РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2257
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. Б. Д.
като разгледа докладваното от А. Б. Д. Наказателно дело частен характер №
20221110209684 по описа за 2022 година
след като се запознах с внесената за разглеждане тъжба от В. С. Б. против Д. П. Д., П. А.
П. и Б. М. Д., с твърдение за извършено от всеки от тях престъпление по чл. 148, ал.1, вр. ал.
1,т. 3 от НК, по която е образувано НЧХД № 9684/2022г., след изпълнения на задълженията
си по чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК намирам, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК за прекратяване на наказателното производство от частен
характер по следните съображения:
Производството е образувано с внесената тъжба, като в същата са изложени твърдения, че в
качеството си на длъжностно лице Д. П. Д. е разпространявала информация уличаваща
тъжителя В. С. Б. е извършване на престъпление по чл. 319б, ал. 1 от НК. По отношение на
П. А. П. и Б. М. Д. е посочено, че същите са подбудители към извършване на
престъплението по чл. 148 от НК, а Н. Д. Д. е помагач.
С разпореждане от 15.08.2022г. съдия – докладчик е указал на тъжителя да отстрани
констатирани нередовности в тъжбата, доколкото същата не е съдържала обстоятелствата на
престъплението, в това число дата, място и начин на извършването му.
Видно от приложен по делото отрязък от призовка съдебното разпореждане е получено
лично от В. С. Б. .
С постъпило на 11.10.2022г. уточнение ЧТ Б. е посочил, ч не може да изпълни
разпореждането, тъй като трябва да се запознае за материали по прокурорска преписка до
която няма достъп, поради което прави искане да му бъде издадено съдебно удостоверение.
Съдът е уважил направеното от ЧТ искане, като на същия е било издадено съдебно
удостоверение и връчено на 04.11.2022г.
С молба от 22.11.2022г. ЧТ Б. е направил искане за удължаване на срока за изпълнение на
съдебното разпореждане, като е ангажирал доказателства за предприетите от него действия
1
по снабдяване с необходимата информация.
Така направеното искане е било уважено и срокът е бил удължен с 15 дни.
С допълнително уточнение от 29.12.2022г. ЧТ Б. е посочил, че деянието е извършено на
18.05.2021г., в гр. София, когато с писмен сигнал до ГДБОП – МВР Д. П. Д. е уведомила, че
тъжителят неправомерно с спрял достъпа на представляващия ОУ „ Св. св. Кирил и
Методий“, ********** до компютърните данни в информационната система – сайта на
училището *********. и системата за електронно образование. Това дало основание за
стартиране на наказателно производство срещу тъжителя по ДП № 3286 ЗМ -8 по описа на
ГДНП- МВР, пр.пр. № 3080/2021г. по описа на СОП.
Същевременно по делото е постъпило постановление на прокурор при СОС, че въз основа
на представеното от ЧТ Б. съдебно удостоверение изисканата от него информация му е била
предоставена на 22.11.2022г.
След запознаване с материалите по делото съдът намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 дава възможност на докладчика да прекрати производството в
случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК, като нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК сочи, че
производството се прекратява, в случай, че описаното в тъжбата съставлява престъпление.
Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира
дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически
състав на престъпление по НК. А след това, в случай че формира такъв положителен извод,
съдията-докладчик следва да премине към анализиране на въпроса дали конкретният
възведен в обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на обществена
опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на престъплението
обществени отношения. Естеството на предмета на проверката по чл. 250 от НПК и в двата
й етапа несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по същество (а не на
доказателствения материал, който е приложен към тъжбата), доколкото предпоставя
съотнасяне на фактите към материалния закон. Единствено така може да се постигне
предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда съдебно следствие
само по обвинения за извършени престъпления, които са посочени в НК. Законодателната
идея е ясна и е насочена към оптимизиране на правораздавателната дейност чрез фокусиране
на съдебния процес върху дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат
обосновани, обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена
проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не
може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият
2
субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с
тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че
описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на Д. П. Д., П. А. П. и Б. М. Д.. Деянието, осъществено чрез изпращане на
писмо до ГДБОП- МВР/ СОП е несъставомерно от обективна страна. Многократно както
българският Върховен касационен съд, така и ЕСПЧ, са имали възможност да посочат, че
чрез подаване на жалба и сигнали до правораздавателен орган не може да бъде осъществено
престъплението клевета, както от обективна страна, така и от субективна. По смисъла на
българския наказателен закон клеветата е накърняване на обществените отношения,
гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като
пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът
съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в
който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за
пострадалия. В конкретния случай цитираният израз е използван в сигнал до ГДБОП – МВР,
препратен по компетентност в СОП и станал законен повод за образуване на досъдебно
производство. С такова действие не може да се приеме, че може да бъде осъществено
престъплението клевета, защото пред държавните органи не могат да се разпространяват
твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно лице. Държавният орган е
неперсонифициран субект и той не може да "възприеме" казаното или написаното по
начина, по който може да го стори физическо лице. Обратното тълкуване би довело до
ангажиране на отговорността на всяко лице, което сезира компетентните органи да
извършват проверка за наличие или липса на нарушение или престъпление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в изготвеното от ЧТ уточнение и
допълнение са посочени единствено действията на Д. П. Д., като по никакъв начин не е ясно
какви действия, които ЧТ е субсумирал под състава на престъпление по чл. 148 от НК са
извършили другите три лица срещу които е повдигнато обвинение.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да покрива
признаците на престъплението клевета, поради което тъжбата не отговаря на изискванията
на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер и в частта за
деянието, извършено чрез подаване на жалба до прокуратурата делото следва да се
прекрати на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК.
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 9684/2022 г. по описа на СРС,
3
НО, 134-ти състав.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски Градски Съд в 15 дневен срок от
получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4