Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 от ГПК. С определение от 23.11.2011 година по гр.дело № 375 по описа на Великотърновски районен съд за 2002 година, е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране и участие на П.Д. И. като страна във втората фаза на производството по извършване на делбата. Определението е обжалвано от ищцата Т. А. Р. с искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството с участието на посоченото по-горе лице. Изложени са доводи за процедурна неправилност на атакувания акт. По делото П. Д.И. е конституирана като главна страна, липсва акт за заличаването й, а продължаването на делото без нейно участие се прегражда по-нататъшния му законосъобразен ход. По претенцията с правно основание чл. 76 от Закона за наследството П. Д. И. е необходим другар на нейната праводателка – ответницата Р. А. И.. На това основание е необходимо участието й и във втората фаза на делбеното производство. В хипотезата, в която делбеният имот се отреди в дял на ответницата, сделката между нея и Павлина Иванова би се санирала с обратна сила. Това сочело наличния правен интерес от участие на последната в процедурата по извършване на делбата. Ответникът по частната жалба - Р. А. И. - излага доводи за безпорочност на атакуваното определение. Правния интерес и допустимостта от участие на трето лице в делбения процес се свеждал до първата фаза на производството. Там се решавали въпросите дали и доколко разпоредителното действие в полза на П. Д. И. е валидно или не. Последната не е съделител и участието й във втората фаза на делбения процес не би допринесло с нищо за прекратяване на съсобствеността. Дори да се приеме, че с процедурното си поведение Павлина Иванова би могла да съдейства за това делбения имот да се постави в дял на праводателката й, решаващо за казуса било обстоятелството, че възлагателно искане не е направено, срокът за извършването му е преклузивен и понастоящем - изтекъл. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема. По допустимостта на жалбата: Производството по делото е образувано по иск на частната жалбоподателка против Р. А. И. за делба на наследствен от баща им имот. Тъй като този имот ответницата е прехвърлила на П.Д. И., с определение от 16.10.2006 година в производството по обжалване на първостепенното производство по допускане на делбата последната е конституирана като страна в процеса по повод доводите на ищцата за относителна недействителност на разпорежданията, извършени с отделни наследствени предмети по смисъла на чл. 76 от ЗН. С решението по допускане на делбата, добило законна сила, тази относителна недействителност е възприета от решаващия съд и делбата е допусната между първоначалните страни при равни права. Атакуваното определение е постановено по повод искането на ищцата-частен жалбоподател, да бъде призована и приобретателката по недействителната сделка П.Д. И. с оглед на това спрямо нея валидно да се извършат предстоящите действия по прекратяване на съсобствеността. За да постанови обжалваното определение, първостепенният съд е приел, че П.И. не е субект на производството във втората му фаза, тъй като делбата е допусната само между първоначалните страни. Процедурното правоотношение с П.И. е прекратено с влизане в сила на делбеното решение по чл. 282, ал.1 от ГПК /отм./. Според цитираното от жалбоподателката тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 година на ОСГК на ВКС по гр. дело № 1/2004 година, участието на приобретателя по чл. 76 от ЗН било детерминирано до първата фаза на делбеното производство. Същността и правните последици на атакуваното определение се свеждат до неучастие на лице, конституирано като страна в процеса. Правен механизъм на такова участие е винаги процедурно правоотношение със съда по същество на спора. Отказът такова участие да бъде обезпечено винаги е акт, обратен по съдържание на определението по конституиране на едно лице като страна в процеса. Има за последица прекратяване на производството спрямо това лице и по тази причина обжалваното определение се явява атакуемо на общо основание: чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК. По същество: Обжалваното определение е постановено в разрез с правилата на чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 218 и чл. 223 от ГПК и следва да бъде отменено по реда на настоящото производство. Както това е разяснено в т. 1 на цитираното тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 година на ОСГК на ВКС по гр. дело № 1/2004 година, по иска, респективно по възражението, по чл. 76 от ЗН приобретателят по атакуваната сделка има качеството на главна страна-необходим другар на съделителя, разпоредил се с отделна наследствена вещ. Отношенията между страните по такъв договор се уреждат по реда на чл. 189 и сл. от ЗЗД. Регресните права на отстранения по реда на чл. 76 от ЗН приобретател възникват не от обявяване на разпореждането на съделителя за относително недействително, а в зависимост от това дали вещта, предмет на разпореждането, се е паднала в дял на съделителя-праводател или не. В отношенията си, щом има регресни права, със съделителя-праводател, третото лице има качеството на помагач по смисъла на чл. 218 и 219 от ГПК. Затова както съделителят-праводател, така и третото лице-приобретател имат интерес да участвуват във втората фаза на производството. Първият – за да направи потребното имотът да се падне в негов дял – това би било изпълнение на задължението му спрямо третото лице да му прехвърли собствеността върху продаденото. Интересът на последното се състои в това да съдействува за постигане на този резултат. Интересът пък на насрещната страна, се състои в силата на пресъдено нещо, с която окончателно се стабилизират последиците на извършеното разпореждане по чл. 76 от ЗН. В хипотезата, в която имотът се падне в дял на съделителя-прехвърлител, между приобретателя, от една страна и ищеца по иска с правно основание чл. 76 от ЗН имотът, предмет на прехвърлителната сделка, окончателно и завинаги ще се третира като собствен на приобретателя. В обратната хипотеза правата на приобретателя ще са окончателно и също със сила на пресъдено нещо, по изричната разпоредба на чл. 223 от ГПК, отречени. Изложеното показва необходимостта и процедурната допустимост от участие на приобретателя по чл. 76 от ЗН и във втората фаза на процеса. Доводът на ответника по жалбата, че в казуса не е направил възлагателно искане и липсва дори теоретична възможност имотът да се падне в неин дял не елиминира интереса от участие на третото лице. По силата на чл. 221 от ГПК то има възможност да извършва всички, освен разпоредителни, процедурни действия, предоставени на страната. След надлежно овластяване от страна на съда, такова лице би могло да иска възлагане в полза на своя праводател по сделката по чл. 76 от ЗН – чл.134 от ЗЗД. Ако срокът е изтекъл, след като е преклузивен, би могло да се иска възстановяването му, ако са налице законни основания за това. Но дори да не прибегне до тези възможности, абстрактната им допустимост налага участие на третото лице. На самостоятелно основание начинът на извършване на делбата, както бе посочено по-горе, ще доведе до окончателното стабилизиране на последиците както по делбената, претенция, така и на тази по чл. 76 от ЗН. Подобни последици законът свързва с участието на надлежните в спора страни – чл. 298 от ГПК. Тъй като третото лице е вече конституирано в процеса, след отмяната на атакуваното определение не се налага нарочно определение в тази насока, както разпорежда чл. 278, ал. 2 от ГПК, а третото лице следва само да бъде призовано за предстоящите процесуални действия по извършване на делбата. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Отменя определение от 23.11.2011 година по гр.дело № 375 по описа на Великотърновски районен съд за 2002 година. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |