Р E Ш Е
Н И Е
Гр.София, 10.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-11
състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 37 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно и субективно съединени искове при условията на
евентуалност с пр.осн.чл.216,ал.2,т.6 ДОПК ,иск с правно основание 216, ал.1,т.
4 ДОПК , чл.216,ал.1,т.1 ДОПК и
чл.135 от ЗЗД от Национален публичен
изпълнител И.П.П. срещу „ Р.К. „ ЕООД ЕИК********и „В.Т.“ ЕООД ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че първият ответник „Р.к. „ ЕООД има публични данъчни задължения в
общ размер на 185 974.65 лв. към 27.12.2019г., установени с ревизионен акт
№ Р – 22221718008155-091—001 от 07.08.2019г.. РА е връчен на задълженото лице
на 30.08.19г.. В хода на ревизионното производство на длъжника са наложени
предварителни обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки, от които са
установени налични суми в размер на 142.97 лв. За събиране на публичните
задължения е образувано изп.дело пред публичния изпълнител, като в неговите
рамки не е установено налично имущество . Единствения актив на задълженото дружество са вземанията му във връзка с договори въз
основа на обществени поръчки. Такива вземания са тези по 11 броя фактури ,
подробно описани в исковата молба, издадени от страна на първия ответник към ИА
„ Военни клубове и военно-почивно дело „ в общ размер на 37 606 лв. Тези
вземания са прехвърлени от първия на втория ответник с цесия по договор от
22.11.2019г..Управител и представляващ и цедент и цесионер е едно и също лице –
Р.Т.Ч..
Ищецът при условията на евентуалност твърди наличие на предпоставките на
три хипотези предвидени в нормата на чл.216,ал.1 от ДОПК.
На първо место твърди наличие на предпоставките на чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК,
а именно : недействителност на договора за прехвърляне на вземанията подписан
между ответниците на 22.11.2019г. , тъй като първия ответник цедент е длъжник
по публично задължение и прехвърлянето на вземанията по фактурите е станало
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване
на заповедта за започване на ревизията. Прехвърлянето
е станало между свързани лица, тъй като и двете дружества са с общ управител –
пар. 1 ,т 3 от ДР на ДОПК. Сделката е сключена във вреда на публичния
изпълнител – същият не би могъл да събере публичните вземания от така
прехвърлените вземания на дружеството длъжник.
При евентуалност твърди наличие предпоставките на чл.216,ал.1,т.1 от ДОПК,
а именно, че с оглед свързаността между дружествата прехвърлител и преобретател
на вземанията не е налице насрещна престация срещу придобитото вземане и
съответно сделката е безвъзмездна.
При евентуалност твърди предпоставките на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК, тъй като
извършената цесия е увреждаща кредитора и е извършена с цел той да бъде увреден
– да не може да събере публичните вземания.
При евентуалност твърди и наличие предпоставките на фактическия състав на
чл.135,ал.1 ЗЗД, доколкото е налице публично вземане и с прехвърляне вземанията
на първия ответник към втория кредитора се уврежда, като в резултат от
свързаността между цедент и цесионер се предполага знание у втория ответник за
увреждането.
Моли да се обяви относителната недействителност на договора за прехвърляне
на вземане от 22.11.2019г. между двамата ответници, на всяко едно от посочените
основания, които съдът да разгледа при евентуалност.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковете. Твърдят, че са неоснователни, тъй като
публичните вземания са възникнали на 27.12.2019г., а вземанията от третото лице
са прехвърлени преди това на
22.11.2019г..Ревизионния акт е оспорен, и съответно вземането на НАП е
възникнало след датата на атакувания договор за цесия. Оспорват договора за
цесия да прикрива дарение. Оспорват да имат за цел избягване заплащането на
данъци и сочат, че все още съществува възможност за доброволно заплащане на
задълженията.
СГС, като
взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства
намира, за установено следното:
Между страните не
се спори и от представените по делото писмени доказателства - ревизионен акт от 07.08.2019г. ,
удостоверение за електронно връчване на документи и съобщение за доброволно
изпълнение от 22.11.2019г. се установява, че държавата има вземане спрямо
първото ответно дружество за публични задължения – данък ДДС в размер на
160 386.61 лв. главница и 26 215.30 лв. лихви, за периода
01.01.2017г. до 31.10.2018г. . Ответникът оспорва ревизионния акт да е влязъл в
сила, но не е представил доказателства за негово оспорване нито по адм.ред,
нито по съдебен. Предвид на това съдът приема за установен размерът на
публичните задължения в размера установен с РА.
В хода на производството е представено
доказателство за налагане на обезпечителни мерки с постановление от 1.06.2020г.
на вземане на първия ответник от ИА „Автомобилна администрация“ в размер на
75 600 лв.. Сумата е постъпила по сметка на публичния изпълнител и
разпределена от него за погасяване на данъчните задължения по ревизионния акт,
като са погасени задължения за главница в този размер за периода 1.11.2017г. до
01.05.2018г. Следва да се приеме, след погасяване на част от задълженията по
главница, че остават неиздължени суми и публичния изпълнител все още следва да
събере публични задължения по главница в размер на 84 786.61 лв.
Не се спори и от представения по делото договор от
22.11.2019г. се установява, че първия ответник е прехвърлил на втория ответник
цялото вземане по 11 броя фактура издадени за извършена услуга доставка на
интернет към ИА „ Военни клубове и военно – почивно дело „ в общ размер на
37 606 лв. . Вземането е прехвърлено за цена равна на неговата стойност
или 37 606 лв.
От приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза , която съдът кредитира като неоспорена и компетентно
изготвена, се установява, че двете дружества са
осчетоводили цесията на датата на договора, отразена е като възмездна сделка,
но няма извършени разплащания между двете страни във връзка с нея.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По първия главен иск с пр.осн.чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК. По делото се установи по безспорен начин, че държавата има публични
вземания спрямо първото ответно дружество за дължим данък ДДС и дори след
погашенията по главница, които са частични, задължението на първия ответник към
Държавата остава в размер повече от два пъти размера на прехвърленото с цесията
вземане . Предвид на това и по силата на закона – чл.261,ал.2 от ДОПК публичния изпълнител, събиращ
вземането на държавата се явява легитимиран да предяви искът за обявяване на
относителната недействителност на разпоредителната сделка. Съдът намира, че от
събраните и обсъдени по-горе доказателства се установи по безспорен начин
фактическия състав на т.6,ал.1 от чл.216 ДОПК и следва да се приеме наличие на
относителна недействителност на цесията спрямо държавата, доколкото сделката е
извършена в периода след откриване на данъчната ревизия, което е станало преди
юни 2019г., видно от мотивите на РА.
Цесията е и след изготвяне и връчване на РА, което видно от уведомлението по
ел.път е станало на 30.08.2019г. . Законът борави с термина „ установяване на
публично задължение“ , а това става с влязъл в сила акт. Въпреки твърденията на
ответника същият не доказа да е оспорил РА, поради което следва да се приеме ,
че същият е влязъл в сила след изтичане на 14 дневния срок за обжалване или на
14.09.2019г. Дори и последното да не е така,то е налице другата хипотеза на
разпоредбата на т.6 - прехвърляне на вземането след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия. Налице са и
останалите предпоставки по т.6 на чл.216 ДОПК, а именно – цесията е между две
свързани лица, тъй като видно от служебно установеното актуално състояние по
търговския регистър на двете дружества към датата на исковата молба от 2017г. и
двете дружества имат един и същ собственик и управител, което осъществява
изцяло хипотезата на пар.1,т.3 от ДР на ДОПК. Доколкото е налице свързаност
между страните по цесията и ответници по спора и доколкото не се установи
реално заплащане на цената по сделката съдът приема за установено, че същата е
във вреда на публичния взискател, доколкото чрез нея се избягва възможността
вземането от трето лице да се събере от публичния изпълнител в полза на държавата.
Предвид на изложеното съдът следва да прогласи относителната недействителност
на цесията по договор от 22.11.2019г.
Доколкото се уважава първия главен иск съдът не
следва да се произнася по останалите искове предявени при евентуалност.
Доколкото държавна такса не е заплатена при
завеждане на иска, тъй като се касае за публично вземане, то ответниците следва
при условията на разделност да заплатят дължимата държавна такса или същата е в
общ размер от 1504.24 лв. или по 752.12 лв. всеки от тях.
Ищецът
не претендира разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПО искът с правно основание 216,ал.1,т.6
от ДОПК предявен от Национален публичен изпълнител И.П.П. срещу „ Р.К. „ ЕООД
ЕИК********и „В.Т.“ ЕООД ЕИК********и двете с адрес на управление:***
ПРОГЛАСЯВА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА СПРЯМО ДЪРЖАВАТА на ДОГОВОР ЗА ПРЕХЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ от
22.11.2019г. сключен между „ Р.К. „ ЕООД
ЕИК********и „В.Т.“ ЕООД ЕИК********за вземанията от ИА„ Военни клубове и
военно-почивно дело“ в пълния размер от 37 606 лв.
ОСЪЖДА Р.К. „ ЕООД ЕИК********с адрес на управление:*** , да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София,
бул.*******сумата от 752.12 лв. / седемстотин
петдесет и два лева и дванадесет стотинки / държавна такса .
ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД ЕИК********с адрес на управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
гр.София, бул.*******сумата от 752.12 лв.
/ седемстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки / държавна такса
.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: