РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330117170 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250 против М. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 13.10.2016 г. – 13.05.2020 г., в качеството си на собственик на водоснабден
недвижим имот, находящ се в *****, имал задължения към ищеца за предоставени услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 929.84 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 122.84 лева, за периода 31.12.2016 г. – 31.05.2020 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
условия. Потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период се
определяло, съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия - поради неизправно измервателно
устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в имота си. Твърди се, че
потребителят е знаел, че монтираното в имота устройство е било неизправно, както и за
начина му на отчитане за посочения период, но при отчетите отказвал да положи подписа
си, съгласно изискванията на ОУ. Твърди, че към 26.06.2020 г., ответникът имал качеството
потребител, като наемател на ОП „Жилфонд“ на водоснабдения недвижим имот.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 7354/2020 г. на ПдРС, Х гр.
1
състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението, а именно 26.06.2020 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна.
Оспорва качеството на потребител на ответника.
Оспорва основанието и размера на претендираното вземане.
Липсвали подписи на ответника или на друг представител от домакинството му в
представените по делото от ищеца карнети. Нямало представен по делото протокол,
удостоверяващ отказ за осигуряване на достъп, съгласно чл. 24, ал. 4 ОУ. Неясно било защо
са начислявани по 10 куб.м. месечно, при положение, че в чл. 25, ал. 8 ОУ бил предвиден
начин за изчисление на изразходваните количества, а именно: при липса на индивидуални
водомери, питейната вода се определя, както следва: по 5 куб.м. – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Не било доказано как дружеството е установило потреблението
от двама души.
По отношение твърдението за неизправност на водомера, сочи, че съгласно чл. 33, ал.
2 от Наредба № 4 – при установяване на повреда на индивидуалните водомери на
потребление, представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняването
й, като определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. Не било доказано
предписание за смяна на СТИ да е дадено, още по-малко потребителят да е бил уведомен за
повредата и необходимостта от подмяна. Твърди, че за ищеца не е възникнало правото да
начислява служебни количества вода според броя на обитателите, като липсват
доказателства за това колко са същите.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията по фактура
№ 31562173, с настъпил падеж на 13.10.2016 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на
11.11.2016 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 12.12.2016 г.; фактура № ****, с
настъпил падеж на 12.01.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 10.02.2017 г.;
фактура № ****, с настъпил падеж на 14.03.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на
10.04.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 12.05.2017 г.; фактура № ****, с
настъпил падеж на 13.06.2017 г.; фактура № ****, с падеж на 12.07.2017 г.; фактура № ****,
с настъпил падеж на 12.07.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 10.08.2017 г.;
фактура № ****, с падеж на 18.09.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 13.10.2017
г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 14.11.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на
14.12.2017 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 15.01.2018 г.; фактура № ****, с падеж
на 15.01.2018 г.; фактура № ****, с падеж на 13.02.2018 г.; фактура № ****, с падеж на
11.03.2018 г.; фактура № ****, с настъпил падеж на 13.04.2018 г.; фактура № ****, с падеж
на 14.05.2018 г., както и фактура № *****, с падеж на 13.06.2018 г., като погасителната
давност е изтекла, съответно към: 13.10.2019 г.; 11.11.2019 г.; 12.12.2019 г.; 12.01.2020 г.;
10.02.2020 г.; 14.03.2020 г.; 10.04.2020 г.; 12.05.2020 г.; 13.06.2020 г.; 12.07.2020 г.;
10.08.2020 г.; 18.09.2020 г.; 13.10.2020 г.; 14.11.2020 г.; 14.12.2020 г.; 15.01.2021 г.;
13.02.2021 г.; 14.05.2021 г.; 13.06.2021 г. Излага, че ирелевантна за настъпилата погасителна
давност е приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение, доколкото
същата не е основание, прекъсващо погасителната давност, в този смисъл и „не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение“.
2
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7354/2020 г. по описа на ПРС, Х гр.с., в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № **** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
поправена с Разпореждане от 25.10.2021 г., срещу ответника, за следните суми: 929.84
лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 13.10.2016 г. – 13.05.2020 г. за обект, находящ се в *****;
122.84 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2016 г. -
31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 26.06.2020 г. до окончателното й погасяване. Заповедта е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта
за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да
докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
*****, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
3
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за
процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно М.С. е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик
или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба
имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение на
потребителя. Напротив, няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства:
Акт № 265 за частна общинска собственост и договори за наем за процесния имот, се
установява, че същият е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“.
Съответно – установява се, че в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно
право върху имота.
Ищецът поддържа, че ответникът е потребител в качеството си на наемател. В закона
обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги. В чл.8, ал.9 от Наредбата се
допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на
собственика. Според тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот може да заплаща
ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата
и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят.
Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното
възниква между ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само
платец на услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е
потребител в отношенията с оператора.
В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност
между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството
потребител. Това е допустимо, ако е налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с
нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установява. Не
се доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да е
изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това ответникът, като наемател, да
фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението. Не е ясно по какъв
начин и на какво основание партидата се води на името на ответника. Заместването в дълг
по своя характер представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник – този,
който поема отговорността за чуждото задължение. Неговото съгласие също е необходимо,
за да е налице валидно заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора.
Такова съгласие няма.
Не се доказва нито собственикът на имота, нито ответникът да са изявили воля за
това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношение с ищеца.
Нещо повече – видно от прочита и на четирите договора, от които: Договор за
отдаване под наем от 14.07.1993 г. /л.116/, Договор за наем от 10.03.2003 г. /л.108/ и Договор
за наем на общинско жилище от 22.11.2005 г. /л.94/, сключени с ***** - безсрочни, а след
нейната смърт – Договор за наем от 04.12.2014 г. /л.79/, сключен с М. Н. СТ. за срок от 10
години - никъде не се съдържа изрична уговорка – наемателят да заплаща консумативите за
ползване на имота – с изключение на такса битови отпадъци.
В представените настанителни заповеди също никъде не се съдържа изявление на
Общината, че ответникът следва да заплаща консумативи към ВиК и ЕВН или да сключи
4
договори с тези дружества. Такива не са и представени по делото. Не са представени и
доказателства за това – подадено ли е заявление с искане за откриване на партида на името
на ответника, като не се установява и на какво основание ВиК са открили същата на негово
име като потребител.
ВиК може да открива съответни партиди и да начислява задължения за потребени
услуги само при наличие на законовите предпоставки за това и при спазване на
приложимата нормативна уредба, което в случая не се установява. По делото не са
представени доказателства за „възникване на облигационно правоотношение“ с ответника, а
такова не може да се презумира само на база сключен договор за наем на общинското
жилище с трето лице.
Освен това, дори наемателят да е бил задължен по договора /което в конкретния
случай не се установява, поради липса на подобна уговорка между ответника и Общината/
да заплаща консумативите за ползването на имота – топлинна и електрическа енергия, топла
и студена вода, това не означава, че той става страна в правоотношението със съответните
доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името на наемодателя. Ако
консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря пред наемодателя за това си
неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото дружество - отговорност носи
потребителят – собственик на имота. След като по делото не се доказва да е налице
заместване в дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК, приложима е нормата на чл.8, ал.9
от Наредбата, т.е. – в случаите, при които наемателят не спазва задълженията съгласно
общите условия и договора, отговорен за тях остава наемодателят.
Предвид изложеното, не се доказва качеството на „потребител“ на ответника за
исковия период като основен елемент от фактическия състав на претенцията, като
обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да
доведе до различен резултат.
Само за пълнота се посочва, че не бяха ангажирани доказателства и за това, че за
исковия период са били налице предпоставки за служебно начисляване по тарифа и
неизправност на водомера в имота.
Предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
искането за законна лихва.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради
което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
5
септември” № 250 против М. Н. СТ., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установенf в отношенията между страните дължимостта на следните суми:
929.84 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена
канална вода за периода 13.12.2016 г. - 13.05.2020 г. за имот, находящ се в ****** и 122.84
лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2016 г. - 31.05.2020 г., ведно със законна лихва
от 26.06.2020 г., когато е подадено заявлението, до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3461/09.07.2020
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. №
7354/2020 г. на ПРС, Х гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6