Решение по дело №112/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Сайнъм Ес Джи Ен“ ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощник, насочена против Решение № 280 от 16.11.2023г., постановено по а.н.д. №748/2023г. на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение следва да се отмени, защото в частта му, с която се потвърждава санкцията по т.2 от наказателното постановление, противоречи на материалния закон, а в частта му, с която се потвърждава санкцията по т.1 от наказателното постановление, е засегнато от съществени процесуални нарушения и е необосновано. Във връзка с наведените твърдения за противоречие с материалния закон (в частта относно т.2 от НП) се сочи, че районният съд направил погрешен извод, че са налице основанията за налагане на санкцията по чл.234 ал.4 от ЗМ. Във връзка с доводите за допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че обжалваното решение не е мотивирано в частта му, касаеща законосъобразността на административното наказание по т.1 от НП. Сочи се, че съдът нито обсъдил писмените доказателства, нито посочил и установил подлежащите на доказване в процеса факти. Твърди се, че съдът не обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление. Неизпълнението на процесуалните задължения на съда за мотивиране на решението и за обсъждане на всички доводи на оспорващия представлявало особено съществен порок на правораздавателната му дейност и обуславяло отмяна на акта му по съществото на спора. На следващо място, в случай, че касационната инстанция прецени, че е процесуално допустимо да се произнесе по същество на спора за законосъобразност на постановеното с т.1 от НП, касаторът моли да се вземат предвид наведените подробни съображения за необоснованост на обжалваното решение в тази част – твърди се, че не е доказана компетентността на издателя на НП; че са допуснати съществени процесуални нарушения в административната фаза на производството; че фактическите основания за налагане на процесните административни наказания не са доказани в процеса.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли да се отмени решението на районния съд в частта му, с която е потвърдена т.2 от наказателното постановление и да се отмени постановлението в тази част (в частта по т.2), както и се моли да се отмени решението на районния съд в частта му, с която е потвърдена т.1 от наказателното постановление и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в тази част на НП (в частта по т.1), със задължителни указания за определяне на предмета на спора от фактическа страна, за извършване на преценка на писмените доказателства, както и за определяне на предмета на спора от правна страна и за обсъждане на правните доводи на всяка от страните . В условията на евентуалност спрямо искането за връщане на делото в частта му с предмет законосъобразността на т.1 от НП, се моли, ако се прецени, че не е налице процесуална пречка за произнасяне по съществото на спора в тази част , да се отмени наказателното постановление в частта по т.1, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 49 387.52 лева. Претендира се присъждане на всички извършени от дружеството разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пълномощникът на касационния жалбоподател моли да се уважи касационната жалба на посочените в нея основания и доводи. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва изцяло подадената касационна жалба. Моли да се потвърди изцяло решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от страна на касатора размер на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил изцяло Наказателно постановление № BG2023/3000-479/НП от 21.08.2023г., издадено от Директор на Териториална Дирекция Митница Пловдив, с което на „Сайнъм Ес Джи Ен“ ЕООД, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 49 387,52 лева, представляваща 100 на сто от размера на митническата стойност, на основание чл.234 ал.2 т.2 от ЗМ, за осъществен състав на чл.234 ал.1 т.2 от ЗМ, за това, че на 05.10.2022г. в Митническо бюро Хасково към ТД Митница Пловдив, е поставило под режим „Допускане за свободно обращение“ с МД с MRN 22BG003012017362R3/05.10.2022г. стока, с произход Русия, а именно шперплат от топола – 30,023 куб.м. на 33 пакета, общо 21016 кг. с код по КН 44123320 , за която декларира в ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ – ТR Турция, с което е избегнало забраната на чл.3и от Регламент на Съвета (ЕС) №833/2014 относно ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година (т.1 от НП) и се отнема стоката, предмет на нарушението в полза на Държавата от „Сайнъм Ес Джи Ен“ ЕООД, както следва – шперплат от топола – 30,023 куб. м. на 33 пакета, общо 21 016 кг. с код по КН 44123320, но тъй като същата липсва, на основание чл.234 ал.4 /предложение второ/ от ЗМ, се присъжда да се заплати нейната равностойност, представляваща митническата ѝ стойност в размер на 49 387,52 лв. (т.2 от НП) и е осъдил „Сайнъм Ес Джи Ен“ ЕООД да заплати на Агенция „Митници“ Териториална Дирекция Митница Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Приел е за доказано извършването на нарушението, описано в АУАН и в наказателното постановление. Изложил е и съображения, че не се установява наличие на хипотеза по чл.28 от ЗАНН. Приел е, че в случая е наложена имуществена санкция съобразно установения специален минимум, определен по реда на чл.234 ал.2 т.2 от ЗМ. Съдът е счел, че наказващият орган е действал обосновано в процеса на индивидуализацията и наказателното постановление е необходимо да се потвърди в тази част. Наред с това съдът е посочил, че наказателното постановление в останалата част – по пункт 2, с която предметът на нарушение е постановено да бъде отнет, но тъй като липсвал следвало да бъде присъдена неговата равностойност, е непрецизно формулирано, тъй като реализирането на хипотезата по чл.234 ал.4 предл. второ ЗМ следвало да бъде обсъдено и анализирано в мотивната част на санкционния акт, а не в диспозитива, но по същество било правилно. Налице били основанията за настъпване на така предвидената в закона последица от извършване на нарушението по чл.234 ал.1 т.2 ал.2 т.2 от ЗМ, вр. чл.3и от Регламент на Съвета /ЕС/ №833/2014 относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент /ЕС/ 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година, като нямало пречка тя да бъде приложена с разяснения в самия диспозитив, след като в съобразителната и аналитична част обосновано била приета нейната равностойност, а така също възприет и оценен факта, че стоката, предмет на нарушението, била вдигната на 05.10.2022г.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след събиране на относимите за случая доказателства. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на приобщената доказателствена съвкупност. Решението е подробно обосновано и мотивирано, като съдът е дал отговор на всички релевантни за случая възражения на касационния жалбоподател. Мотивите на решението са съобразени с изискванията на НПК, като правните съображения разкриват сформираното вътрешното убеждение на съда относно факта извършено ли е от касационния жалбоподател от обективна страна нарушението което му е вменено с АУАН и НП и допуснати ли са в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения. Ето защо възраженията в касационната жалба за немотивираност на проверявания съдебен акт са неоснователни.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 05.10.2022г. в МБ Хасково е приета митническа декларация с MRN 22BG003012017362R3 за поставяне на стоки под режим 40 – допускане за свободно обращение, с вносител касационния жалбоподател-„Сайнъм ЕС Джи ЕН“ ЕООД. Видно е от посочената митническа декларация, че като износител на стоката е посочен Проф.Текстил Гида Тур.Ч. Х. В. от Република Турция, стоката е описана като Шперплат от топола: 30.023 куб.м. на 33 пакета по спецификация, с посочен произход –Турция и код по комбинираната номенклатура 44123320. Към декларацията са били приложени документи, сред които и: търговска фактура № 3/09.09.2022г в която е отразена продажба на шперплат 33 паковки 30 023 куб.м..(л.47), спецификация към фактурата(л.45), в която стоката е описана по следния начин “INT, 1525*1525mm, BB 3mm,8163 куб.м.; INT 1525*1525mm,BB/CP 3mm, 18 140 куб.м.; INT 1525*1525mm, BB/CP 4 mm, 3720 куб.м.“ и декларация за транзит № 22TR34120001499964 от 09.09.2022г.(л.35). В последната е отразено, че м.п.с. с което стоката е превозена е 34GU5253, а превозвача Х. Т. У. Н..В. Т. И., Република Турция, и за стоката е съставена търговска фактура GIB2022000000002 от 07.09.2022г. При извършената документална проверка не са открити несъответствия между отразеното в МД и придружаващите я документи, съответно стоката е вдигната на 05.10.2022г., след което е изпратена към крайната си дестинация - Полша.

Тези обстоятелства не са спорни между страните. Наред с това установява се от материалите по делото, че проверката във връзка с която е издадено оспореното пред въззивния съд наказателно постановление е започната след като на 20.02.2023г. в ТД Митница Пловдив е получено писмо от ЗА Директора на ДМРР, в което е отразено, че по повод получен имейл от ЕК относно публикувано в чешки интернет портал видео разследване за предполагаема контрабанда на санкционирани от ЕС стоки от и до Русия е отправено запитване до Република Турция във връзка с евентуално заобикаляне на наложените санкции от „Сайнъм Ес Джи ЕН“ по митнически декларации, едно от които 22BG003012017362R3 от 05.10.2022г. Отразено, е че отговор от турските власти е получен по електронна поща на 17.01.2023г., към който са представени документите по митническите декларации, но приложените към МД за транзит фактури се различават от тези представени при митническото оформяне на стоките. Поискани и допълнително представени на 09.02.2023г. били и митническите декларации предшестващи митническите декларации за транзит на стоките до България, както и документите въз основа на които тези декларации са обработени на турско – грузинската граница, като според получените, отново по електронна поща документи от турските власти, се установявало, че процесните стоки са изпратени и въведени на територията на Турция от Русия, и съответстват по вид и количество на допуснатите за свободно обръщение в Република България.

Въз основа на така установените обстоятелства и представените от турските власти документи с НП № BG2023/3000-497/НП от 21.08.2023г. на Директора на Териториална дирекция на Митница Пловдив, издадено въз основа на АУАН BG29032023/3000/М-161 от 29.04.2023г. на държавен инспектор в АМ, ТД Митница Пловдив, е ангажирана админстративно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател за извършено административно нарушение по чл. 234, ал.1, т.2 от ЗМ, вр. с чл. 3и от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014г. относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС)№ 2022/576 на Съвета от 08.04.2022г.

Изложените в касационната жалба съображения за допуснато в хода на производството пред АНО процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на санкционният акт са релевирани и пред районният съд. Обсъдени са обстойно в мотивите на проверяваното решение и доколкото изцяло се споделят изводите на районният съд, такива не са допуснати, то не е необходимо да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да се препрати към мотивите на въззивния съд. В допълнение следва единствено да се посочи, че спазването на нормите на чл.84-чл.84м.(последващ контрол на декларирането) е относимо към издаване на административни актове по реда на ЗМ, а не на наказателните постановления. При издаване на НП административно наказващият орган съблюдава нормите на чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 52 от ЗАНН, като може(но не е длъжен) да извърши разследване на спорните обстоятелства по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, ако счете това за необходимо, за да провери законосъобразността и обосноваността на съставения акт. Респ. ако разследване не е извършено, това обстоятелство не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Несъбиране на изискуеми доказателства, поради непровеждане на посоченото разследване, ако такова е било нужно, би могло единствено да се отрази и да доведе до недоказаност на нарушението.

При правилно и пълно установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите на районният съд за доказаност на вмененото нарушение.

Нормата на чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ предвижда да се налага наказание за митническа измама на всеки който избегне или направи опит да избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика. В ал.2 на чл.234 от ЗМ е посочено, че за юридически лица и еднолични търговци наказанието е имуществена санкция в размер от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, а според ал. 4 на същата норма в случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

В чл.3и от Регламент на съвета (ЕС)№ 833/2014 от 31.07.2014г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 08.04 2022г. се забраняват закупуването, вносът, или трансферът в Съюза, пряко или непряко, на стоки, които носят значителни приходи на Русия и по този начин обезпечават действията й, дестабилизиращи положението в Украйна и които са изброени в приложение XXI, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия. Под код 44 на КН от посоченото приложение са посочени стоки“Дървен материал и изделия от дървен материал;дървени въглища“.

Няма спор по делото, че на посочената в АУАН и НП дата касационният жалбоподател, като вносител в Република България е представил в МБ Хасково митническа декларация за допускане на до свободно обращение на следните стоки: 33 пакета шперплат с обем 30 023 куб.м., с размери 1525*1525mm, BB 3mm, 8163 куб.м.; размери 1525*1525mm,BB/CP 3mm, 18 140 куб.м. и размери 1525*1525mm, BB/CP 4 mm, 3720 куб.м.“. Не се спори между страните по отношение вида на внесените стоки, тяхното количество и обем, както и че стоките са вдигнати на същата дата и изпратени за Полша.

Внесеният с процесната митническа декларация шперплат с код 44123320 попада в глава 44 на КН, включена в приложение XXI на Регламент на съвета (ЕС) № 833/2014, изменен с Регламент за изменение(ЕС) № 2022/576, а нормата на чл.3и от цитирания регламент е била действаща към 05.10.2022г., на която дата е представена митническата декларация в МБ Хасково.

Основния спорен въпрос по делото се заключава в това, от коя страна е произхода на стоките внесени от „Сайнъм Ес Джи ЕН“ЕООД в Република България, за които дружеството е представило в МБ Хасково митническа декларация на 05.10.2022г.

В хода на въззивното производство административно-наказващият орган е представил и по делото са приети представените му от официалните турски власти писмени доказателства - предходно съставените по отношение на същата стока документи – МРН, фактури, ЧМР и др. От изисканите по официален път и получени от Република Турция документи се установява, че с фактурата цитирана в представената на 05.10.2022г. в МБ Хасково към МД декларация за транзит(№ 22TR34120001499964) с № GIB2022000000002 от 07.09.2022г.(л.67) износителят на стоката от РТурция е продал на касатора стока Шперплат от 30 546 квм., единична цена 167.29 евро, на обща стойност 5110.04 евро. Установява се също и, че за същата стока е налице транзитна декларация 22LR3412002608365 от 09.09.2022г.(л.55), в която процесната фактура е отразена, както и е отразено че стоката от 33 пакета шперплат и нето тегло 21016 кг, ще бъде превозена с м.п.с.№ 34GU5253, и превозвач Х. Т. У. Н..В. Т. И., Република Турция. Видно е от цитираната декларация за износ, че в нея е отразен предшестващ транзитен документ 22TR080300000172198. Посочения предшестващ документ също е представен (л.61) и от съдържанието му става ясно, че описаната в него стока – общо 33 колети с бруто тегло 21018 кг , с изпращач У. Г. Л., Москва и получател Б. С. Д. Ю. Г. С. е натоварена в Русия, и е с място на разтоварване Турция. В приложената ЧМР към тази декларация(л.70) е отразено, че стоката е 33 опаковки шперплат марка FK, размер 1525*1525, 3mm ВВ – 8.163 куб.м., 3mm BB/СР-18,140 куб.м. и 4 mm BB/CP- 3,720 куб.м. с тегло 21 016 кг. и обем 30,023 куб м.“.

Неоснователно касаторът твърди, че като е ценил посочените документи, за които пълномощникът на ответника е твърдял, че са представени от Република Турция, районният съд е допуснал процесуално нарушение. В тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл.14, ал.2 от НПК приложим субсидиарно в производствата по ЗАНН доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Посочените документи са частни, но тяхната автентичност не е оспорена. Същевременно от изявленията на пълномощника на касатора е видно, че се оспорва правното им значение по спора. Като съобрази посочените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност настоящата инстанция намира, че същите и правното им значение правилно са ценени от въззивния съд, доколкото са заверени за вярност с представеното от турските власти, в тях са отразени релевантни за спора факти, а уредбата на същите се съдържа в приложимите международни актове, касаещи задължителните придружаващи стоката документи в случаите на международен превоз на стоки. Наред с това макар да е оспорил правното им значение, касационният жалбоподател не е ангажирал пред районния съд доказателствени искания за събиране на други доказателства опровергаващи изложеното в посочените документи.

Същевременно от съдържанието на декларацията за износ на стоката от Република Турция за Република България, става ясно че са налице предходно съставени по отношение същата стока документи. Съответно от цитираните писмени доказателства се установява, че произхода на стоката описана в митническата декларация на касатора, не е Република Турция, както неправилно е посочено в МД от 05.10.2022г., а е Русия и същата е внесена от последната страна в Република Турция, след което и в Република България. Като е внесъл в страната стоки, с произход Русия касационният жалбоподател е избегнал наложената с чл.3и от Регламент на Съвета(ЕС) № 833/2014г.изменен с Регламент за изменение (ЕС) № 2022/576 на Съвета от 08.04.2022г. забрана за внос на стоки с произход Русия и по този начин е осъществил от обективна страна състава на нарушението на чл. 234, ал.1, т.2 от Закона за митниците, както правилно е квалифицирано същото в АУАН и НП и законосъобразно е санкционирано с налагане на имуществена санкция в минималният определен от закона размер - 100 процента от митническата стойност на стоките.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и нормата на чл. 234, ал.4 от ЗМ. От съдържанието на последната е видно, че законът предвижда във всички случаи на осъществено нарушение митническа измама по чл.234, ал.1 от ЗМ стоките предмет на нарушението да се отнемат, респ. да се присъжда тяхната равностойност ако липсват или са отчуждени. Единственото изключение от това правило касае нарушенията по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ, в който случай следва да се извърши преценка дали стойността на избегнатите мита/публични държавни вземания надхвърля 35 на сто от митническата стойност или не. Казано по друг начин при извършено нарушение по чл. 234, ал.1, т.2 от ЗМ стоките се отнемат винаги, респ. се присъжда тяхната равностойност, а при нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ стоките се отнемат само ако стойността на избегнатите мита/публични държавни вземания надхвърля 35 процента от митническата стойност на стоката. Осъщественото нарушение от касационния жалбоподател е по чл. 234, ал.1, т.2 от ЗМ, ето защо като е присъдил да се заплати равностойността на стоките административно наказващият орган е приложил правилно закона, до който извод е достигнал и районният съд.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Ето защо касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в размер на 80.00 лева.

Водим от което съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 280 от 16.11.2023г., постановено по а.н.д. №748/2023г. на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Сайнъм Ес Джи Ен“ЕООД, [населено място] да заплати на Агенция Митници разноски по А.Н.Д.(К) № 112/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 80.00 лева.

Решението е окончателно.