№ 18477
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110101969 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД от ищеца „ЗК Лев Инс“ АД срещу ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 655.26 лева,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щета №
2231-1261-21-000185, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба /14.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 227.83 лева –
мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.03.2022 г.
до 13.01.2025 г.
Ищецът твърди, че на 20.10.2021г., около 12.00 часа, при движение по
„Самоковско шосе" в посока към гр. Самоков, на 1 км. след паметника
„Трудовака", лек автомобил "Ауди Ку 5" с рег. № ***, управляван от Л. Г. И.,
преминава през внезапно паднали камъни на пътя, в резултат на което
получава имуществени увреждания върху предна гума, преден ляв диск и
предна кора.
Сочи, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен
протокол за ПТП № 1824902/20.10.2021г. от органите на МВР.
Сочи се че по силата на застрахователна полица № 93002110062269 от
06.10.2021г., със срок на действие от 09.10.2021г. до 08.10.2022г., сключена
между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи
риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения,
застрахователят е определил изплатил застрахователно обезщетение по
1
образуваната щета № 2231-1261-21-000185 в размер на 655.26 лева на
собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 10.02.2022 г.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като
вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на
последния, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката
на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума от
655.26 лева срещу причинителя на вредата - ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но последният
отказал да преведе дължимата сума, поради което изпаднал в забава и дължи
сумата от 227.83 лева за периода от 22.03.2022 г. до 13.01.2025 г.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Излага доводи за недействителност на сключения застрахователен
договор. Сочи, че протоколът за ПТП не е съставен от служители на КАТ,
поради което той няма материална доказателствена сила относно механизма за
ПТП, нито за причинените на автомобила щети, а възпроизвежда единствено
изгодни за водача на лекия автомобил фактически твърдения. Твърди, че в
протокола за ПТП и в уведомлението за настъпило застрахователно събитие не
са посочени видът и размерът на препятствието, липсва снимков материал,
какъвто изисква разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I – 167 от
24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни
средства и чл.2, ал.2 от Наредба № 13-41/12.01.2009 г., за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Ответникът поддържа още, че никъде не е описана скоростта, с която се е
движел процесният автомобил, а това обстоятелство е от съществено значение
за извършване на преценка дали за водача е било възможно да възприеме
препятствието и да предприеме действия с цел избягване на произшествието,
както и дали същият е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът
излага твърдения, че представената от ищеца застрахователна полица не
съдържа посочване на покритите застрахователни рискове. Твърди, че ищецът
не е представил приложимите към застрахователния договор Общи условия и
не е събрал доказателства за това дали не са налице обстоятелства, попадащи
сред изключенията, обуславящи отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
от страна на водача на лекия автомобил. Моли да бъде постановено решение,
с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
2
С определение № 18193/22.04.2025 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане в настоящото производство предявен по реда на чл. 219, ал. 3
ГПК от Агенция „Пътна инфраструктура“, в условията на евентуалност с
главните искове, обратен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД срещу
привлеченото като трето лице-помагач на страната на ответника лице –
„Инжстройинженеринг“ ЕООД.
Твърди се в обратната исковата молба, че съгласно Договор за
обществена поръчка № РД-38- 18/12.09.2015 г., сключен между Агенция
“Пътна инфраструктура“ – като възложител, и Обединение „Белмекен” ДЗЗД
– като изпълнител, в състава на което влиза и ответното дружество,
поддръжката на републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление – София, сред които е и процесният пътен участък, следва да се
извършва от изпълнителя.
Ищецът по обратния иск излага доводи, че раздел VII от договора, чл.
12, ал. 5, ал. 7, чл. 8 и ал. 9, както и чл. 18 от договора изпълнителят следва в
рамките на своите права по този договор да предприеме всички необходими
действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване
на безопасни условия на движение; да започва работа веднага след
появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища
на договореното ниво, съгласно техническата правила и изисквания за
поддържане и ремонт на пътищата и оперативния план за зимно поддържане;
да поддържа в готовност екипи, които да осигурят безопасност на движението
при ПТП, аварии и др., извънредни ситуации, станали по републиканските
пътища, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна
организация на движението, съгласно Наредба № 01/16 за временна
организация на движението при извършване на строителство и ремонт по
пътищата и улиците, според възможната опасност и в минимално кратък срок
да поправи последиците от произшествието, ако това се налага; да следи за
метеорологичните прогнози и да създава своевременно необходимата
организация за осигуряване на безопасността на движението.
