М О Т И В И:
Обвинението е против К.Б.Д. ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за това, че на 13.03.2016г.
в с. ***, общ. Долни Дъбник, ул. ***,
като непълнолетен но могъл да разбира свойство и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, унищожил противозаконно чужди движими и недвижими
вещи: недвижима вещ - жилищна сграда на стойност 1720лв. и движими вещи –
цветен телевизор на стойност 50,00лв., радиокасетофон на стойност 20,00лв.,
стенен часовник на стойност 5,00лв, дървена закачалка на стойност 8,00лв.,
метално легло на стойност 40,00 лв., пружина за легло на стойност 30,00лв.,
печка на твърдо гориво на стойност 50,00лв., дървена маса на стойност 20,00лв.,
дървени столове на стойност 30лв., 2 бр. мъжки ризи на стойност 5,00лв., 2 бр.
мъжки вълнени панталони на стойност 8,00лв., 2 бр. вълнени пуловери на стойност
10,00лв. или всички вещи на обща стойност 1996,00лв., собственост на П.М.М. ***.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и да наложи
справедливо като вид и размер наказание, което ще изиграе своята
превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия Д..
Защитникът на подсъдимия, адв. Д.П. от
ПАК моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие.
Пледира на подзащитния му да бъде наложено справедливо наказание при условията
на чл.55 от НК, което би постигнало целите на наказанието на чл.36 от НК, а
именно „Обществено порицание“.
Подсъдимият признава вината си, дава лаконични обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
предвид прилагането на процедурата по чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК при
провеждане на съдебното следствие, съдът не е извършил разпит на свидетелите и
на вещите лица за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Д. не работел, ученик в ПГСС „Проф. Иван
И.“ – гр. Долни Дъбник. На 13.03.2016г. подсъдимият решил да запали къщата на
пострадалият П.М.М.,***.
В изпълнение на така взетото решение, на 13.03.2016г. подсъдимият
Д. се отправил към къщата на М. като носел със себе си и неустановена запалителна
течност. Около 20:00 часа подсъдимият Д. почукал на прозореца на свидетеля П.М.,
който се намирал в пристройка до къщата и му поискал кибрит. М. разпознал подсъдимият
Д. като сина на негов съселянин и му дал кибрита.
В същият момент подсъдимият Д. започнал да пали
носените в него парцали и ги нареждал по вратата и прозореца на М.. Намиращите
се в близост дрехи се възпламенили и пожарът се разпрострял върху вратата и
прозореца. Виждайки, че пожарът се разраства, подсъдимият избягал, а свидетелят
М. успял да излезе през прозореца. В резултат на пожара били унищожени следните
вещи: жилищна сграда на стойност 1720лв и движими вещи – цветен телевизор на
стойност 50,00лв., радиокасетофон на стойност 20,00лв., стенен часовник на
стойност 5,00лв., дървена закачалка на стойност 8,00лв., метално легло на
стойност 40,00 лв., пружина за легло на стойност 30,00лв., печка на твърдо
гориво на стойност 50,00лв., дървена маса на стойност 20,00лв., дървени столове
на стойност 30лв., 2 бр. мъжки ризи на стойност 5,00лв., 2 бр. мъжки вълнени
панталони на стойност 8,00лв., 2 бр. вълнени пуловери на стойност 10,00лв. или
всички вещи на обща стойност 1996,00лв.
Дошлият на място екип на РС“ПБЗН“ Плевен успял да
овладее и загаси пожара.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно-стокова експертиза. От заключението й е видно, че пазарната
стойност на жилищната сграда (лятна кухня), собственост на П.М., към момента на
извършване на деянието е 1720лв. Пазарната стойност на унищожените движими вещи
в резултат на пожара е 276лв.
По производството е назначена и изготвена
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия К.Д.. От заключението на вещите
лице е видно, че подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния смисъл
на думата. На този етап от развитието му е налице Несоциализирано разстройство
в поведението, което попада в рубриката Поведенчески и емоционални разстройства
с начало, типично за детството и юношеството. Използваната диагноза е
съотносима към възрастта на Д., като вероятно в бъдеще време при същият ще се
оформи разстройство на навиците и влеченията – Патологично влечение към
подпалване /пиромания/. От данните по делото и проведеният психиатричен преглед
е основание вещото лице да приеме, че подсъдимия е достигнал нормална
биологична, психична и социална зрялост за възрастта. Не съществува медицинска
пречка подсъдимия Д. правилно да е възприемал и запаметявал на 13.03.2016г. и
понастоящем да възпроизвежда конкретно – образно факти от значение за разкриване
на обективната истина в хода на наказателното производство, ако желае. Не
следва да се очакват абстрактни умозаключения и изводи. Извършеното от подсъдимия
деяние е поредно за него, предварително планирано, като е целяло постигане на
желан резултат и не следва да се коментира като лекомислие или увлечение.
Извършен е оглед на местопроизшествие – лятна
пристройка на частен дом, находящ се в с. ***, обл. Плевен, ул. ****.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са призовани и разпитани
лицата: П.М.М., С.М.Я..
В
хода на разследването било установено, че извършител на деянието е подсъдимият К.Д..
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по
досъдебно производство № 534/2016г. по описа на РП-Плевен писмени
доказателствени средства и чрез писмените заключения по извършените съдебно-стокова
и комплексна психолого-психиатрична експертизи, чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената
в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия К.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по смисъла на чл.216, ал.1 от НК, описано в
обвинителния акт, за което е предаден на съд. Унищожаването
и повреждането е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките
на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи,
и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване
на техните качества така, че те да служат по предназначението им.
Унищожаването
и повреждането е типично резултатно престъпление, при това очертано в закона
именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две форми, свързани със
степента на изменение в основните свойства на предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да се
осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във
въздействие върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се
променя отрицателно с оглед първоначалното й предназначение. При унищожаването
засягането на вещта е такова, че тя става изцяло негодна за използване по
нейното нормално (първоначално) предназначение. В случая вещите - жилищна сграда и движими вещи – цветен
телевизор на стойност 50,00лв., радиокасетофон на стойност 20,00лв., стенен
часовник на стойност 5,00лв., дървена закачалка на стойност 8,00лв., метално
легло на стойност 40,00 лв., пружина за легло на стойност 30,00лв., печка на
твърдо гориво на стойност 50,00лв., дървена маса на стойност 20,00лв., дървени
столове на стойност 30лв., 2 бр. мъжки ризи на стойност 5,00лв., 2 бр. мъжки
вълнени панталони на стойност 8,00лв., 2 бр. вълнени пуловери на стойност
10,00лв. са били унищожени, че са станали негодни за ползване по
предназначение, в което се изразява и престъпния резултат.
Извършител
на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект на престъплението в
настоящия случай е подсъдимия К.Д..
От
субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност и
наказуемост. Знаел е, че въздейства върху чужда недвижима и движими вещи,
предвиждал е унищожението и като последица от това въздействие и е целял
противоправния резултат.
Въпреки,
че подсъдимият Д. е непълнолетен, съдът намира, че не са налице условията на
чл.61 от НК, тъй като извършеното престъпление е с висока степен на обществена
опасност и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за деянието си.
Причините
за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на
законите в страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
Смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия К.Д.
се явява доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие на съда за разкриване на
обективната истина, чистото му съдебно
минало, младата възраст, направените самопризнания, тежкото му социално
положение.
Отегчаващо отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия Д. са високата обществена опасност на деянието,
както и високата стойност на унищоженото имущество.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия К.Б.Д. на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита,
че следва да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК – като предвид обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на
съд е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, но не повече от
предвиденото от закона, замени наказанието лишаване от свобода, тъй като не е
предвиден най-нисък предел с „Обществено порицание“, поради което и на
основание чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, вр. чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание „Обществено порицание“, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата по общинско радио гр. Долни Дъбник,
обл. Плевен.
Безспорно е установено по делото
авторството на противоправното деяние, причинената вреда и причинната връзка
помежду им.
Съдът, намира че така наложеното наказание на
подсъдимия К.Д. е справедливо и че съответства на обществената опасност на
деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият К.Б.Д., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР- Плевен направените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 367.14 лева
и по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в размер на 40.00 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: