Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........12.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 1720
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №57876/07.08.2019г. по описа на
ВРС, на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощник адвокат И.З., срещу решение №2934/28.06.2019г. на Варненски районен съд, 35 състав,
постановено по гр.д. №543/2019г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение
съдът е отхвърлил предявените от ищеца Д.С.Д., ЕГН **********, срещу ответника „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 141,96 лева,
представляваща заплатена на 18.09.2017г. без
правно основание държавна такса по ч.гр.д. №13466/2017г. по описа на Районен
съд - Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, като ищецът е бил осъден да заплати на ответника сторените разноски по
делото в размер на 100 лева.
Във въззивната жалба са обосновани
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението. Оспорва се
извода на първоинстанционния съд, че връщането на получената от ответника без
основание сума не се дължи поради последващо
предявяването на иска извънсъдебно прихващане, като се сочи, че представения по
делото Протокол за строниране на вземания от 13.12.2018г. е едностранно
съставен от ответника документ без обвързваща доказателствена сила спрямо
ищеца, посочените в него счетоводни операции имат единствено вътрешноведомствен
ефект, не са доведени до знанието на ищеца и не могат да доведат до прихващане
на насрещни и изискуеми задължения. С оглед на това и като твърди, че вземането
му за процесната сума от 141,96 лв. не е предмет на отправеното от ответното
дружество Компенсационно изявление за прихващане от 13.12.2018г., ищецът счита, че същото не е
погасено чрез прихващане.
При тези основни твърдения въззивникът
моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение
по същество на спора, с което искова претенция да бъде уважена. Претендира
присъждане и на сторените разноски за производството по делото.
В отговора на въззивната жалба,
подаден от насрещната страна – ответникът „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, чрез юрисконсулт П.В., се излагат съображения за неоснователност на
направените оплаквания. Като твърди, че първоинстанционният съд е съобразил всички доказателства по делото,
обсъдил е пълно, всестранно и задълбочено твърденията и възраженията на
страните по спора, изложил е подробни мотиви, обосноваващи решението по делото,
въззиваемият счита, че не са налице основания за ревизиране на обжалваното
решение. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство във въззивното производството.
В проведеното от
въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът Д.Д., чрез пълномощника
си по делото адвокат И.З. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и
изложените в нея оплаквания като иска от въззивния съд същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П.В. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
И двете страни са
заявили претенции за присъждане на разноски.
Съдът
разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от 17.01.2019г. на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която спрямо „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
са предявени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 141,96 лева, представляваща заплатена на 18.09.2017г. без правно
основание държавна такса по ч.гр.д. №13466/2017г. по описа на Районен съд -
Варна, ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът претендира и осъждане на
ответника да му репарира сторените по делото разноски, намиращо основание в
чл.78, ал.1 от ГПК.
Между страните не е налице спор
относно релевантните за спора факти.
Така не е спорно, че с влязло в сила
през м. ноември 2018г. решение по гр.д. №17965/2017г. на Варненски районен съд
са установени като съществуващи, ликвидни и изискуеми вземания на ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД („ВиК-Варна” ООД) от ищеца
Д.С.Д. за сумата 2 073,34 лева - главница
за незаплатени ВиК услуги за периода 17.08.2015г. - 18.08.2016г., законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.09.2017г. до окончателното й плащане, както и за сумата 198 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 2073,34 лева за периода 26.09.2016г. до 03.09.2017г., които суми
са включени в заповед за изпълнение №7344/08.09.2017г., издадена по
ч.гр.д. №13466/2017г. по описа на ВРС.
В останалата им част до пълните
претендирани размери от 5 080,33 лева –
главница и 484,08 лева – лихви за забава, предявените в хипотезата на чл.422 от ГПК исковете са отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на това
и в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК е разпределена и
насрещната отговорност на страните за разноските по делото. Ответникът –
настоящ ищец Д.Д. е бил
осъден да заплати на „ВиК-Варна” ООД сумите 200,81 лева – разноски за исковото
производство и 65,84 лева – разноски за заповедното производство, по
съразмерност с уважената част на исковете, съответно ищецът – настоящ ответник
„ВиК-Варна” ООД е бил осъден да заплати на Д.Д. сумата 562,22 лева – разноски
за исковото производство по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Липсва спор и по твърдението на ищеца,
че същият е предоставил възможност за безкасово
плащане на начисляваните му от ответното дружество суми за предоставените ВиК
услуги от разплащателна сметка, открита „Банка ДСК“ ЕАД.
Не се спори и че на 18.01.2018г. от
тази сметка в полза на ответника е преведена сумата 141,96 лв. с посочено
основание “месец 12 вода **********/ 21.12.2017г.”.
Признава се между страните, че на
13.12.2018г. ответното дружество е отправило към ищеца – потребител
компенсационно изявление изх. №ИП - 1889/13.12.2018г. за прихващане на взаимно
дължимите между тях суми съобразно влязлото в сила решение по гр.д.
№17965/2017г. на ВРС.
Видно от самото компенсационно
изявление, активните вземания, заявени от кредитора „ВиК-Варна” ООД, са за
следните суми: - 2073,34 лв. –
главница; 198 лв. - лихви за
забава за периода 26.09.2016 -03.09.2017; 266,65
лв. - лихви за забава за периода 07.09.2017 (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) -13.12.2018
(датата на компенсационното изявление). Пасивното вземане, спрямо което
длъжникът „ВиК-Варна” ООД е заявил, че прихваща своите вземания е за
сумата 562,22 лв. – присъдени на
Д.Д. разноски за исковото производство. Компенсационното изявление е
получено от ищеца Д. на 14.12.2018г. като в резултат на погасяването на
насрещните задължения до размера на по-малкото от тях той е останал задължен
към ответното дружество за сумата 1 975,77 лева. Тази сума ищецът е
заплатил по банков път на 18.12.2018г., с което всички посочени в
компенсационното изявление активни вземания на кредитора „ВиК-Варна” ООД са
окончателно погасени.
Безспорно е, че процесната сума от 141,96 лева не е предмет на
така извършеното прихващане.
Признава се от ответника, че тази сума
представлява платената от него държавна такса за исковото производство по
чл.422 ГПК (гр.д. №17965/2017г. на ВРС), като плащането й е изискано чрез
директен дебит от сметката на ищеца още на 18.01.2018г., т.е. преди влизане в сила на съдебното
решение по спора за установяване на вземанията по издадената му заповед за
изпълнение.
Ответникът е представил по делото
съставен от него Протокол за сторниране на вземания за предоставени ВиК услуги
съобразно съдебно решение и поради прихващане от 13.12.2018г., в който изрично
е признато, че в периода от образуване на заповедното производство
(07.09.2017г.) до влизане на съдебното решение в исковото производство по
чл.422 ГПК (м. ноември 2018г.) от ищеца Д. са събрани платените от дружеството
суми за разноски по делата (заповедно и исково), чийто общ размер възлиза на
сумата 453,25 лева, в т.ч. 111,29 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско
възнаграждение за заповедното производство (платени на 28.09.2017г.); 141,96
лв. - държавна такса за исковото производство (платена на 30.01.2018г.); 150
лв. – депозит за СТЕ (платена на
29.03.2018г.). Като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за
ответното дружество факти (извършени от ищеца – длъжник погасителни плащания),
този протокол се ползва с доказателствена сила срещу своя издател като има
силата на извънсъдебно признание.
Фактът, че процесната сума от 141,96 лева съставлява сторен
от ответното дружество разход за плащане на държавна такса по заведен срещу
ищеца иск като същата е събрана дори преди първоинстанционния съд да е
постановил решението си по иска (решението по гр.д. №17965/2017г. е постановено
на 23.05.2018г.) е достатъчно, за да се приеме, че към момента, когато
ответникът е изискал нейното плащане от банковата сметка на ищеца липсва
основание за това. С оглед на това и на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД той дължи нейното връщане. Ирелевантно спрямо този извод е
взетото от самото дружество – длъжник решение, обективирано в протокола за
сторниране на вземания от 13.12.2018г., за счетоводно отнасяне на това
негово задължение чрез “сторниране” на тази сума и използването й (заедно с
част от другите предварително събрани суми за разноски) за закриване на част от
присъдените му с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№17965/2017г. разноски и главницата от 2 073,34 лева. Както вече се посочи, към момента,
когато тази сума е била събрана от ищеца – потребител, липсва основание за
нейното плащане, поради което и ответното дружество дължи нейното връщане. Това
негово задължение не е предмет на компенсаторното изявление от 13.12.2018г.,
поради което и не може да се приеме, че същото е погасено чрез прихващане. От
ответника не е заявено в настоящото исково производство евентуално искане за
извършване на съдебна компенсация.
Дори да се приеме, че всички насрещни
вземания между страните следва да се компенсират (въпреки отсъствието на
основание за това предвид изричното посочване в изявлението за прихващане от 13.12.2018г.
на активните и пасивните вземания, които прихващащия кредитор компенсира), то
простите аритметични изчисления сочат, че общият размер на платените от ищеца Д.
суми - предварително събраните разноски в общ размер на 453,25 лв. и платената
на 18.12.2018г. сума от 1 975,77 лв., и дължимата му от ответника сума за
разноски (562,22 лв.) надхвърлят съдебно установените вземания на ответното
дружество (2073,34 лв. – главница;
198 лв. - лихва за забава за периода
26.09.2016 - 03.09.2017; 266,65 лв. - лихва за забава за периода
07.09.2017-13.12.2018; 200,81
лв. – разноски за исковото производство; 65,84 лв. - разноски за заповедното производство). От ищеца е
събрана в повече сума в размер на 186,60 лева.
При тези фактически и правни
констатации съставът на въззивния съд заключава, че предявеният иск е доказан в
своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен. Като е изложил
други съображения и е достигнал до противоположен краен извод по същество на
спора първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен. С оглед на това подадената въззивна
жалба се преценява като основателна и се уважава.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК искането на ищеца - настоящ въззивник Д.С.Д. да се осъди ответника да
му репарира сторените разноски за производството по делото се преценява като
основателна. Съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за
направа (л.58, л.12-13, дело ВРС; л.24-25, л.3, дело ВОС), разноските на ищеца
са в общ размер на 677,54 лева. Същите следва да се възложат за репариране на
въззиваемия ответник „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна.
По тези
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2934/28.06.2019г.
на Варненски районен съд, 35 състав, постановено по гр.д. №543/2019г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 141,96 лева (сто четиридесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща заплатена на
18.09.2017г. без правно основание държавна такса по ч.гр.д. №13466/2017г. по
описа на Районен съд - Варна, за което е издадено фактура
№*********/ 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата предявяване на иска – 17.01.2019г.,
до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата 677,54 лева (шестстотин седемдесет и седем лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща сторени разноски по делото (първоинстанционно
и въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.