Ищецът излага доводи, че по силата на цитираните клаузи от договора
изпълнителят е длъжен да обозначи пътя със съответните пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо
препятствие, като бездействието на служители на ответното дружество за
обозначаване на съществуващото препятствие и за поддръжка на пътя
представлява неизпълнение на поетите с договора задължения.
С оглед на това, намира, че ответникът не е изпълнил поетите си с
договора задължения, като отправя искане, в случай, че съдът уважи главните
искови претенции, да осъди ответника по обратния иск да му заплати сумата
от 889.09 лева /сбор от стойността на претендираната главница и мораторно
обезщетение/, ведно със законната лихва от датата на обратната искова молба
26.03.2025 г./, както и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника по обратния иск
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, с който оспорва предявените главен и
3
обратен искове.
Не оспорва наличието на Договор за възлагане на обществена поръчка
№ РД - 38 – 18/12.09.2015 г., както и че същият има за предмет дейности по
поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление София с характеристики, съгласно Приложение № 1 към договора.
Излага доводи, че дружеството - изпълнител има ангажимент да извърши
ремонт на даден участък, но само след като със съответно месечно,
допълнително или извънредно задание от възложителя към изпълнителя се
укажат точно участъците за ремонт, видовете дейности и времето за
отремонтирането им, като се изпълни процедурата по приемане на
извършените строително – монтажни работи /СМР/. Ответникът твърди, че
съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от договора за възлагане на обществена
поръчка № РД - 38 – 18/12.09.2015 г., дейностите по поддържане се възлагат от
възложителя на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и извънредни
задания и изпълнителят не може самоволно, без да има възлагателно
писмо/задание от страна на възложителя да започне изпълнение на дейности
на даден пътен участък с оглед отстраняване на дадено препятствие.
Поддържа, че падането на камъни на пътното платно представлява
„извънредна ситуация“ по смисъла на договора, за която възложителят не е
уведомил изпълнителя по надлежния ред /а именно – чрез писмено нареждане
след обаждане на диспечер/, поради което и не следва да се претендира
отговорността му за неизпълнение на договорно задължение.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
По главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което
ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички
твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на
застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както
и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със
събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички
свои защитни възражения, в това число – възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
4
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред
Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени
средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
От представените по делото документи се установява, че по отношение
на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор
по имуществена застраховка “Каско”.
Неоснователни се явяват направените от ответната страна оспорвания,
касаещи действителността на застрахователната полица. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т. 2а на
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на
ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност,
не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради
което и правните последици на този вид недействителност не могат да
настъпят. По характер застрахователният договор представлява абсолютна
търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се
приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293,
ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради
неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи,
че не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото
доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са
изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия
на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така
също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една
от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При
зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че
трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото
й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между
ишеца и собственика на увредения автомобил.
Според приложимата "клауза 1 – всички рискове" застрахователят
покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото
МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в
общите условия на застрахователя не са предвидени изключения от
застахователното покритие, касаещи щети върху автомобилни гуми.С оглед на
изложеното, неоснователно се явява и направеното от въззивника възражение,
5
че реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск.
Относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинената вреда:
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(протокол за ПТП, документите, съдържащи се в застрахователна преписка по
заведената щета, събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел – водача на процесното МПС, както и от заключението на САТЕ,
неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК), съдът намира, че по
делото се установява по безспорен начин следния маханизъм на ПТП:
На 20.10.2021г., около 12.00 часа, при движение по „Самоковско шосе"
в посока към гр. Самоков, на 1 км. след паметника „Трудовака", лек автомобил
"Ауди Ку 5" с рег. № ***, управляван от Л. Г. И., преминава през внезапно
паднали камъни на пътя, в резултат на което получава имуществени
увреждания върху предна гума, преден ляв диск и предна кора.
Приетият като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №
1824902/20.10.2021 г., като изготвен от компетентен държавен орган в кръга
на законовите му правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК в частта досежно непосредствено
възприетите от съставилото го длъжностно лице факти и обстоятелства,
относими към процесното ПТП, поради което в тази част протоколът се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила. Действително
протоколът за ПТП в частта относно механизма на настъпване на ПТП не се
ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява
извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления на
участника в пътния инцидент. Следва да се посочи, че законодателят не е
вменил в тежест на полицейския служител при съставянето на протокола за
ПТП да посочи точни размери на препятствието, както и да извърши
заснемане на местопроизшествието – по аргумент от Приложение № 1 към чл.
3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Графа "Обстоятелства, нарушения, причини и условия
за ПТП" на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата
изрично е посочено, че произшествието се е реализирало след преминаване на
автомобила през паднали на пътя камъни, чието местоположение е изобразено
в изготвената схема на ПТП.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм съвпада с описания от
свидетеля - водач на увредения лек автомобил, чиито показания съдът цени
по реда на чл. 172 ГПК. Събраните гласни доказателствени средства
кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен
материал и за съда не възниква съмнение, че показанията са обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за
установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Механизма на ПТП се потвърждава и от приетата по делото САТЕ,
която съдът кредитира като изцяло като компетентно изготвена и даваща
6
обективен и обоснован отговор на поставените въпроси.
Относно материалноправната легитимация на ответника:
Макар да не се оспорва от ответника, доколкото е относимо към
материалната легитимация на Агенция “Пътна инфраструктура” да отговаря
за причинените вреди, следва да бъде посочено, че пътят, на който се е
намирала дупката, се стопанисва от него. Произшествието е настъпило на
„Самоковско шосе" в посока към гр. Самоков, на 1 км. след паметника
„Трудовака", който път е част от републиканската пътна мрежа съгласно чл. 3,
ал. 2 Закона за пътищата (ЗП) и представлява път от втори клас под № 82,
съгласно Списъка на републиканските пътища в България.
Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция “Пътна инфраструктура”, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното, следва да се приеме, че на ответника са вменени
задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т. ч. като
не допуска и своевременно да отстранява появилите се препятствия по него,
респективно – да взема мерки за обезопасяването му с оглед превенцията от
поява на препятствия /вкл. срутване на камъни/ или своевременно да
сигнализира с подходящи знаци за наличието на опасност от такъв тип.
Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците
и служителите на ответната агенция, на които същата е възложила дейността
по поддържането и ремонта на републиканската пътна инфраструктура в
процесния участък, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на
безопасни условия за движение по него.
Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от
противоправното бездействие на натоварените от ответника лица,
изпълняващи визираната дейност, в т. ч. и поради нарушение на
регламентираното с чл. 13, ал. 1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя като
поставят необходимите средства за сигнализиране.
Тяхното поведение се явява и виновно, тъй като установената с
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По
силата на чл. 49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря възложителят Агенция
“Пътна инфраструктура”. Вследствие на това бездействие, на имущественото
на застрахованото при ищеца лице са причинени имуществени вреди, които
подлежат на овъзмездяване.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно
7
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се
установява, че възстановителната стойност на щетите възлиза на 812.77 лв., т.
е. в по-голям размер от претендирания от ищеца такъв от 655.26 лв., до който
и размер релевираната претенция се явява основателна.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от
655.26 лв, като ответната страна не твърди, а и не се установява да е погасила
същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради което
предявеният иск е основателен до горепосочения размер.
По отношение направеното възражения за съпричиняване:
Неоснователно е и възражението на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото
при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на това МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. и
поради управление на лекия автомобил след употребата на алкохол.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена или несъобразена скорост. Липсват доказателства,
които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена
скорост. Освен това, несигнализираните или внезапно възникнали неравности
на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за последния да
избира скоростта, така че да може да спре.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
подлежи на уважаване.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
По така предявения акцесорен иск, в тежест на ищеца е да установи
получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в
тежест на ответника е да докаже плащане на падежа.
В конкретния случай, безспорно е по делото, а и се установява от
ангажираните писмени доказателства, че с покана от 21.03.2022 г. ищецът е
предявил претенцията си към ответника, като същият не е извършил плащане.
С получаването на поканата ответникът е изпаднал в забава, поради
което предявеният иск за заплащане на мораторно обезщетение за периода
22.03.2022 г. – 13.01.2025 г. се явява доказан по своето основание и следва да
бъде уважен в пълния му заявен размер от 227.83 лева, изчислен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, а именно,
8
достигане на съда до извод за основателност на предявените срещу ответника
искове, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД:
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговаря неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, а именно да иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска
обезщетение за неизпълнение.
Съгласно чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване.
Основателността на претенцията за обезщетение за договорно
неизпълнение за причинените имуществени вреди е обусловена от
установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за
изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди. Видно от представения договор от
12.09.2015 г., АПИ е възложил на изпълнителя Белмекен 2015 ДДЗЗД /с
участник в обединението "Инжстройинженеринг " ЕООД/ да извършва
дейности по поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на
ОПУ София.
Характеристиките на пътищата, включени в обхвата на договора, са
дадени в Приложение 1, дейностите по поддържане – в сметките приложение
към договора, сроковете за изпълнение – в приложения 11 и 12 в зависимост
от вида работа.
Установява се от съдържанието на договора, че дейностите по
поддръжка са месечни, допълнителни и извънредни, като всички те
предполагат конкретно възлагане на определени работи от страна на
възложителя. За разлика от абстрактното, общо задължение на стопанина на
пътя да го поддържа в безопасно състояние, задълженията на изпълнителя на
договорно основание са винаги конкретни и отговорността му е обусловена
само от тяхното неизпълнение.
В конкретния случай, разчистването на паднали камъни представлява
извънредна ситуация, която предполага наличието на извънредно задание по
см. на р. I, т. 8 oт дефинициите от договора, а именно – "писмено възлагане от
възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното или
допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на
пътищата и безопасността на движение при възникване на непредвидени
обстоятелства, вкл. при бедствие по см. на чл. 2 от Закона за защита при
бедствия".
Извършването на превантивни, текущи и ремонтни работи е друга
дейност, която също е предпоставена от конкретно задание от страна на
възложителя, т. е. възложителят е този, който е следвало да следи за
9
състоянието на пътя и да сигнализира изпълнителя при необходимост от
извършване на конкретни дейности чрез месечни и допълнителни задания.
В случая по делото не се установява възложителят да е дал конкретни
задания на изпълнителя, които да не са изпълнени от последния, поради което
предявеният обратен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството.
В исковото производството пред Софийски районен съд ищецът е
доказал извършването на разноски в размер на 100 лева – държавна такса; 5
лева – такса за издаване на съдебно удостоверение; 400 лева – депозит за
САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел. Претендирал и разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на сумата от 200
лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 НЗПП и при
съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на делото,
продължителността на производството и реално извършената от процесуалния
представител на страната дейност. Общо разноски в исковото производство –
755 лева.
Ответникът е по обратния иск не е претендирал разноски, поради което
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********,
да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал.1,
т. 2 КЗ, сумата от 655.26 лева, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди върху лек автомобил "Ауди Ку 5" с рег.
№ ***, настъпили в резултат на ПТП от 20.10.2021г., за които е заведена щета
№ 2231-1261-21-000185, ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба /14.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 227.83 лева – мораторно
обезщетение върху главницата, дължимо за периода 22.03.2022 г. до
13.01.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *********, срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, обратен иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, с правно
основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 889.09 лева
/сбор от стойността на претенциите по главните искове/, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за възлагане на обществена
поръчка с № РД-38-18/12.09.2015 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********,
10
да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 755 лева – разноски в първоинстанционното производство.
Решението по главните искове е постановено с участието на трето
лице-помагач на страната на ответника – „Инжстройинженеринг“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11