РЕШЕНИЕ
№ 641
01.08.2018г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно
заседание десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в
присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 386 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на З.В.Д. ***, против отказ с рег.№ 1970з -271
/28.03.2018г. издаден от Началник
РУ- Хасково, при ОДМВР-Хасково, с който на основание чл.83, ал.5, във вр. с
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, било отказано подновяване срока на издаденото по
отношение на жалбоподателя разрешение за употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие .
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспореното
решение, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Сочи се, че през времето през което жалбоподателят е
притежавал оръжие не е имал никакви нарушения и злоупотреби с него. Напротив
съхранявал бил същото по всички предвидени по закон правила и го използвал за
личната и на семейството му сигурност. Към момента притежавал и всички
необходими документи за удължаване на
разрешителното. Не бил осъждан до момента и бил в нормално здравословно състояние, за да притежава оръжие. Твърди се
също, че въпреки, че оспорващия е посочил конкретна дата,
на която е било извършено посегателство срещу него и неговата
майка (09.12.2015г.) в
мотивите за отказа се твърдяло, че няма регистрирани заплахи и обстоятелства застрашаващи живота и
здравето му. Според оспорващия оръжието
му било необходимо за самоотбрана (при неизбежна отбрана и самоохрана) -за защита живота, здравето,
честта и телесната неприкосновеност на него и членовете на неговото семейство
–родителите му, както и за защита на жилището и личното им движимо и недвижимо
имущество. Счита, че неправилно
се засяга конституционното му право
за притежание на лично оръжие,
спазвайки всички законови разпоредби
и правила свързан с него , като отнемайки възможността му да притежава оръжие му се отнемало правото да защитава себе си и
своите близки и жилището, в което живеел
от потенциални заплахи и посегателства,
да помага и защитава себе си и близките си, от което те имали нужда.
По изложените съображения
се моли за отмяна на оспорения отказ.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от назначен процесуален представител, във връзка с
допусната по делото правна помощ.
Ответната страна –
Началник РУ - Хасково при ОД на МВР Хасково,
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по
оспорването.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2018г.
жалбоподателят З.В.Д. подал до Началника
на РУ – Хасково заявление с вх.№ 197000-2411/01.03.2018г., за подновяване на
издаденото му разрешително за носене и
съхранение на притежаваното от него късо
оръжие, с цел охрана и самоохрана. В
заявлението е посочено, че е приложил декларация, свидетелство за съдимост,
удостоверение от Окръжна прокуратура, медицинско удостоверение, технически преглед на оръжието, копие на лична
карта и документи за платени държавни
такси.
По повод подадената молба
била извършена проверка, в която на база
удостоверените в ДЗ рег. № 1970р-8095-1 от 07.03.2018г. и ДЗ
рег. № 1970р-8443 от 07.03.2018г., обстоятелства МЛ. ПИ „КОС“ при
РУ-Хасково изготвил друга такава до
Началника на РУ-Хасково, с рег. № 1970р-8749-1 от 12.03.2018г. В същата било
посочено, че при проверката е установено,
че молителят е подал необходимите документи за подновяване на разрешителното си носене, съхранение и употреба на огнестрелно
оръжие съгласно чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ,
като физическо лице за самоотбрана, а при извършената проверка в
информационният масив на МВР не са констатирани криминални прояви или
осъдителни присъди . В докладната записка било посочено също, че в заявлението си З.Д. не е изложил мотиви
обосноваващи необходимост от притежание на късоцевно оръжие, с цел самоотбрана
като физическо лице и не е ясно кое налага
носенето и употребата на оръжието. Удостоверено било също, че от извършената справка в информационният масив на МВР се установява, че към този момент в РУ-Хасково няма регистрирани заплахи и
обстоятелства застрашаващи живота и здравето на З.Д.. При тези съображения било предложено на
Началника на РУ-Хасково на основание чл.
34, ал.3 от АПК да бъде изготвено уведомително писмо, с което З.Д. бъде
уведомен, че е започната процедура по
издаване на отказ от подновяване на разрешението за носене и съхранение на ООБ.
С писмо с рег.№197000-
2773-2/12.03.2018г.,Началника на РУ-Хасково уведомил
З.Д., че предстои да бъде отказано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси , на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като няма
основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава носенето, съхранението и
употребата на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси. На Д. е
указано, че в тридневен срок може да изложи писмено своите възражения. Писмото
е получено лично от настоящия жалбоподател на 16.03.2018г., което е удостоверено с подписа
му.
На 20.03.2018г. З.Д. подал молба с
вх.№197000-3086 против уведомително писмо на РУ – Хасково №197000-2773-2 от 12.03.2018г. В нея посочил,
че късото нарезно огнестрелно оръжие му
е необходимо за самоотбрана /при неизбежна отбрана и самоохрана/- за защита
живота, здравето, честта и телесната неприкосновеност на него и членовете на
неговото семейство –родителите му, както и за защита на жилището и личното
им движимо и недвижимо имущество. Изложил данни, че на 09.12.2015г. той
и неговата майка са станали жертви на
поредния опит за убийство насочен срещу живота им, което било престъпление от
общ характер. Към момента служители на полицията и други лица го прикривали
успешно, като по този начин осигурявали на извършителя на престъпното
деяние и неговите близки да
избегнат наказателна отговорност и да се чувстват ненаказани. Посочил също, че
на 22.04.2018г. е подал сигнал до ВКП чрез електронната му поща за извършеното от него престъпление. Отговор
получил на 26.08.2016г. , и в същия се сочело, че след направената
проверка и установеното, че до 28.04.2016г. служители на ОД на МВР-Хасково не са уведомили компетентната прокуратура в
Хасковски съдебен район за осъщественото
срещу него и майка му неправомерно действие е изпратен сигнал до Министъра на вътрешните
работи. В молбата жалбоподателя изложил
и съображения, че е уведомявал както устно служители на полицията, така и
писмено ВКП за отправените срещу него и родителите му закани и въпреки призивите му съответните държавни
органи до момента не били предприели необходимите мерки за да защитят живота , здравето и
собствеността им.
По тези
съображение е помолил да бъде продължен срока на издаденото му разрешение .
С отказ с
рег.№1970з-271/28.03.2018 г., издаден от Началника на РУ - Хасково, на
основание чл.83, ал.5, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя
било отказано подновяване е срока на
издаденото му разрешително обр. 3 № 0319734. В мотивите на отказа е посочено,че посочените в молбата на Д. не се възприемат за основателна причина по
чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешение за
дейности с огнестрелно оръжие и
боеприпаси, лицето не е доказало необходимостта от притежаване на късо
огнестрелно оръжие и няма основателна
причина за самоотбрана. Отказът бил връчен
на адресата си срещу подпис на
29.03.2018г.
Жалбата срещу отказа е подадена на 30.03.2018г., чрез административният орган и
заведена с вх. № 197000-3638 от същата
дата.
Като писмени доказателства
по делото са приети документите съдържащи се в административната преписка, Констативен протокол от 28.10.2016г. на
комисия при РУ-Хасково изготвен на основание чл.153, т.1, и 2 и чл.154, ал.1 и
ал.2 от ЗОБВВПИ приемо –предавателен
протокол рег. № 1970р-04.2018г., приложение № 15 към чл.92, ал.2 и чл.98, ал4
от ЗОБВВПИ , документи удостоверяващи образователната степен на жалбоподателя ,
както и такива представени с оглед
удостоверяване възможността на
лицето да заплати адвокатска защита по делото.
По искане на жалбоподателя
по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на
свидетел на неговият баща- В. П. Д..
Св.Д. заявява, че причините
да искат да
имат оръжие в
семейството са доста, но те започват още от закупуването на апартамента. Тогава
родителите на днешните собственици имали претенции, че те били взели
два апартамента, пък те взели един . Това било през 1969 г. На *** г. влезли в апартамента. Дрязгите отначало произтичали
от бащата, с когото
били съседи –той бил на втория етаж, а св. Д. -на
третия етаж. Имало дрязги кой на кой етаж да е, той не искал със съседката да е на
един етаж. После тези дрязги минали. Свидетелят сочи, че синът му все още живеел с тях в този
апартамент. Съседът започна да ходи да се оплаква по комитети, по съвети, като
твърдял, че семейството на св.Д. му
пречели, той се разболял от бъбреци, защото децата му
тропали отгоре. На свидетеля казвал „Ще
видите какво ще Ви се случи …“. Тези заплахи били преди да почине дядото. Свидетелят
описва и случай в по време когато неговият син
довел внука им на гости, съседите изсипали вода върху работеща скара за печене.
Други действия които съседите вършели свидетеля описва така „псуват децата, минават мърморят си нещо под носа. Аз понеже имам
принцип: На мен никой не ми пречи, ако преча на някого – да се махне, те се
дразнят от това. …. Чувствам се
заплашен, щом оня вика „Знаете ли какво ще Ви се случи, как ще Ви се случи!?“.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и след анализ на събраните в хода на производството доказателства,
Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване
административен акт, от лице с
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Между страните не е спорно, а и се
установява от приетия по делото Констативен протокол от 28.10.2016г. на
комисия при РУ-Хасково изготвен на основание чл.153, т.1, и 2 и чл.154, ал.1 и
ал.2(л.57), че първоначално издаденото
на жалбоподателя З.Д. разрешително за късоцевно оръжие с № 0319734 е било
издадено от Началника на РУ-Хасково и е със срок на валидност до 04.04.2018г. Подаденото
заявление за подновяване на разрешението е
отправено именно до този орган, в
района на който е и постоянният адрес на оспорващия.
Следователно оспореният отказ изхожда от компетентен по смисъла на чл.
87, ал.3, вр. с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган.
Отказът е обективиран в писмена
форма и съдържа посочване, както на фактически, така и на правни основания за издаването му, които
кореспондират помежду си. Ето защо съдът счита, че е актът е мотивиран в необходимата степен позволяваща
извършването на преценка относно съответствието му с материалния закон.
При извършената служебна проверка не се установява при издаването на акта, административният орган да е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, а и такива не се твърдят от жалбоподателя. Производството по подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е регламентирано в специалният закон – Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В чл. 87 , ал.1 от с.з. е посочено, че в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, следва да подаде заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите посочени в т.1 и т.2 от същата норма, като съгласно ал.3 разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.
Съответно в чл. 83 от ЗОБВВПИ
е предвидено органът да проверява окомплектоваността на документите и служебно да проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т.
3, 6 и 7,
както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер. В случая,
тези действия са извършени преди
издаване на обжалваният административен акт.
Указано е жалбоподателя, че в заявлението му не е обоснована
необходимостта за продължаване срока на
разрешението му за носене, употреба и съхранение на на късоцевно оръжие и
боеприпаси и даден е срок, в който жалбоподателят може да представи възражения. Обжалваният отказ е издаден след
представяне на такива от страна
на оспорващия, като видно от съдържанието му същите са същите са взети предвид
от органа при постановяване на акта му. Следователно не е налице и допуснато от
органа административно нарушение по реда на чл. 35 от АПК.
По отношение основният спорен по делото въпрос, а именно материалната законосъобразност на акта съдът намира следното:
В константната си практика, изразена в Решение № 4571 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. и др. , касационната инстанция трайно приема, че о
сновна
предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона
е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично
изброените в закона цели. В случаите на издаване/подновяване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на
исканото разрешение.Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на
разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо
отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл.
87, ал. 1 ЗОБВВПИ.
В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал предпоставките , при
наличието на които органът по чл.
83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие,
респ. да откаже да поднови срока на разрешението. Изискванията са
два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1)
и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Между страните не е спорно, че хипотезите
на чл. 58, ал.1, т.1-9 от ЗОБВВПИ не са налице по отношение на заявителя.
Спорният въпрос е налице ли е в случая
по отношение на жалбоподателя
гражданската цел за която се иска
издаване на разрешително.
В заявлението си З.Д. е
посочил, че исканото разрешение е с оглед : охрана и самоохрана.
Самоотбраната
е причина, за която органът може да издаде разрешително, като
същата представлява гражданка цел по смисъла на чл. 6,ал.3,т.1 от ЗОБВВПИ, а охраната е служебна цел по
смисъла на чл.6, ал.2 от с.н.а. Установявайки, че в
първоначалното заявление на Д. не са
изложени конкретни доводи за съществуването на необходимост от закупуване на
оръжие с цел самоотбрана и охрана и не са приложени доказателства за съществуването на тази
причина, органът, правилно е указал, на заявителя че необходимостта му не е обоснована и му е дал срок за възражение. В
допълнително представената молба от 20.03.2018г. жалбоподателят е посочил, че за
защита живота, здравето, честта и телесната неприкосновеност на него и
членовете на неговото семейство –родителите му, както и за защита на
жилището и личното им движимо и недвижимо имущество и е описал
случай в който на 09.12.2015г. заедно с
майка си са станали жертви на пореден опит за убийството им. Т.е. видно е , че
изложените от оспорващия причини поради които желае да бъде подновено
разрешението му са свързани само със самоотбрана. Въпреки дадената възможност оспорващият не е ангажирал доказателства обосноваващи необходимостта от подновяване срока на разрешителното му за носене, употреба и съхранение на късоцевно
оръжие.
С нормата на чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ, законодателя в специалният закон е разпределил доказателствената тежест между страните. По силата на същите разпоредби, административният орган има задължение служебно да събира доказателства само относно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, респ. подновяването му . Доказателствената тежест за установяване на наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ пада изцяло върху заявителя. Както вече бе посочено, в случая на жалбоподателя е била дадена възможност да обоснове целите, за който му е необходимо придобиване на късоцевно оръжие. Същият се е възползвал от тази възможност с молба вх № 197000-3086 от 20.03.2018г., но не е представил никакви доказателства. Изложените от него в допълнителната молба причини , са неконкретизирани и твърде общи – не е уточнено кога са сигнализирани органите на полицията за отправените срещу жалбоподателя и неговите близки закани за живота и здравето и собствеността им. Въпреки твърденията си, че през м.декември 2015г. заедно с майка му е станал жертва на опит за убийство, пред органа не са представени никакви доказателства установяващи този факт, нито кое е лицето осъществило същия или в какво се е изразило това престъпно деяние. Ето защо правилни за изводите на административният орган, че тези твърдения на оспорващия не следва да бъдат кредитирани с доверие, освен това същите напълно се опровергават от съдържащите се в административната преписка докладна записка рег. № 1970р-8749-1 от 2.03.20118г. на мл. ПИ“КОС“ при РУ-Хасково, от която е видно че в информационният масив на МВР липсват регистрирани заплахи и обстоятелства застрашаващи живота и здравето на З.Д..
Придобиването на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, макар и правнореглаентирана дейност крие риск от
висока обществена опасност. Ето защо същото следва да е мотивирано от сериозни и уважителни причини и именно по тази причина е поставено под
разрешителен режим от страна на законодателя. Поради
това последния е поставил
възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки,
наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, като не съществува законово
задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава
срока му на действие. Ето защо ,
при всяко искане за издаване на разрешение, следва по несъмнен начин да бъде
доказана нуждата от придобиването/носенето/ употребата/ съхранението на оръжие. Жалбоподателят
не е представил пред административният орган доказателства, които да обосноват необходимостта от придобиване на
късоцевно оръжие и боеприпаси към него , респ. не е доказал наличието на
обстоятелствата по чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ. Липсват доказателства за извършени посегателства
и заплахи за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му.
Опит за мотивиране на необходимостта от притежание
на огнестрелно оръжие жалбоподателят е сторил едва в съдебното производство,
чрез ангажиране на гласни доказателства и представяне на съдебно медицинско
удостоверение № 542/15г. и епикриза на неврохирургия при МБАЛ АД-Хасково. Действително разпитанияг
по делото свидетел е роднина на жалбоподателя и преценката
на показанията му следва да се направи от съда на база нормата
на чл.172 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК- съобразно всички други данни по делото и като се има предвид
възможната негова заинтересованост. В тази връзка съда намира,
че макар и роднина на оспорващия , предвид твърденията на
жалбоподателя за заплахи и закани срещу него и семейството му , както и
за опит за убийството му, свидетелят
спада към кръга лица, имащи възможност в достатъчна степен да придобият преки и непосредствени впечатления от извършени спрямо оспорващия престъпни
посегателства. Следва да се посочи, обаче че твърденията на жалбоподателя по никакъв начин
не се подкрепят от показанията на св. Д.. От същите единствено се установява,
наличието на междусъседски дрязги и
неразбирателства между неговото семейство и това на живущите в апартамента под
тях лица, но не и опити за физическо посегателство спрямо оспорващия или негово имущество, или словесни думи и изрази отправени от други лица срещу последния от
които може да се направи извода, че неговата физическа неприкосновеност е заплашена.
Освен това за съда не става ясно как при положение, че самият свидетел
твърди че съседите с които имат проблеми живеят на втория етаж, последните биха
могли да
изсипят вода върху скарата
му печене като се има предвид , че свидетеля и
семейството му (вкл. оспорващия)
живеят на по-горния- трети етаж .
По отношение представените медицински документи:
от същите действително се установява, че на 09.12.2015г. жалбоподателя е
постъпил в болнично заведение, с контузия на главата, счупване на костите на
носа, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието- съставляващи
разстройство на здравето извън случаите на чл.128, и чл.129 от НК . Т.е. казано
по друг начин тези два документа установяват,
че към 09.12.2015г. жалбоподателят е имал лека телесна повреда. Видно от същите
документи обаче анамнезата му е снета единствено по негови показания, поради
което тези същите не съставляват доказателство за начина на получаването на контузиите от оспорващия, евентуалният извършител на
деянието и причините довели до същото. Ето
защо от тези документи и то съставени в период от преди почти три години спрямо настоящия момент, не може да бъде направен еднозначен извод,
че понастоящем за оспорващия е налице основателна причина да притежава
оръжие.
Ето защо
съдът намира за правилен извода
на Началника на РУ –Хасково, при
ОДМВР-Хасково, че жалбоподателят Д. не е
обосновал и от данните по делото не се
установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие и не са налице
материалноправните предпоставки за постановяване
на благоприятен по искането
на З.Д. административен
акт .
С оглед материалната законосъобразност на
административният акт, същият се явява и съответен на целта на закона.
В този смисъл , освен горепосочената практика на
Върховният съд са и Решение № 10660 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8885/2016 г.,
VII о. Решение № 2511 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6465/2016 г., VII о
Решение № 12881 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2013 г., VII о. и др.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорвания отказ
за валиден административен акт, издаден при спазване на административно
производствените правила и установената форма, при спазване на приложимия материален закон и в съответствие
с целта на закона.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на З.В.Д. ***, против отказ с рег.№ 1970з -271
/28.03.2018г. издаден от Началник РУ-
Хасково, при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: