Решение по дело №324/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 38
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700324
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

        

Р Е Ш Е Н И Е  38

 

гр.Стара Загора, 27.01.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         осемнадесети януари

през      две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ И. ЯНКОВА

                                                                              

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                      ,                                                        като разгледа докладваното от  И. ЯНКОВА   адм.дело     324 по описа  за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с члл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М.К.А., П.Т.Т., И.В.Д. и М.И.К., представлявани от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №19-12-176/05.09.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с която на основание чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ / съгласие на собствениците и носители на ограничени вещни права върху имотите – предмет на самия план/ е одобрен проект за изменение на Плана за регулация, одобрен със Заповед №1099 от 15.06.1998г.  в частта му за УПИ VІІ 1859 / частна общинска собственост/, кв.6 и улица с осови точки 725в-о.т.725г-о.т.-725ж, гр. Стара Загора. Проектът предвижда да отпадне УПИ VІІ 1859 в кв. 6 с предназначение за жилищно строителство и площта му да се присъедини към улица с о.т.725в-о.т.725г-725ж, като се предвижда уширение на същата с осови точки 725з-725и-725й-725к, така както е показано по кафявите черти и надписи на проекта за изменение на ПУП – план за регулация, неразделна част от настоящата заповед / графичната част, на стр.8 по делото/ или УПИ VІІ 1859 се предвижда за уширение на съществуваща улица, което ще има осови точки, както следва о.т.725з-о.т. 725и-о.т.725й-о.т.725к. Жалбоподателите релевират доводи, че сезирането на съда е по повод обжалване на Заповед за изменение на ПУП-ПЗ касателно друг съседен имот – УПИ VІ1858 в кв.6 по плана на града, който се явява благоприятно засегнат от предвиденото с оспорената по настоящото съдебно производство изменение на ПУП-ПР като с него му се осигуряват необходимите места за паркиране и се изменяват параметрите на застрояване. Считат, че обуславящо значение за предвидените с ПУП-ПЗ правила за застрояване на този УПИ VІ 1858 в кв.6, има точно оспореното изменение на ПУП-ПР, с което УПИ VІІ 1859 отпада и се присъединява към улицата, като я разширява с места за паркиране. Твърди се, че оспорената заповед не е мотивирана като в преписката липсват фактически основания, които са наложили промяната на плана за регулация и конкретно необходимостта от отпадане на УПИ VІІ 1859 в кв.6 по плана на града. Единственото посочено правно основание по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ не задоволява изискването за излагане на правни мотиви към административния акт. Липсват причините, които са наложили имот частна общинска собственост да стане част от улица-тупик. Заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ е издадена без становище на Главния архитект, както изисква чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, което нарушение е съществено, но също така не са имали възможност да се защитят срещу разрешаване на изменението на ПУП-ПР поради не уведомяването им като заинтересовани лица по реда на АПК. Оспорената заповед също не им е съобщена и те са узнали за нея по повод осъществяване на защита срещу друга заповед за изменение на ПУП-ПЗ за друг съседен имот УПИ VІ -1858. Провеждането на производството, допуснатите съществени процесуални нарушения, както и съдържанието на оспорената заповед сочат на извод, че изменението на ПУП-ПР с превръщане на УПИ VІІ 1859 в разширение на улицата-тупик е изцяло в частен интерес, не и в обществен. Изменението на ПУП-ПР не е съгласувано с Министерство на културата, въпреки че разработката обхваща част от архитектурен резерват „Августа Траяна-Верея“. Нарушена е забраната за последващо урегулиране на поземлени имоти, освен при наличие на основания, предпоставящи съществуването на правно установените и лимитативно посочените в чл.134 от ЗУТ случаи, в които може да се извърши изменение на влезли в сила подробни устройствени планове. Претендират се разноските по делото, съгласно представен списък.   

       Ответникът- Главния архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

       От заинтересованите страни – собственици на УПИ VІ 1858 в кв.6, процесуален представител се явява за Т.В.В., който в писмени бележки иска от съда да приеме жалбата за неоснователна. Единственото допуснато нарушение е след приключване на производството, тъй като оспорената заповед не е съобщена на заинтересованите по смисъла на чл.131 от ЗУТ лица – жалбоподателите, но съгласно константната съдебна практика това не ограничава правото им на защита. Аргументът, че ПУП-ИПР не е съгласуван с Министерство на културата не намира опора в закона, тъй като отпада предвиденото в УПИ VІІ-1859 застрояване и имотът се превръща в улица, поради което и по силата на чл.84 от ЗКН оспорения план не попада в кръга на актовете, които подлежат на задължително съгласуване по реда на ЗКН. Относно липсата на правни мотиви за издаване на оспорената заповед се твърди, че жалбата не се основава на конкретни материално правни изисквания на ЗУТ, на които административния акт не съответства.  Оплакванията са свързани с изследване на въпроса за целесъобразността на исканото от възложителя изменение, което не подлежи на съдебен контрол. Административния акт е законосъобразно издаден и в съответствие с целта на ЗУТ. С него се удовлетворява необходимостта от паркиране в централна градска част в рамките на имот, който е частна общинска собственост. В откритото съдебно заседание по същество е  поискано отхвърляне на жалбата с присъждане на разноските, съгласно представен до приключване на съдебните прения списък.

 

        Съдът намира за установено следното по административния спор:

       

        Жалбоподателите притежават ограничени вещни права върху самостоятелни обекти в сграда – документи за собственост / стр- 76 до 85, дело № 439/, построена в УПИ ІІІ-1854,1855 кв.6 по плана на град Стара Загора, който урегулиран поземлен имот има лице към улицата -тупик/ както е показано на графичната част стр.115 и 116 по делото/ с осови точки 725а-725ж-725б-725в-725г, по силата на Заповед №1099/15.06.1998г., за изменение на застроителния и регулационен план на кв.6 по плана на град Стара Загора, с цел образуване на парцели ІІ, ІІІ,ІV,V,VІ,VІІ и Х за поземлени имоти 1854 и 1855 / стр. 115 и 116 по дело № 439/ и предвиждането на тупик с осови точки 725а-725г. Видно от цветното копие на ПУП-ПРЗ  на кв.6, на стр.61 по делото, през 2004г е одобрено частично изменение на ПРЗ от 1998г с цел образуване на УПИ ІІІ-1854,1855 от  парцели ІІІ-1854 и ІV-1854. С оспорената заповед улицата-тупик, към която парцел ІІІ-1854, а след 2004г УПИ ІІІ-1854,1855 в кв.6 има лице от 1998г, се разширява като УПИ VІІ-1859 – частна общинска собственост, граничещ с УПИ ІІІ 1854,1855 се превръща в негово разширение, както е показано на графичната част към одобрения проект за изменение на плана за регулация.

    Производството е започнало по Заявление №10-33-133/31.05.2018г за разрешаване изменение на подробен устройствен план, подадено от Община Стара Загора да Главния архитект, компетентен съгласно Заповед № 10-00-241/15.02.2017г на Кмета на общината за делегиране правомощията по чл. 135 ал.3 от ЗУТ. Със Заявлението е поискано да бъде разрешено изработването на проект за изменение на плана за регулация относно УПИ VІІ-1859 в кв.6 и улица с от.725в-725г-725ж / Парчевич/ като отпада УПИ VІІ 1859 и се разширява с неговата площ улицата с посочените осови точки.   Към заявлението е приложена скица-предложение за изменение на ПУП-ПР на УПИ VІІ 1859 и улицата с от 725в-725-г-725ж, от заявителя Община Стара Загора, съгласно изискването на чл.135 ал.2 от ЗУТ, когато искането е за изменение на ПУП към заявлението да се прилага скица с предложение за изменението му. Изискването е аналогично, но различно по съдържание от установеното по чл.124а ал.7 от ЗУТ за придружаване на проекта за изработване на нов последващ или на първи ПУП от задание със съдържанието по чл.125 от същия закон, което подлежи на съгласуване при условията на чл.125 ал.6 от закона.  Възложител на проекта за изменение на плана за регулация е Община Стара Загора в качеството й на собственик на УПИ VІІ-1859 в кв. 6, съгласно АКТ №0627305.05.2007г, вписан на 06.06.2007г в Служба по вписванията. С Решение №1728/28.06.2018г Общинския съвет е дал съгласие да се възложи изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, одобрен със Заповед №1099/15.06.1998г на Кмета на община Стара Загора в частта му за УПИ VІІ-1859 в кв.6 и улица с осови точки 725в-725г-725ж, като с проекта за изменение се предвижда да отпадне УПИ VІІ-1859 кв. 6 и площта му да се присъедини към улица с осови точки 725в-725г.725ж. За изпълнение на взетото решение Кмета на общината е упълномощен да изпълни всички последващи нормативни действия.  С решението е дадено съгласие по смисъла на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, тъй като общината по силата на закона е собственик на улиците от общинската пътна мрежа, каквито са и второстепенните обслужващи в рамките на населеното място, а на УПИ VІІ-1859 в кв.6 по силата на цитирания и приложен Акт за частна общинска собственост. С възложеното на Кмета на общината задължение и упълномощаване да извърши всички действия по изменение на ПУП-ПР от 1998г в посочената му част и с цел отпадане на УПИ VІІ-1859  и присъединяването му към улицата с осови точки 725в-725г-725ж е  потвърдено изрично и извършеното от него на 31.05.2018г. действие по подаване на заявление с искане за изменение по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗУТ. Със Заповед №19-13-86/13.07.2018г Главния архитект на Община Стара Загора, компетентен по силата на делегираните правомощия по чл.135 ал.3 от ЗУТ, разрешава изработване на проект за изменение на ПУП-План за регулация на град Стара Загора в частта му за УПИ VІІ-1859 в кв.6 и улица с осови точки 725в-725г-725ж, одобрен със Заповед №1099/15.06.1998г на Кмета на община Стара Загора, в който се предвижда да отпадне УПИ VІІ-1859 и площта му да се присъедини към улицата с осови точки 725в-725г-725ж, както е показано на представената скица-предложение и техническо задание. Заповедта за допускане изменението на ПУП-ПР в посочената му част, одобрен със Заповед №1099/15.06.98г на Кмета на община Стара Загора е публикувана във вестник „Старозагорски новини“ на 18.07.2018г по реда на чл.124б ал.2 вр. с чл.136  ал.1 от ЗУТ. Заповедта на Главния архитект по чл.135 ал.3 от ЗУТ няма данни да е съобщена на заинтересовани лица по реда на АПК, чрез личното й връчване. На 02.08.2018г е подадено от възложителя Община Стара Загора, Заявление №10-33-196 /стр.10/ за съгласуване и одобряване на ПУП-изменение на ПР на град Стара Загора в частта му за кв.6 относно УПИ VІІ-1859 и улица с осови точки 725в-725г-725ж, с приложен Проект изменение на УП-ПР в посочената му част, което е разгледано от ЕСУТ при Община Стара Загора на 29.08.2018г, съгласно представеното заверено копие на Протокол №35 – извлечение на Решение по т.3.5 за приемане на проекта за изменение на Плана за регулация за УПИ VІІ 1850 кв. 6 по плана на града. На 05.09.2018г Главния архитект на община Стара Загора издава оспорената Заповед №19-12-176/05.09.2018г за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР, която е съобщена на същата дата на представителя по закон на възложителя – Кмета на община Стара Загора. На 19.09.2018г е съставен и Акт за констатиране липсата на постъпили жалби срещу заповедта и за удостоверяване на датата на влизането й в сила.

