Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159 18.04.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесети март ..............…….................................................
през две
хиляди и деветнадесета година в състав
:
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Теодора Димитрова ............................................ и
в присъствието на прокурора …..…………....................................... като
разгледа докладваното от съдия Андреев
...............…............................….......… гр.д. № 1831 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1 вр. чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД гр.Варна твърди,
че ответникът е клиент на дружеството с
кл.№ **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен № ********гр.Г.О., кв.К., ул.“Я.“ № ***, като отношенията им
се регламентирали от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, приети на
основание чл.98а Закона за енергетиката. Потребителят имал неизплатени
задължения в общ размер на 318,99 лева за обекта на потребление, която сума
включвала неизплатени фактури за ел. енергия в размер на 311,90 лева,
представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури и такса
възстановяване в периода 13.12.2017 г. до 19.02.2018 г., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 7,09 лева – сбор от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 05.04.2018 г. Било подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 700/18, като заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли за установяване
по отношение на ответника съществуването на вземането за сумите: 311,90 лева –
стойност на консумирана ел. енергия и такса възстановяване, 7,09 лева – лихва
за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
ОТВЕТНИКЪТ
- Д.Г. ***.Търново подава отговор, с който прави признание на иска. През
отчетния период по фактурите, все още била собственик и ползвател на обекта на
потребление. На основание чл.237 ГПК прави признание на иска. Представя писмени
доказателства за извършено доброволно плащане на дължимата главница и лихви към
датата на плащането. Счита, че не е необходимо назначаването на ССчЕ предвид
направеното признание на иска и доброволно плащане. Счита, че с поведението не
е дала повод за завеждане на иска, тъй като била в чужбина. Моли за приложение
на чл.78, ал.2 ГПК по отношение на разноските. Алтернативно, с оглед
извършеното доброволно плащане на дължимите суми, моли за отхвърляне на
исковите претенции, като неоснователни, като при този изход на делото моли за
приложението на чл.78, ал.3 ГПК.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявлението от 18.04.18
г. (пощенско
клеймо) е образувано ч.гр.д. № 700/18 г. по описа на съда и против ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 393/11.05.2018 г. за сумите: 311.90 лева – главница, 7,09 лева – мораторна лихва за
периода от падежа на всяка една от фактурите до 05.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и 75,00
лева деловодни разноски.
В заповедта е посочено,
че вземането е за незаплатена
ел. енергия по фактури издадени в периода от 13.12.2017 г. до 19.02.2018 г. за
обекти с абонатен номер и адрес: *************, гр./с. К., ул. Я. *** с
клиентски № ***********. Фактурите подробно посочени в заявлението.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от
15.01.2018 г., на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането.
Ищецът представя извлечение от сметка към 05.04.2018 г. по
партидата на ответника, справка за потреблението към 31.10.2018 г., извлечение
за фактури и плащания към 31.102018 г., както и фактури с № *********** от
13.12.2017 г. за обект № **********, адрес К., Я. № ***, електрическа енергия
за периода от 23.10.2017 г. до 22.11.2017 г. за електромер № 1114171666059518
на стойност 236,30 лева и срок на плащане до 02.01.2018 г., № /******** от
15.01.2018 г. – ел. енергия за периода от 23.11.2017 г. до 22.12.2017 г. на стойност
56,60 лева и № ************** от 19.02.2018 г. – възстановяване на захранването
на стойност 19,00 лева. Представя се заявление от ответника до ищеца от 13.09.2017 г. за
снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с посочен клиентски номер
и абонатен номер, който до сега се е ползвал от Георги Стефанов Радев, ведно с
приложен нотариален акт и удостоверение
за наследници на последния, съгласно което ответникът е негова дъщеря. Към
заявлението е приложено и пълномощно.
Представят се Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР, решението на ДКЕВР,както и копие на в-к Репортер от 30.11.2007 г. за
публикуване на ОУ.
Ответникът представи
фискален бон от 05.02.2019 г. към ФП ************ от 15.01.2018 г. за платена
сума от 56,60 лева и неустойка за просрочие 5,80 лева, фискален бон от
05.02.2019 г. към ТП ************* от 19.02.2018 г. за платена сума 19,00 лева
и фискален бон от 05.02.2019 г. към ФП ************** от 13.12.2017 г. за платена
сума от 236,30 лева и 26.,19 лева неустойка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установява,
че ответникът е потребител на електрическа енергия и мрежови услуги с кл. № **********, за обект с № **************,
адрес гр.Г.О., кв.К., ул. „Я.“ ***.
В случая по делото не
спорно издаването на процесните фактури за консумирана ел. енергия за посочения
период и начислена сума за възстановяване на захранването, стойността на същите, техния падеж и размера
на лихвата, като в тази връзка ответника прави признание на иска и представя
фискални бонове от 05.02.2019 г. за заплащане на дължимите суми по процесните
фактури, ведно с неустойката за просрочие до датата на заплащане.
Предвид изложеното,
предвид извършеното плащане в хода на
производството, към момента иска се явява неоснователен поради погасяване на
вземането и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото ответникът е
изпаднал в забава и не е заплатил процесните задължения пред подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното производство,
произтекли от заплатена ДТ 25,00 лева и 50,00 юрисконсултско възнаграждение.
По настоящото
производство в полза на ищеца се следват разноски в размер на 75,00 лева
заплатена ДТ и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Неснователно е
позоваването от ответника на
разпоредбите на чл.78, ал.2 и 3 ГПК. Ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, независимо че признава иска. Ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, но в случая отхвърлянето на иска се дължи на извършено погасяване на
задължението след завеждане на иска.
Предвид горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК 1035***691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н В.В., Варна
Тауърс-Г, бул.“В.В.“ № 258, представлявано от П.С.П. – председател на УС и Г.К.
– член на УС против Д.Г.Г. с
постоянен адрес *** и посочен адрес гр.Г.О., кв. К., ул.“Веслец“ № 8, ЕГН ********** за признаване на
установено, че в полза на ищеца съществува
вземане за сумата в размер на 311.90
лева (триста и единадесет лв. и деветдесет
ст.) - главница, 7.09 лева (седем лв. и девет
ст.) – мораторна лихва за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които по ч.гр.д. № 700/2018 г. по
описа на РС-Димитровград е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН – поради погасяване на вземането в
хода на производството.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с постоянен адрес *** и
посочен адрес гр.Г.О., кв. К., ул.“**********“ № 8, ЕГН ********** да заплати на „***********“ АД, ЕИК *****691, със седалище и адрес
на управление гр.В***, р-н ***, ****-Г, бул.“Вл*** ***********“ № 258,
представлявано от П.С.С. – председател на УС и Г.К. – член на УС, сумата в
размер на 75,00 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с постоянен адрес *** и
посочен адрес гр.Г.О., кв. К., ул.“Веслец“ № 8, ЕГН ********** да заплати на „******“ АД, ЕИК 1035***691, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н ********, ********-Г, бул.“Вла*********“ № 258,
представлявано от П.С.С. – председател на УС и Г.К. – член на УС, сумата в
размер на 175,00 лева – деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 18.04.2019
г.
Секретар: Д.Петрова