№ 206
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно търговско дело
№ 20225001000125 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение № 260153/03.12.2021г., постановено по търг.д.№ 72/2021г.
по описа на ОС - П., се осъжда „ЗКс“ АД, ЕИК ***********, да заплати на Й.
К. Т., ЕГН **********, сума в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП,
настъпило на 21.12.2019г., виновно причинено от Ж. К. Ф. при управление на
л.а. „А.“, модел ***********, а за размера над 65 000лв. до претендирания
размер от 150 000лв. искът за обезщетение се отхвърля.
Срещу Решение № 260153/03.12.2021г., постановено по търг.д.№
72/2021г. по описа на ОС - П., в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 65 000лв. до 100 000лв., е постъпила въззивна жалба, вх. №
268003/29.12.2021г., от ищеца Й. К. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник и
съдебен адресат адв.Г.Й., с искане за отмяна и за постановяване на друго, с
което искът за обезщетение да бъде уважен в размер на 100 000лв., ведно с
лихви и разноски.
Въззивната жалба се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
260438/23.02.2022г., подаден от насрещната въззиваема страна „ЗКс“ АД,
ЕИК ***********, чрез пълномощник адв.В.Д. и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната част.Евентуално, в случай на уважаване на
въззивната жалба, се иска произнасяне и уважаване на заявеното възражение
1
за съпричиняване на вредите от ищеца.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно
обжалване, в законния срок, редовна по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната въззиваема
страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в
жалбата и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн. чл.269 ГПК,
служебна проверка на обжалваното решение и дейността по разрешаване на
поставения материално-правен спор, намира следното:
При служебната, на осн. чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение
не се констатират пороци, обуславящи нищожността му, тъй като същото е
обективирано в предписаната от закона писмена форма, постановено е в
законния едноличен състав, подписано е, постановено е в рамките на
компетентността на съда и изразената в него воля на съда е ясна.
При служебната, на осн. чл.269 ГПК, проверка на решението в
обжалваната част не се констатират пороци, обуславящи недопустимост, тъй
като, при правилно определяне предмета на делото, изведен от въведените от
ищеца твърдения и заявения петитум, съдът се е произнесъл по предявения
осъдителен иск за него и липсва нарушение на диспозитивното начало,
налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки за допустимост.
При служебната проверка за спазване на императивни правни норми се
констатира, че е правилна дадената от първоинстанционния съд материално-
правна квалификация на предмета на делото, чл.432, ал.1 от КЗ, поради което
не се налага даване на указания на страните относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства,
съгласно т.2 ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013г.
Въззивната проверка за правилност е, на осн. чл.269 ГПК, ограничена и
се извършва само на решението в обжалваната част и само на въведените
оплаквания за неправилност, а именно следните:Неправилно е приложен
установеният в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Определеното
обезщетение за неимуществени вреди не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат и не съответства на степента на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.Допуснати са следните
нарушения на чл.235, ал.2 ГПК:Решението е мотивирано само с част от
получените от ищеца травматични увреждания, като са отчетени единствено
фрактурите на ребрата и разкъсването на далака, но не са отчетени
причинените на ищеца хиповолемичен шок, плеврален излив в ляво и
субарахноидна хеморагия.Липсва обсъждане на събраните по делото гласни
доказателства, показанията на св.Я., която се твърди да установява, че след
изписването си от болницата ищецът е имал нужда от постоянно съдействие и
2
помощ в дома си за ежедневните си нужди и дейности за период от 3-4
месеца, за който период не е могъл да се къпе, ползвал е подлоги и памперси,
интензивният възстановителен период е продължил 7-8 месеца, а и към
настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно, има страх от возене в
автомобили, няма същите физически сили, като преди инцидента, и
продължава да има болки в коремната област.Неправилно е прието за
коректив цитираното в мотивите решение на ВКС № 196/2016г., тъй като
същото касае коренно различни по характера си травматични увреждания,
цитирани решения на СГС и САС по твърдени да са сходни
случаи.Неправилно не е взето предвид постоянното нарастване на
минималните застрахователни покрития за неимуществени вреди, не е
съобразен лимитът на отговорността по застраховка „ГО на автомобилистите“
за вреди в следствие на телесно увреждане или смърт към момента на ПТП,
който, съгласно чл.492, т.1 КЗ, в редакцията към настъпване на събитието, е
10 000 000лв. за всяко събитие, независимо от броя пострадали лица.
Неправилно не са съобразени икономическата обстановка в страната,
инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените, като
се твърди, че през септември 2021г. националната статистика е отчела най-
висока инфлация за последните 10 години – 4.8%, а към настоящия момент
показателите сочат 7-8%.
При извършване на дължимата дейност се приема следното:
По делото не е било спорно, установено е, не се оспорва и следва да се
възприеме следното:
С влязла в сила на 01.06.2021г.присъда по приложеното НОХД №
1126/2020г. по описа на РС - П., потвърдена с решение по приложеното
ВНОХД № 255/2021г. по описа на ОС - П., Ж. К. Ф., роден на 09.05.1995г. в
гр. П., е признат за виновен и осъден за това, че на 21.12.2019г. в с. Б., о. П.,
на ул. П.“, при управление на МПС - л. а. марка „А., м. **, рег. № ****, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, т. 1 и чл. 37,
ал. 3 от ЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост, е причинил телесна
повреда на повече от едно лице, едно от които е ищецът Й. К. Т., комуто е
причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката,
престъпление по чл. 343а, б. „в“, във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.6, т.1 ЗДвП и във
вр. с чл.37, ал.3 от ЗДвП.Механизмът на настъпване на ПТП с ищеца на
21.12.2019г. е бил следният: Водачът на л. а. марка „А., м. **, рег. № ****, Ж.
Ф., след като заредил с гориво от бензиностанция „Е.“ в с.Б., потеглил с
управлявания от него лек автомобил към изхода на бензиностанцията, където
имало поставени два знака: Б2 „Стоп.Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и Г2 „Движение само надясно след знака“, с които не се
съобразил и предприел забранен завой наляво за навлизане по главния път в
момент, в който по него се движел т. а. „М., рег. № ******* управляван от
водач Н. Т., чиято скорост непосредствено преди ПТП е била равна и не по-
3
ниска от 74км./ч. Водачът Ж. Ф. видял приближаващия се от ляво на него т. а.
„М.“ едва когато с предницата на автомобила вече бил навлязъл в лентата му
на движение, след което натиснал педала на газта, с надежда да се изнесе
преди т. а. „М.“да го достигне, но неуспешно, след което последвал сблъсък
между двата автомобила, като ударът бил в предната част на товарния
автомобил и в задната лява странична част, в областта на задната дясна врата
на лекия автомобил, управляван от Ж. Ф.. Непосредствените причини, довели
до настъпване на ПТП, не са нито пътя, нито околната среда, нито технически
неизправности, а са допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, извършени от водачите и на двете МПС.Основна причина за ПТП е
допуснатото от водача на л. а. „А. 80“ Ж. Ф. нарушение на правилата за
движение по пътищата, конкретно на разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.37, ал.3 от
ЗДвП, изразяващо се в неспазване на двата пътни знака, поставени на изхода
на бензиностанцията – Б2 и Г2, конкретно - неспиране и непропускане на
движещия се по път с предимство товарен автомобил т. а. „М. С.“, както и в
предприемането на забранен завой наляво.Настъпването на ПТП е
съпричинено от поведението на водача на т. а. „М. С.“, който, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, се е движел със скорост, по-висока от
максимално разрешената в населеното място от 50 км/ч. в участъка на ПТП.В
резултат от ПТП на 21.12.2019г., при което управляваният от Ж.Ф. л. а. „А.
80“ е ударен в страничната лява част, в областта на задната лява врата, е
пострадал ищецът Й.Т., който е бил позициониран на задна дясна седалка на
този л.а.
От приложената по делото епикриза и заключението на приетата по
делото комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза с вещи
лица автоексперт инж. В. Ф. и вещо лице ортопед д-р Д. П. се установява
следното: Веднага след ПТП ищецът е загубил съзнание и е бил
транспортиран и приет в хирургичното отделение на МБАЛ „П.“, където е
бил на болнично лечение от 21.12.2019г.до 30.12.2019г. На ищеца са били
причинени следните травматични увреждания: счупвания на 4, 5 и 6-то ребро
вляво отзад и руптура на слезката с голяма кръвозагуба в коремната кухина,
което е предизвикало хиповолемичен шок (травматичен шок в следствие на
голямата кръвозагуба). При извършената ренгенография на бял дроб от
24.12.2019г. е установено леко воалиране на лявата гръдна половина –
проекционно, плеврална реакция в ляво и възпалителни изменения в ляво
централно…, а при ренгенографията на бял дроб от 25.12.2019г. са
констатирани възпалителни промени в лявото долно белодробно поле.При
извършения КТ на главен мозък от 21.12.2019г. е констатирано, че не може да
се изключи дискретна субарахноидна хеморагия васоко париетално в дясно, а
при КТ на главен мозък от 24.12.2019г. не са констатирани болестни промени
в субарахноидните пространства.Още на 21.12.2019г., в спешен порядък, на
ищеца е извършена оперативна интервенция, по конвенционална техника, за
тотална спленектомия (отстраняване на далака), която е протекла без
усложнения и е била с гладък следоперативен период с пролежаване в ОАИЛ,
4
като на ищеца е било проведено и болнично медикаментозно лечение. На
30.12.2019г. ищецът е изписан за домашно лечение с подобрение.Той е
изпитвал силни болки по време на инцидента, при оказването на първа
помощ, по време на траспортирането и при медицинската обработка при
приемането му в Спешно отделение, както и е изпитвал болки и при
инвазивните мероприятия, но болките постепенно са се редуцирали, вкл. и
под въздействието на изписаната и проведена обезболяваща терапия.
Обичайният период на възстановяване от получените травми при правилно
протичане на лечебно - оздравителния процес е, както следва: зарастването на
ребрата и бронхопневмонията, получена като усложенение от гръдната
травма, е за около 30 дни, временната нетрудоспособност е около 60-70 дни, а
в момента на прегледа от вещото лице и за в бъдеще не се очаква ищецът да
страда от болков синдром в корема и гърдите.След операцията е останал
постоперативен цикатрикс - белег отпред по кожата на коремната стена,
срединно. Слезката (далакът) е важен орган в човешкото тяло, като след
отстраняването й се намалява способността на организма да се бори с
инфекциите и се налага част от функциите й се поемат от черния дроб и
костния мозък за производство на антитела за борба с инфекциите и защита
на организма, но организмът става по-податлив на бактерии и вируси -
пневмококи, менингококи и Н - групи вируси, поради което, за да живее
качествено след отстраняването й, е необходимо да се извършва
профилактика с многофункционални ваксини на всеки 5 години, избягване на
тежки физически натоварвания и активен спорт, да се спазва лечебно-
охранителен режим и диспансерно наблюдение от хематолог, предвид
заплахата от тромби.
Към момента на ПТП на 21.12.2019г. между ответното застрахователно
дружество и водача на л. а. „А., м. **, рег. № ****, Ж. К. Ф., е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С молба, вх.№ 1479/31.01.2020г. ищецът е отправил към ответника-
застраховател писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ,
като е поискал заплащането на застрахователно обезщетение, но в
предвидения в чл.496 от КЗ 3-месечен срок ответникът не му е заплатил
такова.
С оглед тази фактическа обстановка, като законосъобразни, следва да се
споделят неоспорените мотиви, че, в разглеждания случай, са налице всички
кумулативно предпоставки в хипотезиса на разпоредбата на чл. 432, ал.1 от
КЗ за ангажиране на търсената имуществена отговорност на ответното
застрахователно дружество за заплащане на ищеца на застрахователно
обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди:
настъпването на 21.12.2019г. на застрахователно събитие в резултат от
виновно противоправно поведение на делинквент, който е имал валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
5
автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие с ответното
застрахователно дружество и настъпването на неимуществени вреди заищеца
в пряка причинна връзка със застрахователното събитие-деликт.
Спорът се свежда до определяне от съда на размера на дължимото
обезщетение за репариране на неимуществени вреди на ищеца.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди с
обжалваното решение са съобразени както следва: общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към 2019г., като фон на проявление на
конкретната неимуществена вреда за ищеца, и принципът за недопустимост
на неоснователно обогатяване, както и възрастта на ищеца-53г., причинените
му травматични увреждания - счупвания на 4, 5 и 6 ребро вляво отзад и
руптура на слезката с голяма кръвозагуба в коремната кухина, при която е
имало реална опасност за живота на ищеца, оперативното й премахване и
непрекъснатият повишен риск от вирусни, възпалителни и простудни
заболявания, налагащо ползване на съответни медикаменти и ваксини и
наблюдение от хематолог; следоперативният белег, водещ до загрозяване,
причинената бронхопневмония; продължителността на възстановителния
период, коянто е прието да е ок. 30 дни за бронхопневмонията и ребрата и
периодът на временната нетрудоспособност, който е прието да е ок. 60 дни,
както и, като ориентир, съдебната практика на ВКС по приложениена чл.52 от
ЗЗД, Решение № 196 от 06.12.2016г. по търг.д.№ 2326/2014г. показус при
отстраняване на бъбрек, трайно увреждане на гръбначниястълб, 13 счупени
ребра, 2 операции и т.н.
Оплакванията в жалбата, че не са взети предвид всички причинени на
ищеца увреждания и приносът им спрямо причинените на ищеца болки и
страдания, конкретно, че не са взети получените от ищеца тежки увреждания
хиповолемичен шок, плеврален излив в ляво и субарахноидна хеморагия, са
неоснователни, поради следните съображения:
В обжалваното решение е съобразено причиняването на ищеца на
голяма кръвозагуба в коремната кухина, от която е прието да имало реална
опасност за живота му, но не е (посочено да е) съобразено причиняването на
ищеца на хиповолемичен шок, като придружаващо състояние по отношение
на причинената на ищеца травма на далака, без открита рана в корема, както е
изрично констатиран в епикризата и се потвърждава и от заключението на
комплексната СЕ по делото.Като се има предвид, че, по дефиниция,
хиповолемичният шок настъпва при внезапна загуба на голямо количество
кръв или течности от тялото, за да бъде съобразен, отделно от причинената на
ищеца голяма кръвозагуба, е необходимо по делото да е положително, че се
касае за две отделни увреждания, което, в случая, не е доказано. Ето защо,
оплакването е неоснователно.
В обжалваното решение е съобразено причиняването на ищеца и на
бронхопневмония, получена като усложнение от гръдната травма, както е
установено от заключението на СЕ по делото, но не е (посочено да е) взето
6
предвид причиняването на ищеца и на плеврален излив.Като се има предвид,
че, по дефиниция, плевралният излив представлява събиране на абнормно
количество течност в плевралното пространство, което се формира между
двата листа на плеврата, за да бъде съобразен при определяне на
обезщетението, същият следва да е положително установен по делото, което,
в случая не е доказано, тъй като съмненията за малък плеврален излив в ляво
при ренгенографията на бял дроб на 21.12.2019г. не са потвърдени при
ренгенографията на 25.12.2019г.Ето защо, и това оплакване е неоснователно.
В обжалваното решение не е взето предвид причиняването на ищеца и
на субарахноиден кръвоизлив (САК). За да бъде съобразен при определяне на
обезщетението, същият следва да е положително установен по делото, което,
в случая не е доказано, тъй като съмненията при извършения КТ на
21.12.2019г. на главен мозък за дискретна субарахноидна хеморагия високо
париетално в дясно не са потвърдени при извършения КТ на главен мозък на
24.12.2019г., от който не са констатирани болестни промени в
субарахноидните пространства. Наистина, от показанията на св.Ж.Ф. в ОСЗ
на 05.02.2021г. и от анамнезата към епикризата (л.10-14), снета по данни от
пациента и екипите на спешно отделение се установява, че ищецът е изпаднал
в безсъзнание след ПТП, която се приема да е била кратковременна, тъй като,
видно от епикризата, при прегледа при приема му в СО ищецът е бил
адекватен и контактен, а основен симптом на САК е внезапно, силно
главоболие, което понякога се придружава от гадене, повръщане и кратка
загуба на съзнание, обикновено възникващо спонтанно, но положителното
установяване на основният симтом не е достатъчно, за да се приеме това
заболяване за положително установено.Ето защо, и това оплакване е
неоснователно.
Неоснователни са и оплакванията да не са били взети предвид
постоянното нарастване на минималните застрахователни покрития за
неимуществени вреди, икономическата обстановка в страната, инфлацията в
страната, обезценяването на лева и нарастването на цените, поради следните
съображения:
Несъмнено, сред правно-релевантните обстоятелства за определяне от
съда на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е и
икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
деликта и общественото възприемане на критерия за справедливост на
съответния етап от развитие на обществото в държавата.При ангажиране на
отговорността на застраховател на гражданската отговорност по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени и
нормативно определените, действащи към момента на ПТП - застрахователно
събитие, лимити на застрахователна отговорност, които нямат самостоятелно
значение, но са ориентир при определяне на размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, като една от проявните форми,
7
обективен белег на икономическите условия на живот и икономическата
конюнктура в страната към момента на застрахователното събитие в аспекта
на общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото.Следва да се съобрази и непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие на неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица, в основата на което стои
икономическата конюнктура.
В обжалваното решение съдът е преценил моментът на настъпване на
застрахователното събитие в икономически аспект и социално
икономическите условия в страната към този момент, като ориентир при
определяне на размера на дължимото обезщетение.Следва да се добави, че
размерът на застрахователния лимит по чл. 492, т. 1 от КЗ (ред. след изм. –
ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 7.12.2018 г.) към момента на ПТП с ищеца е
10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, че
е налице непрекъснатото увеличение във времето на този нормативен размер,
както и, че размерът на минималната работна заплата за страната е бил 560лв.
Основателно е оплакването в жалбата, че липсва обсъждане на
показанията на св.Я., а същите са само възпроизведени, без да са анализирани,
поотделно и във връзка със заключението на комплексната СЕ по делото за
обичайния период за възстановяване.Като краен резултат това процесуално
нарушение не се отразява на крайните изводи, тъй като, като въззивният съд е
инстанция по същество и има правомощия да анализира това гласно
доказателствено средство.Показанията на свидетелката Я., преценявани на
осн.чл.172 от ГПК, следва да бъдат кредитирани, тъй като са убедително
депозирани и не се опровергават от другите данни по делото, конкретно от
заключението на СЕ по делото, тъй като същото установява само обичайния
период на възстановяване на подобен вид травми.Приема се за установено от
показанията на свидетелката Я., че след изписването си от болница ищецът е
бил 3-4 месеца на легло и е имал нужда от обслужване, едва след четвъртия
месец е започнал да излиза навън и да се самообслужва и е започнал да
работи след 7-8 месеца, но и сега чувства болки в стомаха и изпитва страх да
се вози в кола, респективно, че периодът за пълно възстановяване на ищеца е
бил по-продължителен от обичайния, установен от заключението на СЕ по
делото, а именно – 4 месеца.
Както основателно се поддържа в жалбата, неправилно е възприето
като ориентир посоченото в мотивите решение на ВКС, тъй като не само
8
случаят в него не е сходен с настоящия, но и, тъй като ( като всяко от
дадените разрешения по приложението на чл.52 от ЗЗД в решенията по чл.290
от ГПК) същото е с оглед конкретните констатирани конкретни и специфични
за конкретния казус обстоятелства– време на настъпване на деликта
(променени социално-икономически условия), продължителност на
възстановителния период, възраст на пострадалия, доказаност на конкретните
болки и страдания, обхвата на вредите, не само по вид, но и по съдържание, и
обусловени от личността на пострадалия, от собствената му устойчивост,
адаптивност към вредата и възможност за преодоляване.
Това нарушение се приема също не се отразява на правилността на
решението, тъй като, като инстанция по същество, въззивният съд има
правомощия сам да съобрази изяснените в съдебната практика критерии и да
вземе предвид конкретно установените по делото обстоятелства, които са
релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги обсъди
подробно и ги оцени поотделно и в тяхната съвкупност.
Като обобщение, се приема, че в обжалваното решение при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от
ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, правилно са отчетени са видът и характерът на
уврежданията, проведеното лечение, включително оперативно и неговите
специфики, търпените от ищеца болки, страдания, битови неудобства и
негативни психични изживявания, остатъчните последици за здравето му и
трайната му неработоспособност, вследствие уврежданията, възрастта на
ищеца и етапът на живота му към момента на увреждането, както и начинът
на причиняването на вредите и размерът на обезщетението е определен към
датата на събитието –21.12.2019г., което сочи на отчитане от съда на
социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент,
съответно на основата за формиране на съществуващите към този момент
нива на застрахователно покритие.Правилно е определен конкретният размер
на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 65 000лв., който се
приема, че в най-пълна степен съответства на необходимостта за
преодоляване на причинените на ищеца неимуществени вреди, респективно
по-висок размер на обезщетението надвишава достатъчния и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди и води до неоснователно обогатяване.
Налага се извод за неоснователност на жалбата, респективно - за
законосъобразност на решението в обжалваната част, поради което същото
следва да се потвърди.
С оглед този резултат не се дължи произнасяне по евентуално заявеното
в отговора на въззивната жалба искане за разглеждане и за уважаване на
9
възражението за съпричиняване на вредите от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260153/03.12.2021г., постановено по
търг.д.№ 72/2021г. по описа на ОС - П., в обжалваната част, с която е
отхвърлен, за разликата над 65 000лв. до 100 000лв., предявеният осъдителен
иск от Й. К. Т., ЕГН **********, против „ЗКс“ АД, ЕИК ***********, за
обезщетение за репариране на неимуществени вреди, претърпени в резултат
от ПТП, настъпило на 21.12.2019г., виновно причинено от Ж. К. Ф. при
управление на л.а. „А.“, модел ***********.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10