             

       От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установи, че УПИ VІІ-1859 е отреден за жилищно строителство С проекта за изменение на ПУП – ПР УПИ VІІ-1859 отпада , като площта му се присъединява към улица с о.т. 725в-725г-725ж. Обслужваните от тази улица имоти са УПИ ІІ-1852,1853, УПИ Х-1859,1860, УПИ VІІ 1859 и УПИ -1854,1855. Улицата с о.т. 725в-725г-725ж ,квартал 6 по плана на гр. Стара Загора е нанесена в действащата кадастрална карта, заедно с предвидено уширение 725и-725й. Посочените в графичната част на проекта изменение на ПУП –ПР УПИ ІІІ-1854 и УПИ ІV-1855 се обединяват в УПИ ІІІ 1854,1855 С предвиденото изменение не се отнемат част от УПИ ІІІ-1854,1855. Начинът на фактическо ползване на УПИ VІІ-1859 към настоящия момент е зона за платено паркиране. Този УПИ е включен в границите на „Зелена зона“ със Заповед №10-0001416 от 02.07.2014г на Кмета на община Стара Загора.

          От назначената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установи , че  УПИ VІІ-1859 попада в охранителната зона на единичната културна ценност с № 52., находяща се в УПИ-1852,1853

 

        Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима и  основателна,

  

      Заповед № 19-12-176/05.09.2018г е издадена от компетентен орган , въз основа на надлежно делегирани правомощия за упражняване на тази компетентност на Кмета, извършено с негова заповед № 10-00-241/15.02.2017г ,в предписаната от закона форма, но е постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и   в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон

      Първото оплакване касае липса на становище на Главния архитект на общината, съгласно изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ относимо към процедурата по издаване на Заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР от Кмета на общината.  В случая Заповед №19-13-86/13.08.2018г за разрешаване изработване на проект за изменение на УП-ПР на град Стара Загора в частта му за УПИ VІІ-1859 кв.6 и улица с посочени осови точки е с правно основание чл.135 ал.3 от ЗУТ, но е издадена от Главния архитект на общината въз основа на надлежно делегирани правомощия за упражняване на тази компетентност на Кмета, извършено с цитираната по-горе заповед № 10-00-241/15.02.2017г . Следователно становището на Главния архитект се съдържа в издадената от него заповед по чл.135 ал.3 от ЗУТ. Той не може да делегира правата си на друг орган, който няма компетентността да даде експертно становище, а го изразява едновременно с упражняване на делегираната му компетентност по чл.135 ал.3 от ЗУТ. В случая съществено е дали липсва експертното становище на Главния архитект и такава по делото не се установява. Процесуалните нарушения са абсолютни, с уговорката че в настоящия случай не липсва становище на Главния архитект, имащо съгласувателно значение, когато имат способността да доведат до друг правен резултат. След като тъкмо органа, притежаващ необходимата експертност е компетентен по делегация и да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, то няма основание да се приеме, че становище по чл.135 ал. 4 т.1 от ЗУТ липсва. Становището се изисква като съгласувателна процедура, когато заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ се издава от органите, посочени в чл. 135 ал.1 от същия закон, в частност Кмета на общината. Следователно становището има съгласувателна функция, не ограничена непременно и изключително до експертните знания на Главния архитект. След като тъкмо той е издал заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, да се изисква непременно отделно негово становище, с което той да обоснове решението си да допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПР е лишено от правен смисъл.

   Следващото оплакване е, че правото на участие в производството по изменение на ПУП-ПР е нарушено до степен на отричане, тъй като Заповед №19-13-86/13.07.2018г на Главния архитект на община Стара Загора не е  съобщена лично на всички заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ, които имат право да обжалват крайната заповед за изменението. До влизане в сила на чл.135 ал.7 от ЗУТ – 01.01.2019г, заповедите по чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ е следвало да се съобщават по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ  вр. с §4 ал.2 изречение първо  от ДР на ЗУТ, чрез отправяне на писмено съобщение. Няма доказателство да е отправено писмено съобщение – вместо това  е следван реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ в ред, действала ДВ бр.13 от 2017г, който е по-неблагоприятен и не е относим към заповедите по чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ. Целта на съобщаването на заповедта, с която се допуска изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП-ПР на останалите лица по чл.131 от ЗУТ, които не са заявители,  е да се осигури защита срещу предвиденото в чл.135 ал.6 от ЗУТ спиране прилагането на действащия план. В настоящия случай действащия план за регулация по отношение имота на жалбоподателите, върху който имат ограничено вещно право преобразувано в право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата,  е приложен. Правото им да защитят упражняването му в притежавания обем и съдържание не е отречено, а в случая е заявено, чрез обжалване на крайния акт за одобряване на изменението на ПУП-ПР. В случая, макар и с не лично съобщение, или до управителите на етажната собственост, е извършено разгласяване по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ в ред ДВ бр.13 от 2017г в местен вестник на заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ и е посочено, че проекта е на разположение в сградата на общината. Съобщаването на процедираното изменение  по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ  е гаранция за правото на възражения против проект в по-ниска степен на сигурност за неговото упражняване, спрямо установената в чл.128 ал.2 от ЗУТ гаранция, чрез връчване на писмено съобщение, но това отклонение няма способността да разреши по друг начин съществуването на заявеното за упражняване право на изменение на ПУП, защото то възниква и се упражнява въз основа на норми от рестриктивен закон, чието прилагане не зависи от волята на заинтересованите страни. В тази връзка следва да се отговори на възражението, че урегулираните имоти не подлежат на последващо урегулирани, но това не е забрана, а правило, от което законодателя допуска отклонение в хипотезите на чл.134 от ЗУТ, сред която и съгласието по чл.134 ал.2 т.6 от същия закон – материално правно основание за допустимост на изменението, чието съществуване не зависи от желанието на онези, които по силата на чл.131 от ЗУТ имат право да обжалват като притежаващи права върху съседни имоти.

  Следващото оплакване, че проекта за изменение не е съгласуван по правилата на чл. 125 ал.6 от ЗУТ в ред. ДВ бр. 13 от 2017г. е неотносимо. Разпоредбата визира изрично заданието по чл.125 ал.1 от ЗУТ, което се изготвя и одобрява с разрешението по чл.124 и чл.124а от ЗУТ – процедурата и изискването са относими към първоначално изработване на ПУП, не и към неговото изменение по аргумент от изискването на чл.135 от ЗУТ за представяне не на задание,  а на скица-проект за изменението.

      Оплакването, че улицата с осови точки 725в-725г -725ж към която се присъединява УПИ VІІ-1859 в кв.6 не е нанесена в КК също е неоснователно. Изменението се допуска не въз основа на задание, което съдържа и опорен план по информация включително от АГКК, а въз основа на скица-предложение за изменение тоест въз основа на влезлия в сила ПУП-ПР, който се изменя – той е основата, върху която се процедира. Осова точка 725ж попада и се отнася до улица Парчевич, която е нанесена в КК видно от Справка за поземлен имот 68850.516.9911 / УПИ VІІ-1859/. Това се удостоверява и от КР на стр. 214 по дело № 439.

    Следващото оплакване, че имотът на жалбоподателите не бил вярно отразен в графичната част към оспорената заповед също не води до извод за нейната унищожаемост, защото първо той не е разделен отново на два отделни урегулирани поземлени имота – не е неин предмет, за да се обсъжда дали следва да е посочена в графичната част отпадналата имотна и регулационна граница между парцели ІІІ1854  и парцел ІV -1855. Скицата-предложение има за предмет улица „Парчевич“ и УПИ VІІ-1859 в кв.6, същия е предмета на оспорената заповед, включително и на графичната й част.

    Оплакване, че не е достатъчно основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, посочено в заповедта  не е основателно. След като законът допуска по взаимно съгласие на собствениците на урегулирания поземлен имот да се промени действащия спрямо него регулационен план, то това е материално основание за възникване на правото им да иска и да получат изменение, което трябва да бъде и в съответствие с другите изисквания на закона, сред които не е посочената в жалбата забрана за последващо урегулиране. Тъкмо тя се преодолява с предвидената възможност на заинтересованите лица да се съгласят с нея – носителите на права върху имота, предмет на изменението..

  

Но заповедта е постановена в нарушение на Закона за културното наследство. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от Закона за културното наследство територията на охранителната зона на единична недвижима културна ценност обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях, като в ал. 6 е посочено, че единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство. В контекста на тази нормативна регламентация се налага извод, че УПИ VIІ-1859 попада в охранителната зона на единична недвижима културна ценност № 52 намираща се в съседния на него УПИ ІІ -1852,1853.

Разпоредбата на чл. 136, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма, като за проектите за изменение на устройствените планове на основание чл. 134, ал. 2 в обхват до три квартала не се прилагат изискванията за съгласуване по чл. 127, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 134, ал. 2, т. 5 и т. 6, когато се засягат имоти - недвижими културни ценности. В случая одобреният с оспорената заповед ПУП – изменение на ПР безспорно е в обхват до три квартала, но доколкото от правна страна одобреното изменение се основават на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и имота - предмет на одобреното изменение на ПР, ПЗ и РУП попада в охранителната зона на единична недвижима културна ценност и съотв. в защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство по арг. от чл. 79, ал. 6 от ЗКН, при прилагането на чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 125, ал. 6 от ЗУТ, абсолютно задължително е било съгласуването на заданието и на проекта за изменението на ПУП с Министерство на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство. В случая преди одобряването на изменението на ПУП – ПР не е проведена предвидената задължителна съгласувателна процедура за съответствието на проекта с установения режим за опазване на територия за културно-историческа защита по Закона за културното наследство. Проектът не е внесен за съгласуване и не е съгласуван по реда, при условията и от органа по чл. 84 от ЗКН. Това представлява съществено нарушение на регламентираните в чл. 125, ал. 6 и 127, ал. 2 във вр. с чл. 136, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 80, ал. 3 от ЗКН административно-производствени правила, като абсолютно основание за отмяна на оспорената  Заповед №19-12-176/05.09.2018г на Главния архитект на община Стара Загора. и на одобреното със заповедта изменение на ПУП – ПР относно имот, попадащ в охранителната зона на единична недвижима културна ценност и с особена териториално устройствена защита по см. на § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ.

Предвид гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед №19-12-176/05.09.2018г на Главния архитект на община Стара Загора,   с която е одобрено изменение на ПУП – изменение на План за регулация, , одобрен със Заповед №1099 от 15.06.1998г.  в частта му за УПИ VІІ 1859 / частна общинска собственост/, кв.6 и улица с осови точки 725в-о.т.725г-о.т.-725ж, гр. Стара Загора., чрез отпадане на УПИ VІІ 1859 в кв. 6 с предназначение за жилищно строителство и площта му да се присъедини към улица с о.т.725в-о.т.725г-725ж, , като постановена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на административно-производствените правила, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката И.В.Д.  за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора   следва да бъде осъдена да заплати на И.В.Д.  сумата от 1010 лв, направени разноски  пред първата инстанция  , а на жалбоподателите М.К.А., П.Т.Т., И.В.Д. и М.И.К. следва общо да се присъдят направените от тях  пред касационната инстанция разноски в размер на 1180 лева, платими от община Стара Загора.  

  Мотивиран от изложеното и на основание чч172,ал.2 предложение второ от АПК, Административен съд Стара Загора 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  по жалбата на М.К.А., П.Т.Т., И.В.Д. и М.И.К.  Заповед №19-12-176/05.09.2018г на Главния архитект на община Стара Загора, като незаконосъобразна.

 ОСЪЖДА община Стара Загора да заплати на И.В.Д. ЕГН **********  направените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1010/ хиляда и десет / лева.

 ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.К.А. ЕГН **********, П.Т.Т. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН ********** и М.И.К. ЕГН **********напарвените пред касационната инстанция разноски в размер на 1180/ хиляда сто и осемдесет / лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ВАС на РБ.

 

                                                                   СЪДИЯ: