РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Бургас, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501562 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – Париж, клон България – ищец по предявения иск,
срещу Решение №118/28.06.23г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№957/22г.,
в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника за признаване за установено по
отношение на ответник Х. К. С., съществуването на вземания на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег. № ********* от ТФР, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, за горницата над 4181,89лв. до предявения
размер от 6006.93 лв. – главница по посочения договор; 6177.02 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2021 г.; 2893.18 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.09.2017 г. до 16.07.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 676/22 г. на АРС.
Въззивникът оспорва изводите на съда, че процесният договор е
недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва извода,
че посоченият в договора за кредит ГПР - 46.85%, не отговаря на действителността, т.к.
дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна премия следва да бъдат
отнесени към ГПР. Според въззивника, договорът за застраховка е отделно
съглашение, подписано от ищеца и от ответника, с Общи условия, отделни от тези по
договора за потребителски кредит. Излага съображения, че в ГПР не следва да включва
застраховката по кредита, т.к. сключването й не е задължително условие за сключване
на договора за кредит, съгл. §1, т.1 вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК. На второ място, видно от
съдържанието на договор № PLUS-14161057 /22.11.2016 г., в същия не са включени
санкционни клаузи или такива предвиждащи изменение в условията по кредита, в
случай, че потребителят се откаже от застраховката.
Според въззивника, в процесния договор са посочени годишният процент
на разходите (46.85%) и общата сума, дължима от потребителя (15583.80 лева), като в
1
чл. 3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания - началната дата на
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината
има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него, с което всички изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. В тази насока са позовава на Решение № 106 от г. по
гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./
С позоваване и на съдебна практика, според въззивника, както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на
разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1
към ЗПК. Поради това намира, че неправилно първоинстанционният съд е отнесъл
задължението на клиента по застраховката към ГПР по договора за потребителски
кредит, както и че е налице разминаване между предвидената в договора и реалната
стойност на ГПР, е което е стигнал до неправилния извод, че е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, с анализ на нормата на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, въззивнкът обосновава твърдение, че посоченият в договора
ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава
определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите са част от компонентите,
формиращи ГПР. След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР,
който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора
фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от закона
размер, като част от ГПР по заема.
Въззиваемият – ответник Х. К. С., чрез адв. Дамянова – Ишкиева – особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на 21.08.23г. представя в срока по чл.263, ал.2
ГПК писмен отговор. С него оспорва оплакванията на въззивника, и излага
съображения, че те са в противоречие с доказателствата по делото.
При анализ на клаузата на чл.2 от договора за кредит, размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ сървис“ ЕАД. Посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така въззиваемият
намира, че двата договора са обвързани, включително и посредством погасителните
вноски, в които е включена и вноската за застрахователната премия. Сумата за покупка
на застраховката е включена в общия размер на кредита.
Според ответника, в случая е налице застраховка в полза на кредитор,
сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от
кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. С позоваване на съдебна практика,
въззиваемият обосновава твърдение, че описаната допълнителна услуга по
финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А., сама по себе си представлява договор за потребителски
кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се
разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в размера на ГПР. В посочения в
договора размер на ГПР не са отчетени първоначалните две вноски по погасителния
план, с които очевидно не се погасява никаква част от кредита. Въззиваемият споделя
изводите на съда, че в ГПР следва да бъде включена и застрахователната премия и така
размерът на ГПР надхвърля посочените 46,80 % и максимално допустимия по чл.19,
ал.3 ЗПК във вр. с ПМС 426 от 18.02.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ.
Излага аргументи за наличие на „заблуждаваща“ търговска практика при
сключване на договора по см. на Директива 2005/29., което на основание чл.4, пар.1 от
Директива 93/13 обосновава неравноправния характер на договорните клаузи досежно
цената на отпуснатия потребителски кредит.
2
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил релевантните за
спора факти и обстоятелства, относно сключен между страните договор за
потребителски кредит № PLUS-14161057/22.11.2016г., с размер на кредита 6000 лв.,
застрахователна премия 2016 лева, брой погасителни вноски – 60, месечна погасителна
вноска – 259,73 лв., обща стойност на плащанията – 15583.80 лв., годишен процент на
разходите – 46.85, лихвен процент – 37, 62 %. Първоинстанционният съд е установил,
че ответникът извършил плащане на седем погасителни вноски по договора, общо
1818,11лв.
Съдът е установил, че не са настъпили предпоставките за настъпване на
„автоматична“ предсрочна изискуемост на кредита. Поради това е приел, че такава би
могла да настъпи към датата на връчване препис от исковата молба на особения
представител, назначен на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК -
адв.Дамянова[1]Ишкиева, на 10.04.23г. Но т.к. към тази дата всички вноски съгласно
погасителния план са падежирали, не са налице условията за присъждане на
претендираните суми при условията на предсрочна изискуемост, а като окончателно
изискуеми. Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно
нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита,
формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са
отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които
са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят
трябва да заплати.
В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя
застрахователна премия. Същата е разсрочена и е включена в погасителния план още
към датата на сключване на договора, следователно тя има характер на разход по
кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да
заплати. Но тази сумата по застрахователната премия не е включена като елемент при
определяне на годишния процент на разходите и така, според въззивната инстанция, е
3
нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа
посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и не е определен
законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и сумата по застрахователната
премия. В този смисъл са постановени Решение №400 от 1.12.2022 г. на ОС - Перник
по в. гр. д. № 562/2022 г., Решение №293 от 17.11.2022 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
413/2022 г. Решение №71 от 4.07.2022 г. на ОС - Русе по в. т. д. №126/2022 г. Решение
№700 от 25.05.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 683/2022 г. Решение №102 от
12.05.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 108/2022 г. и др.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл.23
ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Поради това всички
извършени плащания по договора, в т.ч. „такса ангажимент“ следва да се приспаднат
от дължимата главница.
Поради изложените съображения, искът е частично основателен.
Решението на Айтоския районен съд, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №118/28.06.23г., постановено от Районен съд
Айтос по гр.д.№957/22г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4