РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Сандански, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200591 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Т., с адрес – гр. ****, ул.“*****“ №
***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, във вр. с чл.102,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300/триста/
лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Твърди се, че наложеното наказание и установеното
нарушение са при допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди се също, че жалбоподателя е заплатил винетна такса по чл.10,
ал.1 ЗДвП на 28.05.2020г. на бензиностанция в гр. *****, за което се сочи, че
ще представи доказателства в с.з. /което обаче на е сторено/. Излагат се
съображения за нарушаване принципа за недопускане на двойно наказване
1
на едно и също лице за едно и също деяние, като се твърди, че жалб.Т. бил
заплатил компенсаторна лихва в размер на 350 лева за пет нарушения на една
и съща разпоредба. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован – не се явява
и не изразява становище по жалбата си.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с
придружително писмо, в което подробно оборва доводите на жалбоподателя
и иска потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание АНО,
редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата. В хода на делото по същество иска от съда потвърждаване на
обжалвания акт. Представя писмено становище в подкрепа на доводите за
правилност и законосъобразност на електронния фиш. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 10.06.2020 година, в 20.24 часа е установено нарушение №
А7С6А3А9D8527D61E053031F160D1172, с ППС – лек автомобил „****“ с
рег. № ***** ***, с обща техническа допустима максимална маса 2695, брой
оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в община *****, по път А-3 км 151+251, с
посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която е установен неговият собственик – В. Н. Т., с адрес –
гр. ****, ул.“****“ № ****, е издаден електронен фиш за нарушение,
установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП № **********, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и
6, във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1
от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300/триста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
2
съмнение така установените факти.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваният ел.фиш законосъобразно е санкциониран жалбоподателят за
извършено от него административно нарушение по чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Ел.фиш е издаден при спазване на установената за това от закона
процедура и от компетентен за това орган.
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, за извършеното административно
нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговият рег.номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път,включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата.
Характерът на така отразените в Електронната система за събиране на
пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.189е, ал.8
от ЗДвП, която сочи :“Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси“.
Във връзка с така установеното нарушение в отсъствие на контролен
орган и нарушител, и на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, правилно и
законосъобразно е издаден процесния ЕФ, който съдържа всички
задължителни реквизити. Посочено е мястото на извършване на нарушението
– път А-3 км 151+251, с посока Намаляващ километър, който е част от
платената пътна мрежа, посочен в Списъка на републиканските пътища в
Република България, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура, доколкото пътя попада в обхвата на Приложение № 2 към
3
т.2 на Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища.
Съгласно чл.179, ал.3е от ЗДвП – при нарушения, установени въз
основа на данните от системата по чл.167а, ал.2 от същия закон, за място на
извършване на нарушението се счита първото място, на което е установено
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от пътното
превозно средство в рамките на веки отделен 24-часов период. Видно от
генерираният на основание чл.167, ал.3 от ЗДвП доклад за извършеното
нарушение, приложено към кориците на делото, същото е установено от
устройство /тол секция/ номер 10152, намиращо се на път А-3 км. 151+251,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни
такси. Именно на този километър е заснето движението на ППС с рег. № СВ
4409 НК и е генериран снимков материал. Посочени са дата и часа на
извършеното нарушение, а именно: 10.06.2020г. н 20.34 часа, които съвпадат
с датата и часа на установяването му, предвид, че точно на тази дата и точно в
този час е заснето движението на ППС по съответния път, част от
републиканската пътна мрежа. Въпреки, че като реквизит на ел.фиш съгласно
чл.189ж от ЗДвП се изисква само регистрационните номер, в процесния ЕФ
освен рег.номер на заснетото ППС, са посочени допълнително модела и
марката му, общата техническа допустима максимална маса, брой оси,
категория на превозното средство. Същевременно в ЕФ е посочен и
собственикът на ППС, а именно жалб.В.Т.. Това негово качество ясно и
недвусмислено е отразено като факт, съответстващ на правната квалификация
в ЕФ – собственик, управляващ ППС, съгласно чл.178а, ал.1 от ЗДвП, като
последната разпоредба сочи:“При установяване на нарушения по чл.179, ал.3
- 3б, в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице“. По делото не е спорно, че
жалбоподателя е собственик на процесното ППС. Това се потвърждава и от
приложената по делото справка за собственост на ППС с рег. № СВ 4409 НК.
4
Предвид това и с оглед цитираната разпоредба на чл.187а, ал.1 ЗДвП се счита,
че именно собственикът е управлявал процесното ППС на посочената в
ел.фиш дата. От друга страна, съгласно чл.187а, ал.4 ЗДвП – „Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство“. По делото няма данни за
постъпила декларация по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, която да сочи, че
ППС е управлявано от трето лице, извършител на установеното нарушение.
Разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) въвежда задължение за водачите на определена категория
пътни превозни средства по републиканските пътища да управляват ППС
след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата,
неизпълнението на което го квалифицира като противоправно деяние. Ал.6 на
същата правна норма сочи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Задължението за заплащане на
винетна такса при преминаване по републикански пътища, представляваща
такса за ползване на пътната инфраструктура е въведено с чл. 10, ал. 1, т. 1
ЗП (ред. ДВ, бр. 31 от 2018 г.). Разпоредбите на ЗДвП и ЗП са изменени с ДВ,
бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – чл. 139, ал. 5 и чл. 10, ал. 1 с ДВ, бр.
80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г., но задължението не е отпаднало, поради
което не е налице по-благоприятен закон.
Управлявайки собствения си лек автомобил по републиканската пътна
мрежа, жалб.Т. е субект на задължението за заплащане на винетна такса,
което виновно не е изпълнил. Несъобразявайки поведението си с
диспозицията на чл.139, ал.5 ЗДвП, жалбоподателя е осъществил обективния
състав на визираното в НП нарушение. Деянието е съставомерно и от
субективна страна, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на
МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона да
5
управлява МПС, след като е заплатил винетна такса, но въпреки това,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, е управлявал
собствения си автомобил, без да е изпълнил задължението си.
Относно твърденията на жалбоподателя за заплатена винетна такса за
ППС с рег. № СВ 4409 НК, същите не доказват наличието на валидна
електронна винетка. В електронната система се съдържа информация за
всички издадени електронни винетки. Именно поради липсата на заплатена
винетна такса за процесното ППС е установено нарушението, за което е
генериран доказателствен запис и е издаден оспорения ЕФ. В тежест на
жалбоподателя е да докаже твърдяното от него заплащане на винетна такса за
процесното ППС, което в конкретния случай не е сторено.В този смисъл
данни за преведена сума по сметка на АПИ не могат да обосноват
заплащането на пътна такса именно на процесното ППС, още по-малко
маловажност на извършеното нарушение. С оглед твърденията на
жалбоподателя в тази насока, в случая от значение би било само доказано
заплащане на електронна винетка за ППС с рег. № СВ 4409 НК.
Съгласно чл.10а, ал.3 от ЗП – „Винетната такса се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране
на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му“. Движещото се ППС се идентифицира с данни за неговия
регистрационен номер. Предвид това въведените символи трябва да повтарят
точно графичното изображение на регистрационния номер. С оглед на това и
цитираната правна норма, когато се установи несъответствие между данни за
ППС, с което е ползвана платената пътна мрежа, и данните на ППС, за което
са заплатени пътни такси, то случаят представлява административно
нарушение и се прилагат правилата на ЗДвП.
По отношение твърденията на жалбоподателя за заплатени
компенсаторни такси във връзка с други нарушения за липса на заплатена
пътна такса, посредством което се е освободил от
административнонаказателна отговорност по отношение на конкретните
нарушения, съдът намира, че същото е ирелавантно към настоящия спор по
следните съображения:
6
Компенсаторната такса представлява механизъм за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при нарушения, свързани с
ползването на платената пътна мрежа и правно-регламентирана възможност.
Пристъпването към заплащане на компенсаторна такса представлява
доброволен акт. В тази връзка на изключителната преценка на лицето е
оставен изборът дали да заплати компенсаторната такса, с присъщите за нея
последици – освобождаване от административнонаказателна отговорност и
това не може и не следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство.
Твърденията на жалбоподателя за допусната техническа грешка при
закупуване на електронна винетка, съдът намира също за неотносими към
настоящия спор, още по-малко обосновават заплащането на нова винетна
такса на 01.08.2020г., както жалбоподателя твърди. Дори и да се приеме
наличието на допусната техническа грешка при закупуване на електронна
винетка, това не изключва административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като действащата нормативна уредба изрично
регламентира отговорността при невярно декларирани данни. По отношение
на заплатената пътна такса на 01.08.2020г., същата следва да се счита, че е
заплатена от жалбоподателя с оглед необходимостта да бъде ползвана
платената пътна мрежа, за което се дължи такса, а не с оглед грешно
декларирани данни. Твърдението за допусната техническа грешка при
въвеждане на данните при заплащане на ел.винетка за МПС не извинява
поведението на нарушителя. В случая по делото не е ангажирано каквото и да
е доказателство, санкционираното лице да е изпълнило адекватно
задължението си по заплащането на винетна такса, при положение, че
изпълнението на посоченото задължение е положителен факт о обективната
действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи
благоприятни за себе с последици. В този смисъл в разпоредбата на чл.10а,
ал.3а от ЗП изрично е посочено, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
От своя страна в чл.5, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата
7
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние /Наредбата/ е предвидено, че при заплащане на
винетната такса собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и
периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.
4, ал.2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице.
Посочените разпоредби, на първо място ясно очертават задълженията,
които следва да бъдат изпълнени, и на следващо място изрично постановява,
че винетната такса важи единствено за онова пътно превозно средство,
чийто регистрационен номер е деклариран правилно о съответното лице.
Следваща ал.3 от същата Наредба също сочи, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в
случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Законодателят императивно регламентира отговорността при неправилно
декларирани данни относно ППС, включително при сгрешен регистрационен
номер, както и задължението за деклариране на коректни данни, така и
„отговорността“ за допуснатите грешки по време на този процес са изцяло за
собственика или ползвателя. Когато декларираният от потребителя
регистрационен номер на автомобил не съответства на рег. номер на
автомобила, който ползва пътната мрежа, се счита, че за този автомобил не е
заплатена винетна такса и той се движи в нарушение на чл.10, ал.1, г.1 от ЗП
с всички произтичащи от това правни последици. Законодателят е приравнил
заплатената пътна такса с неправилни данни с абсолютна липса н такава.
Изрично е предвидил субекта на отговорност при неправилно декларирани
данни, което означава, че е изключил от приложното поле на допустима
фактическа грешка по смисъла на чл.14, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН. В този
смисъл липсват и поставени от законодателя ограничения относно
субективното отношение на извършителя на подобно деяние и не следва да се
тълкува стеснително относно формата на субективния елемент на лице,
декларирало неправилни данни при заплащането на пътна такса. За валидното
8
плащане на винетна такса от значение е единствено въвеждането на коректни
данни по отношение на автомобила, с който ще бъде ползвана платената
пътна мрежа.
Неоснователни в случая се явяват и твърденията на жалбоподателя, че е
нарушен принципа на недопускане на двойното наказание на едно и също
лице за едно и също деяние в административнонаказателното производство
без характер на наказателно такова по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съгласно ТР
№ 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, тъй като жалбоподателя не е бил
наказан за едно и също административно нарушение 5 пъти, както твърди с
влезли в сила ел.фишове. Още по-малко приложените разписки доказват
такова обстоятелство. От приложените разписки /5 бр./ е видно, че са
заплатени компенсаторни такси в дължимия размер, с оглед на категорията на
ППС с рег. № ***** за нарушения, извършени на пет различни места, което
доказва, че нарушенията са пет, а не едно, както се твърди. От тези разписки е
видно също, че те са заплатени на ПОС-терминал, с какъвто е снабден всеки
контролен автомобил на Национално тол управление при АПИ. Това от своя
страна опровергава твърдението, че са заплащани ел.фишове, тъй като
компенсаторна такса по връчен ел.фиш се заплаща при спазване изискванията
на чл.189е, ал.3 и 4 ЗДвП. Очевидно, в случая жалбоподателя е бил спрян за
проверка от контролните органи във връзка с установени нарушения в
електронната система за събиране на пътни такси, и при съставяне на АУАН е
уведомен за възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП
за всяко от установените нарушения и той се е възползвал от това.
Компенсаторната такса не е глоба, а възможност за заплащане на по-ниска
такса в сравнение с глобата.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова,
на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, санкциониращият орган
е наложил на жалбоподателя административно наказание за стореното
–"Глоба" в размер на 300 лева, което е единствена алтернатива като вид и
размер на санкцията. Ето защо, съдът приема и отмерването на санкцията в
този казус за законосъобразно отмерена и в съответствие с нормата на чл. 27
от ЗАНН.
Мотивиран от горното и като констатира пълната законосъобразност на
9
обжалваният акт /процесуална и материална/, съдът счита, че атакувания
електронен фиш следва да се потвърди изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната
страна, поради което в полза на АПИ, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл.63, ал.1 и ал.5
ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в
полза на АПИ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя В.Н. Т., с адрес – гр. ****,
ул.“*****“ № ***, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, във вр. с чл.102, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА В.Н. Т., с адрес – гр. ****, ул.“*****“ № ****, да заплати на
АПИ сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10