МОТИВИ към НОХД №2993/2007 г.:
Обвинението е
против подсъдимите Е.Р.А., Р.Т.А.
и Р.Р. ***.
Подсъдимият Е.Р.А. се обвинява за това, че през месец декември 2002 г. в гр.П., чрез обещаване на материална облага и убеждаване с користна цел е склонил
към проституция лицето З.М.М. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Второто
обвинение против подсъдимия Е.Р.А. е за
това, че в периода от пролетта 2003
г. до Е.та на 2003 г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление два пъти е набрал и транспортирал от гр.П. до гр.К. и
гр.Д. ФР Г. чрез осигуряване на парични от с.Б. с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т. 6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия Е.Р.А. е повдигнато
обвинение и за това, че през месец май 2003 г. в гр.П., чрез обещаване на материална облага и убеждаване
с користна цел е
склонявал към проституция лицето Ф.Н.Г. *** – престъпление
по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Следващото
обвинение против подсъдимия Е.Р.А.
е за това, че през месец юни 2003 г. в гр.П. е
набрал и е транспортирал от гр.П. до гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване на
парични средства, паспорт и превозно средство - микробус “М.” с ДК отделно лице – Ф.Н.Г. *** и на 21.06.2003г я е превел през границата на Р. Б. през ГКПП «К.» с цел да бъде използвана за развратни
действия- проституция чрез въвеждане на лицето в заблуждение, че ще и
намери работа в чужбина – престъпление
по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1,
във връзка с чл.159а, ал. 2, т.2, пр.2 от НК.
Против Е.Р.А.
е повдигнато обвинение за това, че през месец юни 2003 г.
в гр.Д. ФР Г. с користна цел, чрез обещаване на
материална облага и убеждаване, и чрез използване на състояние на зависимост е склонил към проституция лицето Ф.Н.Г. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Обвинението против Е.Р.А. е
за това, че през
месец януари 2005 г. в гр.П., в съучастие като съизвършители с р.т.а. е
набрал и транспортирал от
гр.П. до гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и превозно средство
- микробус “Ф.” с ДК отделно лице – М.М.М. *** и на 28.01.2005г. я е
превел през границата на страната през ГКПП „К.” с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение, че ще работи като сервитьорка в
чужбина – престъпление по чл.159б, ал.2
във връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, предл.2 във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Против
Е.Р.А. е повдигнато обвинение за
това, че през месец март 2003 г. в гр.П. в съучастие като съизвършители
с Р.Р.Н.,
с користна цел, чрез заплахи, насилие, обещаване на материална облага и
убеждаване е склонил към проституция И.С.Г. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Последното
обвинение повдигнато против Е.Р.А. е за
това, че през
периода от месец април 2003 г. до
месец септември 200 3г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление, в
съучастие като съизвършител с Р.Р.Н. два пъти е набрал и транспортирал от гр.П. до гр.Д. и
гр.Е. ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и превозно средство – на
08.04.2003 г. с микробус “Ф.” с и на
14.09.2003 г. с автобус «С.» ДК отделно лице - И.С.Г. *** с цел да
бъде използвана за развратни действия - да проституира в чужбина, независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1 във вр. с чл.20, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Против
подсъдимия Р.Т.А. обвинението е за това, че през м. януари
2005 г. в гр.П., в съучастие като съизвършители с Е.Р.А. е набрал и транспортирал от
гр.П. до гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и превозно средство
- микробус “Ф.” с отделно лице – М.М.М. *** с цел да бъде използвана за
развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение, че ще работи като сервитьорка в
чужбина – престъпление по чл.159а, ал.2, т.2, предл.2 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият Р.Т.А.
се обвинява и за това, че през периода от месец декември 2002 г. до пролетта на 2003 г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление е транспортирал лично от гр.П. до с.Ц. обл.П. чрез
МПС отделно лице - З.М.М. *** с цел да бъде използвана за развратни действия - проституция независимо
от съгласието й - престъпление
по чл.159а, ал.1 във връзка с ал.26, ал. 1 от НК.
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Р.Р.Н. за
това, че през месец март 2003 г. в гр. П., в съучастие като съизвършители с Е.Р.А., с користна цел -
чрез заплахи, насилие, обещаване на материална облага и убеждаване е склонил към проституция - И.С.Г. *** - престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Против Р.Р.Н.
е
повдигнато обвинение за това, че през периода от месец април 2003 г. до
месец септември 2003 г.
в гр.П., при условията на продължавано престъпление в съучастие като
съизвършител с Е.Р.А. два пъти е набрал и транспортирал от гр.П. до гр.Д. и гр.Е.
ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и превозно средство – на 08.04.2003
г. с микробус “Ф.” с ДК № и
на 14.09.2003 г. с автобус „С.” ДК № отделно лице - И.С.Г. *** с цел да бъде използвана за развратни действия - да проституира в
чужбина, независимо
от съгласието й и чрез обещаване на
облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т.6 във връзка с ал.1 във вр. с
чл.20, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.Р.Н. е обвинен за
това, че през
месец януари 2003 г.
в гр.П.
с користна цел, чрез обещаване на материална облага и убеждаване
е склонил към проституция – Р.С.Т. *** - престъпление по чл.155, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК.
Против Р.Р.Н. е повдигнато обвинение и за това, че през м. февруари 2003 г. в гр.П.
е набрал и транспортирал от гр.П. до
гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване
на парични средства и билет за превозно средство – автобус М. с отделно лице - Р.С.Т. ***, с цел да бъде използвана за развратни действия - да проституира в чужбина,
независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги – престъпление по
чл.159а, ал.2, т.6 във връзка с ал.1 от НК.
При проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите Е.А., Р.А. и Р.Н.
правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
ПУНКТ І
В края на 2002 г.
в с.Б. свидедетелката З.М.М. се запознала с подсъдимия Е.Р.А.
*** Е.А. предложил на З.М. да живеят заедно и тя се съгласила. Двамата се
настанили в апартамент в гр.П., в който живеели и родителите на А.. Скоро след
като заживели заедно подсъдимия Е.А.
предложил на З.М. да работи като проститутка на пътя между гр.П. и гр.П.. В разговорите
с нея подсъдимият Е.А. я уговарял, че така ще
изкара пари, за да живеят заедно. Също така й обещал, че с парите, които ще
изкара ще купи къща или апартамент, където ще живеят двамата. След проведените
разговори З.М. се съгласила да проституира. Така през следващите четири месеца З.М.
е проституирала за подсъдимия Е.А..
За да проституира всеки ден бащата на Е.А. -
подсъдимия Р.Т.А. транспортирал З.М. *** на пътя между гр.П. и гр.П., където я
оставял да работи. Транспортирането е извършвано с МПС-лек автомобил. След като
проституирала цял ден към 16-17 часа подсъдимият Р.А.
забирал З.М. ***. За транспортирането на подсъдимия Р.А.
били
заплащани по 10 лева всеки ден. Всички пари, изкарани от
тази дейност, З.М. ги давала на подсъдимия Е.Р.А..
През пролетта
на 2003 г. подсъдимия Е.А.
започнал да уговаря З.М. да отиде и да проституира в ФР Г.. По същото време Е.А. имал
познати, които бил в Г. и чрез тях предварително проучил по какъв начин З.М. ще
може да проституира. След проведени разговори, с цел да бъде мотивирана, З.М.
се съгласила да проституира за Е.А. в Г.. Самото пътуване било организирано
и финансирано от подсъдимия Е.А. заплатил всички разходи и
такси за издаването на задграничен паспорт на З.М., необходим за пътуването и
пребиваването и в чужбина. В уговорения ден подсъдимият Е. А. лично
изпратил и качил З.М. на микробуса, с който трябвало да пътува от гр.П. до гр.К.
във ФР Г. и платил на шофьора за услугата. Подсъдимият Е.А.
обяснил на З.М.,***, след което да отиде в гр.Д. и да търси кафето на Мемет. За
цялото пътуване Е.А. осигурил и средства като дал пари на М..*** З.М. намерила Мемет и му обяснила, че я изпраща Е.А., за да
проституира. Съгласно уговорката З.М. започнала да проституира и всички
изкарани пари изпращала на подсъдимия Е.А.. Две седмици по-късно Е.А. *** при М..
На място подсъдимият Е.А. осигурил ново работно
място, намиращо се в заведение на лице от турски произход Д., където З.М. да
продължила да проституира. Отново изкараните пари от проституирането З.М. ги
давала на подсъдимия Е.А.. Така в продължение на
три месеца М. проституирала за Е.А., след което се прибрала в Б. за срок от две
седмици. В Б. през цялото време З.М. *** при подсъдимия Е.А..
През Е.та на 2003 г.
подсъдимият
Е.А. отново уговорил и транспортирал З.М. *** във ФР Г., за да
проституира. Както първия път Е.А. организирал пътуването, като осигурил
транспорт и заплатил всички разноски по него. След като пристигнала в гр.Д. свидетелката
З.М.
отново отишла в заведението на туркинята Д., където е проституирала в
продължение на два месеца. Изкараните пари М. е изпращала на подсъдимия
Е.А..
След тези два месеца М. ***, където заварила Е. А. с друга жена и го напуснала.
ПУНКТ ІІ.
В началото на
месец май 2003 г.
подсъдимият
Е.Р.А. ***, където се запознал със свидетелката Ф.Н.Г..
Седмица след това Е.А. отново отишъл във Велинград, където предложил на Г. да
станат гаджета и да отиде да живее с него в гр.П.. Г. се съгласила и двамата
заживели в апартамент в гр.П. заедно с майката и бащата на подсъдимия. След като
заживели заедно подсъдимият Е.А. предложил на Ф.Г. да
работи за него като проститутка. В разговорите с нея подсъдимият А. я
уговарял, че така ще изкара пари, за да живеят заедно. Въпреки опитите на подсъдимия Е.А.
да я склони да проституира Г. е отказала.
През месец
юни 2003 г. подсъдимият Е.А.
започнал да уговаря Г. да отидат и да работят в ФР Г.. В проведените разговори Г.
е изразила съмнение, че отново ще бъде кара да проституира, но Е.А. я уверил,
че ще и намери нормална работа в заведение, където ще мие чинии. След тази
уговорка Г. се съгласила да отидат и да работят в ФР Г.. Подсъдимият
Е.А.
осигурил пари, с които е издаден задграничен паспорт на Г. и са закупени билети
за пътуването. На 21.06.2003 г. подсъдимият Е.А. и
свидетелката Ф.Г. *** ФР Г. с микробус
„М.” с ДК №РА 33 06 АК, като са напуснали страната през
ГКПП „К.”. Няколко дни след като пристигнали в гр.Д., подсъдимият Е.А.
отново започнал да кара Г. да проституира за него. Въздействайки чрез
убеждаване, обещания за материални облаги и използвайки зависимостта й подсъдимият Е.А.
склонил Г. да проституира. В продължение на два месеца и половина Г. е
изкарвала пари като е проституирала и всичко, което е спечелила е давала на подсъдимия Е.А..
След този срок и с помощта на клиент Г. е успява да избяга от Е.А.. При опит да
напусне Г. Г. е настанена в пансион за емигранти и на 10.02.2004 г.
е депортирана в Б..
ПУНКТ ІІІ.
През месец март 2003 г.
свидетелката И.С.Г. отишла да живее при подсъдимия Р.Р.Н.. Съгласно уговорката Г. е
трябвало да остане за една седмица като гаранция, че нейния приятел ще си
изплати дълга към Р.Н..*** подсъдимият
Р.Н. започнал да уговаря Г. да проституира като й казал, че трябва да си изкарва прехраната както
другите момичата. По същото време Г. се запознала с подсъдимия Е.А., който също започнал да я
уговаря да проституира, за да изплати дълга на нейния приятел. В хода на
убеждаване подсъдимия Р.Н. употребил сила спрямо нея като
я бил с юмруци и ритници и отправял заплахи спрямо нея и семейството й. В
същото време подсъдимият Е.А. я уговарял да проституира
чрез разговори и обещания, че ще си купят апартамент и ще живеят заедно.
Вследствие на въздействието от страна на подсъдимите
Г. е била склонена да проституира.
След като Г. се съгласила да проституира подсъдимите започнали да я уговарят, че не е за
магистралата и че трябва да отида да работи във ФР Г.. Подсъдимите Е.А. и
Р.Н. осигурили превоз и пари, необходими за пътуването. На 08.04.2003 г.
в гр.П. подсъдимите Е.А. и Р.Н. качили И.Г. на микробус
„Ф.” с , с който е
трябвало да пътува до гр.Д. ФР Г. и платили на шофьора за услугата. На Г. били
дадени и указания, че ще я посрещне техен човек на място с име Ч., който ще я
настани и осигури къде да проституира. След като пристигнала Г. е настанена в
заведение, където е поета от жена на име Д., която й обяснила, че ще
проституира за Е.А. и разяснила как да работи. Съгласно уговорката половината
от парите оставали за Д., а другата половина за Е.А.. В продължение на повече
от два месеца И.Г. проституирала, като изкараните пари и ги е давала на подсъдимия Е.А.,
когато бил в Г., а когато го нямало ги събирала Д., за да му ги предаде като
пристигне отново в Г.. На 19.062003 г. И.Г. се върнала
в Б. през ГКПП „К.” съгласно дадените
указания от подсъдимия Е.А., за да не изтече
ограничението от трите месеца за престой в Европейския съюз. В Б. Г. останала
три месеца, като през това време подсъдимият Е.А.
подържал контакт с нея и я уговарял и убеждавал
отново да отиде да проституира за тях в Г.. Вследствие на въздействието спрямо
нея тя отново се съгласила. Пътуването било организирано от двамата подсъдими Е.А. и
брат му Р.Н.. На Г. било обяснено, че трябва да отиде на същото място и отново
да работи като проститутка. Подсъдимите купили билет
за автобус, с който да пътува свидетелката. На 14.09.2003 г.
подсъдимият
Р.А. лично закарал Г. *** и я качил на автобуса за гр.Е. ФР Г..
Като пристигнала във ФР Г. Г. отново започнала работа при Д.,
където проституирала и изкараните пари давала на подсъдимия Е.А.
лично или чрез Д.. На 07.12.2003 г. И.Г. се
завърнала в Б.. придружена от подсъдимия Е.А..
След завръщането подсъдимите се опитали да я изпратят да проституира
за тях в гр.Свиленград, но тя избягала и се прибрала при семейството си в гр.Варна.
Докато
работила за подсъдимите св.И.Г. се запознала и работела със свидетелките
Ф.Н.Г. и Р.С.Т., които също проституирали за двамата братя.
ПУНКТ ІV.
През месец
януари 2003 г. свидетелката Р.С.Т.
се запознала с подсъдимия Р.Р.Н. и станали приятели. От
общи познати Н. разбрал, че преди време Т. е работила като проститутка.
Използвайки това обстоятелство подсъдимият Р.Н.
предложил на Т. да проституира за него, като и обещал, че ще изкарва много
пари. След като Т. се съгласила подсъдимият Н.
започнал да я уговаря да я изпрати да проституира в гр.Д. във ФР Г.. Обяснил,
че ще я изпрати при негова проститутка, която ще й осигури работа в заведение и
че ще изкарва така повече пари. Тези условия се видели по-хубави от тези, при
които преди е проституирала и Т. се съгласила. Подсъдимият Р.Н.
организирал пътуването, като закупил билет и осигурил необходимите средства. На
08.02.2003 г. подсъдимият Н.
лично закарал свидетелката Р.Т. *** и я качил на автобус
„М.” с ДК с който е
пътувала. Като е пристигнала в гр.Д. ФР Г. Т. е посрещната от Ася Александрова
Найденова, съпруга на подсъдимия, която й осигурила жилище и двете заедно
започнали да проституират. Найденова обяснила на Т. къде да работи и какви са
тарифите. Изкараните пари се събирали от Аса Найденова и се изпращали в Б. на подсъдимия Р.Н..
На 21.03.2003 г. Т. се върнала в Б. и
продължила да проституира за Н. в страната.
ПУНКТ V.
В началото на
2005 г., през месец януари свидетелката М.М.М.
се запознала с подсъдимия Р.Т.А., за който знаела, че е
баща на подсъдимия Е.А.. На М.М. й било
известно, че преди време нейната сестра З.М.М. е проституирала за подсъдимия Е.А.. Подсъдимия Р.Т.А.
пристигнал в дома на М.М. *** и предложил да я заведе в чужбина в ФР Г., където
ще й намери работа като сервитьорка. В проведения разговор М.М. изразила
опасения, че ще постъпят като с нейната сестра и че ще я направят проститутка. Подсъдимият Р.А. я
уверил, че не трябва да се притеснява, че в Г. имало друго момиче, което
работело като сервитьорка и то ще й помага. М.М. се доверила на думите му и се
съгласила да отиде, и да работи като сервитьорка в Г.. След като било
организирано пътуването и били осигурени средства на 28.01.2005 г.
М.М. била качена на микробус „Ф.” с , с който трябвало да пътува до гр.Д.. Заедно с
нея пътувал и подсъдимия Е.А., който лично платил на
шофьора за услугата. Същия ден Е.А. и М.М. напуснали страната през ГКПП „К.”.
Няколко дни след като се установили в гр.Д. при тях пристигнал и подсъдимия Р.А..
Скоро след това М.М. била заведена в заведение като й казали, че ще работи като
сервитьорка. На втория ден собственика на заведението не я пуснал да си отиде,
като заявил, че е продадена от подсъдимия Р.А.,
за да работи като проститутка. М. била принудена да остане да работи в
заведението и да извършва сексуални услуги на собственика на заведението и на
негови приятели. Това продължило няколко дни докато М.М. успяла да избяга. На
22.04.2005 г. с помощта на неин
познат М. успяла да се върне в Б..
От
приложената справка за изпратените пари по системата “Western union”, както и
от приложените копия на документите, с които са изплатени преводите е видно, че
действително подсъдимите и членовете на техните семейства са изпращали и
получавали парични средства от ФР Г..
На 15.05.2007 г.
в домовете на подсъдимите са извършени неотложни следствени действия
претърсване и изземване, за което са съставени и съответните протоколи.
Извършените неотложни следствени действия са одобрени с определения на РС П..
В домовете на подсъдимите са открити различни документи на
свидетелките, както и на други момичета. Наличието на тези документи в домовете
на подсъдимите потвърждават, че тези лица са се намирали в
особени отношения с тях.
От
писмо изх. №6826/21.06.2007 г. на ТД НАП гр.П. е видно, че подсъдимите и
членовете на техните семейства нямат участие във фирми и не са подавали годишни
данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ. Това обстоятелство свидетелства, че
същите не са имали доходи от търговска или друга легална дейност.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата
събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с
чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите З.М., Ф.Г., М.М., И.Г., Р.С., Й.
П., Р. Р., А. . ДЛ, В., Б М, Л А Б Т, Й Г., Е А, С М, Р.Т., И А, Г Д, Е. Я, както и
писмените доказателства приложени по делото.
ПО ПУНКТ І.
Проституция се нарича системното предоставяне на сексуални
услуги, като орален секс и полово сношение срещу заплащане.
Склоняването към проституция се изразява в мотивирането на лицето да встъпва в
полови сношения. Престъплението е довършено с факта на упражняване на
мотивоционното въздействие в указаната посока. Не е необходимо жената да била
мотивирана или да е започнала извършването на този дейност.
Съставът
на чл.155, ал.3 от НК изисква от дееца специална цел – користна. В този случай деецът цели
да придобие от дейността си материална изгода, като наследство,
жилище, пари или други ценности, да не плаща издръжка и др.
В
случая със свидетелката З.М. мотивационното въздействие е осъществено чрез
обещаване на материална облага. Видно е от показанията на свидетелката дадени
на досъдебното производство и пред съдия, потвърдени и от самопризнанието на
подсъдимия А., че подсъдимият Е.А., след като заживяла с него започнал да я
убеждава да работи като проститутка, за да си набавят пари за по-добри условия
на живот и за закупуване на апартамент, в който да живеят заедно. В случая
мотивацията е оказала въздействието си върху М., като същата в резултат на
увещанията на А. започнала да проституа на пътя между гр.П. и гр.П., в близост
до с.Ц..
При
тези установени данни, съдът прие, че подсъдимият Е.Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.155, ал.3 от
НК, като през
месец декември 2002 г.
в гр.П., чрез обещаване на
материална облага и убеждаване с користна цел е склонил към
проституция лицето З.М.М. ***.
При
извършване на деянието подсъдимият Е.А.
е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички
обективни и субективни признаци на състава на престъплението, в т.ч. и
квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието.
Спецификата
на квалифицираното склоняване към проституция по чл.155,
ал.3 от НК
е в користната цел. Като субективен елемент целта съществува в съзнанието на
дееца, който чрез осъществяването на мотивационното въздействие за
започване от страна на жертвата на действия по продаване на сексуални услуги се стреми да
обогати своя патримониум.
Умисъла
на подсъдимия за квалифициращото обстоятелство – користна цел е обективиран в неговите
действия. Видно е от показанията на свидетелката М., всички пари изкарани от предоставяните
от нея сексуални услуги е давала на А.. С тези средства същия си закупил лек
автомобил и построил гараж за него.
Установи
се от самопризнанието на подсъдимия Р.А. и показанията на свидетелката М., че
за да проиституира, тя заедно с още две – три момичета била транспортирана до
с.Ц. от Р.А. с лек автомобил. Около 16-17 часа същият се връщал и ги отвозвол
обратно. За това получавал от момичетата заплащане от по 10 лева на ден.
С оглед на така утановеното съдът прие, че подсъдимият
Р.Т.А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.159а, ал.1 във връзка с
ал.26, ал. 1 от НК, като в периода от месец декември 2002 г. до пролетта на 2003 г., при условията на
продължавано престъпление е транспортирал лично от гр.П. до с.Ц. обл.П. чрез МПС отделно лице - З.М.М. *** с цел да бъде
използвана за развратни действия - проституция независимо от съгласието
й.
Транспортирането представлява
действие за преместване в пространството на лице от едно място на друго. В
случая подсъдимият Р.А. е осъществил деянието чрез превозване на свидетелката с
помощна на МПС от едно място на друго – гр.П. – с.Ц., съзнавайки и искайки постигането
на основната цел - същата да бъде използвана за развратни действия, която цел в
настоящия казус е постигната и следва да бъде отчетена, като отегчаващо вината
обстоятелство.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
всички признаци на престъплението и е искал настъпването на общественоопосаните
последици.
По-нататък
в показанията си свидетелката М. обяснява, че в началото на 2003 г., поради това, че
дейността й предизвикала пролеми с полицията подсъдимият Е.А. решил да я
изпрати да проституира в Г.. За целта, макар и със средствата изкарани от нея,
подсъдимият Е.А. закупил билет за автобус. Преди това същият бил предвидил и
осигурил място за извършване на дейността. В последствие лично той придружил
свидетелката до автобуса, с който тя трябвало да пътува до гр.К., като й
разяснил, къде следва да отседне, къде и как да проституира. В гр.К.
свидетелката М. престояла около три месеца, като парите от проституцията
изпращала на Е.А.. След завръщането си в Б. подсъдимият Е.А. по същия начин
заплащайки разходите за пътуването и нареждания за пребиваването изпратил
свидетелката М. през Е.та на същата година да проституира този път в гр.Д в
кафенето на Мемед.
Показанията
на свидетелката, на които съдът дава вяра са последователни, конкретни и
категорични и дават отговор на основните въпроси сварзани с главните факти.
Освен това се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и
самопризнанието на подсъдимия Е.А..
В този смисъл съдът прие, че подсъдимият Е.Р.А. е осъществил признаците на престъпния сътав на чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от пролетта 2003 г. до Е.та на 2003 г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление два пъти е набрал и транспортирал от гр.П. до гр.К. и гр.Д. ФР Г. чрез осигуряване
на парични средства и превоз отделно
лице - З.М.М. *** с цел да бъде използвана за развратни
действия - проституция независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги.
При форма на вина пряк
умисъл подсъдимият е извършил престъплението „трафик на хора” чрез двете форми
на изпълнително деяние набиране и транспортиране, за постигане на основната цел
– предоставяне за развратни действия.
Престъпното набиране се е
изразило във вербуването на свидетелката М., чрез мотивирането на същата да
извърши действия за осъществяване на целите на деянието. Мотивационното
въздествие в конкретния случай е осъществено чрез обещаване на материални
облаги – възможност и средства за снабдяване с жилище и съвместен живот с
подсъдимия, което по своята същност представлява форма на принуда, квалифицирана
по смисъла на чл.159а, ал.2, т.6 от НК.
Втората форма на
изпълнителното деяние – транспортиране е осъществено от подсъдимия, чрез
организирането на транспорта, изразило се в закупуване на билет, изпращане до
мястото и качване на превозното средство, воден от крайната цел за пътуването.
Деянията на подсъдимия Е.А. осъществяват по отделно
един и същи състав на едно и също престъпление “трафик на хора”, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което второто се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. В тази връзка подсъдимия е извършил едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
ПО ПУНКТ ІІ.
Фактическата обстановка по този пункт, съдът възприе
въз основа на самопризнанието на подсъдимия Е.А., показанията на свидетелите Ф.Г.
и И.Г., дадени на досъдебното производство пред съдия и пред разследващия орган
и разпечатките за задгранични пътувания на подсъдимия и свидетелката Г..
С оглед на тези събрани доказатества съдът прие, че по
подсъдимият Е.Р.А. е осъществил
признаците на престъпния състав на чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.159а,
ал.2, т.2 пр.2 от НК като през месец юни 2003 г.
в гр. П. е набрал и е транспортирал от гр. П. до гр.Д. ФР Г., чрез
осигуряване на парични средства, паспорт и превозно средство - микробус “М.” с
ДК Ф.Н.Г. *** и на 21.06.2003 г. я е превел през границата на Р.Б. през ГКПП «К.» с цел
да бъде използвана за развратни действия- проституция чрез въвеждане на лицето в заблуждение, че ще и
намери работа в чужбина.
Свидетелката Г. дава показания, че Е.А. й предложил да
заминат извън страната. Това което я убедило и я накарало да се съгласи било,
обещанието на А., че ще работи като мияч на чинии, като вече и бил „изксарал”
международен паспорт.
При престъплението трафик на хора по основния състав,
първото изпълнително деяние е „набиране” на жертвата на трафик. Лексикалното и
логическо тълкуване на това изпълнително деяние води до извода, че то включва в
себе си, както склоняването, мотивирането, т.е. убеждаването, така и
изполването на всички възможни средства и начини, както в случая обещание за
намиране на легална работа, т.е въвеждане в заблуждение на обекта на трафик,
което да създаде предпоставки за бъдеща експлоатация, включително и да напусне
границите на страната.
В наказателното право умисълът се обективира с
действия, предварителни, съпътстващи и последващи. В случая първоначално А. е
започнал да убеждава жертвата да проституира в страната, което Г. е отказала.
Поради това същият е прибегнал до формиране на заблуда у Г., че ще й намери легална
работа подходяща за нейните умения. Всички тези действия осъществяват
„набирането”, като форма на изпълнително деяние на престъплението трафик. Транспортирането
е осъществено чрез осигуряването от А. на документите, наемането и заплащането
транспорта, всичко това за постигането на целта за предоставянето й за
развратни действия, което в последствие е осъществено. Престъпния умисъл - Г.
да бъде трафикирана, е довършено с превеждането на същата на 21.06.2003 г. през
границата на страната. Превеждането е осъществено чрез физическото извършване
на действието превеждане, напускане пределите на страната заедно с жертвата.
Следва да се отбележи, че от показанията на
свидетелката Г. не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно
през м. май 2003 г.
когато се запознала и заживяла с подсъдимия Е.А., същият е започнал да я
убеждава да работи като проститутка.
Факт е, че тези действия са извършени от А., но въз
основа на гореизложеното съдът счита, че установеното склоняване на жертвата,
да проституира в чужбина, при съзнание и намерение за последващото й извеждане
от страната с тази цел е поставило
склонената в началото на веригата на трафика на хора, което е същностното
съдържание на изпълнителното деяние по „набиране” по смисъла на чл.159б във вр.
с чл.159а от НК, който престъпен състав
е специален и поглъща
този по чл.155, ал.1, респетивно ал.3 от НК.
С оглед на
това съдът призна Е.Р.А. за НЕВИНОВЕН, в това, че през месец май 2003 г.
в гр.П. с користна цел е склонявал – чрез
обещаване на материална облага и убеждаване към проституция лицето Ф.Н.Г. ***, поради което и на осн. чл. 304 от НПК
го ОПРАВДА по обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Не така стоят нещата с
обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 от НК извършено през месец юни 2003 г.
в гр. Д. ФР Г..
След пристигането в гр.Д. заедно с подсъдимия А.,
свидетелката Г. е била с убеждението, че ще работи, като мияч на чинни. Това е
наложило Е.А. да започне отново, но за първи път в в субективното възприятие на
свидетелката Г., да убеждава и мотивира на същата да работи като проститутка.
Тъй като свидетелката категорично е изразила несъгласието си, подсъдимият е
обективирал престъпния си умисъл чрез поставянето на Г. в положение на безизходица
и зависимост оставяйки я без храна два дни.
За обективната страна на деяние склоняването
към проституция, което е формално престъпление, не се изисква настъпването на
конкретен вредоносен резултат, доколкото глаголната форма на изпълнителното
деяние е „склонява”, а не „склонил”. Но в случая фактическите обстоятелства свързани
с последвалите от страна на Г. действия по предоставяне на сексуални услуги, в
резултат на мотивационното въздействие указано й от подсъдимия Е.А. следва да
бъдат отчетени, като отегчаващи вината обстоятелства.
Няма
спор, че А. е осигурил място за осъществяване на развратните действия и е разяснил
на Г. начина на отчитане на получаваните от това средства. Всичко това той е
извършил с цел, която е била постигната, да придобие материална облага, което
обосновава квалифициращия признак на деянието – користна цел.
Поради тези
обстоятелства съдът прие, че подсъдимият Е.Р.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по
чл.155, ал.3 от НК, като през месец юни 2003 г. в гр. Д. ФР Г. с користна цел е склонил – чрез
обещаване на материална облага и убеждаване, и чрез използване на състояние на
зависимост към проституция лицето Ф.Н.Г..
И двете
деяния са осъществени от Е.А. при форма на вина – пряк умисъл, съзнавайки
всичики признаци на деянията, включително и квалифициращите, като е искал
настъпването на последиците от същите.
ПО ПУНКТ ІІІ.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката И.Г. дадени на досъдебното производство пред разледващия орган и
пред съдия, тъй като същите са ясни, последователни, непротиворечиви,
пространни и изчерпателни. Освен това същите се подкрепят, както от представената
справка за пътуванията извън страната на свидетелката, с оглед датите за
напускането, които, като период свидетелката сочи в показанията си, така и от
показанията на свидетелката Р.Т. и протоколите за разпознаване, в които
свидетелката Г. е посочила подсъдимите Е.А. с прякор „Ф. и Ф.” и Р. Н. по прякор
„Ф.”, като „сводниците, занимаващи се с проститутки”.
С оглед на събраните
доказателства съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимите Е.Р.А. и Р.Р.Н. са осъществили признаците на престъпния състав на чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
като през периода от месец
април 2003 г. до
месец септември 2003 г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители два пъти са
набрали и транспортирали
от гр.П. до гр.Д. и гр.Е. ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и
превозно средство – на 08.04.2003 г.
микробус “Ф.” с ДКН и на 14.09.2003 г. автобус «С.» ДК № отделно лице - И.С.Г. *** - с цел да бъде
използвана за развратни действия - да проституира в чужбина, независимо от съгласието й и чрез обещаване на облаги.
Както се установи от показанията на свидетелките З.М.
и Ф.Г. кредитирани и ценени по първите два пункта от обвинението при тяхното
набиране и транспортиране от страна посъдимия Е.А., същият е изградил веригата,
с обмисляне на начините, осигуряване на местата и хората подпомагащи осъществявяне
на проституцията, от което същият да черпи облаги. Това е било използвано и при
набирането на свидетелката И.Г.. В случая в набирането и транспортирането на Г.
е взел участие, като съизвършител и подсъдимият Р.Н., брат на Е.А.. Всеки един
от подсъдимите е използвал различни методи на убеждаване и мотивиране – Н.,
чрез заплахи и насилствени действия, А., възползвайки се от създалите се между
него и свидетелката близки приятелски отношения. Но и двамата подсъдими,
възползвайки се от положението на зависимост /залог за чужд дълг - приятелят на
Г. дължал пари на Н./ са действали с целта Г. да се съгласи да започне да
проституира и то извън пределите на страната.
По този начин подсъдимите са действали и след
първото завръщането на Г. страната, като същата е била принудена, мотивирана от
подсъдимите отново да замине през м.септември 2003 г. извън странанта и да
продължи да проституира.
И в двата случая А. и Н. са извършили действия, които
изпълват съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране” с заплащането
на транспорта от подсъдимия А. *** ФР Г./ и място /клуб „Залнакуб”/ предназначени
за извършване от страна на Г. на развратните действия и личното придружаване до
гр.София от страна на подсъдимия Н., от където в последствие Г. *** Г. с
осигурения и заплатен транспорт.
При извършване на престъплението подсъдимите Е.А.
и Р.Н. са действали при пряк умисъл, в съучастие като съизвършители. Налице е
общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия
участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички
обективни признаци на престъпния състав.
Двете деяния на подсъдимите Е.А. и Р.Н. по
набирането и транспортирането на Г., за предоставяне за развратни действия,
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление “трафик на
хора”, извършени през непродължителен период от време /м.април и м.септември 2003 г./, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което второто се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото. В тази връзка подсъдимите са
извършили едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
Видно от показанията на свидетелката Г. в момента,
когато подсъдимите Р.Н., макар и с различен подход и по различен начин, са я
убеждавали за започне да проиституира са й казали, че за това трябва да замине
извън страната.
Поради това съдът счита, че подсъдимите А. *** 2003 г. са действали с
престъпния умисъл да трафикират /наберат и транспортират/ свидетелката Г., за
да бъде предоставена за развратни действия извън страната.
В
тази връзка доказаното склоняване, за което е повдигнато обвинение срещу
двамата подсъдими, респ. мотивиране на жертвата, да проституира в чужбина, при
съзнание и с намерение за последващото й извеждане от страната с тази цел
отново попада в съдържание на изпълнителното деяние по „набиране” по смисъла на
чл.159а от НК, който престъпен състав
е специален и поглъща този
по чл.155 от НК.
Поради тези
съображения, както и при предишния пункт съдът призна за НЕВИНОВНИ подсъдимите Е.Р.А. и Р.Р.Н., в това, че през месец март 2003 г.
в гр.П., в
съучастие като съизвършители с користна
цел са склонили, чрез заплахи, насилие,
обещаване на материална облага и убеждаване към проституция И.С.Г.,*** и
ги ОПРАВДА по обвинението в престъпление по чл.155,
ал.3 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
ПО ПУНКТ ІV.
Въз
основа на всички събрани доказателства – самопризнанаията на подсъдимия Р.Н.,
показанията на свидетелите Р.Т., И.Г., Йорданка Г. съдът прие, че подсъдимият Р.Р.Н. е осъществил признаците на престъпление по чл.159а
ал.2, т. 6 във връзка с ал.1 от НК, като през м. февруари 2003 г. в гр.П.
е набрал и
транспортирал от гр.П. до гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване на
парични средства и билет за превозно средство – автобус М. с ДК отделно лице - Р.С.Т. *** - с цел да бъде използвана за развратни действия - да
проституира в чужбина, независимо от
съгласието й и чрез обещаване на облаги.
Действията на подсъдимия Р.Н. са се изразили в
уговаряне и склоняване на свидетелката Т., за да бъде въвлечена за целите на
една от формите на използване, а именно предоставяне за развратни действия.
Усилията на подсъдимия са били насочени към даване на съгласие от страна на Т.
за следване на дееца, защото в противен случай целите на деянието не могат да
бъдат постигнати.
В случая, тъй като свидетелката Т. е работела, като
проститутка и преди срещата с подсъдимия Н., съгласието от страна на
свидетелката е постигнато, чрез обещаване на материални облага /печелене на
значително повече парични средства в чужбина на мястото препоръчано от подсъдимия/, като същото е
било дадено от Т. доброволно, което обаче изключва отговорността на дееца.
Действията по „набирането”, поглъщащи простото
склоняване към проституция по смисъла на чл.155, ал.3 от НК са преминали към
„транспортиране” изразило се в закупуване на билета за автобуса и откарването
до гр.София с личния на подсъдимия Н. автомобил, от където с автобус Т. ***
била посрещната от лице на име „А”, също работеща, като проститутка за
подсъдимия Н., заедно с която започнали да проституират в турски бар, изрично
посочен от Н..
Подсъдимият е действал при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал всички признаци на престъплението и е искал настъпването на
общественоопосаните последици.
По изложените по-горе съображения относно обвинението
в престъпение по чл.155, ал.3 от НК и показанията на свидетелката Т. за
обстоятелството, че още с предложението да работи като проститутка за Н.,
същият предложил това да става в Г., съдът че подсъдимият не е осъществил
отделно от „трафика”, престъплението „склоняване към проституция”.
Поради това съдът ОПРАВДА
подсъдимия Р.Р.Н., по
обвинението в престъпление по чл.155, ал.3 от НК, за това, че през месец януари 2003 г. в гр. П., с
користна цел е склонил, чрез обещаване на материална облага и убеждаване към проституция Р.С. ***.
