Решение по дело №1348/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 635
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20214110201348
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Велико Търново, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на ***етаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110201348 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** ЕООД гр. Елена, представлявано по пълномощие от
адв. ***. от ВТАК, против Наказателно постановление № 571425-F590723 от 13.04.2021 г.
на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, ***ето за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева. Претендира се
неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като
претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
1
АУАН № F590723 от 22.02.2021 г. от органите на приходната агенция срещу *** ЕООД гр.
Елена, затова, че при извършена проверка на 15.02.2021 г., в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за дрехи, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
,,Независимост“ № 3, и стопанисван от търговеца, било установено, че за извършена
контролна покупка на 1 бр. мъжка блуза на единична стойност 69.00 лв., преди
легитимацията на 15.02.2021г. в 11:25 ч. било извършено плащане от ИП - ***, за което
плащане не била издадена и връчена на клиента фискална касова бележка от монтираното в
обекта фискално устройство модел TREMOL ZS-KL V2 с ИН ZK097886 и ФП 50107598,
регистрирано в НАП с № 4409709/30.04.2020 г., което било видно от разпечатка на КЛЕН за
15.02.2021г., нито от кочан с ръчни касови бележки. Плащането било прието от продавач-
консултант в обекта.
Едновременно с поучаване на плащането дружеството не било предоставило на
клиента фискална касова бележка от фискално устройство, нито от кочан ***сови бележки,
***ето било нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във връзка чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателство за резултатите от проверката и направените констатации, е
съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК ПИП сер. АА №
0067448/15.02.2021 г., неразделна част от АУАН. Допуснатото нарушение водело до
неотразяване на приходи.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
представляващия дружеството, връчен му е надлежно и е подписан от него с възражението,
че ще обжалва.
Последвали са писмени възражения срещу АУАН, които не се взети предвид при
решаване на преписката.
Контролният орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
налагайки на дружеството-жалбоподател "имуществена санкция" в размер на 700.00 лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия
орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на ИД на
НАП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
2
показанията на разпитаните по делото свидетели, служители на приходната агенция. От тях
става ясно, че за процесната продажба не е издадена фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от кочан. Стоката е била предадена на купувача, който заплатил цената за
нея и напуснал търговския обект. Имало е евентуална уговорка за подмяна или връщане на
закупената стока.
Показанията на свидетелката *** са с ниска степен на достоверност, доколкото
същата се намира в трудово правни отношения с търговеца и едновременно с това е лицето
допуснало неиздаването на фискална касова бележка от ФУ, поради което съдът не ги
кредитира.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
частично основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна
точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и
съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата,
подкрепящи административното обвинение.
По същество: Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ гласи, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за в*** продажба, с
изключение на изрично упоменатите случаи, а ал. 6 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните
разпоредби се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В
конкретният случай търговецът, като не е издал фискална касова бележка от ФУ за
извършената продажба, е нарушил разпоредбата на чл. 25 от цитираната наредба, ***ето е
осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
В разглежданият случай е извършена контролна покупка на 1 брой мъжка блуза и е
заплатената сума от 69 лева, за която продажба не е бил издаден фискален касов бон, което
съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно
неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея.
Без значение за съставомерността на деянието са уговорките за подмяна или връщане на
3
стоката. Съгласно чл. 31, ал. 5 от Наредбата при извършване на покупка от или под
наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл. 3 връща сумата, когато
предметът на покупката може да бъде използван за търговска продажба и неговата
потребителна стойност не е намаляла или услугата не е консумирана изцяло или частично,
но това не го освобождава от задължението да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично упоменатите случаи.
Като е наложил административно наказание за това нарушение, административният
орган е приложил материалния закон правилно.
С оглед субекта на нарушението: Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС лице, което не
издаде което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, подлежи на наказване с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци. Посочената разпоредба изрично предвижда отговорност както за
физически лица, така и за ЕТ и ЮЛ. В чл. 185, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че в случаите по
ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде да издаде документ по
чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до
500 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата в*** лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, а съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
в*** продажба. Няма спор, че търговецът е лице, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата - извършва продажби на стоки или услуги в търговски обект, стопанисван от
него. Същевременно предвидената санкция в чл. 185, ал. 3 от ЗДДС за фактическия
извършител не изключва отговорността за търговеца, от името на който е действал
конкретният продавач. Като лице участващо в търговския оборот търговецът дължи по-
голяма грижа от тази на неговите работници. Следователно, допускайки продаването на
стоки от неговия обект без издаването на фискална касова бележка, търговецът също е
допуснал нарушение, което следва да се санкционира. В случая не става въпрос за лична
отговорност на управителя, а за отговорност на търговеца, като лице извършващо търговска
дейност.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано именно ЮЛ за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83
от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице,
а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
на дейността му, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл
ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението, в това число и
отношенията между управителя на дружеството и продавача в търговския обект.
Процесното административно нарушение се смята за извършено с факта на
неиздаването на фискална касова бележка от ФУ и не зависи от размера на сумата, която да
4
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Същото с нищо не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната
разпоредба.
Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление липсват
мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи размера
на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява процесуално
нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушаване на данъчното законодателство от
страна на търговеца, както и предвид характера на нарушението, следва да се приеме, че за
постигане на целения ефект от налагането на наказанието е уместно да се определи
имуществена санкция в предвидения от закона минимум. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на Централно управление на Национална агенция за приходите следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Производството по делото е протекло в две съдебни заседания, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази
размера на оставената без уважение част на жалбата /500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция/ съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 57, 14 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от санкционираното лице.
Предвид направеното и от пълномощника на дружеството-жалбоподател искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
1 от ГПК на същото следва да се присъди съответна част от направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за
процесуално представителство и съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 85.71 лв. Не е направено възражение за прекомерност на
5
разноските.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 571425-F590723 от 13.04.2021 г. на
Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на НАП, ***ето на ***
ЕООД гр. Елена, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в
размер на 700.00 лева, като намалява същата на 500.00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА *** ЕООД гр. Елена да заплати на ЦУ на НАП гр. София направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 лева.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на
*** ЕООД гр. Елена сумата от 85.71 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6