РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501703 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ-Пловдив,
представлявано от директора М.Д.Т. против Решение № 69/ 22.05.2023г. по
гр.д.№ 302/ 2022г. по описа на РС-Първомай, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя срещу „КРЕО СТУДИО“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.Д.Д. в качеството
на управител, и Н. Д. У., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. П. В. П., вписан в регистъра на ***
адвокатска колегия, с адрес за съдена кореспонденция: ***, за обявяване на
недействителността на Трудов договор № ***/*** г., сключен между „КРЕО
СТУДИО“ ЕООД, от една страна като „Работодател”, и Н. Д. У., от друга като
„Работник/Служител”, поради противоречието му на закона.
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена против подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, явява се
процесуално допустима.
1
С въззивната жалба се поддържат аналогичните фактически и правни
съображения и доводи в подкрепа на предявения по чл.74, ал.3 КТ във вр. с
чл.74, ал.1 КТ за обявяване на недействителност на трудов договор № ***/
***г., като доводите във въззивното производство са насочени към оспорване
изведените от съда правни изводи, като се излагат такива от жалбоподателя с
аргументи от разпоредбите на чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ във връзка с
решенията за избор и освобождаване на управител на ООД и АД посочено
като пораждащи действие след вписването им в ТР , за което се приема, че е
елемент от правопораждащия фактически състав. Поради това се поддържа,
че към момента на сключването на трудовия договор -***г. от страна на
Г.Д.Д., посочена като представляващ осигурителя „Крео студио“ ЕООД, не е
имала представителна власт да го сключи, тъй като същата била вписана като
управител на посоченото дружество, считано от 07.03.2022г. С оглед на това
обстоятелство ищецът е атакувал процесния договор като обременен с
недостатъци, за които се сочи , че го правят недействителен. Оспорено е било
в хода на процеса представено пълномощно от предходния управител на
дружеството Н. Д.У. от 08.02.2022г., което не е било обект на извършената от
жалбоподателя контролно-ревизионна проверка във връзка със спазването на
изискването по подаване на данните по чл.5, ал.4 КСО в регистъра на
осигурените лица за март 2022г. за това лице. У жалбоподателя будело
съмнение наличието на въпросното пълномощно, както и протоколните
решения на едноличния собственик на капитала - Н. Д. У., за потвърждаване
на извършените правни действия от лицето Г.Д.Д. относно подписания
трудов договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения от ищеца иск, ведно със законните последици от това.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Н. Д. У. от гр.***, чрез
адв.П. В.П., с посочен съдебен адрес, в който се оспорва жалбата като
неоснователна по мотивирани съображения в отговора, вкл. като
некореспондираща на приложимата правна уредба от гледна точка на
действието на решението за избор на нов управител по отношение на лицата,
свързани със самото дружество. Моли да се потвърди обжалваното решение,
както и се присъдят разноски за настоящата инстанция, описани в отговора по
въззивна жалба.
Ищецът е сезирал съда с пасивно субективно съединени искове с правно
2
основание чл.74, ал.3 вр. с ал.1 КТ за признаване недействителност на ТД №
***/ ***г. , сключен между ответното дружество „Крео студио“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.Д.Д. като работодател и Н. Д. У., правният
интерес за което е обосновал с установено неправомерно подадени данни по
чл.5, ал.4 КСО за работа по трудово правоотношение на ответника Н. У. от
осигурителя - ответното дружество „Крео студио“ ЕООД, въз основа на
които данни са били определени паричните обезщетения за периода на м.
март – м. април 2022г. Исковете се основават на обстоятелствата :
ответницата Н. У., тя и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество „Крео студио“ ЕООД, била освободена като управител на
дружеството с Решение от 08.02.2022г. на посочения едноличен собственик
на капитала, нотариално удостоверено на датата 18.02.2022г., като същата се
самоосигурявала по договор за управление и контрол на основание чл.4, ал.1,
т.7 КСО за периода от 01.09.2019г до ***г. За управител на дружеството било
назначено лицето Г.Д.Д., работила в него считано от 01.01.2021г. и насетне до
спорния момент, когато е назначено за негов управител.
По заявление от ***г. до Агенцията по вписванията е била вписана промяна в
управлението на ответното дружество на датата 07.03.2022г. На датата ***г.
дружеството „Крео студио“ ЕООД, представлявано от новоназначения
управител Г.Д., сключило трудов договор от същата дата ***г. с ответницата
Н. У., с довод от жалбоподателя за това, че посоченото правно действие е
било извършено преди настъпване на конститутивния ефект на вписването
съгласно чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ. Преди настъпването му обаче на ***г.
ответницата Н. У. е била сключила с ответното дружество, представлявано от
Г.Д.Д. трудовия договор от същата дата, който ищецът счита за
недействителен , за това, че последната не е притежавала представителна
власт , а ответницата Н. У. не била осигурена по смисъла на чл.4, ал.1, т.1
КСО, поради което и данните по чл.5, ал.4 КСО били некоректно подадени.
При отхвърляне на исковете районният съд е приел, основавайки се на
съдебна практика на ВКС относно конститутивния ефект по чл.140, ал.4 ТЗ
във връзка с вписване на решението на избор или освобождаване на
управител, че това намира проявление само спрямо трети за дружеството
лица в отношенията му с тях, а за неговите органи и във вътрешните
отношения с едноличния собственик на капитала при ЕООД или със
3
съдружниците при ООД поражда незабавно действие. С оглед на това е
прието, че по арг. от разпоредбите на чл.140, ал.4 и чл.141, ал.6 ТЗ
представителните правомощия на ответницата Н. У. и на Г.Д. като
управители на ответното дружество се считат прекратени и съответно
възникнали от момента на вземане на Решението от 08.02.2022г. на
достоверната му дата 18.02.2022г. Поради това оспореният трудов договор се
явява валиден като сключен в изискуемата се по чл.62, ал.1 КТ писмена
форма. Правният извод в тази насока е подкрепен с довод, основан на
Тълкувателно решение №5/ 12.12.2016г по т. д.№ 5/ 2014г на ОСГТК по
приложението на чл.42, ал.2 ЗЗД, в насока на приетото, че договор , сключен
от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици за мнимо представлявания, но същите настъпват с обратна сила
към момента на договарянето, ако той го потвърди във формата, предвидена
за упълномощаването за сключване на договора. Съответно със съдебната
практика на ВКС е прието и във връзка с трудовите договори, че сключеният
от ненадлежен представител на работодателя е също във висяща
недействителност , като при заздравяване при предпоставките на чл.42, ал.2
ЗЗД с потвърждение с волеизявление в писмена форма дори при предявяване
на иска или с отговора на ИМ, каквато разпоредбата на чл.37 ЗЗД изисква за
упълномощаването на формални сделки, не може да се обяви за
недействителен поради нормативната пречка по чл.74 , ал.6 КТ, визираща , че
недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор
отпадне или бъде отстранен.
Обжалваното решение е обосновано въз основа безспорните между страните
факти и събрания доказателствения материал по дело, като законосъобразно
се възприема от въззивната инстанция, доколкото главният предмет на спора
е правен относно действителността на учреденото трудово правоотношение
между първия ответник и втората ответница с ТД №***/***г., опосредено при
неговото сключване от новоназначен за управител на ответното дружество -
лицето Г.Д.Д. с Решение на ОС от 08.02.2022г. Представителната власт на
посоченото лице като управител на ответното дружеството се явява оспорена
от ищеца на основание чл.74, ал.3 КТ въз основа на обстоятелството, че
посочената промяна е била вписана в Агенция по вписванията едва на датата
07.03.2022г. Довод в тази насока се прави от разпоредбата на Търговския
4
закон по чл.140, ал.4 от същия, като се счита, че към момента на вземане на
Решението от 08.02.2022г. за назначеното за управител лице Г.Д.Д. не е могла
да възникне представителна власт за представляваното дружество „Крео
студио“ ЕООД, в т.ч. и за сключване на трудов договор с лицето – втория
ответник Н. У.. Така формулираният довод, основан на разпоредби на
Търговския закон, се намира за неоснователен и от настоящата въззивна
инстанция, основавайки се действието на конститутивния ефект на
вписването по чл.140, ал.4 ТЗ, което има действие спрямо трети лица.
Действително съдебната практика , обективирана в СР по гр. д. № 3110/ 2017г
на ВКС – II ТО, СР по т. д. № 1747/ 2017г на ВКС - II ТО, СР по т. д. 1068/
2016г. на ВКС- II ТО и др./ приема, че с решението на общото събрание, с
което се избира управител, същият придобива функциите и правомощията на
управлението си по отношение на търговското дружество и собствениците на
капитала. В този смисъл приетото от съдебната практика обуславя правният
извод, че представителството за целите на уреждане на трудовите
правоотношения касаят вътрешноорганизационни отношения и действия на
търговското дружество, които осигуряват функционирането му, поради което
същите не се явяват външни като сключени с трети лица, спрямо последните
които да се отнася действието на вписването с оглед неговото предимно
оповестително действие спрямо трети лица, от една страна. От друга страна
от въззивния съд се застъпва и становището, че учреденото трудово
правоотношение въз основа на атакувания ТД № ***/ ***г. е санирано както
при условията на чл.74, ал.6 КТ, доколкото видно от събраните по делото
доказателства – Протоколно решение на едноличния собственик на капитала
на „Крео студио“ посоченият от ищеца порок е отпаднал поради изричното
потвърждаване на датата 04.07.2022г от страна на едноличния собственик на
капитала Н. У., чрез което потвърждаване извършените действия от
управителя Г.Д.Д. се явяват санирани, вкл. във връзка със сключване на
атакувания ТД №***/ ***г. / т.1 , т.2 и т.3 от цитираното протоколно решение
от 04.07.2022г., л.101 по делото/. В тази насока е още и съдебната практика,
обективирана в Решение №810/ 24.11.2004г. на ВКС по гр.д.№ 1735/ 2002г. на
ВКС – ІІІ ГО, приемащо принципно, че при сключване на договор с лице без
представителна власт е налице хипотезата на висяща недействителност, при
която договорът се валидира, ако бъде потвърден от лицето, от чието име се
договоря което потвърждаване може да се извърши лично или чрез
5
представител ,съобразно разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД, какъвто се явява
настоящия случай.
От въззивния състав се намира още, че принципно предприетото и
реализирано действие по вписване на взетото решение на едноличния
собственик на капитала от 08.02.2022г. също има саниращ ефект с обратна
сила, като считано от посочената дата извършените от новоназначения
управител Г.Д.Д. правни действия са валидирани, вкл. при учредяване на
трудовото правоотношение с втората ответница за периода на действието на
трудовия договор въз основа на валидно учредена представителна власт за
това.
По така изложеното от първоинстанционния и въззивния съд се намира така
предявения от ищеца иск за обявяване недействителност на атакувания
трудов договор за неоснователен, съответно с правната последица за
признаване наличието на опорочаване и некоректност на данните по чл.5,
ал.4 КСО , които на основание чл.5, ал.6 КСО следва да послужат за
изчисление на паричните обезщетения и отпускане на помощи при
реализиране на правото на страната за тяхното получаване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди
адв.възнаграждение в размер на 1200 лева по ДПЗС от 01.06.2023г.
По така изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 69/ 22.05.2023г. постановено по гр.д.№
302/ 2022г. по описа на Първомайски районен съд – II гр.с.
Осъжда ТП на НОИ – Пловдив, ЕИК 1210825210196 да заплати на Н. Д. У.,
ЕГН: ********** сумата 1 200 лева / хиляда и двеста лева/- направени
разноски за заплащане на адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7