Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 157                      23.07.2020 година                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На двадесет и трети  юни                                                                година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                            ЧЛЕНОВЕ:      1. Кремена Лазарова

                                                                         2. Йорданка Майска-Иванова

                       

                                                  

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

в.гр.дело номер 1975 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, представлявано  от управителя Марио Георгиев Алексиев чрез адвокат Ренета Даньовска, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цар Борис трети“ № 19, вх. В, ет.1, ап. 6, против решение № 2400 от 08.10.2019 г., постановено по гр. д. №  9366/ 2018 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на К.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „К.“ № **, че съществува вземане на въззивника за сумата от 1375 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 77124 от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная  от 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, която сума е част от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4306/20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 8500/ 2018 г. по описа на БРС, като съдът е отхвърлил изцяло останалите установителни искове.

           Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда за отмяната му в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 420,18 лв.- договорна лихва за периода 03.05.2018 г.- 15.11.2018 г., сумата от 1017,50 лв.- договорна такса „Гарант“ за периода 03.05.2018 г. – 15.11.2018 г. и сумата от 15,96 лв., както и част от съдебно-деловодните разноски- пропорционални на отхвърлената част от претенцията. Излага съображения.  

В срока предвиден в ГПК  е подаден писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Веселина Станева, особен представител на К.И., с който намира постановения първоинстанционен акт в атакуваната му част за правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди Излага съображения.

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Пред Районен съд – Бургас е предявена претенция с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал.1 и чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ТЗ.

 

  Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, е образувано ч. гр. д. № 8500/2018 г. на БРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът К.И.И., ЕГН ********** да заплати на кредитора сумата от 1375 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит на гражданин без поръчителство „Екстра“ № 77124 от 03.05.2018 г., сумата от 470.18 лв. договорна лихва за периода 03.05.2018 г. до 15.11.2018 г., сумата от 1017.50 лв. договорна  такса „Гарант“ за периода 03.05.2018 г. до 15.11.2018 г., сумата от 15.96 лв. законна лихва за забава за периода от 04.07.2018 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и съдебно- деловодни разноски от 387.57 лв., от които 57.57 лв. заплатена държавна такса и 330 лв. адвокатско възнаграждение.  

По делото са представени договор за потребителски кредит „Екстра“ от 03.05.2018 г., сключен между страните, Общи условия на „Кредит Инс“ ООД, договор от 25.10.2014 г. за предоставяне на гаранция по потребителски кредит, сключен между въззивника и „Бикнел Корп“ ООД, разписки за извършени плащания от длъжника.

В представения договор за потребителски кредит от 03.05.2018 г. е посочен размер на кредита – 1500 лева, срок за погасяване – 12 месеца от подписването, годишен лихвен процент в размер на 36%, ГПР в размер на 49,7%. В приложение № 1 към договора е наличен погасителен план към договора с падежите за извършване на плащане по съответните дати.

Първата вноска по кредита е с падеж от 03.06.2018 г. и е изцяло погасена от длъжника. Втората вноска е с падеж на 03.07.2018 г. и има частично плащане по нея в размер на 30,58 лева. Към 15.11.2018 г. не са извършени никакви последващи плащания.

Въззивникът основава твърденията си на постигнато между страните съгласие за сключване на договор за потребителски кредит на подадена от длъжника заявка по Интернет на електронния адрес на дружеството, чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от финансовата институция, след потвърждаване по телефона от служител на дружеството, относно самоличността на заявителя, съгласието му да получи сумата от 1500 лева, след което кредитът е бил отпуснат на длъжника, за което е представена разписка от 03.05.2018 г., 15.18 часа.

Настоящият договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние се сключва между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като дейността е организирана от доставчика, и от отправеното предложение до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, без да е необходимо едновременното им физическо присъствие - аргумент по чл.6 във вр. с §1 т.2 от ДР на ЗПФУР. Съгласно т.18 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис, към момента действащ Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е словесно изявление, предоставено в цифрова форма чрез общо приет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр е лицето от името на което е извършено електронното изявление – чл.2 ал.2 във вр. с чл.4 ЗЕДЕУУ. По смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ, във вр. с чл.3 т.35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва за да се подписва. В т.4.1 от представените Общи условия към договора е посочено, че чрез обявената на сайта на „Кредит Инс“ информация кандидатът избира, вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпращаща заявка за избрания вид услуга.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че длъжникът е получил сумата, за което е представена разписка от 03.05.2018 г., 15.18 часа, като преди това същият е кандидатствал за отпускане на заем в размер на 1500 лева, продукт „Екстра“, при условия за връщане, метод за плащане: „Изипей“ и с поискана банкова гаранция. Посочено е в документите точното одобряване и изплащане на договорената между страните сума. В подадената заявка е налице препращане към стандартен европейски формуляр и към договора сключен между страните по електронен път.

ВКС с решение №70/19.02.2014 г. по гр.д. №868/2012 г., Четвърто г.о. е приел, че възпроизвеждането на електронен документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.първо от ГПК „Електронният документ може да бъде предявен възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от страната“. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достъпно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая такова искане не е направено от ответната страна и следва да се приеме, че между страните е налице възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Налице е превеждане на сумата, за което е представен документ.

Настоящата съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за частично основателна. По отношение на сумата от 420,18 лева, представляваща договорна лихва за периода 03.05.2018 г. до 15.11.2018 г., са налице условията за присъждане на сумата по предявения установителен иск. Това е така, тъй като тази сума е уговорена между страните, не противоречи на изискванията на закона и следва да бъде призната на кредитодателя.

По отношение на претендираното заплащане на сума в размер на 1017,50 лева, представляваща такса „гарант“, съгласно т.4 от договора между страните от 03.05.2018 г., настоящата съдебна инстанция намира, че същата е недължима. Налице е заобикаляне на закона – чл.21 ал.1, във вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и в противоречие с добрите нрави. В този смисъл решението на районният съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивникът претендира присъждане на направените от него разноски, като е приложил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Претендира общо сумата от 1423,71 лева, от които съобразно уважената част на иска следва да се присъди сумата от 293,47 лева.

             По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯВА решение № 2400 от 08.10.2019 г., постановено по гр.д. № 9366/2018 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която БРС е отхвърлил предявения от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК ********* против К.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „К.“ № **, иск за сумата от 420,18 лева – договорна лихва за периода 03.05.2018 г. – 15.11.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено, че К.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „К.“ № **, дължи на „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Марио Георгиев Алексиев чрез адвокат Ренета Даньовска, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цар Борис трети“ № 19, вх. В, ет.1, ап. 6, сумата от 420,18 лева, представляваща договорна лихва за периода 03.05.2018 г. – 15.11.2018 г.

   ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. С., ул. „К.“ № **, да заплати на  „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, представлявано  от управителя Марио Георгиев Алексиев чрез адвокат Ренета Даньовска, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цар Борис трети“ № 19, вх. В, ет.1, ап. 6, сумата от 293,47 лева – разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: