№ 1324
гр. Велико Търново, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101789 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ***, с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В исковата
молба се излагат твърдения, че със заявка-договор за транспорт №12857 от 30.09.2024г.
ответникът възложил на ищеца да извърши превоз на товар от гр. Стара Загора до с.
Зафирово, във връзка с което поел задължение да плати възнаграждение от 640 лв. без ДДС,
в 45-дневен срок от получаване на документите за превоза. Ищецът твърди, че е изпълнил в
срок задължението си по договора като за дължимото възнаграждение издал ф*** на
стойност от 768 лв. с ДДС, която заедно с документите за превоза са получени от ответника
на 22.10.2024г. Изтъква се, че след изтичане на уговорения в договора срок е последвало
неизпълнение от възложителя и той е изпаднал в забава като дължи обезщетение от 47,88 лв.
за периода от 07.12.2024г. до 27.05.2025г. Поради изложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане до съда за постановяване на неприсъствено решение,
предпоставките за което са налице като исковите претенции следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляващи направени разноски за
държавни такси и адвокатско възнаграждение. Претенцията на ищеца за присъждане на
разноски от 210 лв. за платени такси по налагане на обезпечителна мярка по изпълнително
1
производство са неоснователни. Последните представляват разноски по изпълнителното
дело и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда ***4, със седалище и адрес на управление ***, ***, да заплати на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумите от 768 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева/
- главница, представляваща възнаграждение по заявка-договор за транспорт №12857 от
30.09.2024г., за което е издадена ф***, 47,88 лв. /четиридесет и седем лева и осемдесет и
осем стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2024г. до
27.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2025г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2