ПУНКТ V.
Както от показанията на свидетелките З.м., И.Г., Ф.Г.,
М.М., Р. ТС М, обекти на трафикирането, за които на подсъдимите са повдигнати
обвинения, така и от показанията на свидетелите Б Т, Ф. А и писмените
доказателства, безспорно се установи, че подсъдимите Е.А., Р.Н. и техния баща Р.А.
са създали и изградили мрежа за трафик на момичета с основанта цел, същите да
бъдат предостявани за развратни действия – извършване на сексуални услуги, от
което последните са черпели материални облаги.
Трафикът на лицата е включвал действия по търсене,
намиране, вербуване, т.е. набиране, след това осигураване на срества, документи
и траспорт, т.е. транспортиране, завършващо в отделни случаи с личното
придружаване при преминаването през граница на лицата обект на трафика.
В конткретния случай тези действия са осъществени съвместно
от подсъдимите Е.А. и Р.А. по отношение на свидетелката М.М..
Основните действия по набирането, чрез търсенето,
намирането и вербуването, като е използвана формата на заблуда – обещание за
работа като сервитьорка са били извършени от подсъдимия Р.А.. Основната специфична
цел обаче, обективираща общност на умисъла и за двамата подсъдими – Е.А. и Р.А.,
е чрез използване на установената в престъпната им вече практика, мрежа да
получат съгласието на обекта на трафика – М.М. за следване на дейците за
осъществане на бъдещата експлоатация – използването й за разврат.
Въпреки, че свидетелката М.М. е била наясно с дейността
на подсъдимия Е.А. /нейната сестра З.М. работила за него, като проститутка/ е
била подведена с обещанието от Р.А. за легална работа, като сервитьорка,
заблуждение поддържано и от Е.А. няколко дни след пристигането в гр.Д., като по
този начин е била мотивирана да замине извън страната, където в последствие реализирайки
целта на подсъдимите е започнала да проституира.
Водени от общата конкретна цел двамата подсъдими са осигурили
пътуването с покриване на разходите и намиране на транспортното средство,
осъщесвявайки формата на изпълнителното деяние „транспортиране”, като
подсъдимият Е.А. заплащайки транспорта е придружил М. при преминаването на
границата на Р Б..
Независимо, че физическото превеждане през границата,
напускането на пределите на страната заедно жертвата – М.М. на 28.01.2005 г.,
видно от списъка на пътуванията /л.29 от досъдебното производство/ е
осъществено от подсъдимия Е.А. легално, на съотвеното за това място ГКПП К. и с
редовни документи, същият е изпълнил съдържанието на престъпното деяние външен
трафик по смисъла на чл.159б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК.
Умисълът на двамата подсъдими за престъплението, за
което им повдигнато обвинение с посочените квалификации, е обективиран и с
последващите им действия насочени към обекта на трафика М.М.. Видно от нейните
показания /л.110/, когато е била предупредена от „Галя”, последната работеща
като пристутука за Е.А., да неотива на мястото посочено й от Р.А., тъй като ще
бъде продадена, като проститука, се намесил подсъдимият Е. Асанов. Последният
започнал да бие въпросната Галя, за да не предупреждава и защитава М., с ясното
съзнание за предстоящото й предоставяне на други лица за сексуални услуги.
При анализа на така събраните доказателства, съдът
стигна до категоричния извод, че подсъдимият Е.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.159б, ал.2 във
връзка с ал.1, във връзка с чл. 159а, ал.2, т. 2, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като през месец януари 2005
г. в гр. П. в съучастие като
съизвършител с Р.Т.А. е набрал и транспортирал
от гр.П. до гр.Д. ФР Г., чрез осигуряване на парични средства и превозно
средство - микробус “Ф.” с ДК отделно лице – М.М.М. *** и на 28.01.2005 г. я е превел през границата на
страната през ГКПП К. с цел да бъде
използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в
заблуждение, че ще работи като сервитьорка в чужбина.
От своя страна подсъдимият Р.Т.А. е осъществил признаците на престъпление по чл.159а,
ал.2, т.2 пр.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като през м.
януари 2005 г.
в гр. П., в съучастие като съизвършител с Е.Р.А. е набрал и транспортирал от гр.П. до гр.Д. ФР Г.,
чрез осигуряване на парични средства и превозно средство - микробус “Ф.” с ДКН отделно лице – М.М.М. *** с цел да бъде използвана за развратни действия,
като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение, че ще работи като сервитьорка в
чужбина.
Двамата
подсъдими са действали при пряк умисъл, като съизвъшители, участници в
изпълнителните деяния, тъй като е налице е общност на умисъла, като като всеки
от дейците при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия участник, съзнавал е всички
обективни и субективни признаци на деянието, вкл. и квалифициращите и е искал
от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на
престъпния състав.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите Е.А., Р.Н. и Р.А. за извършените от тях деяния съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на извършените деяния обедидени като
„трафик на хора”, която е една от най-тежките форми на престъпна дейност в
съвременността.
Това са едни от все по-често срещаните престъпления в съвременните условия,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, като висока, като
се има предвид начините на извършване от страна на всеки един от подсъдимите.
Обществената опасност на деянията по чл.155, ал.3 от НК,
извършени от подсъдимия Е.А. по отношение на З.М. и Ф.Г. е завишена
предвид фактът, че реално в резултата на склоняването пострадалите са започнали дейност по
проституиране, както и че второто е е осъществено в чужбина,
в момент, когато склоняваната Г. е била поставена в
безизходица.
Обществената
опасност на всяко от деянията по чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1 и
във вр. с чл.159а, ал.2, т.2 и т.6 във вр. с
ал.1 от НК също е висока, както и по чл.159а, ал.2, т.6 от НК.
Престъпленията са по гл.II, раздел IХ от особената част на НК-„Трафик на хора”,
като засягат моралните и нравствени ценности на личността и
обществото. Обществената опасност на конкретно извършените деяния е висока, с
оглед броя на жертвите и създадената за изпълнението престъпна мрежа от
подсъдимите,
поради това, че някой са извършени и при
условията на продължавано престъпление, което заслужава по силна социална,
морална и правна укоримост, а и поради това, че в
резултат на трафикирането свидетелките З.М.,
Ф.Г., М.М., И.Г., Р.Т.
са напускали пределите на РБ. и през един продължителен период
са проституирала в чужбина, което обстоятелство освен всичко останало,
накърнява и международния авторитет на страната. Обществента опасност на деянието „превеждане през границата на страната”
по чл.159б от НК е и в усилията на дееца, в случая подсъдимият Е.А. да
прехвърли лицата – Ф.Г. и М.М., където същите са поставени в условия на
анонимност и много по-трудно могат да получат помощ от своята държава и по
такъв начин са в поставени в положение на зависимост от извършителя.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия Е.А., съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Е.А., съдът прецени
съдействието за изясняване на фактите по делото, чистото съдебно минало, начина
на извършване на деянията без употреба на физическо насилие и изключително влошеното
му здравословно състояние. Видно от представените по делото писмени
доказателства, подавани молби и във връзка с това разрешения за напускане на
жилището, в което същият изтърпява мярка за неотклонение „домашен арест”, на
същия е поставена дигноза „камък в дЕ. уретер”, което налага множество
манипулации и честа лекарска намеса. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид броя и
вида на деянията и жетвите на тези деяния и създадената у подсъдимия престъпна
нагласа за лесно придобиване на доходи по неправомерен начин, чрез екплоатация на
лица засягаща половата им неприкосновеност и човешко достойнство, както и
негативните характеристични данни.
Съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложат наказания на
подсъдимия Е.Р.А. за всички
извършени деяния при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК при спазване разпоредбата на чл.2, ал. от НК, както следва:
ПО
ПУНКТ І
– за престъплението по чл.155, ал.3 от НК по
отношение на З.М. – ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 300 лева.
С оглед високата обществена опасност на деянието
и дееца съдът счита, че за поправянето му е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.46, б.”б” от НК
постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
- за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК – ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
ПО
ПУНКТ ІІ
- за престъплението по чл.159б, ал.2 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 от НК по отношение на Ф.Г.
– ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 500 лв.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.
- за престъплението по чл.155, ал.3 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.
ПО
ПУНКТ ІІІ
- за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК по отоношение на И.Г. – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.
ПО
ПУНКТ V
- за престъплението по чл.159б, ал.2 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК по отношение на М.М. – ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА
в размер на 3 000 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.
Наказанията ГЛОБА за престъпленията по
чл.155, ал.3 от НК, съдът определи при условията на чл.55, ал.2 от НК при
съобразяване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.
За останалите престъпления, тъй като законът
не предвижда специален минимум съдът определи размера на Глобите съобразно
тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дееца, както и
материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършените престъпления
са били източник на значителни доходи за подсъдимия.
Тъй като всички деяния са извършени от
подсъдимия Е.А. при условията на реална съвкупност преди по което и да е от тях
да еимало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи
едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ДВЕ ГОДИНИ ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и ГЛОБА в размер на 4 500 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът определи
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - „ОБЩ”.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през спрямо подсъдимия Е.А. са били взети мерки за
неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, считано от 16.05.2007 г.
до влизане в сила на присъдата.
Обществената
опасност на подсъдимия Р.Н. съдът
определи, като особено висока. Подсъдимият
е осъждан за множество тежки умишлени престъпления, негативно охарактеризиран.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Н. съдът отчете, съдействието
за изясняване на фактическата обстановка, а като отегчаващи вината лошите
характеристични данни, множеството осъждания, използваното психическо и и
физическо насилие спрямо жертвите при извършване на деянията.
Съдът прие, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно
изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложат наказания на
подсъдимия Р.Р.Н. за всички
извършени деяния при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, както следва:
ПО
ПУНКТ ІІІ
- За престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК по
отоношение на И.Г. – ЕДНА ГОДИНА И
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 500
лева.
С оглед високата обществена опасност на
деянието и дееца и предишните му осъждания, съдът счита, че за поправянето му е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.46, б.”б” от НК
постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
ПО
ПУНКТ V
- за престъплението по чл.159а, ал.2, т.6 във
връзка с ал.1 от НК по оношение на Р.Т. – ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2 500
лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„ОБЩ”.
Двете деяния са извършени от подсъдимия Р.Н.
при условията на реална съвкупност, затова съдът на основание чл.23, ал.1 от НК
определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4500 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„ОБЩ”.
Размерът на Глобите съдът определи съобразно
тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дееца, както и
материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършените престъпления
са били източник на значителни доходи за подсъдимия.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през спрямо подсъдимия Е.А. са били взети мерки за
неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, считано от 16.05.2007 г.
до влезане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през спрямо подсъдимия Р.Н. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” в периода 16.05.2007 г. – 16.04.2008 г.
При определяне на обществената опесност на
подсъдимия Р.А. съдът взе предвид
негативните характеристични данни за същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства макар в
производството на съкратено съдебно следствие, съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия /реабитиран/, съдействието за точното и пълно изясняване
на фактите с оглед признаването им, а като отгечаващи – негативните
характеристични данни и отрицателните характиристични данни.
За постигането на целите на наказанието по
чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът счете, че следва да се наложат наказания на
подсъдимия Р.Т.А. за всички
извършени деяния при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, както следва:
ПО
ПУНКТ I
- за престъплението по чл.159а, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК – ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„ОБЩ”.
ПО
ПУНКТ V
- за престъплението по чл.159а, ал.2, т.2,
пр.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК по отношение на М.М. – ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„ОБЩ”.
Двете деяния са извършени от подсъдимия Р.А.
при условията на реална съвкупност, затова съдът на основание чл.23, ал.1 от НК
определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4 000 лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
„ОБЩ”.
Размерът на Глобите съдът определи съобразно
тежестта на извършените деяния, обществената опасност на дееца, както и
материалното състояние на подсъдимия, като отчете, че извършените престъпления
са били източник на значителни доходи за подсъдимия.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през спрямо подсъдимия Р.А.
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” в периода 16.05.2007
г. – 16.04.2008 г.
Съдът
прецени, че така определените наказания и наложеното общо най-тежко такова на
подсъдимите Е.А., Р.Н. и Р.А. са съобразени и отговарят на тежестта на
престъпленията и ще изиграят своето превъзпитателно и поправително въздействие
за подсъдимите. Поради това не приложи разпоредбата на чл.24 от НК,
представляваща изключение от общото правило за определяне на вида и размера на
наказанията и не увеличи размера на наложените наказания лишаване от свобода по
отношение на тримата подсъдими. Това разбиране, съдът в най-голяма степен
споделя по отношение на подсъдимия Е.А., с оглед влошеното му здравословно
състояние и чистото съдебно минало.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: