Р Е Ш Е Н И Е
Номер 440 28.09.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 12 юли Година
2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Силвия Димитрова
Секретар: Даниела Благоева
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията АНД № 974 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
17-1158-006391/12.02.2018 г., издадено от Слави Георгиев Лазов - началник сектор
“ПП” при ОД на МВР – Перник, на М.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, са
наложени следните административни наказания:
- глоба в размер на 100,00 лв.
/сто лева/ на основание чл.175, ал.1, т.4 и лишаване от право да управлява МПС
за три месеца, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и
- глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от М.Й.М., с която моли същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва констатациите на
актосъставителя и твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, с доводи, че
моторното превозно средство, с което се твърди, че са извършени нарушенията е
продадено от неговата майка преди това.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 07.12.2017 г., свидетелите Е.Х.К. и Х.С.Б. –
мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Перник, били на работа нощна смяна и
изпълнявали служебните си задължения, свързани с контрол на пътното движение.
Около полунощ те се намирали в гр. Перник, на ул. Св. Св. Кирил и Методий. В
00:20 часа забелязали, че в посока от Бизнес–комплекс “Елена” към ул. Юрий
Гагарин по същата улица се движи лек автомобил “Ауди А3” с рег. № РК 0535 ВР.
Подали сигнал за спиране със “Стоп”-палка, образец тип “МВР”. Мястото било
добре осветено и водачът възприел това. Приближавайки към униформените
полицейски служители той намалил скоростта и почти спрял и тогава свидетелят К.
осветил с фенерче купето и самия водач – млад мъж, и забелязал не само
външността му, но и това, че не е поставил обезопасителния колан, с какъвто
автомобилът бил оборудван. Лицето на водача и факта, че не е поставил колан,
били забелязани и от свидетеля Б., който също бил в близост до колата, но в
този момент, вместо да спре за проверка, водачът рязко увеличил скоростта и
продължил в посока към кръстовище “Иван Пашов”. Полицейските служители веднага
докладвали за случая на ОДЧ. Оттам била извършена проверка за собственост на
превозното средство и било установено, че то принадлежи на жена от гр. Радомир.
Тъй като обаче водачът бил мъж, свидетелите К. и Б. предположили, че той може
би е близък роднина на собственичката, отишли в дежурната част и направили
проверка в базата данни. Виждайки снимката на сина на собственичката на лек
автомобил “Ауди А3” с рег. № РК 0535 ВР -
М.Й.М. с ЕГН **********
, и двамата разпознали в негово лице мъжът – водач на същото, след което
мл.автоконтрольор К. съставил срещу него АУАН серия Д, № 0253402/07.12.2017 г.
На 12.02.2018 г., въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на М.Й.М. за нарушения по
чл.103 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, като взе предвид: съставеният АУАН серия Д, №
0253402/07.12.2017 г., заверено копие на заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра
на вътрешните работи, Договор за покупко-продажба на МПС от 13.10.2017 г.,
свидетелските показания на Е.Х.К. и Х.С.Б..
От правна страна:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване
на административно нарушение № № 3850/24.08.2013
г. и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Конкретни възражения в тази насока не са и направени.
От фактическа страна:
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като
обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Изводът, че М.М. е извършил
нарушенията, наказващият орган е формирал въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението, а следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на
разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата
за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата
норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал, а обратното би било в нарушение на
презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в
административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е застъпена
и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от
кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато
констатациите отразени в акта се оспорват от наказаното лице, какъвто е и
настоящия.
В случая, презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН съдът преценява в контекста на
показанията на свидетеля, който го е установил – Е.К., а също и на свидетеля Х.Б.,
който е възприел лично и непосредствено извършването на нарушенията от страна
на М.. И двамата сочат конкретни факти и излагат релевантни за казуса
обстоятелства. Категорични са, че на посочените в АУАН дата и час са подали
сигнал за спиране на лек автомобил “Ауди А3” с рег. № РК 0535 ВР със “Стоп”-палка,
образец тип “МВР”,
но водачът му не се е подчинил и макар че първоначално е намалил скоростта,
впоследствие рязко е увеличил същата и е осуетил проверката, като свъщевременно
полицейските служители са забелязали, че същият не е бил поставил
обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Обстоятелството,
че на 13.10.2017 г. майката на жалбоподателя Валентина Георгиева Асенова е
продала процесното МПС на трето лице, не разколебава съда относно преценката за
извършителя на двете деяния, тъй като и двамата свидетели са категорични, че са
разпознали нарушителя след направена справка в информационната база данни на
МВР и че това е именно жалбоподателя М.М..
Ето защо, съдът приема, че
изложените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства относно
двете нарушения съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. С оглед на
това съдът счита за доказано по несъмнен начин, че нарушенията по чл.103 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1, предл.1
от ЗДвП са извършени
и то от жалбоподателя М., поради което административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността му за тях.
По вида и размера на наложените
наказания:
За първото нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се наказва
с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В
конкретния случай, глобата, определена на М. е 100 лева, т.е. в клонящ към
минималния възможен размер, а на наказанието лишаване от право да управлява МПС
- 3 месеца, т.е. също около средния размер. АНО не е изложил мотиви за
преценката си, но настоящият съдебен състав намира, че така определен този
размер е съобразен с
относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл.27, ал.2
от ЗАНН. При определяне на наказанието съгласно посочената разпоредба
наказващият орган е длъжен да определи такова в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, след като
съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, така че наложената административна санкция да изпълни
предназначението си по чл.12 от ЗАНН. В настоящия случай, определянето на наказанията съответства
с тежестта на нарушенията, с личността на дееца, както
и с целите на наказанието, за да се обоснове извод за справедливост. При това
положение, съдът намира, че и в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
За второто нарушение:
За нарушението по чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП -
неползване, по време на движение, на обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е оборудван, съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.7, предл.1 от ЗДвП, се предвижда определено по вид и фиксирано по размер наказание, а именно:
глоба 50 лева. Предвид на това, наказанието, определено на жалбоподателя за
това нарушение, а именно: глоба в размер на 50,00 лв. е правилно и
законосъобразно и наказателното постановление не следва да бъде изменяно в тази
му част.
Предвид всичко гореизложено и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1158-006391/12.02.2018 г., издадено от Слави
Георгиев Лазов - началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на М.Й.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени административни наказания:
- глоба в размер на 100,00 лв.
/сто лева/ на основание чл.175, ал.1, т.4 и лишаване от право да управлява МПС
за три месеца, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и
- глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: