директивите,
1
цитирани в жалбата относно СУМПС и свидетелствата за професионална
компетентност. Претендира разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е
индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е
законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло. Прави се възражение за прекомерност на претендирания
по делото адвокатски хонорар.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при
редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище
по жалбата и наказателното постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното :
С обжалваното Наказателно постановление № 42-0001013 от 20.04.2022г.
на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. С. за
нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
на обжалващото дружество е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2021 № 317986/09.03.2022г., съставен
на дружеството - жалбоподател от инспектор към Регионална дирекция
“Автомобилна администрация”, гр. С. В наказателното постановление и
АУАН е отразено, че на 09.03.2022г. при извършена тематична проверка на
превозвача „Д. Т. ****“ ЕООД, гр. П., притежаващ Лиценз № 12757 за
международен превоз на товари, контролните органи са констатирали, че
дружеството, като превозвач е допуснало извършването на управление на
МПС марка „Волво“ (кат. № 3), с рег. № Е **** МК, с водач Н. С. Н., с ЛНЧ
**** на 18.12.2021г., без водачът да отговаря на изискванията за
психологическа годност, видно от справка в база данни на Регистъра за
психологична годност и разпечатка от дигиталния тахограф монтиран в
автомобила. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Д. Б. и И. С., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
2
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приетите по
делото писмени доказателства описани в съдебните протоколи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното :
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна и недоказана.
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна
проверка и констатира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от
компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.
Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа
всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма.
Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лева“.
В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на
превозвач, тъй като е допуснал водача Н.Н. да извърши международен превоз
на товари на 18.12.2021г. без същият да притежава изискуемото съгласно
чл.7а, ал.2 от ЗАвП удостоверение за психологическа годност. Установено
било от контролните органи, че на водача Н. Н. никога не е издаван такъв
документ. Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
3
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от
Наредбата за психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на
чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата
на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.
2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една
година.Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба №
І - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отчета на водачите и
валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товари
валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и според
разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/. Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО - СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща тригодишен
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност е в колизия
с националното законодателство касаещо срока на валидност на СУМПС, а от
там и с европейското законодателство. Последното допуска държавите членка
да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да е по- кратък от срока на валидност на СУМПС, а
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това
следва да бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за
управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на намират пряко
действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая
въведения тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36/2006 г. се явява неприложим.
Предвид факта, че на процесната дата 18.12.2021г. водача Н.Н. е
извършвал превоз на товар, то очевидно е разполагал с валидно СУМПС от
съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоза.
4
Липсва и твърдение от контролните органи в тази насока, тъй като при
проверката същите не са установили, че към момента на превоза водача не
притежава валидно СУМПС. Това налага и отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 450 /четиристотин и
петдесет/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е под минимално предвиденото,
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна Агенция
"Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски в размер на 450 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001013 от 20.04.2022г. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. С., с
което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на „Д. Т. ****“ ЕООД, с
ЕИК ****и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „П. Д., № *, ет.*,
представлявано от С. Д.А. е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева. като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр.
С.да заплати на „Д.Т. ****“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на
управление : гр. П., ул. „П. Д.“, № *, ет.*, представлявано от С. Д. А.,
направените по делото разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5