Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. Разград, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Разград, в закрито заседание на горепосочената
дата, в състав:
съдия: Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов търговско дело № 51 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. №
20200717153410, подадена от М.Ц.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника й адвокат М.Т.И., ЕГН ********** от АК – Разград, с адрес на
кантора: гр. Разград, ул. Марица № 1, срещу Отказ с рег. №
20200709164316/10.07.2020 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър,
постановен по Заявление образец А4 с вх. № 20200709164316. В жалбата се прави
искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър да извърши вписване на поисканите промени на обстоятелствата
по партидата на дружеството.
Жалбоподателят излага длъжностното лице
по регистрация да е излязло извън дължимата съобразно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ проверка.
Поддържа съобразно разпоредбата на чл. 61 КМЧП формата на
правните сделки да се урежда от правото, което е приложимо към сделката и да е
достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на
държавата по местоизвършване на сделката. Ето защо, сочи приложими да са
правилата за форма на сделката и упълномощаването за сключване на последната
съобразно законодателството на Република Австрия, където е извършено
упълномощаването, а не на българския закон – чл. 129, ал. 2 ТЗ
във вр. с чл. 37 ТЗ, както неправилно е приело длъжностното лице по
регистрация.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата
и се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът при извършена служебна проверка за
допустимостта на сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана
страна и при спазване на преклузивния срок 7-дневен от връчването на отказа по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ
/отказът е постановен на 10.07.2020г.,
а уведомителното писмо от Агенция по
вписвания, с което изпращат на РОС процесната жалба е от 17.07.2020г./
срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което и като допустима ще бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е подал заявление образец А4 с
вх. № 20200709164316 по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ
за вписване на промени по партидата на "Европейска
търговско-финансова група Развитие" ЕООД, ЕИК ********* – прехвърляне на дружествени дялове и промяна
в едноличния собственик на капитала /л. 15-22/.
По подаденото заявление длъжностното лице
по регистрацията е постановило обжалвания отказ /л.12-13/, като е приело, че
представеното пълномощно от 23.06.2020г.
на пълномощника на продавача упълномощен за сключване на договора за
прехвърляне на дружествени дялове не е съставено в изискуемата от закона форма
– чл. 37 ЗЗД, тъй като е извършено нотариално удостоверяване само подписа,
но не и на съдържанието. Този
порок във формата на пълномощното води до порочност на формата на договора за
прехвърляне на дружествен дялове по чл. 129, ал.2 ТЗ, т.е. договорът не е в
предписаната от закона форма.
Видно от приложените към заявлението
документи е представен договор от 02.07.2020г. за прехвърляне на дружествен дял
по реда на чл. 129 ТЗ на едноличния собственик Сергей Пархоменко, на настоящия жалбоподател, сключен в гр.
Разград, Р. България /л.26-27/. Договорът е в писмена форма с едновременна
заверка на подписите и съдържанието му, извършена от нотариус Виктор Великов, с
рег. № 740 на НК, с район на действие РС - Разград.
За едноличния собственик на капитала Сергей
Пархоменко, договорът е подписан от пълномощник – настоящия жалбоподател.
Представено е писмено пълномощно /л.35-38/, с което Сергей Пархоменко
упълномощава настоящия жалбоподател с правото да прехвърли частично или в пълен
обем, на когото намери за добре и при условия каквито прецени, в това число да
договаря сама със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, притежаваните от
упълномощителя дялове от "Европейска
търговско-финансова група Развитие" ЕООД. Извършено е удостоверяване
на подписа от нотариус в град Виена, Република Австрия.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 13, ал. 6 ЗТР към заявлението за вписване се прилагат документите, съответно
подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установява от представените от заявителя документи, съответно дали подлежащият
на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а
съгласно чл. 24, ал.1 ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 с. з. изисквания,
длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
По
въпроса чие материално право се прилага относно съдържанието на пълномощното за
прехвърляне на дружествен дял.
Независимо от факта, че пълномощното е съставено
в чужбина, приложим към формата му за
действителност е българският ТЗ, тъй като съгласно чл. 56, ал.1
КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата,
в която са регистрирани, а нормата на чл. 58, т. 6
КМЧП предвижда приложимото право към лицата по чл. 56 с.
з. да урежда придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това
права и задължения. Процесното
дружество, е регистрирано в Република България и приложим към
придобиването/загубването на членство е българският ТЗ. Последният установява
форма за действителност на сделка за прехвърляне на дружествен дял (елемент от
фактическия състав на придобиване на членство от приобретателя респ. загубване
на членството от прехвърлителя) и независимо на територията на коя държава е
сключен договора за прехвърляне на дружествен дял, същият следва да е с
нотариално удостоверени подписи и съдържание, на осн. чл.129, ал.2 ТЗ, като същата форма се изисква и за
пълномощното, съгл. чл. 37 ЗЗД.
С нормата на чл. 58 КМЧП
е очертан обхватът на приложимото съобразно чл. 56 КМЧП
право по регистрацията на юридическото лице относно: 1. учредяването, тяхната
правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото
наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава,
компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство,
както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за
задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; 9.
преобразуването и прекратяването.
Нормата е специална и в очертания със същата
предметен обхват, включително досежно прехвърлянето на дялове, права и
задължения на страните по последната сделка и настъпване на промяната в
членствените правоотношения като последица от сключване на договор за продажба
на дялове, определя за приложим закона
по регистрация на юридическото лице и изключва
останалите общи разпоредби на Кодекса, уреждащи приложим закон по отношение на
други правни сделки, вкл. на сочената от жалбоподателя норма на чл. 61
КМЧП в частта им, с която уреждат друго, различно от
правилото на чл. 58, вр. чл. 56
КМЧП. В същия смисъл са и дадените разрешения в практиката
на ВКС по Определение № 42 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3725/2014 г., I
т. о., ТК и Определение № 308 от 25.04.2013 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1034/2013 г., II т. о., ТК.
По тези мотиви и на основание чл. 58, вр. чл. 56 КМЧП
по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността
върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество – ООД или
ЕООД, приложим закон е българският материален закон и в частност нормата на чл. 129 ТЗ.
Само за пълнота на изложението следва да бъде
добавено, че дори да не се вземат
предвид нормите на чл. 58 КМЧП,
вр. чл. 56 КМЧП,
които са приложими по горните мотиви на съда, то и при съобразяване на общите
разпоредби досежно правните сделки на чл. 61 КМЧП, чл. 62 КМЧП,
чл. 94 КМЧП
и чл. 98 КМЧП
отново за приложим към процесния договор следва да бъде определен българския
материален закон, включително досежно изискванията за форма на същия и
за форма на упълномощителната сделка. Процесната сделка за продажба на
дялове е сключена в България – гр.
Разград – чл. 61 КМЧП, видно от
записа по същата, от представител /жалбоподателя/, който живее и е извършил
действията в България –чл. 62 КМЧП,
най-тясната връзка на договора е с България – чл. 94 КМЧП и чл. 2 КМЧП, като за
едностранната сделка по упълномощаване сключването на бъдещия договор и на
основание чл. 98, ал.
5 КМЧП приложимо е правото, приложимо за бъдещия договор –
българското материално право.
Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД са повелителни, тъй като установяват изисквания за
форма на правни сделки и всяко отклонение от тях обуславя нищожност на
съответната сделка поради липса на форма. Според тези норми разпореждането с
дружествен дял, следва да се осъществява с нотариално
удостоверяване на подписа и на
съдържанието на договора, извършени едновременно, реципрочно е и изискването към пълномощното за сключване на такава
сделка.
Представените в регистърното производство
доказателства не отговарят на цитираните законови изисквания, а и в жалбата
няма твърдения, че представените доказателства съдържат пълномощно с нотариално
удостоверяване на съдържанието.
Със законодателните изменения на чл. 129, ал.2 ТЗ с ДВ бр. 105/2016 г., се въведе форма за действителност на договорите,
които имат за предмет разпореждане с дружествен дял, като сделката следва да се
осъществява с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени
едновременно. Разпоредбата пък на чл. 37 ЗЗД
изисква пълномощното за сключване на такава сделка да е в същата форма. По този
начин законът изисква да са налице две нотариални удостоверявания - на
подписите на страните по прехвърлителната сделка и на съдържанието, извършени
от нотариус в един същи ден, като задължително регистърните номера на тези
удостоверявания трябва да са поредни.
Уреденото в ГПК нотариално удостоверяване на
съдържанието на документ изисква при нотариуса да се съхранява препис от
документа (чл. 590, ал. 2 ГПК), който се подрежда в специална книга и който има съществено
доказателствено значение, тъй като доказва, че при извършване на
удостоверяването документът е имал точно това съдържание, което има
съхраняваният при нотариуса препис. Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД
са повелителни, тъй като установяват изисквания за форма на правни сделки и
всяко отклонение от тях обуславя нищожност на съответната сделка поради липса
на форма. Дали представеният договор за
продажба на дружествени дялове, който заявителят представя е породил правни
последици е въпрос, включен в извършваната от длъжностното лице проверка,
още повече, че спазването на установената форма за действителност е именно
изискваната от ЗТР проверка на документа от външна страна. Безспорно е, че
валидността на тази сделката се обуславя от спазване на изискванията за форма,
действащи към момента на сключването й, когато в сила е по-тежката форма за действителност
– едновременно удостоверяване на подписите и на съдържанието й.
Предвид горните констатации на съда по делото
е представен договор за продажба на дялове, сключен в гр. Разград, Р. България,
на 02.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите и на съдържанието му
/л.26-27/. За продавач от името на Сергей Пархоменко, договорът е подписан от
пълномощник – процесния жалбоподател, като преобретател – купувач също е
жалбоподателя.
Предвид нормата на чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Видно от
представеното пълномощно същото няма
заверка на съдържанието, а има само заверка на подпис, предвид на което и
изискванията по чл. 129, ал. 2 ТЗ за форма на договора за продажба на дялове от капитала на процесното
дружество не са спазени, изведено от представените към заявлението документи.
По горните мотиви на съда и при безспорните
по делото факти към заявлението не са представени документи за сключването на
валидна – при спазване на установената в закона форма, сделка по продажба на
дяловете от капитала на процесното дружество, което дружество регистрирано в
България, от Сергей Пархоменко, чрез пълномощник - жалбоподателя, на
жалбоподателя, с местожителство в България. Безспорно е че пълномощното на
сключилият процесния договор за продажба на дялове жалбоподател не отговаря
на изискваният за формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 37 ЗЗД,
предвид на което и правилно длъжностното лице по регистрация е постановило
отказ на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Такава е и съдебната практика намерила
израз в Решение № 2043 от 1.08.2019 г. на САС по т. д. № 3548/2019 г., Решение № 104 от 20.03.2019 г. на
ПАС по в. т. д. № 141/2019 г., Решение №
329 от 27.11.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 631/2018 г.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че доказването в едностранното регистърно производство пред АВ е в
тежест на заявителя. Той твърди, че в държавата където е заверено пълномощното,
с оглед нормата на чл. 61 КМЧП, нотариалното удостоверяване на подписа на
упълномощителя е достатъчна за пораждане редовното правно действие на пълномощното
за прехвърляне на дружествен дял /без да е необходимо
едновременно удостоверяване на съдържанието/, но не е представил доказателства в тази насока. Така
и Решение № 1824 от 24.07.2017 г. на САС по ф. д. № 3042/2017 г.
Дори и да се приеме, че в държавата където е
заверено пълномощното не съществува нотариалното удостоверяване на съдържанието
на частен документ, то това обстоятелство би се явило ирелевантно. Страните по
сделката са длъжни са съобразяват българското право и да извършат сделката във
предвидената от него форма, в т.ч. и с пълномощно отговарящо на българския
закон. Като не са съобразил поведението си с това, няма как жалбоподателят да
черпи благоприятни правни последици и да настояват в регистърното производство
да бъде допуснато изключение от установената форма за действителност. Така и Решение
№ 2669 от 1.12.2017 г. на САС по т. д. № 5983/2017 г. и потвърденото с него Решение № 1912 от 13.10.2017 г. на СГС по
т. д. № 2856/2017 г.
По изложените съображения, съдът намира,
че постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и
подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
20200717153410, подадена от М.Ц.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника й адвокат М.Т.И., ЕГН ********** от АК – Разград, с адрес на
кантора: гр. Разград, ул. Марица № 1, срещу Отказ № 20200709164316/10.07.2020
г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, постановен по Заявление с
вх. № 20200709164316.
Препис от
решението да се връчи на жалбоподателя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
След влизане в сила на решението, препис
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за
сведение.
съдия:
ГО/ЛС