Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
14.01.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на единадесети декември година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5965 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на К.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. М. Д., с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 18.02.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на ПТП до окончателното изплащане на вземането. Претендират се още
сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Твърди
се в исковата молба, че на 18.02.2016г. около 19:45 часа в гр. Пазарджик на ул.
“Цар Освободител”, при пресичане по пешеходна пътека ищцата е блъсната от лек
автомобил марка “Фолксваген”, модел “Шаран” е рег. № *******, управляван от Г.Н.Т..
Заявява, че по случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1006р-2382/26.02.16г., образувано е досъдебно производство № 233/2016 г. по
описа на РУП гр. Пазарджик, което е прекратено.
Поддържа,
че след процесното ПТП ищцата е откарана по спешност в МБАЛ Пазарджик, където е
хоспитализирана за периода 18.02.2016г.- 22.02.2016г. Твърди, че е получила
следните увреждания: мозъчно сътресение
със загуба на съзнание; мозъчен едем; хематом на
главата; гълтане на езика, причинили разстройство на З.равето временно опасно
за живота на пострадалото лице. Твърди се още, че следствие на тези травми, тя
и до настоящия момент има проблеми с паметта, бърка словоред и думи, заеква и е
нарушена речта й; Фрактура на 6-то ребро в ляво; травма на дясна длан с охлузна
рана и поддуване; Разкъсно - контузнирани, натъртвания, отоци и кръвонасядания
по цялото тяло, причинили разстройство на здравето.
Ищцата
заявява, че към момента на настъпване на ПТП, за водача на лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Шаран” с per. N *******е налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗК “Б.И.” АД - застрахователна
полица NBG/02/115003117514, c период на действие от 20.12.2015г. до 19.12.2016
г.
Посочва,
че с молба с вх. N ОИ-815838/30.12.16г. е предявена от страна на увреденото
лице претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение по
доброволен ред, като пред ответника е образувана щета N **********, по която и
до настоящия момент не е налице заплащане на претендираното обезщетение.
Ответното
ЗД „Б.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Наведено е възражение за
съпричиняване на пътнотранспортното произшествие от страна на пострадалата,
поради това, че е пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение
по пътищата, без да положи необходимата грижа за безопасността си, макар да
пресича на обозначено за целта място – пешеходна пътека, като не се е
съобразила със скоростта на приближаващото я МПС и не е направила зависещото от
нея да избегне удара, за което е имала възможност. Ответникът не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която покрива деликтната отговорност на делинквента към датата
на ПТП.
В
съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез пълномощника адв. И.оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
От
представените и приети по делото Констативен протокол за ПТП №1006р-2382 от 26.02.2016г.
и удостоверение изх. № ЗМ 233 от 01.03.2016г. на РУ „ПОЛИЦИЯ“ гр. Пазарджик се
установява, че ПТП е настъпило на 18.02.2016г. в гр.Пазарджик, ул.“******около 19:45ч.
лек автомобил Фолксваген Шаран с рег.№ ******* управляван от Г.Т.предприема
маневра завой на дясно и не пропуска преминаващите по пешеходната пътека
пешеходи – К.С. и Н.Б.и ги блъска, като настъпва ПТП с пострадали. Образувано е
ДП № 233/2016г. по описа на РУ гр. Пазарджик за престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от З.вП, във
вр. с чл.119, ал.1 от З.вП. /л.6-л.8 от
делото/
От
представената и приета по делото
Епикриза по ИЗ № 2875 на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, се установява, че ищцата К.С. е
постъпила на 18.02.2016г. в Хирургично отделение на лечебното заведение, като й
е поставена диагноза: травма на други интраабдоминални органи, без открита рана
в корема. Назначено й е било мадикаментозно лечение и на 22.02.2016г. е изписана
от лечебното заведение с определен контролен преглед на 02.03.2016г, втори
контролен преглед на 12.03.2016г. /л.9-10
от делото на СРС/
От заключението на приетата СМЕ с вещо лице д-р В.Т.
се установи, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата ищца
К.С. е получила следните травматични увреждания: охлузвания на кожата на
главата в областта на челото,охлузвания в областта на лявото рамо,контузия на
дясната китка и контузия на гръдния кош и корема,счупване на шесто ребро
вляво/отразено в окончателната диагноза/,мозъчно сътресение, протекло без
изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на
травмата. Експертът е посочил, че всички констатирани увреждания могат да бъдат
получени при пътнотранспортното произшествие. В резултат на инцидента
пострадалата е настанена в лечебно заведение и е подложена на медикаментозна
терапия за периода от 18.02.2016г. до 22.02.2016г. Вещото лице посочва, че констатираните
увреждания, които са отразени в медицИ.ката документация отзвучават за период
от около 25-30 дни. В първите дни след инцидента пострадалата е изпитвала болки
и страдания в контузените места. В резултат на травмата на 6-то ребро
болезнеността е по- продължителна за срок от около 1,5-2 месеца. По повод
мозъчното сътресение е било налице главоболие, засилващо се при четене, гледане
на телевизия, работа с компютър и излагане на пряка слънчева светлина, което
може да се наблюдава през следващите месеци.Трайни или постоянни последици от
травмата не се очакват предвид естеството й. д-р Т. е посочил, че при съобщеното
при прегледа от пострадалата наличие на безпокойство, тревожност заекване и
затруднено произнасяне на думи е необходимо същата да бъде консултирана с
психиатър и психолог.
Вещото
лице д-р Т. сочи още в експертизата, че никъде в материалите по делото не се
потвърждава факта,че пострадалата е била 30 мин. в безсъзнателно състояние. Това,
че е бил правен опит за насилствено отваряне на устата й се потвърждава и от
СъдебномедицИ.кото удостоверение с № 37-1/2016г. находящо се на лист 87 от
делото. В амбулаторният лист са процитирани твърдения на пострадалата, а в
епикризата е отразена обективна находка, констатирана при проведен клиничен
преглед. Експертът посочва още, че в приложената по делото история на
заболяването с № 2875 в графата окончателна диагноза е отразено Гръднокоремна
травма, контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на шесто ребро вляво.
Мозъчното сътресение представлява закрита черепномозъчна травма, като протича с
развитието на мозъчен оток. Състоянието е преходно и след прилагане на
отбъбваща терапия, клиничната симптоматика отзвучава, което прави излишно
контролно рентгеново изследване. Вещото лице заявява, че със сигурност
специалистът по образна диагностика е констатирал и отразил в разчитането на
проведеното изследване наличието на “лекостепенен мозъчен оток”, което
потвърждава черепномозъчната травма. Според медицИ.ката документация е
проведено контролно рентгенографско изследване на гръден кош на дата
22.02.2016г., като в разчитането е отразено състоянието на костите на гръдния
кош. В окончателната диагноза е прието наличие на счупване на шесто ребро
вляво,като диагнозата се изгражда въз основа на клинични и лабораторни данни.
В
о.с.з. проведено на 12.06.2018г. вещото лице д-р Т. пояснява, че мозъчен едем
означава мозъчен оток. Наблюдава се в конкретния случай при травма. При мозъчно
сътресение се развива оток на мозъка, който е по-леко или по-тежко изразен. Допълва
още, че клинична насоченост за това какъв е отока е състоянието на пострадалия.
Ако той изпадне в кома след травмата, то тогава се касае за по-тежка травма и
съответно по-тежък оток на мозъка. Когато отока е по-лек, няма пряка опасност за живота,
но медицинската практика изисква пострадалият да бъде поставен под наблюдение,
с оглед евентуално задълбочаване на процеса и тогава се прилага т.нар. оточна
терапия и престой в болница три дни. Вещото лице е отразил, че ЧМТ протича с
развитие на мозъчния оток, което означава, че мозъка започва да отича. Това е
вследствие на въздействието. Не е отразил в заключението залепяне на ухото за
скалпа. Ако има нараняване, което предизвиква кървене, в ушната мида може да
получи залепване, съответно и в тъканата течност се получава такъв момент. Д-р Т.
пояснява, че зависи къде е нараняването, дали в самата ушна мида или зад нея на
главата, като и в двата случая може да остане белег, който е в скритата част.
Заключението
на СМЕ с вещо лице д-р В.Т., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
От
заключението на приета САТЕ, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се очертава
следният най- вероятен МЕХАНИЗЪМ НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО: на 18.02.2016 год., около
19:45 ч, в гр. Пазарджик, по ул. „Константин Величков“ се е движил лек
автомобил „Фолксваген Шаран” с регистрационен № *******, управляван от Георги
Николаев Теодосиев и извършил маневра „десен завой“ на кръстовище и навлязъл в
пътното платно на бул. „Цар Освободител“ със скорост от порядъка на 50 км/ч в
посока към гара Пазарджик. Пешеходката К.С., заедно с придружител, е предприела
пресичане на пътното платно на бул. „Цар Освободител“ по пешеходната пътека
срещу № 41 със спокоен ход, ползващи голям чадър за предпазване от дъждовалежа
към момента. Пресичането й е от ляво на дясно, считано за посоката на движение
на автомобила. Водачът на автомобила не е възприел, или късно възприел,
пресичащите пешеходци и е настъпил сблъсък с тях на около 1,5 м преди да
напуснат пътното платно. Вещото лице е отразило, че ударът е с предната дясна
част на автомобила по пешеходците, като по пешеходката, движеща се към идващия
автомобил /вдясно от другия пешеходец/, ударът е по дясната й странична част на
тялото. След инициалния удар, пешеходката попада върху дясната странична част
на предния капак, достига с плъзгане до челното стъкло1 с глава го удря и
напуква в близост до предната дясна колонка на автомобила. От този удар, тялото
на пешеходката се отблъсква надясно и пада на асфалта с причиняване на нови
телесни увреждания. Другият пешеходец е отхвърлен напред и надясно, без да
настъпи прегазване. След произшествието, автомобилът е върнат назад за оказване
помощ на пострадалите пешеходци. Експертът сочи, че причината за
настъпване на ПТП е от субективен характер — професионална недооценка на
пътните условия в пътния участък при конкретните пътно - климатични условия от
водача на л.а. „Фолксваген Шаран“, изразяващо се в навлизане в пътното платно на бул. „Цар
Освободител“ без да си е осигурил технически възможности /спиране, заобикаляне/
за предотвратяване на произшествие. Отразил е, че от чисто техническа гледна
точка, при конкретно създадената пътна ситуация, ударът за водача е
непредотвратим, но той сам се е поставил в това положение. Посочил е, че за да може
да спре преди определеното място на удара, при навлизането в пътното платно на
бул. „Цар Освободител“ водачът е следвало да управлява автомобила със скорост
до 36 км/ч, която би му позволила при своевременно реагиране за аварийно
спиране да предотврати настъпването на ПТП с пресичащите пешеходци. При
конкретната пътна ситуация, това е единствената техническа възможност за
недопускане на ПТП.
Вещото
лице инж. Г. в заключението допълва, че пешеходката е имала същата реципрочна
видимост към навлизащия в пътното платно на бул. „Цар Освободител“, както
водачът към нея - от 20 м. Към момента на навлизане на автомобила в пътното
платно на бул. „Цар Освободител“, пешеходката е била на разстояние около 3,57 м
от десния му бордюр. При положение, че пешеходката, възприемайки навлизащия
автомобил с десен завой в пътното платно на бул. „Цар Освободител“, беше спряла
да пресича и движещият се автомобил беше разположен с десен габарит на 0,5 м от
десния край на пътното платно, произшествие нямаше да настъпи. По данни в
делото, към момента на ПТП в процесния участък не е имало трафик на ППС и други
препятствия на пътното платно, които да ограничават взаимната видимост водач -
пешеходец. Опасността за пешеходката настъпва в момента на навлизането на лекия
автомобил в пътното платно на булеварда.
В
о.с.з. проведено на 12.06.2018г. вещото лице инж. Г. допълва, че ако е спрял на
знак „стоп“, той ще види пешеходците, но в експертизата е прието и това, че без
да спира, щом той пресече дясната ограничителна линия на улицата, той има
възможност да забележи пресичащите пешеходци. Причината за настъпване на ПТП
това са субективните действия на водача, изразяващи се в преценка на
конкретната обстановка и предприетите от него действия.
Заключението
на САТЕ с вещо лице инж. К.Г., съдът възприема като обективно и компетентно
дадено.
По
делото е изслушана и допълнителна СМЕ
изпълнима от вещо лице д-р Х.М.- специалист неврохирург, неоспорена от страните
и която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. СМЕ установява,
че към момента ищцата К.С. се намира в добро общо състояние, не съобщава за
оплаквания във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма. Неврологичният
статус е нормален. Описваните в медицинската документация и свидетелски
показания нарушения в говора са отзвучали. Отразено е, че наличният белег в
областта на гърба на носа е ясно видим и причинява загрозяване. Извършеното ЕЕГ
изследване от 30.11.2018 г. установява данни за огнищни неспецифични промени
вляво слепоочно по време на хипервентилация. Д-р М. пояснява, че дори да се
приеме, че получената от ищцата черепно-мозъчна травма има характер на мозъчна
контузия, към настоящия момент липсват данни, за остатъчни последици и
настъпили усложнения.
В
обясненията си в о.с.з. проведено на
11.12.2018г. вещото лице д-р М. допълва, че
мозъчния оток, описан при извършеното компютърно-томографско изследване
на ищцата в първите часове от травмата, е характеризиран като леко степенен. Експертът
пояснява, че най-вероятно след удара е била със затруднено дишане от типа на
хъркащо дишане, което от немедицински лица е интерпретирано като гълтане на
езика и затова е направен опит за неговото изваждане. А при това състояние,
очевидно безсъзнателна, с хъркащо дишане, говори за пълна загуба на съзнание. При
установяване на лекостепенен мозъчен едем е задължително да се направи
контролен скенер, но не е правен. Би трябвало да се направи не при изписването,
а в следващите най-много 24 часа при данни за мозъчен оток. При данни за
нарушено съзнание и т.н. е редно да се направи контролен скенер в първите 6-12
максимум 24 ч., но така или иначе не е направен. Има алгоритъм на поведение,
има правила на добра медицинска практика, като следвайки алгоритъма на поведение при
такива случаи, е трябвало да се направи това изследване със скенер. Вещото лице
заявява, че опасността за живота в случая е била в първите минути, когато е
имало нарушеното дишане и т.н. При постъпване в болницата е била в съзнание,
макар и объркана, т.е. там реална опасност за живота няма. Сочи, че ищцата най
-вероятно по време на клиничното проследяване е била в задоволително състояние, в съзнание,
без някакви алармиращи признаци за реално опасност за живота. Може би и затова
не е направен контролен скенер.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М.С.– майка на ищцата. Свидетелят установява, че ПТП станало на 100 м
от вкъщи, съседи й казали. Тя е била пешеходец и се е прибирала с приятел. Отишла
на мястото, районът бил отцепен от полиция й казали, че потърпевшите са
откарани в болницата. Отишла в отделението по неврохирургията и я видяла с
приятеля й при лекаря. К. била на инвалиден стол, неадекватна, питала къде е и
какво става и когато я познала поискала да си отиде вкъщи, ухото й било
смачкано. На челото и по носа й имала кръв. Дрехите й били в кал и изпокъсани. Свидет.
С. сочи в показанията си, че дъщеря и 4-5 дни престояла в болницата. При
изписването й казали, че не трябва да излиза на слънце и че трябва да вземе
извинителна бележка за училище поне един месец. Тогава била ученичка
предпоследна година. След ПТП, си развалила си успеха. Отказвала да се храни, отслабнала
с 3-4 кг и станала под 40 кг. В училище я освободили от час по информатика. С.
заявява, че и сега има главоболия, кръвотечения от носа. Изпитвала голяма болка
при пътуване със самолет в удареното
ухо, като последица от ПТП. Направили ЕЕГ изследване, но нищо не било
установено. Посетили психиатър, защото се страхува да пресича. Оплаква се често
от главоболие, има говорни дефекти –
бърка словореда и букви ц,ч,ш.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят С., включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични и
непосредствени.
По
делото е допуснат и до разпит Н.Г.Б., с показанията на който се установява, че си
спомня за ПТП, при което пострадал с К.С.. Ударила ги колата и той изпаднал в безсъзнание,
като се събудил видял, че при К. има човек. В този момент тя имала гърч, глътнала
си езика и шофьорът й го извадил. Отпуснала след като й извадили езика и
изпаднала в безсъзнание. Дошла линейка, качили ги и тогава дошла в съзнание, но
била неадекватна. Задавала един и същи въпрос - къде е и какво става.
Страните
не споря, че към датата на ПТП – 18.02.2016 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника ЗД „Б.ИНС“ АД, възникнало по
застрахователна полица № BG/02/115003117514, c период на действие от
20.12.2015г. до 19.12.2016 г., сключена за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“, рег. № *******,
управляван от Г.Н.Т.. С протоколно определение от 31.01.2018г. е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на
настъпване на процесното ПТП на 18.02.2016 г. увреждащото МПС е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество З. „Б.И.”
АД.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните
правни изводи:
По допустимостта:
Предявения
пряк иск е допустим, предвид подържаните твърдения, като правото на иск е
надлежно упражнено.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Съдът след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал намира, че е налице кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 18.02.2016г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП -" Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, както и нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Деянието му
е виновно, при форма на вината –
съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата. Установи се, че водачът Г.Т.на
сочената дата е управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *******, предриема маневра завой на дясно и не
пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци – К.С. и Н.Б.. В приетата
по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза вещото
лице инж. Г., е посочил, че причината за настъпване на ПТП е от субективен
характер — професионална недооценка на пътните условия в пътния участък при
конкретните пътно - климатични условия от водача на л.а. „Фолксваген Шаран“,
изразяващо се в навлизане в пътното
платно на бул. „Цар Освободител“ без да си е осигурил технически възможности
/спиране, заобикаляне/ за предотвратяване на произшествие. Експертът е посочил,
че от чисто техническа гледна точка, при конкретно създадената пътна ситуация,
ударът за водача е непредотвратим, но той сам се е поставил в това положение. В
о.с.з. проведено на 12.06.2018г. вещото лице инж. Г. допълни, че ако е спрял на
знак „стоп“, той ще види пешеходците, но в експертизата е прието и това, че без
да спира, щом той пресече дясната ограничителна линия на улицата, той има
възможност да забележи пресичащите пешеходци. Причината за настъпване на ПТП
това са субективните действия на водача, изразяващи се в преценка на
конкретната обстановка и предприетите от него действия.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ Г.Т..
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
обстоятелството, че ЗД „Б.И.“ АД е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински
документи, гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им
причинна връзка с процесното ПТП.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите - контузия
на главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, счупване на шесто ребро
вляво, охлузвания , възрастта на ищцата към момента на настъпване на
увреждането – 18г., възстановителния
период от около 25-30 дни, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства
от личен, битов и социален характер, включително и тези, свързани със
затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия, остоналия белег
на гърба на носа, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние на ищцата, съдът намира, че сумата от 7 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по
чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като
съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на
ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, общественото
възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както
и икономическата конюнктура в страната.
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е пресичала неправилно и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, без да положи необходимата
грижа за безопасността си, макар да пресича на обозначено за целта място –
пешеходна пътека, като не се е съобразила със скоростта на приближаващото я МПС
и не е направила зависещото от нея да избегне удара, за което е имала
възможност.
Настоящият съдебен състав намира същото
за неоснователно. В заключението на приетото по делото и неоспорено от страните
САТЕ изготвена от веща лице инж. К.Г. експертът сочи, че „….Причината за
настъпване на ПТП е от субективен характер — професионална недооценка на
пътните условия в пътния участък при конкретните пътно - климатични условия от
водача на л.а. „Фолксваген Шаран“, изразяващо се в навлизане в пътното платно
на бул. „Цар Освободител“ без да си е осигурил технически възможности /спиране,
заобикаляне/ за предотвратяване на произшествие.“ В проведеното на 12.06.2018г.
о.с.з. вещото лице инж. Г. допълва, че ако е спрял на знак „стоп“, той ще види
пешеходците, но в експертизата е прието и това, че без да спира, щом той
пресече дясната ограничителна линия на улицата, той има възможност да забележи
пресичащите пешеходци. Причината за настъпване на ПТП това са субективните
действия на водача, изразяващи се в преценка на конкретната обстановка и
предприетите от него действия.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното
в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата К.С..
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –18.02.2016г.
По разноските:
На адв. М.Д. - процесуален представител на шщцата,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в
размер на 680 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1456.66 лв., като общо сторените
разноски възлизат на 1900 лв., от които 1 500 лв. платен адвокатски хонорар и 400 лв. депозит за вещи лица.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 280 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 163.33 лв.
разноски, платени от бюджета съразмерно
уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК
******* да заплати на К.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 7 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 18.02.2016
г. по вина на Г.Т., чиято гражданска отговорност за вреди, причинени при
управлението на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******* е била
застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 18.02.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. М.Д. –САК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения сумата 680
лв.– адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
К.С.С., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 456.66 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 280 лв. – държавна такса,
както и 163.33 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от иска.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: