Р Е Ш Е Н И Е
№
95 , том. 1 , стр. 97
Гр. Кула 12.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Ц.
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Ц. гражданско дело № 51 от 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба от В.Б.Т. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, чрез упълномощената адв. И.В. ***, против П.Г.Т. с ЕГН **********,***, с която
е поискал от съда
да осъди ответника да му
заплати причинени имуществени вреди в размер на 1080 лева за умъртвани един мъжки паун на
възраст 6 години, шест броя кокошки
порода "кохин" и
15 броя кокошки порода "колумбийска брама" от две
кучета на ответника, причинените от
това неимуществени вреди в размер на 300 лева и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че има
наследствен имот в с.Протопопинци на ул.".." № .., общ.Чупрене,
обл.Видин,
където в двора на къщата
си, отделени и заградени от общия
двор, отглежда от дълги години
два пауна /мъжки и женски/ и различни видове кокошки, които обича като домашни любимци
. Твърди също, че на 06.12.2018 год. около 16.00 часа не е бил в с.Протопопинци, но по телефона му се
обажда М.С.С.и го уведомява, че две
кучета на ответника П.Г.Т., който
живее наблизо,
едното порода „ пекинез” , а другото – средно голяма, около 15 кг., със средна
дължина на косъма на козината, цвят – черно, сиво, бяла, с преобладаващ черен
цвят по дължината на гърба, на възраст около 4-5 години, с изправени триъгълни
уши, характерни за кучета от семейство „ Шпиц”, са влезли в двора му
и са убили един
от пауните му - мъжки паун на възраст 6 години
и кокошки различни породи - 6 броя порода "кохин" и 15 броя порода "коломбийска брама", на възраст 2 години, като М. С. заедно
с още един мъж от селото
убиват едно от кучетата - нападател,
а другото
– по малкото, порода „ Пекинез” избягва. Твърди се също в исковата молба, че ответника
П.Г. отглежда в двора си посочените две кучета, както и че това не е първото
им нападение над кокошките на
ищеца. Излагат
се и твърдения, че ищецът е отправял предупреждения към ответника, но последния не е предприел никакви действия за осъществяване
на надзор върху двете кучета,
така че да
не могат да излизат от
двора и да не нападат други
животни и птици.
От ответника е депозиран отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от
ГПК, в който отговор оспорва предявените искове като, посочва,
че е неоснователно твърдението на ищеца, че има
наследствен имот в село Протопопинци на ул. „..” № .., в община Чупрене, Оспорва се също и твърденията, че ответникът е собственик на посочените от ищеца кучета, че тези кучета ги отглежда в двора си и че същите
и друг път са нападали кокошките
на ищеца, както и че са убили посочените в исковата молба един мъжки паун на
възраст 6 години, 6 броя кокошки порода
„кохин” на възраст 2 години и 15 броя кокошки порода
„колумбийска брама” също на 2 години.
В отговора ответникът твърди, че е отглеждал единствено и само малкото куче
от порода „пекинез”, което е собственост на В.С.Г., с която живее на семейни начала,
а голямото куче е улично и доверителят ми никога не
се е грижил за него и никога
не го е хранил,
а напротив го е гонил от улицата
пред дома си.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник –
адвокат И.В. – ВАК, поддържа исковата претенция само по отношение на сумата от
300 лв. причинени имуществени вреди от умъртвяването на един паун мъжки на възраст 6 години и претенцията от 300 лв. за причинени неимуществени вреди и моли съда да я уважи изцяло като
основателна и доказана, като прави отказ от иска по
отношение на претенцията за сумата от 480 лв. за умъртвени 6 броя кокошки порода
„кохин” на възраст 2 години и 15 броя кокошки порода
„колумбийска брама” също на 2 години, за което съдът с протоколно определение от датата на
съдебното заседание е прекратил производството по отношение на посочената
претенция, за която ищецът е направил отказ. Процесуалният представител на
ищеца прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски
хонорар.
Ответникът,
чрез своя процесуален представител адв. К. Атанасова – Г., с представена по
делото писмена защита оспорва изцяло предявените искове и прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От свидетелските показания на свидетелите
Д.Ж. – съсед на ищеца и Е.Т. се установява, че към 06.12.2018г. ищецът е
отглеждал в двора си, в с. Протопопинци, общ. Чупрене, в специално обособена и
оградена с мрежа клетка, два броя пауни. От свидетелските показания на
посочените двама свидетели, както и на свидетелите Д.Д.
и В.С., която живее на семейни начала с ответника се установява, че към
посочената дата, ответникът е отглеждал в дома си в с. Протопопинци куче,
порода „Пекинез“, на име „ Чочо“, като от свидетелските показания на
свидетелката С., се установява, че посоченото куче е нейна собственост, което
обстоятелство се установява и от приетата по делото здравната книжка на куче. Установява
се също по делото, от свидетелските показания на свидетелите Д.Ж. и Е.Т., че на
посочената дата, около 16.00 часа, в двора на ищеца, в клетката на пауните се
намирало кучето на ответника, порода „ Пекинез“ и друго куче, по – едро, с
тъмна козина, средно на ръст, с щръкнали уши, за което не се установява чия
собственост е и кой полага грижи за него, които кучета хапели един от пауните.
Очевидец на тази сцена бил свидетелят Д.Ж., който заявява в разпита си, че отишъл
да потърси ищеца, за да го уведоми за случващото се с неговите пауни в неговия
двор, но тъй като не го намерил, повикал на помощ две момчета, но когато се
върнал обратно в двора на ищеца, с момчетата, видял, че в клетката на пауните, единият
паун е разкъсан и умъртвен, а до него било по – голямото куче, при което с
помощта на дървен кол, едно от момчетата го умъртвило. Свидетелката Т., която
живее в непосредствена близост до имота на ищеца в разпита се заявява, че на 06.12.2018г.,
около 16.00 часа чула врявата от пернатите животни и излязла на улицата да види
какво се случва, при което видяла свидетеля Ж. и едно момче, което носело кол,
да влиза в двора на ищеца, но не отишла до мястото, а се прибрала, като на
другия ден свидетелят Ж. и разказал, че видял кучетата та ответника в клетката
на пауните на ищеца да ги хапят.
Съдът не кредитира показанията на
Ж., единствено, че датата е 06.09.2018г., когато е станал свидетел на
нападението на пауните на ищеца от двете кучета, тъй като тази дата не
кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а показанията му в
останалата част кореспондират със свидетелските показания на свидетелката Т..
Свидетелят Д.Д.
твърди, че на 06.12.2019г. се е намирал в къщата на ответника, за времето от 14
до късно вечерта, като през цялото време кучето порода „ Пекинез” се е намирало
в къщата на ответника и не я е напускало и заявява, че той непрекъснато е имал
зрителен контакт с него, а свидетелката В.С.Г. твърди, че когато се е прибрала
от работа на 06.12.2018г., около 15-16 часа,
свидетелят Д. е бил в къщата им, а тя е извела кучето на разходка за
около половин час. Съдът не приема, че датата, за която свидетелства Д. е през 2019г.,
тъй като той свидетелства пред съда в съдебно заседание на дата, която е преди
посочената, а и не кореспондира с показанията на свидетелката Г.. Съдът не
кредитира показанията му по отношение на обстоятелството, че непрекъснато е
имал зрителен контакт с кучето, порода „ Пекинез“ в дома на ответника и че то
не е напускало къщата на ответника след 14.00 часа на посочения ден, тъй като
същите са в противоречие с показанията на свидетелката Г., която заявява, че е
извела кучето на разходка за окло половин час, след като се е прибрала от
работа около 15-16 часа. Съдът от друга страна, с оглед обстоятелството, че Г.
живее на семейни начала с ответника, както и обстоятелството, че кучето, порода
„ Пекинез“, за което се твърди от ищеца, че е умъртвило пауна му е нейна
собственост, намира, че Г. е заинтересована от изхода на производството, поради
което свидетелските и показания, в частта, в която заявява, че посоченото куче
никога не се е движило свободно извън къщата, както и на процесната дата не
следва да се кредитират. Същите са в противоречие и със свидетелските показания
на свидетелката Е.Т., която в показанията си заявява, че е виждала многократно
посоченото куче да се движи свободно из селото.
По делото е изготвена съдебно–оценителна
експертиза, като според приетото от съда заключение на същата, цената на мъжки
паун на възраст около 6 години е 300 лв.
Съдът , намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД,
във вр.с чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
който съдът намира за процесуално допустим – налице са процесуалните
предпоставки, при които за ищеца е налице правото на иск и същото е надлежно
упражнено. Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан.
По силата на разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли
от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират.
Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. /чл.50 от ЗЗД/.
В тази хипотеза отговорността е безвиновна – тя не произтича
от някакви виновни действия от страна на
собственика, а само от факта, че
е собственик и
защото животното се намира под
надзор на съответното лице, поради което не се налага да се изследва наличието
на вина у деликвента. Безвиновната отговорност е вид
гражданска отговорност, защото, както и виновната отговорност, се предпоставя
от наличието на деяние, противоправност, вреди и причинна връзка. За
ангажирането на тази отговорност трябва вредите да са причинени от същата вещ.
Отговорността на собственика на вещта се изключва само тогава, когато той
докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи изключителна отговорност или
вредите се дължат на непреодолима сила или действия на трети лица. В аспекта на изложеното, когато
се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е
необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор
се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните
си качества е причинило тези вреди. За успешното провеждане на иска по чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че
в резултат на ухапване от куче, което е собственост на ответника или се намира
под неговия надзор, са му причинени твърдените имуществени и неимуществени
вреди – умъртвяване на паун, причинно – следствената връзка между тях и
ухапването, както и размера на тези вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен начин се установи, че към 06.12.2018г. ищецът е отглеждал в двора
си в с. Протопопинци, в специално оградена с мрежа клетка, два пауна, като
единият от тях е бил умъртвен, както и че ответникът към посочената дата е
отглеждал в дома си в с. Протопопинци куче, порода „Пекинез“, собственост на
свидетелката В.С., с която живеят на семейни начала. По делото се установи
също, че на 06.12.2018г., кучето порода „ Пекинез“, което е отглеждано от
ответника се е намирало в клетката на пауните на ищеца, но не се установи то да
е умъртвило или да е съпричастно към умъртвяването на процесния паун на ищеца.
Единствено се установи, че кучето „ Пекинез“ е ухапало няколко пъти един от
пауните на ищеца, но в производството по делото, дори не се установи, дали
паунът, ухапан от кучето на ответника е умъртвеният паун. От разпита на
свидетеля Ж. се установява, че когато той е намерил единия от пауните на ищеца,
разкъсан и умъртвен в клетката му, в същата не се е намирало кучето на
ответника, а друго куче, с тъмна козина, средно на ръст, със заострени
изправени уши, за което не бе доказано в производството да е собственост на
ответника или същият да е полагал грижи за него. От приетото от съда заключение
на изготвената съдебно – ветеринарна експертиза, оспорена от ответника , макар
да се установява, че куче порода“ Пекинез“ е способно да умъртви паун, свидетелката
Т. да твърди, че кучето, отглеждано от ответника, порода „Пекинез“ да е имало случаи
да напада пернати животни, както и обстоятелството, че свидетелят Ж. преди да
потърси помощ е видял кучето на ответника в клетката на пауните на ищеца, тези
обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че кучето на ответника е
умъртвило или е съпричастно към умъртвяването на пауна на ищеца. Ищецът, на
който е разпределена доказателствената тежест не успя да докаже при условията
на пълно и главно доказване обстоятелството, че куче, собственост или
отглеждано от ответника е умъртвило негов паун, от което претендира настъпили
за него имуществени и неимуществени вреди.
С оглед на посоченото, съдът намира, че предявения
срещу ответника иск се явява недоказан по основание и размер и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, съобразно отхвърлянето на заявената претенция от ищеца, то и разноски в негова полза не следва да бъдат
присъждани. Ответникът, на
основание чл. 78, ал.3
от ГПК има право на разноски в производството, за
което ищецът следва да бъде осъден да ги заплати. Разноските надлежно се претендират от ответника, като за същите
е представен списък по чл. 80 от
ГПК и са налице доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват внесеният депозит за вещо лице в размер
на 51,41 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 530
лв. Доколкото обаче в случая ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, същото
следва да се разгледа. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част. При намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11л2013 г., постановено
по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представените договори за правна защита и съдействие с № 0081239 от 23.05.2019г. и № 0000022/21.10.2019г. се установява, че ответникът е заплатил сумата от общо 530 лв. адвокатски хонорар. Съдът
намира направеното искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност за основателно. В случая предвид размера на претенцията,
то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 305,60 лв. Съдът
намира, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуциран
до размер на 400 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Б.Т. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез упълномощената адв. И.В. ***, против
П.Г.Т. с ЕГН **********,***, иск по чл. 50 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на
ответника да му заплати
причинени имуществени вреди в размер на 300/Триста/ лева за умъртван един мъжки паун на възраст
6 години
от две кучета на ответника, както и причинените от това неимуществени вреди
в размер на 300/Триста/ лева, както и искането за осъждане на ответника да му заплати
разноски в праизводството в размер на 735/Седемстотин
тридесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА В.Б.Т. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** да заплати на П.Г.Т. с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата
от 451,41
лв./Четиристотин петдесет и един лева и 41 стотинки/ разноски в производството
за платен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разноски за
разликата от 130/Сто и тридесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: